РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Силистра, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420100429 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ТП Държавно горско стопанство Силистра при „Северноцентрално държавно
предприятие“ ДП – Г. твърди, че на 01.12.2020 г. страните постигнали извънсъдебно
споразумение, чрез което ответникът се задължил да заплати на ищеца сума в общ размер от
9207,30 лв., формирана от наеми по прекратени договори за наем и разноски, като
задължението било разсрочено съобразно изготвен в споразумението погасителен план.
Ответникът не заплатил нито едно погасителна вноска съгласно плана, поради което ищецът
счита, че той изпаднал в забава за цялото си задължение, считано от датата на първата
незаплатена вноска, а именно от 01.01.2021 г. Поради изложените причини моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи главница по споразумението в размер на
9207,30 лв., законна лихва за периода от 01.01.2021 г. до 29.11.2021 г. в размер на 851,68 лв.,
както и законна лихва върху главницата от 29.11.2021 г. до окончателното плащане, за
които суми се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1762 по описа на СРС за 2021
г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът И. М. Н. чрез назначения си по делото особен представител оспорва иска
за заплащане на законна лихва за периода от 01.01.2021 г. до 29.11.2021 г. за сумата над
549,71 лв., като счита, че такава се дължи върху всяка просрочена вноска след нейния
падеж, а не върху цялата сума от падежната дата на първата незаплатена вноска, тъй като
споразумението не съдържало клауза за предсрочна изискуемост на задължението.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
1
Предявените искове са с правно основание чл. 365 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 422
ГПК.
Въз основа на постъпило на 29.11.2021 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 848 от 07.12.2021 г. по ч.гр.д. № 1762 по
описа за 2021 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в
исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното
връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал
настоящото исково производство.
От представено по делото извънсъдебно споразумение от 01.12.2020 г. е видно, че
чрез подписването му ответникът е признал съществуването на задължение към насрещната
страна в общ размер от 9207,30 лв., формирано от задължения по договор за наем и фактура
№ 14510510 от 17.08.2020 г., договор за наем и фактура № 14510511, както и разноски за
обезпечаване на иска и за предявяване на искова претенция. Чрез споразумението
задължението било разсрочено на 9 месечни вноски, платими на конкретни падежни дати в
периода от 31.12.2020 г. до 31.08.2021 г., и била предвидена уговорка, че при липса на
плащане или забавено плащане ищецът ще бъде в правото си да предприеме действия по
принудително събиране на сумите по съдебен ред.
При тази фактическа обстановка съдът приема, че по силата на постигнатото между
страните споразумение в тежест на ответника е възникнало задължението да заплати на своя
кредитор сумата от 9207,30 лв. на вноски съобразно изготвения погасителен план, както и
че той не е пристъпил към своевременното плащане на дълга си, тъй като по делото няма
твърдения или доказателства в тази насока въпреки изтичането на падежните дати на всяка
от вноските. Поради изложените причини искането на ищеца да се признае за установено
съществуването на вземането му спрямо ответника в посочения размер следва да се уважи,
като се признае и вземането му за законна лихва върху главницата, каквато се дължи на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД поради допуснатата забава в плащанията. Такава лихва се дължи
върху всяка отделна погасителна вноска за периода от падежната дата до 29.11.2021 г., тъй
като е видно, че страните не са уговорили възможност за обявяване на предсрочна
изискуемост на целия разсрочен дълг с оглед липсата на клауза в подобен смисъл в
подписаното то тях споразумение. Декларираното в споразумението право на кредитора да
пристъпи към принудително събиране на просрочените суми не представлява уговорка за
предсрочна изискуемост на целият дълг, считано от падежа на първата просрочена вноска,
тъй като по принудителен ред могат да се търсят и отделни просрочени вноски, а не
непременно цялото задължение, произтичащо от конкретно юридическо основание. Поради
тези причини съдът намира за основателно възражението на ответника, че законната лихва
следва да се начислява върху всяка просрочена вноска за периода на просрочието, като при
това условие общият размер на вземането за законна лихва следва да се фиксира на сумата
от 549,71 лв., до който размер искът за неговото установяване следва да се уважи, а за
горницата – да се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
2
признае и вземането на ищеца за законна лихва върху главницата след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното ѝ плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 195,14 лв. за
държавна такса, 291 лв. за адвокатски хонорар и 485 лв. депозит за назначаване на особен
представител, както и разноски за заповедното производство в размер на 195,14 лв. за
държавна такса и 291 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235
ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. М. Н. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул.
„Г.“ № .дължи на ТП Държавно горско стопанство - С. при „Северноцентрално държавно
предприятие“ ДП – Г. с адрес на управление гр. С., ул. „Д.“ № .., представлявано от
директора П. Г., сумата от 9207,30 лв. (девет хиляди двеста и седем лв. и 30 ст.),
представляваща главница по споразумение от 01.12.2020 г., законна лихва за периода от
01.01.2021 г. до 29.11.2021 г., изчислена съобразно падежната дата на всяка вноска по
споразумението, в размер на 549,71 лв. (петстотин четиридесет и девет лв. и 71 ст.), както и
законна лихва върху главницата от 29.11.2021 г. до окончателното плащане, за които суми
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1762 по описа на СРС за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от ТП Държавно горско стопанство -
С. при „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Г. с адрес на управление гр. С., ул.
„Д.“ № .., представлявано от директора П. Г., против И. М. Н. с ЕГН ********** от с. К.,
общ. С., ул. „Г.“ № ., чрез която ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът
му дължи законна лихва върху главницата по споразумението от 01.12.2020 г. за периода от
01.01.2021 г. до 29.11.2021 г. за сумата над 549,71 лв.
ОСЪЖДА И. М. Н. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „Г.“ № .да заплати на ТП
Държавно горско стопанство - С. при „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Г. с
адрес на управление гр. С., ул. „Д.“ № .., представлявано от директора П. Г., направените по
делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 195,14 лв. (сто
деветдесет и пет лв. и 14 ст.) за държавна такса, 291 лв. (двеста деветдесет и един лв.) за
адвокатски хонорар и 485 лв. (четиристотин осемдесет и пет лв.) депозит за назначаване на
особен представител, както и разноски за заповедното производство в размер на 195,14 лв.
(сто деветдесет и пет лв. и 14 ст.) за държавна такса и 291 лв. (двеста деветдесет и един лв.)
за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над ката
посочените суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
3
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4