Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
380 11 април 2023 година град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия : Чавдар Димитров
Секретар
И.Л.
Прокурор
Х.К.
като разгледа административно дело номер 161 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража/ЗИНЗС/ вр. с глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
искова молба на С.П.С. с ЕГН**********, с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в Затвора Бургас, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на Правосъдието, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Ген. Столетов №21 с цена на иска 10 000 лева, която сума се
претендира като обезщетение за описани като причинени неимуществени вреди, в
резултат на противоправно бездействие на ответника, чрез негови служители
спрямо ищеца за времето от 01.09.2022г. до 10.02.2023г. да го снабди с
диоптрични очила за четене, които са му били предписани от специалист –
офталмолог при посещение на ищеца след извеждането му от страна на
затворническата администрация ведно със законна лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска - 01.02.2023г. до окончателното й изплащане.
С отговора на
ответното юридическо лице исковата молба е счетена за допустима. По съществото
на спора е направено възражение за неоснователност, поради липсата на вменено
задължение в нормативен акт за осигуряване на ищеца на средства за четене за
сметка на затворническата администрация. Според аргументите, изложени в отговора
на исковата молба ответникът счита, че не са налице предпоставките по чл.284,
ал.1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата. Твърди, че липсва
елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ във вр.чл.284, ал.1 ЗИНЗС -
не е установено неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е достатъчно основание искът
да не бъде разглеждан, без да е необходимо да се установява наличието на
останалите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ-
претърпени неимуществени вреди и причинна връзка. Счита, че макар след
промените в ЗИНЗС настъпването на неимуществените вреди да се предполагат до
доказване на противното, съгласно чл.284, ал.5 ЗИНЗС, в тежест на ищеца е да
посочи ясно какви точно вреди е претърпял, както и да представи доказателства
за това. В тази връзка сочи, че не са конкретизирани вредите, които ищецът
твърди, че е претърпял, както и че липсват доказателства такива да са му
причинени по вина на ответника. Сочи също, че липсват доказателства за това, че
лицето е с влошено зрение, че то се е влошило допълнително при престоя му в
затвора Бургас, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между
подобно влошаване и престоя в затвора. Твърди, че спрямо него е оказвана
многократно разностранна навременна и адекватна медицинска помощ.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично.
Поддържа твърденията в исковата молба, както и уточненията към нея вкл. и това,
че чрез бездействието на затворническата администрация е бил подложен на
изтезания, жестоко и нечовешко отношение в нарушение на чл.3 ЕКЗПЧОС. Поддържа
и твърденията, че не е получил своевременно и адекватно медицинско обслужване и
не е снабден с диоптрични очила и до днес. Ангажира доказателства.
Ответникът по
иска- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София към министъра на
правосъдието, редовно уведомен, се представлява в о.с.з. от ю.к. Г., който
поддържа депозирания отговор.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на исковата
претенция.
Административен
съд Бургас, като взе предвид твърденията и доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено
следното:
По допустимостта
на искa:
Искът е
процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, намиращи се в пряка
връзка със здравословното състояние - зрението на ищеца.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 ЗИНЗС. Последната в ал.1 въвежда забрана осъдените и задържаните под
стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според ал.2 ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се
разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите
по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
Съгласно чл.205 АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
С оглед
изложеното исковете са предявени от лице с правен интерес срещу надлежен
ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра
на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС, с териториални
служби, каквито са затворите, съгласно чл.12, ал.3 ЗИНЗС,
т.е. срещу пасивно легитимирания ответник,
представляващ държавата, чиято отговорност по чл.284, ал.1 АПК е
обективна.
По
основателността на исковете:
От събраните по
делото доказателства се установява обстоятелството, че ищецът С.С. през
процесния период пребивава в следствения арест при Затвора Бургас.
По делото са представени
писмени доказателства, вкл. медицинското досие на ищеца с всички медицински
документи, издавани по повод на здравословното му състояние от момента на
постъпването му в ареста.
Видно
от служебни справки за пребиваването на С. *** и относно информация изходяща от
медицинското досие на С.С., се установява това, че лицето е било приведено в
Затвора Бургас на 05.07.2022г. със Заповед №462/05.07.2022г. на Началника на
Затвора Бургас. Същото е подало една единствена молба, регистрирана под №
4278/03.11.2022г. до медицинският фелдшер на Затвора Бургас за необходимостта
от предоставяне на диоптрични очила. Видно от справката, изготвена след
проверка на медицинското досие на жалбоподателя, по повод на молбата му, ищецът
е бил изведен за провеждане на медицински преглед от офталмолог – д-р Ярмова с
установена диагноза Пресбиопия като на ищеца са били изписани очила плюс три
диоптъра. Отъ представения по делото амбулаторен лист се установява и това, че
анамнезата записана от специалиста касае „липсата на добро зрение наблизо“, а
не „влошаване на зрението“ спрямо предходен период. Ищецът не представя
доказателства за състоянието на зрението му в периода предхождащ настаняването
му в Затвора Бургас, като амбулаторни листи и направления от провеждани
прегледи, рецепти и др., които да сочат състоянието на зрението му преди
постъпване в Затвора Бургас. Не се сочат и аргументи за това зрението му да се
е влошило по причина за която ответникът носи отговорност.
При такаустановената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Държавата е
отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват
наказанието, респективно мярката за неотклонение, определена им от съдебен
състав. Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКПЧ, че никой не може да бъде
подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение
на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличието,
в условията на кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/
акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС; 2/ настъпила неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до
доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284,
ал.5 ЗИНЗС; наличие на пряка причинноследствена връзка между
действията/бездействията на администрацията и причиненият вредоносен резултат.
Следователно отговорността на държавата
се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“, изразяващи се в липса
на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/. Видно от
заявените основания на исковата претенция ищецът твърди, че вследствие на бездействието
на затворническата администрация, след извеждането му за преглед при офталмолог
и предписана рецепта за изработване на диоптрични очила, които администрацията
на затвора не му поръчвала за изработка той е претърпял неимуществени вреди
през периода от 01.09.2022 г. до 10.02.2023 г., включително, т.е че е налице
нарушение на чл.3, ал.2 ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа
/ЕКЗПЧОС/, поради което счита, че следва да получи обезщетение за
причинените от него вреди.
Европейският съд
по правата на човека /ЕСПЧ/ установява и прилага по конкретни дела общи
принципи за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим
могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията. ЕСПЧ счита,
че чл.3 от Конвенцията налага на държавата задължението да гарантира, че всеки
затворник е задържан в условия, които са съвместими с човешкото му достойнство,
че начинът и методът на изпълнение на наказанието или мярката не го подлага на
мъки и изпитания, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, свързано със
задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода,
неговото добро здравословно състояние е гарантирано по адекватен начин. При
преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид
кумулативните последици на тези условия и срока на задържането.
Същите критерии
са актуализирани в обобщаващото решение Муршич с-у Хърватска (жалба №7334/13,
Решение 20.10.2016г.). В него е препотвърден теста от делото Ананиев и др. с-у
Русия за пренаселеност. Припомнено е, че наред с този тест значение за
преценката за достигане прага на жестокост, водещ до унизително и нечовешко
отнасяне по смисъла на чл.3 ЕКПЧ след делото Ирландия с-у Великобритания, имат
и всички обстоятелства по случая, като продължителността на пребиваването в
такива условия, физическият и психически ефект върху пострадалия, а в някои
случаи пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата.
Исковата
претенция съдът намира за недоказана по основание и по размер.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да бъде направен категоричен
извод за това дали С. е страдал от конкретния здравословен проблем през този период
по начин, че да не е бил лекуван и за решението на който да му е било отказано
медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или
специализирано лечение. Напротив видно от представената по
делото медицинска справка (л.70 по делото) се установява това, че в рамките на
две седмици от заявяване на желанието да бъде прегледан от офталмолог, на
ищецът е била уредена тази възможност и той е посетил специалист, изведен от
Затвора, на 18.11.2022г. Според настоящия съдебен състав периодът на уреждане
на прегледа не е неразумно продължителен и не нарушава достойнството на С. по
какъвто и да е начин. Предоставена му е била своевременна медицинска грижа, той е прегледан от външен специалист, който му е изписал диоптрични
очила. Дали обаче изписаните са с диоптър по-голям от притежаваните от
жалбоподателя, събраните по делото доказателства не установяват. Така или
иначе, самото отвеждане до специалист и осигуряване на възможност за провеждане
на медицински преглед с предписание за изработване на диоптрични очила е
достатъчно доказателство за осигурено адекватно медицинско обслужване
изразяващо се в осигурената възможност да бъде прегледан от външен специалист
във време адекватно както на неговото здравословно състояние, така и съответно
на периода, през който ищецът твърди да се е влошило рязко и значително
зрението му.
Не
може по-натам да бъде възприето и становището на ищеца, че администрацията на
затвора е следвало и да го снабди безплатно с предписаните очила. Този извод
следва от обстоятелството, че изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“
притежават правата на здравноосигурени лица с непрекъснати права по силата на
разпоредбата на чл.128, ал.2 ЗИНЗС, което не значи, че разполагат с правото на
безплатна медицинска помощ, а на такава срещу посетителска такса. Въпреки това
учреждението е предоставило един по-висок стандарт на медицинско обслужване на
затворниците, като им е осигурило напълно безплатен достъп до медицинска помощ.
Видно от прегледа на медицинската документация в случай на необходимост,
какъвто е бил и процесния, на С. е било предоставено и направление за посещение
при специалист-офталмолог и е изготвено предписание за изготвяне на помощни
средства – очила, което е форма на лечение за отстраняване на установения
медицински проблем. В допълнение следва да
бъде отбелязано, че задължение на администрацията на затвора е да предостави условия
и възможност за медицинско обслужване, без в нейна тежест да бъде изискано
постигането на конкретен здравен резултат, респ. поемане на финансовата тежест
за осигуряването му до пълното излекуване на пациента. Такава претенция е
обусловена както от знанията и уменията на конкретното медицинско лице, така и от
спазването на предписанията на докторите от страна на самия болен, както и от
самия му общ здравен статус.
В
случая не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника по отношение на осигуряването на дължимата медицинска грижа от
офталмолог, като обстоятелството, че ищецът е поставен против волята му в
следствения арест не прехвърля финансовата тежест по изработване на
предписаните очила на затворническата администрация. Последната е длъжна единствено
да съдейства за поръчване и изработване на очилата в момент, когато ищецът
разполага с финансовата възможност да заплати услугата, като предостави
средствата на същата тази администрация.
Горните
обстоятелства съдът преценя комплексно, като взема предвид това, че поставянето
на ищеца в установената като налична фактическа обстановка само по себе си не представлява
третиране способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство,
каквито той твърди, т.е. липсва изискваната от закона пряка причинно-следствена
връзка между твърдените като преживени негативни емоции от страна на ищеца и
поведението на ответника, още повече че както бе посочено същото е
законосъобразно, своевременно и обосновано и не засяга честта и достойнството на
ищеца по негативен и противоправен начин.
Неуспешнопроведеното
по делото доказване на презумптивната предпоставка по чл. 284, ал.5 във вр.
ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл. 3, ал.2 във вр. ал.1 от ЗИНЗС, налага
извод, че за ищеца не са настъпили и неимуществени вреди за периода на исковата
претенция от унизително и нечовешко отнасяне към него.
Предвид
изложеното, Съдът счита, че искът за неимуществени вреди е недоказан по
основание и размер изцяло за периода на исковата претенция и следва да бъде отхвърлен.
При отхвърляне на главната претенция, отхвърлена следва да бъде и акцесорната
за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на
предявяване на исковата претенция.
С оглед
резултата от съдебния спор, разноски следва да се присъдят в полза на
ответника, заради изцяло-отхвърлената искова претенция, тъй като съгласно
чл.286, ал.2 ЗИНЗС съдът осъжда ищеца да заплати разноските по делото само в
три хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне изцяло
на иска. Разпоредбата на чл.286, ал.2 ЗОДОВ е специална и дерогира общото
правило на чл.78, ал.3 ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ искова
претенция на С.П.С. с ЕГН**********, с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в Затвора Бургас, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на Правосъдието, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Ген. Столетов №21 с цена на иска 10 000 лева, която сума се претендира
като обезщетение за описани като причинени неимуществени вреди, в резултат на
противоправно бездействие на ответника, чрез негови служители спрямо ищеца за
времето от 01.09.2022г. до 10.02.2023г. да му осигури своевременен медицински
преглед при офталмолог и го снабди с диоптрични очила за четене, след като са
му били предписани от специалист – офталмолог при посещение на ищеца след
извеждането му от страна на затворническата администрация, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 01.02.2023г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН**********
да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София направените
по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Бургаски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: