Р Е Ш Е Н И Е  № 260016

 

гр.Тополовград, 17.11.2020 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Тополовградският районен съд в публично заседание на седемнадесети септември  през  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

при секретаря: А.А.

 

като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 384 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повод предявената искова молба от “ТЕЛЕНОР/България/” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление******** подадена чрез пълномощник адв.В.Н. от САК против М.Л.Б. ***, с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, като се претендира да бъде установено с решение на съда спрямо ответника М.Л.Б., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца: за сумата в размер на 267,22 лв./двеста шестдесет и седем  лева и 22 стотинки/ - представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, с предпочетен номер +359*********, ведно  със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и сторените съдебни разноски по м.гр.д.№ 335/2019 г. на ТгРС, така и по настоящото производство.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител, но в писмено становище по същество подробно обосновава претенцията си и претендира да бъде уважен иска, като се присъдят и направените разноски по заповедното и по настоящото производство.

Ответникът не представя отговор на исковата молба в законоустановения срок, явява се лично в съдебно заседание, заедно с упълномощения от него процесуален представител – адв.Краев, оспорва иска изцяло, като твърди, че не е подписвал такова допълнително споразумение.

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:   

         По делото е представено допълнително писмено споразумение към договора за мобилни фиксирани услуги, с мобилен фиксиран номер +359*********, от дата 08.07.2015 г. между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Д.Л.Б., в качеството му на потребител, според който мобилния фиксиран номер, посочен по-горе следва да бъде ползван от потребителя /ответника/ при посочени ценови условия на избрания от него абонаментен план, при условия – стандартен месечен абонамент 99 лв., промоционален месечен абонамент в размер на 39 лв., като в договора са посочени съответните услуги, които ответникът може да ползва срещу посочените месечни суми. В договора е записано, че промоционалната месечна такса и промоционалните минути се представят за първите 24 месеца от първоначалния срок на допълнителното споразумение, като след изтичането му или в случай на промяна на абонаментния план, предоставянето им се преустановява и се предоставят само стандартните абонаментни условия. Минималното първоначално време за таксуване е 60 секунди, след което отчитането става на минута и първоначалния кредитен лимит е 150 лв. В договора е записано, че пълните условия на абонаментния план, с които потребителят е запознат и приема, са публикувани на интернет страницата на ищеца. Допълнителното споразумение влиза в сила до пет работни дни след подписването му и с подписване на настоящото споразумение. Срокът на ползваните услуги продължава до дата 08.07.2017 г. На страница 3 от Допълнителното споразумение за потребителя е изписано име – М.Л.Б., като подписите в трите графи за потребителя, видно от назначената съдебно-графологическа експертиза са положени от ответника М.Л.Б.. По делото е приложена и декларация-съгласие от Димитър Б., като в графата „място за полагане на подпис на абоната“ експертизата дава заключение, че подписът не е положен от ответника М.Б., както и подписът на Приложение ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 08.07.2015 г. не са положени от ответника М.Б..

По делото са приложени и три броя фактури за неплатена абонаментна такса и използване на услуги на посочения мобилен фиксиран номер +359*********, както следва:

1. Фактура № ********** от 25.09.2017 г. за отчетен период от 25.08.2017 до 24.09.2017 г., със срок на плащане 10.10.2017 г., за сумата от 100,58 лв., като по тази фактура има извършено плащане в размер на 33,32 лв., с което частично е погасено задължението за абонаментната такса и използваните услуги.

2. Фактура № ********** от 25.10.2017 г., за отчетен период от 25.09.2017 г. до 24.10.2017 г., със срок на плащане 09.11.2017 г., за сумата от 99,98 лв.

3. Фактура № ********** от 25.11.2017 г. за отчетен период от 25.10.2017 г. до 24.11.2017 г., със срок на плащане 10.12.2017 г., за сумата от 99,98 лв.

По този начин общото задължение на неплатените такси и използвани услуги за горепосочения мобилен номер е общо в размер на 267,22 лв.

Предвид на неизплатеното задължение на 18.11.2019 г. „Теленор България“ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд – Тополовград, с което се претендира главница в размер на 267,22 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Било е образувано ч.гр.д. № 335/2019 г. по описа на ТгРС и е била издадена заповед за изпълнение за горепосочената сума, връчена редовно на длъжника, срещу която той е подал възражение. Предвид на това „Теленор България“ ЕАД е завело установителен иск за вземането си.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, както и от заключението на съдебно-графологическата експертиза.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”.

 От материалите по ч.гр.д. № 335/2019 г. се установява, че с разпореждане № 455/20.11.2019 г. по повод на молбата на ищеца по чл.410 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 267,22 лева, ведно със законната лихва, считано от дата 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Издадена е заповед със същият номер и дата.

  Заповедта е връчена  редовно на длъжника, срещу която той е подал възражение. Предвид на това „Теленор България“ ЕАД е завело установителен иск за вземането си.

Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, за  сумата по заповедното производство, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.  

От събраните по делото писмени доказателства не може по безспорен начин да се установи, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно сключено договорно правоотношение по договор за мобилни услуги, който договор е породил съответна валидна правно-облигационна връзка.    

         За да бъде признато от съда и установено със сила на присъдено нещо вземането на дружеството по сключения договор за мобилни услуги е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните положителни предпоставки: наличие на валидно сключено договорно правоотношение между страните; доказан размер на претендираното вземане; възникване на предсрочна изискуемост и спазена законова процедура за издаване на заповед за изпълнение  срещу длъжника преди изтичане на давностния срок. В случая съдът намира, че тези положителни предпоставки не са налице и не са доказани от ищеца по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът не може да признае съществуването на това вземане.

         В настоящото производство по безспорен начин се доказа, че в представеното допълнително споразумение има подписи, които не са положени от ответника М.Л.Б.. По този начин съдът счита, че ищецът черпи права от несъществуващ договор и не е постигано съгласие в такова допълнително споразумение, което е приложено към исковата молба. На стр.1 от споразумението е записано, че договорът се сключва с Д.Л.Б., а на стр.3 за потребителя се е разписало лицето М.Л.Б.. По този начин в съда остава съмнение, че може да има подменени страници от друг договор, сключен между ищеца и потребителя, тази трета страница да е била част от друг договор, защото няма обяснение на първата страница да са посочени едни имена, а на трета страница да е друго името. Това се подкрепя и от факта, че в декларация-съгласие и в ценовата листа са изписани данни на Димитър Б. с лична карта, издадена на 09.02.2011 г., а към датата на подписването на тези документи – 08.07.2015 г. ответникът вече е бил с друга лична карта, която е представена по делото и която е издадена през 2012 г. Освен това, вещото лице категорично заяви, че тези подписи върху тези два документа не са полагани от ответника. Известно е, че при подписване на договор с мобилните оператори едновременно се подписват както самия договор, така и декларацията-съгласие и ценовата листа, като това е посочено в общите условия, приложени по делото. По този начин изниква въпросът как върху единия от документите подписа е автентичен, а при другите два е неавтентичен. По този начин съдът не може да приеме, че между страните съществува валидно облигационно отношение, от което ищеца да черпи своите права.

Предвид на това, съдът счита, че иска следва да бъде изцяло отхвърлен и на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                         Р  Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от ищеца на  “ТЕЛЕНОР/България/” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, подадена чрез пълномощник адв.В.Н. от САК  за признаване за ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че „Теленор България“ ЕАД, с ******** има следните вземания срещу ответника М.Л.Б. с ЕГН ********** *** сума в размер на 267,22 лв. /двеста шестдесет и седем лв. и 22 ст./ представляваща неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.11.2019 г.

 

ОСЪЖДА  „Теленор България“ ЕАД да заплати на М.Л.Б. разноски по настоящото дело в общ размер 500,00 лв. /петстотин лева/, от които 200,00 лв. /двеста лева/ за възнаграждение на вещо лице и 300.00 лв./триста лева/ за адвокатско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: