Р E Ш Е Н И Е
№
…. 05.05.2021г. гр.Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ГЪЛЪБОВО
I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
двадесет и втори април
две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
Мариана Пенева
като
разгледа докладваното от съдията Женя Иванова
гр.
дело № 406 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ,
във връзка с чл. 9, ал.1 ЗПК.
В исковата молба ищецът „Райфайзенбанк България"
ЕАД, ЕИК *********, твърди, че се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. дело №
674/2015 г. по описа на Районен съд - Гълъбово, срещу П.Я.К., ЕГН **********,
за следните суми: 6854.60 лева /шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева и
шестдесет стотинки/ - неизплатена част от главница по Договор за потребителски
кредит от 01.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението /15.12.2015 г./ до окончателното погасяване
на задължението; 1258.36 лева /хиляда двеста петдесет и осем лева и тридесет и
шест стотинки/ - редовна лихва, начислена за периода от 15.04.2014 г. до
14.09.2015 г. включително; 571.69 лева /петстотин седемдесет и един лева и
шестдесет и девет стотинки/ - наказателна лихва, начислена за периода от
05.05.2014 г. до 13.12.2015 г. вкл.; 573.69 лева /петстотин седемдесет и три
лева и шестдесет и девет стотинки/, съдебни разноски в заповедното
производство, представляващи 173.69 лева държавна такса и 400.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът подал възражение, поради което
и в изпълнение на указанията на
заповедния съд, ищецът предявява настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта.
Излага следните обстоятелства, на които основава
вземанията си:
Бил сключен договор за потребителски кредит от
01.10.2013 г., между „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, и П.Я.К., ЕГН
**********, в качеството на Кредитополучател от друга страна. На 07.03.2017 г.
бил сключен конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) между Банката
и „Макроадванс" АД, ЕИК *********, към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 г. между същите страни, с който
договор процесното вземане било прехвърлено на „Макроадванс“ АД.
По силата на горепосочения договор за кредит, сключен
между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и П.Я.К., ЕГН **********, Банката
предоставила на ответника кредит в размер на 7161.70 лева /седем хиляди сто
шестдесет и един лева и седемдесет стотинки/, предназначен за рефинансиране на
кредит и за потребителски нужди. Срокът на издължаване на кредита бил определен
на 05.10.2020 г.
Кредитополучателят преустановил плащането на дължимите
месечни вноски. На съответното число на всеки месец в периода от месец май 2014
г. до месец август 2015 г. не били извършвани дължимите погасителни плащания,
както било отразено в представеното по заповедното дело извлечение от
счетоводните книги, което представлявало случай на неизпълнение, съгласно чл.
8.1. от договора за кредит. С оглед на забавата в плащането на дължимите суми
по кредита, Банката, на основание чл. 9.1. от договора за кредит, начислила
обезщетение за забава в размер на 24.5 % (двадесет и четири и пет десети
процента) годишно върху забавената главница за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения, размер уговорен в чл. 4.6.
На основание чл. 9.2. от Договор за потребителски
кредит от 01.10.2013 г. „Райфайзенбанк България“ ЕАД обявила кредита за изцяло
и предсрочно изискуем на 15.09.2015 г. За обявената от страна на Банката
предсрочна изискуемост длъжникът П.Я.К., ЕГН **********, бил уведомен при
условията на чл. 45 от ГПК чрез уведомление, получено на постоянния му адрес
лично.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответникът по делото П.Я.К., ЕГН **********,
дължи на „Райфайзенбанк България“ ЕАД вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит от 01.10.2013 г., за следните суми:
6854.60 лева /шест хиляди осемстотин петдесет и четири
лева и шестдесет стотинки/ - неизплатена част от главница по Договор за
потребителски кредит от 01.10.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението /15.12.2015 г./ до
окончателното погасяване на задължението;
1258.36 лева /хиляда двеста петдесет и осем лева и
тридесет и шест стотинки/ - редовна лихва, начислена за периода от 15.04.2014
г. до 14.09.2015 г. включително;
571.69 лева /петстотин седемдесет и един лева и
шестдесет и девет стотинки/ - наказателна лихва, начислена за периода от
05.05.2014 г. до 13.12.2015 г. включително.
Претендира разноските, както в заповедното
производство, така и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.Я.К., чрез
процесуалния си представител Д.К., е подал писмен отговор, с който взема
становище, че оспорва исковете и ги счита за неоснователни.
Изразява становище, че така подадената искова молба е
допустима, но изцяло неоснователна. Същите били недължими от ответника, поради
следните причини:
Не оспорва, че между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит от 01.10.2013 г.
