РЕШЕНИЕ
№146 29.09.2017
г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на единадесети септември през две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина
Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 371 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Р.Т.С.,
ЕГН **********,***, против „*****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от В.П.. Твърди се, че между страните бил
сключен трудов договор № 21/12.09.2016 г., съгласно който ищецът работил на
длъжност „куриер” с място на работа- куриерско бюро- гр. Свети Влас, с
договорено възнаграждение в размер на 420 лв. Правоотношението било прекратено
на основание чл.327, т.2 от КТ поради неизплатени трудови възнаграждения за
периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. С. бил изпратил заявление до офиса, в
който работил и до седалището и адрес на управление на дружеството-
работодател. Въпреки коректното изпълнение на трудовите задължения на ищеца, на
същия не били изплатени трудовите възнаграждение за месеците януари, февруари и
март 2017 г. в размер на по 460 лв. за всеки месец. Наред с това му се дължала
и сумата от 460 лв., представляваща обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ, както и сумата от 110 лв.- обезщетение за неползван отпуск за 5 дни за 2017
г. Предвид на това се моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати
сочените по- горе суми, като се претендира и законната лихва върху трудовите
възнаграждения считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
им изплащане.
В едномесечния срок ответникът взема становище за
неоснователност на претенциите. Твърди, че трудовото правоотношение не е било
прекратено на основание чл.327, т.2 от КТ, тъй като трудовото възнаграждение на
ищеца било изплатено без забава за месеците януари и февруари 2017 г. в брой в офиса
на дружеството в гр. Свети Влас. Възнаграждението за месец март не било
изплатено поради невъзможност да бъде открит ищеца. На следващо място
дружеството не било получавало заявление за прекратяване на трудовия договор.
Подписалото го лице не било управител на офиса и не било оправомощено лице да
получава от името и за сметка на дружеството каквито и да било книжа и
документи. Лицето И.Н.била назначена на длъжност „Организатор експедиция, товароразтоварна и спедиторска дейност”, поради което
подписаното от нея заявление не обвързвало дружеството. Предвид на това
трудовия договор не бил прекратен считано от 01.04.2017 г. на основанието,
посочено от ищеца, а на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ поради неявяването му
на работа в продължение на повече от месец.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 128, т.2, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ.
От представеният по делото трудов договор № 21/12.09.2016 г. е видно, че
ищецът е бил назначен в ответното дружество на длъжност „Куриер”. Уговорено е
било да му се заплаща основно трудово възнаграждение в размер на 420 лв.
Договорът е бил със срок на изпитание 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя. Между страните е налице влязло в сила към дата 26.09.2017 г.
решение по гр.д. № 575/2017 г., по което РС- Несебър е приел, че трудовото
правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано
от 01.04.2017 г., поради забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение от
страна на работодателя за месеците януари, февруари, март 2017 г. Предвид на
това и с оглед обвързващата страните, а и съда, сила на пресъдено
нещо, се приема за безспорно обстоятелството относно основанието, на което е
било прекратено трудовото правоотношение, както и факта на неизплащане на
заплатите за сочените месеци. За пълнота следва да се посочи, че дори и да не
беше разрешен последния въпрос, то по настоящото производство не се ангажираха
доказателства, от които да се следва извода, че на ищеца не му се дължи
трудовото възнаграждение. Нормата на чл. 270, ал.3 от КТ изисква заплащането да
се извършва лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или
по писмено искане на работника- на негови близки. Законът е въвел изискване за
съставяне на писмен документ за изплащане на трудовото възнаграждение. В този
смисъл доказване на този факт със свидетелски показания е допустимо само ако се
докаже, че писмени документ е изгубен или унищожен не по вина на страната,
която има тежестта на доказване на факта, удостоверяващ се с документа. В
случая в тежест на ответника бе да докаже, че е изплатил възнаграждението,
както и обстоятелствата относно допустимостта на установяването на това
твърдение със свидетелски показания. По делото е представена ведомост, в която
е видно, че подпис на ищеца няма за процесния период. Ето защо показанията на
св. Н.и Б.по отношение на изплащането на трудовото възнаграждение на ищеца се
явяват недопустими.
Видно от заключението по изготвената съдебно- счетоводна експертиза, на
ищеца се дължи сумата от 1076,34 лв. за трите месеца или по 358,78 лв. за всеки
месец след приспадане на съответните данъчни и осигурителни задължения. Ето
защо и в този размер следва да бъде уважена претенцията по чл. 128,
т.2 от Кодекса на труда, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. В останалата й част до претендираните
1380 лв., ведно със законната лихва върху разликата, претенцията следва да бъде
отхвърлена.
Предвид на това, че трудовото правоотношение е било прекратено на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, по силата на чл.221, ал.1 от КТ, на ищеца се дължи
сумата от 460 лв., съставляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие в размер на брутното му трудово възнаграждение
съгласно заключението на вещото лице. Видно от последното е и че ищецът, към
датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, не е използвал 5 дни от
полагаемия му се платен годишен отпуск, поради което на основание чл.224, ал.1
от КТ, ответното дружество следва да му заплати и сумата от 104,50 лв. За
останалата част до претендираните 110 лв. иска следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК на страните следва да бъдат присъдени
сторените съдебно- деловодни разноски съобразно уважената, респективно
отхвърлената част на исковете. Видно от приложените в тази връзка писмени
доказателства, на ищецът следва да бъде присъдена сумата от 505 лв.
Доказателства за реално направен разход от страна на ответното дружество не са
ангажирани, поради което и не следва да му бъдат присъждани.
Предвид на това, че споровете са трудови, следва ответника да бъде осъден
да заплати държавните такси по предявените претенции, които възлизат на сумата
от общо 150 лв.- по 50 лв. за всеки от исковете.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В.П., да заплати на Р.Т.С., ЕГН **********,***, сумата от 1076,34 лв. /хиляда седемдесет и шест
лева и тридесет и четири стотинки/, представляващи дължимо трудово
възнаграждение за месеците януари, февруари, март 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за останалата част до претендираните 1380
лв., ведно със законната лихва върху нея.
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В.П., да заплати на Р.Т.С., ЕГН **********,***, сумата от 460 лв. /четиристотин и шестдесет
лева/, представляващи дължимо обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В.П., да заплати на Р.Т.С., ЕГН **********,***, сумата от 104,50 лв. /сто и четири лева и петдесет
стотинки/, представляващи дължимо обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за останалата част
до претендираните 110 лв.
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от В.П., да заплати на Р.Т.С., ЕГН **********,***, сумата от 505 лв. /петстотин и пет лева/,
представляващи направени съдебно- деловодни разноски съобразно уважената част
на исковете.
ОСЪЖДА „*****” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В.П., да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща държавна такса.
Към делото да се приложи заверено за влязло в сила решение по гр.д. №
575/2017 г. по описа на РС- Несебър.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: