Р Е Ш Е Н И Е
№…………
14.12.2018 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: Ж. С.
Прокурор: ……………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
Т.Д. № 87 по описа за 2018
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Иск
с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба от
Т.Д.М., ЕГН ********** ***, чрез
адв. Н.Я. ***, упълномощен представител и съдебен
адреса***.*** срещу ЗАД „***“ АД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление : гр. ***1301, ж.к. „***“, ул. *** ***№ 7, ет 5 по иск с правно осн. чл. 432 от КЗ
във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата 250000лв. - обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие виновно причиняване на смъртта на неговата майка Ц.М.М., в резултат
на ПТП на 30.03.2016 г. от застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и по иск с правно
основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 903лв. - обезщетение за
имуществени вреди – заплащане на разходи по погребението на Ц.М., както и за
законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от датата на непозволеното увреждане -30.03.2016г. до
окончателното изплащане на обезщетението от застрахователя. Претендира се и присъждане
на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че при
настъпване на 30.03.2016г. около 16.00ч. в гр.Плевен П. П. управлявал товарен
автомобил- влекач марка „***“ ДК №******, като се движел по ул.*** в посока от
магазин „К****“ към кръстовището с бул.“***“. Времето било слънчево,с много добра
видимост,а асфалтовата настилка – суха. Горепосоченото кръстовище било
регулирано със светофарна уредба и пътни знаци.На североизточния ъгъл на кръстовището на северния тротоар на ул.“***“
били разположени трисекционни светофари и единична секция за завиващи
автомобили надясно по посока на индустриалната зона /по бул.“Г****“/, а на
същата колона имало поставен и двусекционен
светофар за пешеходци и знак „Стоп“. Напречно на бул.“Г****“ била
положена пешеходна пътека като по същия начин на ул.“***“ и по продължението на
източните тротоари на бул.“Г****“ имало маркирана такава. Североизточният ъгъл
на тротоара на кръстовището бил скосен и
образувал дъга, изтеглена към прилежащата сграда за осигуряване на коридор на
завИ.е за автомобилите в посока от изток към север – градската индустриална
зона. По същото време по северния тротоар на ул.“***“, в посока от магазин „К****“
към кръстовището на двете улици се движила 79-годишната Ц.М.М.. Малко след
16.00 часа пострадалата застанала на кръстовището на ул.“***“ и бул.“Г****“, на
тротоара пред пешеходната пътека-северно разположена и успоредна на ул.“***,
маркирана перпендикулярно върху асфалтовото покритие на пътното платно на
източната лента за движение на МПС по бул.“Г****“. След подаване на зелен
сигнал на светофарната уредба М. тръгнала да пресича пътното платно по
пешеходната пътека,в посока от източния
тротоар на бул.“Г****“, към
разделителната линия,между двете пътни платна на булеварда,разделени с висок
бордюр. По същото време подсъдимият П. предприел с процесния влекач маневра
„завой надясно“ от изток в посока север,т.е. от ул.“***“ към северната част на
бул.“Г****“ към индустриалната зона на града. В хода на маневрата
подсъдимият изтеглил влекача към
разделителния остров в западната част на източното платно за движение по бул.“Г****“ с предната част, за да
пропусне друга пешеходка, която се движила
в посока запад – изток по същата пешеходна пътека.
Въпреки наличието на установени на пътеката трима
пешеходци П. не спрял процесното
превозно средство, за да изчака тяхното преминаване,а продължил да се движи с бавна скорост. Когато
Ц.М. достигнала западния край на източното платно на бул.“Г****“ същата била
ударена с предна лява ъглова част на кабината на влекача в областта на левия
фар като била отблъсната напред по посока на движение на автомобила и паднала
на около 1,60 м. източно от разделителния остров. Подсъдимият продължил
движението си в избраната посока като предната му лява гума притиснала
подбедрицата на десния крак на пострадалата. След сигнал на пребиваващи в
района на произшествието граждани подсъдимият спрял товарния автомобил на около
50 метра от мястото на удара, в близост до източния бордюр в дясната част на
пътното платно по посока на движението му.
По повод подаден сигнал на ЕННСП 112 на
местопроизшествието се отзовала линейка като Ц.М. била настанена в Клиниката по
анестезиология и интензивно лечение /“КАИЛ“/ при УМБАЛ “Д-р Г.Странски“
ЕАД-гр.Плевен и поставена на принудителна белодробна вентилация. Предприети били
и съответните на състоянието `и оперативни интервенции. Въпреки това
здравословното състояние на Ц.М. прогресивно се влошило като настъпил ендотоксичен шок с полиорганна недостатъчност
в резултат на което на 17.04.2016г. М. починала.
Сочи се също така, че с
влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 374/ 2017 г. на ОС-Плевен, подсъдимият –
пряк причинител и застрахован П.А.П. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343,ал.3 предл 8 б.“б“
предл.1 във вр. чл.342 ,ал.1 предл. 3 от НК, вр. с чл. 6 т.1 и чл. 119 ал.1 от ЗДвП.
Сочи се също така, че за
процесния лек автомобил и водача с чието участие е било причинено ПТП е била
налице задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
учредена с полица № ************** с
крайна дата на покритие 15.04.2016г.
Ищецът също така сочи, че
е спазил изискванията на чл. 380 от КЗ като е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция входирана с
вх.№ ЦУ 99-1236 / 16.03.2018г. под формата на молба за завеждане на щета по
полица по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“,
но в отговора застрахователя не е съгласен да изплати исканата сума, а е
предложил значително по-малка такава.
ЗАД „***“ АД гр.***е подало писмен отговор. Претенцията се
оспорва по основание и по размер. Оспорва се виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил, както и механизма на твърдяното
автопроизшествие. Счита се, че вината на водача не е изключителна, че е налице
съпричиняване от починалата М., че не всички от описаните в исковата молба
телесни увреждания са настъпили в пряка връзка с ПТП. Оспорва се размера на
предявения главен иск.
Не се оспорва, макар и да
не се признава изрично наличието на застрахователно правоотношение за товарния
автомобил *** рег.№ **** по задължителна застраховка ГО на
автомобилистите, предоставена от ЗАД „***“ АД гр.София“
към датата на процесното ПТП.
Оспорва се механизма на
настъпване на уврежданията и се счита ,че представените с исковата молба
писмени доказателства не доказвали вида, тежестта и размера на всяка от
причинените телесни увреди и конкретната медицинска причина поради която те са
настъпили.
При условията на
евентуалност се прави възражение за съпричиняване, като се твърди, че
починалата Ц.М. не е възприела камиона и е предприела пресичане, без да се
съобрази с пътната обстановка, а е имало две други лица, които също са
пресичали, но те не са увредени.
Оспорва се и претенцията
за мораторна лихва с оглед акцесорния и характер по отношение на главницата, а
евентуално, ако се приеме нейната основателност, то се оспорва началната дата
от която се дължи лихвата - датата на деликта, като се изразява становище, че е
приложима нормата на чл. 84 ал.2 от ЗЗД, а също и че ищецът не е изпълнил
задължението си по чл.380 ал.1 от КЗ и непредставянето на банкова сметка ***.380
ал.3 от КЗ.
В срока по чл. 372 от ГПК
ищецът е подал допълнителна искова молба в който се оспорват всички наведени от
ответника възражения.
Постъпил е и допълнителен
отговор от ответника в който се поддържа изложеното в първоначалния отговор.
В съдебно
заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат изложените
съображения, възражения и оплаквания.
Окръжният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и
след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно се установява по силата на чл.300
от ГПК, че с влязла
в сила присъда по н.о.х.д.№ 374/2017г. на ОС-Плевен П.А.П. е признат за виновен в това, че на 30.03.2016
год. в гр. Плевен, на кръстовището на ул. „***“ и бул. „***“, при управляване
на МПС – товарен автомобил, марка „***“, с рег. № ***, на пешеходна пътека,
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по
пътищата, както следва:
- чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата:
“Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната
маркировка“;
- чл.119 ал.І от Закона за движение по пътищата:
„При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“
и по непредпазливост
причинил смъртта на 79-годишната Ц.М.М. от гр. Плевен, съставляващо
престъпление по чл.343 ал.3, предл. 8, б.“б“, предл. 1 във вр. с чл.342 ал.1
предл. 3 от НК.
Както е посочено
в самия закон, това се отнася спрямо „дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца“.
Не се оспорва, макар и да
не се признава изрично наличието на застрахователно правоотношение за товарния
автомобил *** рег.№ **** по задължителна застраховка ГО на
автомобилистите, предоставена от ЗАД „***“ АД гр.София“
към датата на процесното ПТП. С
определение съдът е задължил на осн. чл.190 ал.1 от ГПК ответното дружество да
представи тази полица. Това е не направено в указания срок, а и до приключване
на съдебното дирене, поради това и в съотвествие с чл.190 ал.2 вр. с чл.161 от ГПК съдът приема за установено, че за товарния автомобил ***
рег.№ **** е действала валидна задължителна застраховка ГО на
автомобилистите, предоставена от ЗАД „***“ АД гр.София“
към датата на процесното ПТП по
полица № **************.
Спорни по делото са
въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищеца, налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Ц.М., в какъв
размер да е обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, съответно дължи
ли се законна лихва върху обезщетението?
Видно от представеното
удостоверение за смърт и наследници ищецът Т.М. е единствен наследник па закон
на починалата си майка Ц.М..
Видно е от представените
оперативен протокол и епикриза на Ц.М. какви диагнози и какви медицински
дейности са извършени по нейното лечение до смъртта й.
Видно от представения
препис – извлечение от акт за смърт, че същата е починала на 17.04.2016г.
Видно от представените
два броя фактури от 18.04.2016г. и 19.04.2016г., че Т.М. е заплатил сумата от
102лв. по първата за изкопаване на гроб и 801лв. по втората за стоки и услуги
по погребението на Ц.М..
Видно е от представената
молба л.25 от делото, че с нея Т.М. е претендирал от ответното дружество
изплащане на обезщетение по застраховка ГО за неимуществени вреди в размер на
450000лв. Посочена е и банкова сметка, ***.
Видно от отговор от
27.03.2018г. на тази молба л.26 от делото ответникът е предложил да изплати
обезщетение в размер на 60000лв. в срок от 25 дни, като е определи срок от три
работни дни за приемане на това предложение, както и че при липсана отговор в
този срок ще се счита за отказ за извънсъдебно споразумение.
От заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът приема за обективно и кемпетентно, се установява, че при
прегледа и престоя на Ц.М. в болницата са установени и налични от преди това
заболявания, но същите не са допринесли за настъпването на смъртта й. Този факт
е настъпил само в следствие на травматичните увреждания и техните усложнения,
получени при ПТП.
От заключението на назначената по делото първа
съдебно техническа експертиза се установява, че възможността за водача на
товарния автомобил да възприеме пешеходката М. е била в зависимост от
височината, траекторията на движение и скоростта на пострадалата. Налични са
както зона на невидимост, така и такава с частична видимост за водача, според
техническите възможности на автомобила. Вещото лице счита, че част от
траекторията на движение на пешеходката е била невидима за водача.
Сходно е и заключението
по втората повторна СТЕ. И в него вещото лице е посочило, че без точни
измервания и следствен експеримент на място не е възможно да се даде точен
отговор на въпроса кога, къде и как водачът е могъл да възприеме пешеходката. И
това вещо лице сочи, че в определени зони на нейното движение същата е
попадала, както в зоната на невидимост, така и в зони, когато е било възможно
да бъде видяна -изцяло или частично.
В тази насока по
делото са събрани е гласни доказателства. От показанията на разпитания свидетел
П.А.П., който е пряк извършител на ПТП се
установява, че същият не е видял М. да пресича на пешеходната пътека. От
показанията на свид.Д.Л. се установява, че М. е пресичала на пешеходната
пътека, като в началото се е движела заедно с други хора, но е изостанала,
защото е била по-възрастна. Камионът я е закачил с левия си фар и след това я е
повлякъл, като според свидетеля водачът въобще не я е видял. Свидетелят твърди,
че е възприел влекача да се движи бавно, но не и да спира.
По делото са
разпитани и свидетелите В. Л. М., И. Х. Д. и И. П. Х.. От техните показания се
установяват преживяванията на ищеца Т.М. след случилото се с майка му и след
нейната смърт. Тези свидетели са категорични, че същият е изпитвал много мъки и
тревоги по време на престоя й в болницата, почти постоянно е стоял там, дори се
е наложило и децата му да ходят често с него. Грижил се е за майка си по време
на престоя в болницата и е осигурявал всичко необходимо за лечението й.
Установяват също така, че двамата са живеели, заедно със синовете на Т.М. в
едно домакинство и основно грижите на домакиня е носела починалата Ц.М.. След
нейната смърт ищецът е бил потресен, спрял е да ходи дори на работа, измъчвал
се е, ходил е всеки ден на гроба й и т.н. Свидетелите го описват, като сринат,
дори без физически сили.
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
429, ал. 1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.
477, ал. 1 и 2
от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички
вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД.
Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка,
обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил
застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност", както и валидността й към датата на
произшествието са приети за доказани по делото по силата на чл.190 ал.2 вр. с
чл.161 от ГПК. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на
30.03.2016г., както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.
Постановената от наказателния съд влязла в сила присъда, е задължително за
гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящия състав относно това
дали е извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С
оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в
настоящото производство не може да се изследва и въпросът относно причините,
поради което е настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към
въпроса за вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския
процес тези факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, с каквото съдът е сезиран
от ответната страна.
В отговор на
същото следва се посочи, че съдът не намира противоправно и несъответстващо с
изискванията на ЗДвП поведение на починалата пешеходка Ц.М.. Същата е
предприела пресичане на пътното платно на урегулирано кръстовище с обозначена
пешеходна пътека и светофарна уредба при зелен сигнал на светофара, разрешаващ
пресичането и на обозначеното място. Независимо от наличието на зони на
невидимост в своя автомобил, водачът П. П. е този който е следвало да осигури,
чрез спиране нейното преминаване. Също той е бил длъжен и да се съобрази с възможностите
за видимост на своя автомобил и да предприеме маневра едва след като се убеди,
че не представлява заплаха, за който и да било участник в движението – съгласно
изискването на чл.25 ал.1 от ЗДвП. Това, че М. се е движела по-бавно от другите
хора, не представлява поведение, което да носи съпричиняване, тъй като няма
изискване в закона, че всички пешеходци следва да се движат в група или с
еднаква скорост.
Ето защо съдът
счита, че независимо, че в част от траекторията си Ц.М. не е била видима за
водача на товарния автомобил, тя не е допринесла за настъпването на пътно-транспортното
произшествие, тъй като не е нарушила нито една законова разпоредба и се е
движела в съответствие с тяхното изискване.
Несъмнено от
заключението на вещото лице на назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че смъртта й е настъпила само и единствено в следствие на
травматичните увреждания и техните усложнения, получени при ПТП.
При тези данни застрахователят следва да отговаря за всички преки и
непосредствени вреди, настъпили в следствие на непозволеното увреждане,
причинено от застрахованото лице.
По делото се
претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 903лв. Неговият размер
е надлежно установен с двете представени фактури за обредни дейности във връзка
с погребението на Ц.М.. Същите са пряко свързани със смъртта й и нямаше да
бъдат направени, ако не беше починала в резултат на причинените й травми от
ПТП. Съдът приема този иск за доказан изцяло по основание и размер.
Върху тази сума
се дължи законна лихва, считано от 10.05.2018г. – датата на подаване на
исковата молба, тъй като за нейното изплащане ответното дружество не е
получавало покана. /видно от съдържанието на молбата на л.25 и приложените с
нея доказателства/.
По отношение на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът счита, че същото е
доказано по своето основание, но не и в пълния си предявен размер.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността
на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От събраните в хода на производството гласни
доказателства категорично се установява, че след произшествието ищецът е бил
уплашен и шокиран, наложила се е дори лекарска намеса с поставяне на инжекция.
След смъртта на майка си е претърпял нервен срив, спрял да общува с приятели и
съседи, получил здравословни проблеми – с кръвното, косата му побеляла и
опадала, като се е стигнало почти до там, че не може да работи. Загубата на
майка му е била внезапна, като впоследствие той е лишен както от емоционалния
контакт с нея, така и от нейната морална подкрепа. По делото се установи, че
между тях е съществувала силна духовна връзка, взаимност и уважително отношение.
Следователно, болките и страдания, които ищецът ще продължава да изпитва от
загубата на починалата си майка, трябва да бъде отчетена при определяне размера
на дължимото застрахователно обезщетение.
При тези данни и с оглед на събраните по
делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че заместващото
обезщетение на ищеца Т.Д.М. за причинените от противоправното поведение на
деликвента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от
загубата на неговата майка следва да се определи в размер на 160 000, 00 лв. В
процеса на доказване не се установиха обстоятелства, които да увеличават
интензитета на естествената скръб, депресия и чувство за безнадеждност при
загубата на родител от дете. В този смисъл и съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика, това е справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при смърт на родител, към когото детето е изпитвало
силна привързаност.
От страна на
ответника е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата ищца.
Дългогодишната
съдебна практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за причинно
- следствена връзка между поведението на пострадалата по време на реализиране
на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на
редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД
(така Р № 98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II ТО, Р № 206/12.03.2010 г.,
т. д. № 35/2009 г., II т. о., Р № 59/10.06.2011 г., т. д. № 286/2011 г., I ТО).
Съдът намира, че тази практика макар и натрупана при действието на отменения
КЗ, намира приложение и при сега действащия Кодекс, доколкото касае принципни
постановки.
С оглед
изложеното по-горе съдът приема, че не са налице такива действия или
бездействия от страна на починалата, които да могат да се квалифицират, като
съпричиняване, поради което и няма основания за намаляване на обезщетението.
