Решение по дело №89/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 341 ал. 2 и сл. във вр. с чл. 249 ал.2 НПК.

Образувано е по протест на РП-Б. срещу разпореждане на съдия-докладчик по НОХД № 454/2010 год. , с което е прекратено съдебното производство поради налчето на предпоставките , визирани в чл. 248 ал. 2 т. 3 НПК. Недоволството на прокурора е поради несъгласието му, че в обстоятелствената част на върнатия обвинителен акт не се съдържа времето, мястото на извършване на деянието и участието на всеки един от обвиняемите в него, защото според него в обвинителния акт подробно са отразени обективните действия , чрез които обвиняемите са осъществили двете форми на изпълнителното деяние на измамата, както и къде са извършени те. Освен това становището , че съществува противоречие между обстоятелствената и заключителната част на прокурорския акт е неприемливо, тъй като обстоятелството, че част от процесните суми са възстановени на пострадалите лица , респ. на две от тях - изцяло, е само такова, което има значение за индивидуализацията на наказанието , а не и както е приел съда ,че следва да бъде отразено в диапозитива.

Протестът е ДОПУСТИМ и ОСНОВАТЕЛЕН, защото преценката на съдията – докладчик, че непълноти или противоречия в обвинителния акт пречат на обвиняемите да узнаят в пълен обем обвинителната таза и по този начин нарушават едно от основните им права, не е правилна.

За да стегне до него съдията- докладчик е приел, че :

1.недопустимо прокурорът не е посочил с кои обективни действия всеки на всеки един от обвиняемите са осъществени както въвеждането в заблуждение , така и неговото по- нататъшно поддържане у пострадалите лица / като е конкретизирана лисата на такива по отношение на обв. М. и М./ , както и факти, които обективират общността на умисъла между тримата съучастници и предварителното им уговаряне за извършване на измамата.

2. между диапозитива на обвинителния акт и неговата мотивираща част е налице противоречие, защото в обобщение не са приспаднати сумите, които са посочени като върнати изцяло или отчасти на пострадалите от измамливите действия. Има несъответствие между двете части на обвинителния акт и по отношение на мястото на извършване на последните, тъй като в диапозитива е отразено само офис в Б., докато при излагането на обстоятелствата е визирана и Старата автогара в града.

Първият извод не може да бъде споделен от въззивната инстанция , защото съдържанието на обвинителния акт опровергава негова правота. Част от него са конкретните действия на тримата обвиняеми през м. януари 2002 год. при първоначалните срещи с отделните наемащи се , при които са им съобщавани мотивиращите ги аргументи за предаването на паричните суми. Част от обвинителните факти са действията и на тримата обвиняеми при съобщаването в офиса на фирмата на датата на заминаване на присъстващите, тъй като дори е конкретизирано, какво точно са казали обв. М. и М. , за да уверят 50- тимата, че имат подсигурена работа в И., както и конкретното поведение на овб. М. като придружител на групата от „ работници” от Б. и П. до и на територията на Р И.. Това са фактите , които могат да обективират и общността на умисъла на тримата съизвършители, като правният извод на прокурора не е нужно да бъде мотивиран в обвинителния акт.

Прокурорът не може да бъде упрекван и по отношение липсата на „ данни , от които е направил заключението за съизвършителство при условията на предварителен сговор”, защото обвинението не включва този квалифициращ признак.

Неотразяването в диапозитива на връщането от подсъдимите на част от получените от тях суми не може да обоснове соченото противоречие с обстоятелствената част или пък колебание в обвинителната таза по отношение размера на съставомернта вреда, защото се касае до последяващи на престъпното деяние действия, т.е на такива, които нямат значение за съставомерността/ доколкото не обосновават прилагането на привилегия при пълно възстановяване на вреда/ . Няма противоречие и по отношение мястото на извързване на измамливите действия, защото конкретизацията в диапозитива, че те са извършени само офис в гр. Б. /а за обв. М. и в И./ не може да има придаденото и съществено значение, тъй като и Старата автогара е също на територията на гр. Б., така че обвинителната теза не е противоречива.

Поради несъгласие с доводите за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното производство, довело до съществено ограничаване на процесуалните права но обвиняемите , разпореждането за прекратяване на съдебното производство следва да се отмени.

Мотивиран по този начин, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 5283 от 13.07.2010 год., постановено по НОХД № 766/2010 год. по описа на РС – Б., с което е прекратено съдебното производство от съдията- докладчик и ВРЪЩА делото на РС-Б. за продължаване на разглеждането му.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: