Решение по дело №18042/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  2847

06.08.2020 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18042 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Д.С.А., с която са предявени искове по чл. 415, ал. 1 във вр. с     чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД

            Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в **** Твърди, че за периода от 15.02.2016г. до 14.06.2019г. има задължения за ползвани от ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 827.19 лева и обезщетение за забава в размер на 97.74 лева за периода от 29.02.2016 г. до 31.05.2019 г., които не били заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.

            В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

            Относно допустимостта на исковете:

            Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 12447/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и за разноските.

            Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.     

            По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:

            За основателност на претенцията, дружеството– ищец следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение с ответника за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ****, в изпълнение на което е доставило на ответника услуги в процесния период на стойност 827.19 лева, липсата на измервателното устройство и коректното начисляване на количествата.  

            При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:

            Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребители срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

            Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. На правото на собственост и ползване се позовава и самият ищец в исковата молба. За притежавани от ответника права върху имота обаче не бяха представени доказателства. Налице са документи удостоверяващи адресната регистрация на ул. Розова долина № 56, но те не установяват права върху имота за процесния период.

            Събраните гласни доказателствени средства се отнасят само за част от периода- след февруари 2018г. и установяват, че в имота живеят родителите на ответника и неговите деца, като къщата се отчита по една партида. Няма данни ответникът някога да е бил засичан от инкасатора да обитава имота. За периода от 2016г. до началото на 2018г. няма данни за ползването на обекта, както и за липсата или наличието на измервателно средство. Установеното ползване отново не обосновава възникването на облигационното правоотношение с ответника дори за периода, защото няма преки доказателства той реално да е ползвал имота, нито на какво основание същото е било осъществявано.

            Освен това по делото не се установява, че в имота има повече от един потребител, в каквато хипотеза за ответника би възникнало задължение за поставяне на индивидуален водомер на вътрешната водопроводна мрежа- чл.17, ал. 3, вр. с ал. 1 от действащите ОУ. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ ВиК операторът монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения.

            Представените от ищцовото дружество карнети не могат да послужат като годно доказателство относно възникването на облигационно правоотношение, т.к. представляват частни свидетелстващи документи, съдържащи благоприятни за издалата го страна данни, като липсват подписи на потребител за целия период. В тях са записани няколко отказа, но не е удостоверено дали те са изхождали именно от страната, като свидетелят заявява, че за периода през който отговаря за обекта, не се е срещал с него.  

            Предвид това съдът намира, че не се установява при условията на пълно и главно доказване твърдението, че ответникът има качеството потребител и че именно с него е съществувало облигационно правоотношение за процесния период.

            Поради това, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да бъде отхвърлен.

            Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, срещу Д.С.А., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.С.А. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД сумата от 827.19 лева- главница, представляваща цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода, за обект находящ се в ****, за периода от 15.02.2016г. до 14.06.2019г. и сумата от 97.74 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.02.2016г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.07.2019г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед № ****. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 12447/2019г. по описа на ПРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

                                                                                              /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.