Върху обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. Лихвата е
дължима с изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с
извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл. 497 от КЗ.
Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на
която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете
настъпи по-рано). В конкретния случай, ищците са предявили претенция с на 16.03.2018г.
по която е заведена щета № 0411-155-0003-2018. Ответникът е отговорил с писмо
от 27.03.2018г., като е отказал да изплати исканата сума и е предложил
извънсъдебно споразумение за по-малка. При тези данни, съдът счита, че с отказа
си застрахователят е изпаднал в забава да изпълни задължението си.
Ето защо върху тази
сума следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от 27.03.2018 г. -
датата, на която ответното дружество се е произнесло с отказ до окончателното й
изплащане. Направеното в тази връзка възражение от страна на ответника, че не
се дължи лихва, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка ***, защото видно
от поканата такава е посочена.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените разноски,
съобразно уважената част от иска. Искът е предявен за 250903лв. Ищецът е
направил деловодни разноски в размер на 523.52лв. – депозит на вещо лице и свидетели. Не е
направил разноски за адвокат, при условията на чл.5 т.1 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Уважената част от иска е за 160903лв. При това положение следва да му се
присъди сумата от 335.56лв.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на ищцата от
страна на адв. Н.Я., при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, то нему се следва
възнаграждение изчислено от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 т.5 от
Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Минималния размер на възнаграждението възлиза на 6530.00 лв., при което
съразмерно с уважената част от иска на присъждане подлежи сумата 4179.20 лв.
На осн. Чл.
78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане и представен списък по чл.
80 ГПК, разноски се следват и на ответника. Съдът обаче
счита за основателно направеното от процесуалния представител на ищеца
възражение, че не следва да се цени представено след приключване на съдебното
дирене доказателство за извършено плащане. В този аспект са постановките на т.1
и т.11 на Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А.
Б.. По делото / с отговора/ е представена фактура за размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощниците на ответното дружество. Към договора и фактурата
няма доказателство за извършено плащане по банков път, както е уговорено. Едва
след приключването на съдебното дирене в хода за прения се представи списъка по
чл.80 и нареждане за банков превод. Съгласно т.11 от цитираното тълкувателно
решение“ Претенцията за
разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция“, като в
мотивите е посочено, че „Събирането
на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението,
с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора.
Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания,
твърдения и събирането на доказателства вече е приключило.“ При това положение не е
изпълнено изискването на т.1 от същото тълкувателно решение, а именно: „Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това“.
Поради изложеното и съдът не
присъжда разноски на ответника.
На осн. чл.
78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено да заплати в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Плевенски окръжен съд,
дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 6436.12лв.,
направените разноски за вещи лица /невнесен хонорар, за което е задължено с
определение от 17.10.2018г./ – 123.25лв., както и 5.00 лв., за служебното
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45
от ЗЗД ЗАД
„***“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление : гр. ***1301, ж.к. „***“, ул. *** ***№ 7, ет.5,
представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.М., ЕГН **********
***, чрез адв. Н.Я. ***, упълномощен представител и съдебен адреса***.*** сумата от
903лв. /деветстотин и три/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – заплащане на разходи по погребението на Ц.М., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 10.05.2018г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.52
вр. с чл.45 от ЗЗД ЗАД „***“ АД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление : гр. ***1301, ж.к. „***“, ул. *** ***№ 7, ет.5,
представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.М., ЕГН **********
***, чрез адв. Н.Я. ***, упълномощен представител и съдебен адреса***.*** сумата от
160000лв. /сто и шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – изразяващи се в болки и страдания вследствие виновно причиняване
на смъртта на неговата майка Ц.М.М., в резултат на ПТП на 30.03.2016 г. от застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 27.03.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ЗАД „***“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
: гр. ***1301, ж.к. „***“, ул. *** ***№ 7, ет.5, представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.М., ЕГН **********
***, чрез адв. Н.Я. ***, упълномощен представител и съдебен адреса***.*** сумата от
335.56лв. разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата ЗАД „***“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
: гр. ***1301, ж.к. „***“, ул. *** ***№ 7, ет.5, представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.Я. ***,
упълномощен представител и съдебен адреса***.*** сумата от 4179.20лв – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78
ал.6 от ГПК ЗАД „***“ АД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление : гр. ***1301, ж.к. „***“, ул. *** ***№ 7, ет.5,
представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на
Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 6436.12лв.,
направените разноски за вещи лица – 123.25лв., както и 5.00 лв., за служебното
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: