№ 24111
гр. София, 13.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110167134 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 352136/07.12.2023г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 41673/08.02.2024г. на СРС, подадена от Л. Н. Н. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД с искане да бъде признато за установено, че ищцата не дължи
на ответника сумите от 624,56 лева за главница, 648,74 лева за лихви, 346,80 лева за
разноски в изпълнителното дело, такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ от 189,43 лева, както и други
суми по изпълнителното дело в размер на 150,00 лева, за събирането на които било
образувано изп.д. № 604/2023г. на ЧСИ Матова във връзка с изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 27337/2014г. на СРС. Твърди се, че посочените суми не се дължат.
Искът за признаване недължимостта на акцесорните вземания за разноски по
изпълнителното дело е недопустим. Това е така, тъй като, съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК,
длъжникът може да оспори вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното
дело. Таксите и разноските по изпълнителното производство не са част от това вземане. Ако
същите са неправилно/незаконосъобразно начислени/събрани, пътят за защита на длъжника
е друг – чрез оспорване на същите посредством обжалване на действията на съдебния
изпълнител по реда на гл. 39, раздел 1 от ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е и
нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, според която искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да се основава
единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, т.е. касае се само
за съдебно установени вземания, предмет на изпълнителното производство. Таксите и
разноските по изпълнителното дело не са такива. Те се определят едностранно от съдебния
изпълнител, като тази негова преценка подлежи на оспорване пред съответния окръжен съд
– чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Поради това исковата молба в тези си части следва да бъде върната, а
производството по делото – частично прекратено.
На основание чл. 130 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 352136/07.12.2023г. на СРС, уточнена с Молба, вх.
№ 41673/08.02.2024г. на СРС, в частта ú, с която се иска да се установи, че ищцата не
дължи във връзка с изп. № 604/2023г. на ЧСИ Матова сумите: 346,80 лева за разноски
1
в изпълнителното дело, такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ от 189,43 лева, както и други суми по
изпълнителното дело в размер на 150,00 лева
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 67134/2023г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав, в описаната му част.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2