МОТИВИ

към присъда № 205 от  18.07. 2018 год.  по чнх дело № 99 по описа за 2018 г. на Районен съд гр. Варна, 45 наказателен състав

 

            Делото е образувано въз основа на тъжба на И.Д.И. с ЕГН ********** ***, с която е повдигнал обвинение срещу Х.М.Х. с ЕГН ********** *** за извършено престъпление от частен характер по чл.130,ал.1 от НК.

            Според тъжбата семейството на тъжителят И. ***, в жилищна кооперация, където живее и подс.Х..

На 02.06.2016 год. в около 20,30 часа тъжителят започнал да почиства купчина зловонни отпадъци от подстълбищното пространство на къщата, в която живеели, натрупани там поради запушване на канализацията и изливане на фекални води в това пространство. Чистейки И. изхвърлил през дупка в стената към гаражите на първия етаж мръсни найлонови торби. Останалия боклук събирал в кофи, които изнасял навън и ги изсипвал в ръчна количка. Съпругата му св.Д.И. се върнала от работа в 21,30 часа и се включила в почистването.Докато И. почиствали, подс.Х. стоял на столче до входната врата и ги наблюдавал, като отправял към И.  обидни думи „ ямболско хюмне”, „ ненормалник”, „ кукер” и др.  След като почистили по-голямата част от помещението, сложили на пода дървен палет, върху който имали намерение да подредят дървата си за огрев. Х. слязъл по стълбите и стъпил на палета, който се пропукал под тежестта му. Тъжителят му казал да слезе от палета, за да не го счупи. Х. се обърнал извадил си телефона и тръгнал по стълбището, като казал :” сега ще видите какво ще ви се случи”. Тъжителят и съпругата му разбрали, че Х. първо се свързал с дъщеря си М.Х., като я питал дали може да дойде веднага, но след като тя му отказала, той позвънил на зет си – св.К., като му казал:” идвай бързо тоя пак ме заплашва, че ще ми скъси живота и иска да ме убие”, след което им казал „ сега ще видите какво ще ви се случи“. И. продължили да почистват, като Х. нарекъл И. „ ненормалник“.

            След около 15 минути дошъл св. К., който бил със свои приятел – св. Н.Ш.. Като ги видял подс. Х.Х. започнал да крещи  „ напуснете веднага, махайте се, живи няма да излезете от тук". Според тъжбата, Х. се приближил до св.Д.И. и замахнал с юмрук и я ударил по ръката, което накарало И. да се спусне към нея, за да я спаси, като казал на Х. „ ти на кого посягаш бе, кого удряш“. Подс.Х. без да каже нищо, бръкнал в десния си джоб на панталона си,извадил спрей-флакон и го насочил към И., като едновременно с това го напръскал по лицето, устата и очите.

И. чул съпругата си да казва на Х. " Ти какво правиш, луд ли си бе". Веднага усетил въздействието на газа, тъй като не можел да диша, както през устата така и през носа. Започнал да се задушава, не виждал нищо, парело му по цялата горна част на тялото. Започнал да повръща. Съпругата му се обади на тел. 112.

Във връзка с деянието на подсъдимия Х.Х. и след  жалба на И. било образувано ДП№685/2016г по описа на Пето РУ на МВР- Варна, наблюдавано по пр.пр. №8097/2016г по описа на ВРП.

В хода на това ДП е изготвена съдебно-медицинска експертиза №126/2017г. От заключението на същата се истановява, че на 02.06.2016г. съм бил напръскан със спрея от подсъдимия, съдържащ дразнещо лигавиците вещество, в резултат на което съм получил иритативен конюктивит, оток /хемозо/ и зачервяване /инекция/ на конюктивита, точковидни ерозии по конюктивите.

Видно от заключението на назначената в хода на съдебното следствие СМЕ и разясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание е, че пострадалия И. в резултат на напръскване със спрей, дразнещ лигавиците е получил иритативен конюктивит, оток / хемоза/, зачервяване / инекция/ на конюктивата, точковидни ерозии по конюктивата. Травматични увреждания от този вид се получават при попадане в областта на очите на вещество дразнещо лигавиците и конюктивата на окото, респ. при напръскване със спрей в областта на лицето, т.е. биха могли да бъдат получени по начин посочен в тъжбата. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, отзвучават в рамките на 1-2 седмици, при което функцията се възстановява без дефицит.

С Постановление  от 12.12.2017 год. на ВРП ДП № 685/2017 год. по описа на 05 РУП Варна е било прекратено на осн.чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК.

С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от 5000 лв. за причинени неимуществени вреди, като се претендира тази сума за причинени болки и страдания.Гражданският иск предявен от частния тъжител е бил приет за съвместно разглеждане.Съдът е квалифицирал описаното деяние като престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

            Частният тъжител по делото, чрез  редовно упълномощения си повереник адв.П.Н., ВАК поддържа обвинението и иска от съда  подсъдимият  да бъде признат за виновен по предявеното  обвинение и му бъде наложено  наказание по справедливост, както и да бъде уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди,както и направените по делото разноски, включително и за адвокатски хонорар.

            Подсъдимия Х., редовно уведомен се явява лично и с адвокати С. и Т. и двамата от  ВАК. В  хода на производството дава обяснения и  не признава вината си. Посочва, че е носил спрея, тъй като е имало предишна заплаха от страна на И., а употребата му в конкретния случай определя като животоспасяваща.

Адвокат С., ВАК – защитник на подсъдимия Х. моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлена тъжбата като неоснователна и недоказана, като подсъдимия  бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск до пълния му размер. Адв.Т., ВАК счита, че поведението на подс.Х. е било при условията на неизбежна отбрана.

Според обясненията на подсъдимия около 20 часа на 02.16.2016 г. тъжителят И.И. се върнал от работа и минавайки покрай него  промърморил нещо от рода „ще ти изхвърля лайната в двора“, след това излязъл с работни дрехи, две кофи, лопати и слязъл под стълбището, където миришело много неприятно. Подсъдимия потвърждава, че това се е дължало на теч от канализацията. И. започнал да чисти, като изнасял боклуците с кофа. Х. твърди, че е казал на И. да не ги хвърля на бетона,като донесъл желязна количка, за да ги хвърля в нея, като имал намерение да ги пълни в чували, които на другия ден да изхвърли. Х. твърди, че се страхувал от И. и по тази причина не участвал в изкарването на кофите. И. изнасял, хвърляше в количката, а той пълнел с лопата в чували и подреждал чувалите около оградата. Това било до около 22 часа, през което време двамата си разменяли неприятни реплики. След 22 часа попитал И. няма ли да приключват, но продължили да носят.Около 22:30 часа дошла снаха му ядосана, попитала го какъв домоуправител е, като след 22 часа не трябва да се вдига шум, а тя била на работа на другия ден. Х. казал отново на И. и съпругата му, но твърди, че те не обърнали внимание, за тях законът за управление на етажната собственост явно не бил валиден. Посочва, че заедно със снаха си влязъл в помещението, за да говорят с И.. Тогава забелязал, че през отвор в бетонната стена в съседното помещение има изхвърлени боклуци. Отишъл в това помещение и видял боклуци по тапетите и мокета. Това го възмутило, тъй като имотът бил на дъщеря му. Минал отново отпред и като видял, че работата продължава се обадил на зет си св.К., който дошъл в около 23,15 часа с негов приятел св.Ш..Х. му показал помещението на дъщеря си и след това тримата се върнали при И..К.попитал И. какво става, защо го заплашвали и колко бил часът. И. не реагирал, а продължил да чисти пода. Тъй като Х. бил законно избран домоуправител и извикал два пъти на И. да спре веднага.И. не реагирал. При третото извикване от страна на Х., И. както бил с лопатата се обърнал и замахнал с нея. Не знаел какво да направи и го напръскал със спрея, който носел.

Твърди, че е носел спрея, тъй като го било страх от И.. Посочва, че е взел спрея, след като дошла снаха му и ги помолила да спрат с работата, но те не преустановили.  

Не отрича, че в помещението е имало мръсотия, като посочва, че са нямали средства за ремонт, тъй като не са си били платили вноските. След случилото се бил направен ремонт на канализацията.

            В хода на съдебното следствие са събрани показания на свидетели, възприели развитието на процесния случай.Условно тези показания могат да бъдат разделени на две групи, според близостта на свидетеля или с пострадалия или с подсъдимия.

В едната група се включват свидетелите близки до подсъдимия: синът на подсъдимия – св.Д. Х., неговата съпруга – св.П.Х., зетят на подсъдимия – св.К. и св.Н.М..

Според тези свидетели инцидента се е развил по следния начин:

На 02.06.2016 год. свидетелите П. Х. и Д. Х. си били в къщи, когато  около  20 часа чули  тракане и говорене на висок глас от тъжителят, жена му и подс. Х..Тъй като знаели, че имат конфликт, първоначално решили да не слизат долу. Тъй като шумът не се прекратил, св.П.Х. излязла и помолила И. да прекратят работата си, с което последните първоначално се съгласили. Шумът обаче продължил до 22:30 часа, затова когато чули, че свидетелите К.и Ш.са дошли решили да излязат да видят какво става. Когато излезли и отишли до мястото където се намирали И. и Х., видели, че И. чистят от това помещение . Св. Х. го определя като тор, а св.Х. като лайна. Докато И. чистели тези неща, Х. бил горе на двора. Когато  К.и Ш.пристигнали всички, включително подс.Х. и свидетелите П.Х. и Д.Х. слезли в подстълбищното пространство, където се намирали и И.. Разположението им било следното: И. с лопата чистел, св.И. била до него, а подс.Х. и останалите свидетели били разположени на стълбището към помещението.

Според свидетелите Х., подсъдимия казал на И. да напусне помещението и в този момент И. тръгнал към него с лопата, като според свидетелят имал намерението да удари баща му. Х. тръгнал назад и почнал да пръска И. със спрей в лицето, като го напръскал от около метър разстояние.

Според св.Ш., приятел на К.на 02.06.2016 год. той и съпругата му били на гости у К., когато около 22 часа някой звъннал по телефона на К..Според свидетеля  лицето на К.се изменило, казал му че Х. има проблеми със съседите си и че трябва да тръгва.Ш.предложил да го придружи и двамата отишли в кв.Виница с автомобила на К.. Х. ги чакал пред къщата като им казал, че тъжителят изхвърлил някаква каша, която миришела отвратително през отвор, който бил към помещение служещо като котелно.

Тримата отишли от другата страна на помещението, където се намирали тъжителят и съпругата му.Двамата били с работни дрехи, ботуши и ръкавици и чистели. И. събирал с лопата боклука.Според Ш.в помещението имало нещо като кал с дърва.

Според Ш., Х. и И. се скарали, тъй като Х. казал на последния, че няма работа в помещението посред нощите да тропа, че това не било негова работа. Според Ш., И. както чистел, дигнал лопатата и Х. го напръскал със спрей в лицето.Всичко станало за секунди.

От показанията на св.Е.К.се установява, че действително около 22,30 часа Х. му се обадил по телефона, като му казал, че И. правел каквото си иска и поискал да отиде.Тръгнал със св.Ш..Х. ги посрещнал и им показал стаята, в която били изхвърлени отпадъци.От другата страна се чували И..Заобиколили и слезли по стъпалата в помещението, в което заварили И. облечени в работни дрехи да ринат отпадъци. Свидетелят твърди, че не се е почувствал заплашен от И.. Твърди, че  в ръката си И. имал лопата, с която посегнал към Х., при което Х. го напръскал със спрей.След напръскването започнало да люти и всички излезли отвън.

  В другата група, състава на съда включва само св. Д.И., съпруга на И..

От показанията и се установява, че са закупили жилището през 2014 г. и оттогава се познават с подс.Х.. От декември 2014 г. отношенията им се обтегнали, като повод за това станал ремонт на покрив. Посочва, че са влизали  в множество спорове, които и в момента продължават. През февруари 2016 г. установили, че има запушване в отходната канализация на къщата, тъй като в подстълбищното пространство се изливали фекални води и се носела миризма, но никой от останалите живущи не се ангажирал с това и решили да почистят. В кооперацията постоянно живеел сина на подсъдимия – св.Д.Х., заедно със съпругата си св.П.Х. и дъщерята на подсъдимия М.Х.. Твърди, че за проблема с канализацията са уведомили и св.Д.Х., в присъствието на Х.Х., като са искали  да пуснат водата, за да чуят, че тече от тръба, която била заключена зад една от вратите на помещение собственост на Х.Х. и към което те нямали достъп.

На 1 юни 2016 г. съпругът и се заел с почистване на подстълбищното пространство, изгребвайки отпадъците, за да се изнесат в удобно време за всички. Това се случило между 11:30 и 14:00 часа, след което тръгнал за работа. Връщайки се вкъщи около 16:00 часа, установил, че целия отпадък е разстлан из помещението, което наложило второ почистване на 2 юни. Когато се върнала от работа около 21,30 часа заварила съпруга си да чисти в помещението, като изгребвал мръсотията, слагал я в кофи и я изкачвал по стълбите нагоре до ръчна количка в двора на Х.. В същото време Х. стоял на столче до входната врата и го наблюдавал, като го обиждал с думите : „ямболско хюмне“, „ненормалник“, „кукер скапан“.

Свидетелката се преоблякла и се включила в работата. След като почистили по-голяма част от помещението сложили на пода дървен палет, с намерението да поставят върху него дървата си за огрев.Х. слязъл и стъпил върху палета, който започнал да пука под тежестта му.И. му казал да слезе, за да не го счупи.Х. се обърнал, извадил си телефона и казал: „Ей сега ще видите какво ще ви се случи!“. Според свидетелката се обадил първо на дъщеря си М.Х., питайки я дали може да се прибере веднага вкъщи. Явно получил отказ и следващият човек, на когото се обадил, бил зет му св.Е.К.. Казал му: „идвай бързо, тоя пак ме заплашва, че ще ми скъси живота и иска да ме убие“. Питала го защо лъже, а той затворил телефона и казал: „Те са ми наследници, длъжни са да дойдат веднага, защото знаят, че всичко е за тях“. И. продължили да чистят и след 15 минути се появили свидетелите К.и Ш..Според свидетелката К.слязъл в помещението, като съпругът и остана в дъното, а тя била  между него и К.. По стълбите слезли и Х. и Ш., като Х. започнал истерично да крещи: „Напуснете веднага, живи оттук няма да излезете!“ Според свидетелката нямало  вариант да се излезе оттам, защото били блокирали изхода. Страхувайки се какво може да се случи тя  вдигнала ръце нагоре умиротворително, а Х. се навел през стълбището и я ударил през дясната ръка с юмрук, който попаднал в горната част на опаката страна на дланта и.Съпругът и направил крачка напред и го попитал: „Ти кого удряш, бе?“, при което Х. изкарал от десния джоб на панталона си флакон със спрей, насочил го към лицето му и изпръскал голямо количество от него в лицето му. Опитала се да изтласка флакона от лицето на съпруга си, но не успяла и извикала: „Какво правиш, б!? Ти луд ли си?“ Тогава той насочил спрея към нея,тя вдигнала ръце да се защити, но понеже носела очила малка част от спрея попаднал в дясното и око, като били засегнати само  дясната част на лицето и, окото и шията. Твърди, че видяла някой от стоящите около Х. да изтласкват ръката му  и заради задушливия газ всички тръгнаха да излизат от подстълбищното пространство.

Съпругът и изглеждал ужасяващо. Очите му били силно оточни и зачервени и викал: „Очите ми, очите ми! Много ме боли!“, започнал да повръща.Твърди, че през това време Х. обикалял край тях и викал  „лигло, нищо ви няма! лигло, спрете да се правите!“ .

Анализ на доказателствата:

Имайки предвид, че освен средство за защита обясненията на подсъдимия съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран доказателствен материал, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия в частта им относно за конкретната ситуация, възникнала преди последното пререкание между двамата и за кръга на присъстващите лица по време на инцидента. Обясненията на подсъдимия в посочената част са съотносими с показанията на свидетелите П. Х., Д.Х., Е. К. и Н. Ш., като всички описват в показанията си едни и същи възприятия относно възникналото пререкание между подсъдимия и тъжителя, разменените между тях реплики и дори телодвижение на И..

Свидетелите и от двете групи са  очевидци на процесните събития. Техните показания представляват преки доказателства, тъй като е безспорно, че и петимата са присъствали на описания в тъжбата инцидент и дават информация относно факти, влизащи в предмета на доказване по смисъла на чл.102, т.1 от НПК.

Свидетелските показания на И. се разминават с тези на П. Х., Д. Х., Е. К.и Н. Ш.единствено по отношение на обстоятелството, за което само И. твърди, а именно -  отблъскването на ръката на И. от страна на подс.Х., предизвикало вдигането на лопатата от страна на И.. Тази ситуация не се споменава от свидетелите на защитата. В показанията си тези свидетели въобще не говорят за действията на св.И. преди момента, в който подсъдимия употребява спрея, а акцентират само върху действията на тъжителя. 

При преценка на показанията на свидетелите П. Х., Д. Х., Н. Ш.и Е.К., съдът съобрази, че П. Х., Д. Х. и Е. К.са роднини на подсъдимия, и в този смисъл е напълно естествено да се опитват да омаловажат реакцията и действията на тъжителя, както и желанието им като роднини на Х. да не му навредят по никакъв начин със своите показания и да подкрепят защитната му теза.

Съдът кредитира показанията на св.И., като намира, че достоверността на показанията и се определя не от роднинството и с тъжителя, и в този смисъл, че е заинтересована от изхода на делото, а от това, че същите са последователни, убедителни и вътрешно непротиворечиви,както и идентични с показанията и дадени в хода на приобщеното по делото ДП № 685/2016 год. по описа на 05 РУП Варна, с които е  възпроизвела личните си възприятия  веднага след инцидента. Съдът кредитира показанията на свидетелката и защото намира, че житейски логично е при предхождащите конфликтни ситуации, при ескалиращо напрежение в конкретната вечер, при провокативните действия на подсъдимия – отправените обидни думи, обаждането по телефона на близките си, явяването на свидетелите Ш.и К., в динамичното развитие на конфликта, И. да се опита да успокои напрежението. По отношение разположението на лицата в помещението показанията на И. кореспондират и с тези на св.Д. Х.. Съдът кредитира показанията на св. И. и по отношение на съдържащите се в тях данни и за състоянието на лицето на пострадалия след напръскването със спрей от подсъдимия.  

На базата на изложеното по-горе съдът намира твърденията на защитата за осъществяване на деянието от Х. при условията на неизбежна отбрана за неоснователни и недоказани. Нападението е непозволена от закона човешка проява, която пряко и непосредствено застрашава или накърнява държавни и обществени отношения, личността или законните права на гражданите. Съгласно р. І, т. 4 от ППВС № 12/73 г. нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на защитените обществени отношения. При неизбежната отбрана отбраняващият се действа в момент, когато нападението продължава и целта му е да го отблъсне. В този смисъл липсват каквито и да е достоверни и обективни доказателства по делото, които да установяват, че по отношение на Х. е осъществено противоправно и непосредствено нападение от страна на частния тъжител, което да  е поставило в реална опасност неговия живот, здраве, имущество или тези на негови близки.

Начинът, по който  тъжителят е държал лопатата / факт, с който защитата обосновава непосредствеността на нападението/ не може да се свърже с очевидна заплаха и непосредствени намерения за нейната употреба. По делото не се събраха никакви доказателства от които да се  обективира намерение на тъжителя да нанесе удар/и върху подсъдимия. Съдът намира, че хипотезата  на неизбежната отбрана поради уплах или смущение също не се подкрепя от събраните доказателства.Подсъдимият не е могъл да се „притесни“, че лично той ще бъде ударен , защото там са били свидетелите К., Ш., Д.Х. и св.П. Х..

Що се отнася до личността на тъжителя, настоящият състав отчита, че в историята на отношенията между него и подсъдимия  няма данни да е действал първосигнално, а напротив, с помощта на органите на полицията се е стремял да преодолее възникналите спорове –  налице са  15 жалби и седем сигнала подавани до 05 РУП Варна.

От правна страна:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия Х. е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, защото:

            обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;

 от обективна страна подсъдимият е реализирал конкретни действия, пръскайки с лютив спрей пострадалия в областта на лицето и очите, с което му е причинил  иритативен конюктивит, оток / хемоза/, зачервяване / инекция/ на конюктивата, точковидни ерозии по конюктивата, което е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота, отзвучават в рамките на 1-2 седмици, при което функцията се възстановява без дефицит.

            субект на престъплението е  пълнолетно вменяемо лице – подсъдимия Х.М.Х., роден на *** година, българин, български гражданин, женен, осъждан, вдовец, с висше образование, пенсионер, живущ ***, ЕГН **********;

 от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с внезапно възникнал и пряко насочен  умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат.

            Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

            По наказанието:

            При индивидуализиране на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, след преценка на степента на обществена опасност на деянието и на извършителя, подбудите за извършване на престъпното посегателство, съдът намери, че на подсъдимия следва да бъде определено и наложено наказание на осн.чл.130,ал.1,вр.чл.54,ал.1 от НК лишаване от свобода за срок от три месеца, което на осн.чл.66 , ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от частния тъжител неимуществени в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично  основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени  вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен до размер 1000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му част до пълния предявен размер от 5000 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Подсъдимият следва да заплати на частния тъжител и направените разноски по  настоящото дело в размер 1000.00 лв., предвид направеното искане в този смисъл, както и сумата от 160 лв. за СМЕ.

Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата и държавната такса в размер на 50.00 лв.върху уважената част на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       СЪДИЯ В РС ВАРНА :