Решение по дело №38/2009 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 май 2009 г. (в сила от 8 май 2009 г.)
Съдия: Светослав Петров Славов
Дело: 20097210700038
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 март 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

41

 

гр.Силистра, 08.05.2009 година

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИ РАДАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА МАРИНОВА

СМЕТОСЛАВ СЛАВОВ

 

при секретаря А.С. и с участието на прокурор С.Т. при Окръжна прокуратура Силистра, като разгледа докладваното от съдия С.С. КАНД № 38 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.

С Решение № 14/23.02.2008 год. постановено по АНД №294/2008 г. Тутракански районен съд, е потвърдил наказателно постановление № 2326/16.09.2008 год., издадено от началника на РУ на МВР - Тутракан, с което на М.Б.Р. с ЕГН: **********,***, на осн. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от два за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от М.Б.Р., с която моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено. Твърди се, че актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени при съществени нарушения процесуалните правила - чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателно постановление №2326/16.09.2008 г.

Ответникът по касационната жалба не изпраща процесуален представител и не взима становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Силистра моли решението на ТРС да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че на 03.09.2008 год. в с. Т., обл. С., жалбоподател Р. е управлявала автомобил "***", с рег. № ***. В посоченото населено място автомобилът се движил със скорост 94 км/ч при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, което било установено с радар TR-4Д. Водачът е спрян от служители на РУ на МВР – Т., които констатирали нарушението и съставили акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на съставения акт за установяване на администр***2326/16.09.2008 г. от началника на РУ на МВР – Т., с което на М.Б.Р., на осн. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени предвидените санкции, а именно - административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, и „лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВА МЕСЕЦА” за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства и разпита на свидетелите А.Х. и И.Л.

С оглед на така установената фактическа обстановка по делото първоинстанционният съд е приел, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Тутракански районен съд правилно е приел, че е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което законосъобразно е ангажирана отговорността на М.Б.Р..

Неоснователен се явява касационният довод за допуснати нарушения на процесуалните правила в предсъдебното административнонаказателно производство. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата и в двата документа са непротиворечиви и напълно ясно посочени. В конкретния случай, безспорно е установено извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - управление на МПС с превишена скорост и мястото на извършеното нарушение.

По изложеният довод от жалбоподателя относно неизправност и неправилно боравене при използване на техническото средство с което е установена скоростта на движение на управляваното от него превозно средство е неоснователен. Първоинстанционния съд правилно е приел, че техническото средство за измерване на скоростта е изправно като се обосновал въз основа на приложеното по делото писмено доказателство /л.11/. Едно от изискванията за одобряване на типа и за преминаване на първоначалната и последващите проверки е възможността радарният скоростомер да изключва автоматично неверните резултати, причинени от външни въздействия и смущения, както и такива, предизвикани от промяна на захранващото напрежение извън зададения от производителя обхват, аргумент за което е разпоредбата на чл. 750 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Видно от представения пред въззивната инстанция списък от 03.04.2008 год., процесният радар TR-4 D ф. № 348 е преминал успешно последваща проверка, което налага и следващия се логически извод, че той е пригоден да изключва автоматично неверните резултати от измерванията.

По направеното възражение за неправилно боравене с техническото средство настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи, че при анализа на гласните доказателства, първоинстанционният съд е посочил причините, поради които кредитира показанията на свидетелите Х. и Л., които са вътрешно непротиворечиви и достатъчно подробни и ясни, а наред с това, кореспондират изцяло с приобщените по делото писмени доказателства и установената фактическа обстановка правилно е установена и въз основа на това правилно е приел, че М.Р. се е движил в населено място при ограничение на скоростта 50 км/ч. Скоростта на движение е засечена и фиксирана с техническо средство, чиито показания са показани на водача непосредствено след установяване на административното нарушение. Въззивният съд е приел, че наложената от административния орган санкция по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е материално законосъобразна, тъй като в конкретния случай нарушителят е шофирал с 44 км/ч над разрешената скорост, а хипотезата на горепосочения текст от закона включва и тази скорост.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Силистра

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 14/23.02.2009 год. постановено по АНД №294/2008 г. по описа на Тутракански районен съд с което е потвърдено НП 2326/16.09.2008 год. на началника на РУ на МВР – ., по силата на което на М.Б.Р. с ЕГН: **********,***, на осн. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.