Оспорва датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди, че бил получил всички документи и книжа по образуваното изпълнително
производство по описа на ЧСИ М.Димитрова едва през месец юли 2020 г., като към
тази дата вече била изтекла погасителната петгодишна давност по отношение на
вземанията за главница, лихва и наказателни неустойки по кредита.
Позовава се на чл.116, б.“в“ от ЗЗД и т.10 от TP №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /цитира решението/.
В конкретния случай бил изтекъл двугодишния срок по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и предвид наличието на перемция изпълнителното
производство се прекратявало автоматично по отношение на ответника. С оглед на
това всякакви действия, извършени от ЧСИ след изтичането на този срок, не
пораждали действие. Последното изпълнително действие по ИД № 87/ 2016 г. по
описа на ЧСИ М. Димитрова било налагането на запор върху лек автомобил, марка
„Опел“, модел „Вектра“, peг. № СТ 7160 СН, като това
действие било извършено на 27.05.2016 г.
По същото изпълнително производство с изх. № 8382/
28.07.2020 г. била изпратена призовка за принудително изпълнение от вече
взискателя „Макроадванс“ АД за извършване на опис и оценка на вещи в дома на
ответника, като такъв опис не бил сторен и вещи не са били запорирани, а именно
близо след около 4 /четири/ години след последното изпълнително действие /запор
на лек автомобил/, като е следвало това изпълнително производство да бъде
прекратено още в началото на 2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
поради бездействие от страна на взискателя по делото. С оглед на това всякакви
действия, извършени от ЧСИ след изтичането на този срок, не пораждали действие.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
С молба по делото вх. № 260810/31.03.2021 г.,
конституираното трето лице – помагач на страната на ищеца „Макроадванс“АД, с
която взема становище за основателност на предявените искове.
Излага съображения за неоснователност на възраженията
на ответника, че кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем.
Твърди, че вземането не е погасено по давност, което се установявало от книжата
по изпълнителното дело. Твърди, че вземането е надлежно цедирано и че длъжникът
е уведомен за извършената целия.
Моли исковете да бъдат уважени изцяло.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно
призовано, не изпраща представител. Депозира по делото становище, в което
излага съображения за основателност на предявените искове.
В съдебно заседание третото лице - помагач на страната
на ищеца също не изпраща представител, а депозира становище, с което заявява,
че исковите са доказани по основание и размер и оспорва възражението за изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, моли исковете да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 674/2015 г. по описа
на Районен съд – Гълъбово съдът е издал в полза на „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД срещу ответника П.Я.К. заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите:
6854.60 лева /шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет
стотинки/ - неизплатена част от главница по Договор за потребителски кредит от
01.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението /15.12.2015 г./ до окончателното погасяване на
задължението; 1258.36 лева /хиляда двеста петдесет и осем лева и тридесет и
шест стотинки/ - редовна лихва, начислена за периода от 15.04.2014 г. до
14.09.2015 г. включително; 571.69 лева /петстотин седемдесет и един лева и
шестдесет и девет стотинки/ - наказателна лихва, начислена за периода от 05.05.2014 г. до 13.12.2015 г.; 573.69 лева /петстотин
седемдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/ - съдебни разноски в
заповедното производство, представляващи 173.69 лева - държавна такса и 400.00
лева юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът подал
възражение в срока по чл. 414 ‚ал. 2 ГПК, поради което заявителят, в изпълнение
на указанията на заповедния съд, е предявил настоящите искове за установяване
на вземанията му по заповедта.
Видно от Договор за потребителски кредит от 01.10.2013
г., сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, като кредитор и П.Я.К., като
кредитополучател, Банката е предоставила на ответника кредит в размер на
7161,70 лева, с краен срок на погасяване 05.10.2020 г., с уговорен редовен
лихвен процент 14.5% за първата година, а след изтичането й редовна годишна
лихва в размер на 6 – месечния SOFIBOR + 12.819 пункта (чл.4.1 и 4.2), с
уговорена при забава в плащането наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта, като към датата на
сключване на договора наказателната лихва е определена в размер на 24,5 % (чл.
4.6). В чл 11.1 от договора страните са уговорили още,
че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и
да е парично задължение в продължение на 150 дни от падежа на задължението
кредитът става автоматично изискуем. Приложен е погасителен план към договора.
С писмо от 04.08.2015г. Банката е уведомила ответника, че поради неплащане на дължими вноски по кредита за периода от 06.05.2014г. до 04.08.2015г., обявява кредитът за предсрочно изискуем, като видно от известие за доставяне (доставка срещу подпис) уведомлението е получено лично от К. на 15.09.2015г.
Видно от конкретен договор за цесия от 07.03.2017г.,
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.11.2016г.,
сключени между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „Макроадванс“ АД и Приложение 1
А към конкретния договор, Банката е прехвърлила на „Макроадванс“ АД вземанията
си към ответника, произтичащи от горепосочения договор за кредит. С пълномощно цедентът е упълномощил цесионера
да уведоми длъжниците за извършените цесия
(л.81). Представено е уведомление до
ответника за извършената цесия, получено от него на 27.03.2017г. (л.86).
По делото са представени книжа от изпълнително дело
20168650400087 по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова (л.72-86), образувано въз
основа на изпълнителен лист от 17.12.2015г. по ч.гр.д. 674/2015г. на РС –
Гълъбово срещу П.Я.К. – запорно съобщение от
20.10.2016 г., молба от „Макроадванс“АД от 10.10.2018г.
за извършване на справки за трудови договори на длъжника и за налагане на запор
на трудовото му възнаграждение, молба на „Макроадванс“АД от 04.05.2020 г. за
извършване на опис на движимо имущество на длъжника, призовка за принудително
изпълнение от 28.07.2020г.
От заключението по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, прието от съда като добросъвестно и
компетентно изготвено, се установява, че по сметка на ответника Банката е
превела сумата от 7161.70 лева на 01.10.2013 г. съгласно договора за кредит.
Вещото лице е констатирало, че по счетоводните записвания на Банката към
15.12.2015г. задължението на ответника по процесния
договор за кредит възлизат на: просрочена главница за периода от 05.05.2014 г. до 05.09.2015г. в размер на 1010,69 лева,
предсрочно изискуема главница в размер на 5843,91 лева, редовни лихви за
периода от 05.04.2014 г. до 05.09.2015
г. в размер на 1235,95 лева, начислена
редовна лихва за периода 05.09.2015г. до 14.09.2019г. в размер на 22,41 лева,
наказателна лихва в размер на 224,47 лева върху просрочени главници за периода
от 05.05.2014 г. до 13.12.2015г., наказателна лихва в
размер на 347,22 лева върху предсрочно изискуема главница за периода от
15.09.2015 г. до 13.12.2015 г. Вещото лице е посочило, че наказателната лихва е
начислявана в проценти, както следва: 24,50% до 04.10.2014 г.; 24,039 % до 04.03.2015 г., в 23.766% до 13.12.2015г. Вещото лице е посочило още, че след подаване
на заявлението, към датата на подаване на исковата молба, не са установени
плащания по кредита.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава
да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока, като съгласно ал.2 заемателят плаща и уговорената лихва по кредита. Нормативна
уредба на договора за кредит се съдържа и в чл. 9 и сл. от ЗПК.
Представеният по делото договор за кредит, неоспорен
от ответника, установява възникналото между страните по делото валидно облигационно
правоотношение.
В случая ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на 15.09.2015г.
Видно от уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, същото е получено от ответника на 15.09.2015 г. (л. 22, 23
от делото) и от този момент следва да се счита кредитът за предсрочно изискуем
съгласно разясненията, дадени и в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно,
че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на
която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В случая не е спорно по
делото, а и това се установява от заключението по ССЕ, че считано от 05.05.2014 г. ответникът е в забава за плащане. Неоснователно
е възражението на ответника, че неправилно е определена датата на настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, която следвало да се определи година и
половина по – рано от посочената дата. Това, че по – рано са били налице
обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не
вменява задължение на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Право на
Банката е да прецени дали и кога ще обяви кредита за предсрочно изискуем, като
както бе посочено по – горе, моментът на настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита е получаването на волеизявлението за това от длъжника, в случая това
е датата 15.09.2015г.
Предвид горното и като взе предвид представените по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ, съдът
намира, че ответникът дължи сумата от 6854,60 лева за главница по процесния договор за кредит и сумата от 1258.36 лева /хиляда
двеста петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ - редовна лихва за
периода от 15.04.2014 г. до 14.09.2015 г. включително (начислена в съответствие
с разрешенията, дадени в ТР 3 от
27.03.2019 г. по тълк.дело 3/2017г. на ОСГТК на ВКС,
че длъжникът дължи заплащане на договорни лихви само до датата на обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, а не за целия срок на договора). Пак
на база същите доказателства, съдът приема, че ответникът не дължи претендираната в настоящото производство наказателна лихва,
поради противоречието й с чл. 33, ал.1 и ал. 2 ЗПК, съгласно които разпоредби при
забава на потребителя, кредиторът има право само на законна лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. А в случая видно от договора за
кредит и от заключението на ССЕ наказателната лихва е начислена в процент
надхвърлящ повече от два пъти законната лихва, а именно 24,50% до 04.10.2014 г.; 24,039 % до 04.03.2015 г., в 23.766% до
13.12.2015г. .
По делото не е спорно, че ответникът не е заплатил
горепосочените суми. Спорен е въпроса дали тези вземания са погасени по давност
с оглед направеното изрично възражение за това.
В случая е приложима общата петгодишна давност по
чл.110 ЗЗД, доколкото се касае не за периодично плащане, а за единно вземане,
по което кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части. Уговореното -
връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не
превръща тези вноски в периодични плащания (В този смисъл решение № 28/05.04.2012г.
по гр.д. № 523/2011г. на ВКС, III г.о. и решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., решение № 38 /26.03.2019 година по т. д. №
1157/2018 г. на ВКС, II т.о. Разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД предвижда, че
давността започва да тече от датата на изискуемостта на вземането, в случая
това е датата 15.09.2015г., когато е обявен кредитът за предсрочно изискуем и е
многократно прекъсвана.
Съгласно чл. 116, б“в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно задължителните
разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
„давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. По време на висящността на
изпълнителния процес давност не спира да тече, но с предприемане на действие по
принудително изпълнение тя се прекъсва и от този момент започва да тече нова
давност. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност
Предвид горното и като взе предвид представените
доказателства за многократно прекъсване на давността в хода на образуваното
изпълнително производство (на 20.10.2016г. със запорно
съобщение, на 10.10.2018г. с искане на взискателя за
налагане на запор върху трудово възнаграждение, на 04.05.2020 г. с искане за
извършване на опис) следва, че вземанията не са погасени по давност, както
неоснователно се твърди в отговора на исковата молба.
Отделно от горното, следва да се има предвид и това,
че според чл. 116, б.
"б" ЗЗД давността се прекъсва и с предявяване на иск.
Съгласно чл. 422, ал.
1 ГПК искът за съществуване на вземането се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
е спазен срокът по чл. 415, ал.
1 ГПК – в случая заявлението
е подадено на 15.12.2015 г.
Предвид гореизложеното, установителните
искове за установяване на дължимост на главница и
редовна лихва следва да бъдат уважени, а искът за установяване на вземане за
наказателна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед
установения и безспорен по делото факт на прехвърляне на тези вземания в ползва
на „Макроадванс“АД след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, то
в диспозитива на съдебното решение по установителния иск следва да бъде отразено настъпилото
частно правоприемство (т.10б ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК)
По разноските:
По отношение на разноските: Ищецът е направил следните
разноски в настоящото дело: 173,70 лева – дължима ДТ, като на основание чл. 25,
ал.1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на представителя му в размер на 100 лева, или общо сумата от
273,70лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в
исковото производство в размер на 255,68 лева, съразмерно с уважената част от
исковете. Депозитът за вещото лице по ССЕ е заплатено от третото лице – помагач
„Макроадванс“ АД, поради което съдът не го взема предвид, тъй като в полза на
третото лице – помагач не се присъждат разноски съгласно чл.78, ал.10 ГПК. Остатъкът
от възнаграждението за вещо лице все още е не е платен, въпреки че ищецът е
задължен да го внесе с протоколно определение от 22.04.2021 г.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 52,66 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по
заповедното производство в размер на 535,93 лева, съразмерно с уважената част
от искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.Я.К., ЕГН: **********,***, съществуването на вземанията на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район
Лозенец, Експо 2000, ул. „Никола Вапцаров“ № 55, за следните суми: сумата в
размер на 6854.60 лева /шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева и
шестдесет стотинки/ - неизплатена част от главница по Договор за потребителски
кредит от 01.10.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2015 г. до окончателното
й изплащане; сумата в размер на 1258.36
лева /хиляда двеста петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/ -
редовна лихва за периода от 15.04.2014 г. до 14.09.2015 г. включително, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.дело № 674/2015г. по описа на
Районен съд – Гълъбово, които вземания впоследствие
са прехвърлени, с конкретен договор за цесия от 07.03.2017г. и Приложение
1А към него, от цедента
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД на цесионера
„Макроадванс“АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Лозенец, Експо 2000, ул. „Никола Вапцаров“ №
55, против П.Я.К., ЕГН: **********,***,
иск за установяване на вземане на
Банката за сумата от 571.69 лева
/петстотин седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ - наказателна лихва, начислена за периода
от 05.05.2014 г. до 13.12.2015 г. вкл., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Я.К.,
ЕГН: **********,***, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407,
район Лозенец, Експо 2000, ул. „Никола Вапцаров“ № 55, сумата от 255,68 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 535,93 лева - разноски по
ч.гр.дело № 674/2015г. по описа на Районен съд – Гълъбово, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец,
Експо 2000, ул. „Никола Вапцаров“ № 55, да
заплати на П.Я.К., ЕГН: **********,***, сумата от 52,66 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото дело, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца, а
именно: „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Раковски №
147, ет.5, ап.14.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: