РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. е.п., 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – е.п., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20211820101234 по описа за 2021 година
С молбата до съда се твърди, че молителят Г. И. живее с малолетното си
дете Н. Г. И. в дома им в с.. Е.П., където през по-голяма част от времето живее и М. Г. Б. -
негова тъща и ответник по настоящата молба.
Твърди се, че на 01.12.21г. около 21,00 часа в жилището на ищеца,
находящо се в с.Гара Е. П. ул. „О. П." ...олителят си играел с дъщеря си, когато ответницата
нахлула в стаята, за да вземе якето си, което била оставила в гардероба му. Той я помолил
да не си оставя нещата в гардероба му, при което тя започнала да крещи пред детето:„Ти не
си този, който ще ми казва какво да правя, след което започнала да блъска вратата на
гардероба, който бил с огледало отпред, като през цялото време крещяла на молителя, че
дори и ще счупи този гардероб.
През цялото време детето стояло пред гардероба, ставайки свидетел на
цялата ситуация, поради което молителят гушнал дъщеря си за да я успокоява. Молел
ответницата да спре да крещи, за да не плаши и травмира детето. Последната
продължававала да крещи и да блъска по гардероба и вратите на гардероба, след което
започнала да изхвърля дрехите му от гардероба.
В този момент дошла р. Б., която се опитала да разговаря с майка си, но М.
продължила да отправя обиди към молитяля: „Циганин! Клошар! Махай се от тук!
Изнасяй се! Курвите ти взеха колата и изпиха парите, а сега седиш тук....!" и това в
присъствието на дъщеря му, която се била свила и гледала уплашено.
Казал на ответницата, че все пак той е собственик на този дом и не е в
позиция да го изгони. Тогава тя се обърнала към дъщеря си: „Звънни на полицията, та да го
изгонят най-накр.!" Дъщеря й отказала и тогава М. позвънила на полицията.
След около половин час дошли полицаите и р. го извикала да разговаря с
тях. Той казал да ги покани вътре, тъй като си играел с детето и го успокоявал от
преживяното. Органите на реда влезли и видели, че той и детето си играели, а дрехите от
гардероба изхвърлени на земята. След това излязъл с полицаите навън, обяснил им за
1
ситуацията, а те го записали в някаква книга.
Твърди се , че М. Г. Б. е осъществила акт на психическо насилие на
01.12.2021г. спрямо молителя и спрямо малолетната му дъщеря Н. И..
Иска се съдъ да постанови решение и издаде заповед за защита по отношение на
Г.И. и Н.И., с която да задължи М. Г. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на всеки един от тях , както и да забрани на ответника да приближава
молителя и детето му на разстояние по-малко от 100 метра от обитаваните от молителя
жилище и местата за социални контакти и отдих за срок от дванадесет месеца и да посещава
специализирани програми.
Претендира направените по делото разноски.
По делото е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН в подкрепа на изложеното в
молбата до съда твърдения.
Молбата е с правно основание чл.8, т.1, т.2, във вр. с чл.3, т.4, т.9 от ЗЗДН.
Производството е по реда на Глава ІІ от ЗЗДН.
В с.з. молителят, чрез пълномощника си по делото поддържа депозираната молба до
съда.
Приета е по делото приложената с молбаа до съда декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
като за посочените в нея обстоятелства молителят декларира, че му е известна
отговорноста съгласно НК за вписани неверни такива в декларацията. В приетата по
делото декларация молителят е отразил , че в личното си качество, както и в качеството си
на баща и законен представител на малолетната си дъщеря Н. Г. И., с ЕГН **********,
декларира, че М. Г. Б. с адрес: с. Гара Е.П., ул. „О.П." №..е осъществи акт на домашно
насилие над него лично, както и над малолетната му дъщеря Н. Г. И., което се е изразило в
следното:
На 01.12.21г. около 21,00 часа бил в дома си с дъщеря си Н. и си играели, когато в дома
му нахлула неговата тъща М. Г. Б., за да вземе якето си, което била оставила в гардероба му.
Помолил я да не си оставя нещата в гардероба му. Тя започнала да крещи пред детето, да го
обижда :„Ти не си този, кой го ще ми казва какво да правя“. Ще правя каквото си искам и
дори ще счупя този гардероб“, след което започнала да блъска вратата на гардероба, който
бил с огледало отпред.
През цялото време детето стояло пред гардероба, ставайки свидетел на цялата
ситуация.Той гушнал детето и го сложил на леглото за да го успокои. През това време
молел ответницата да спре да крещи, за да не плаши и травмира детето. Последната
продължавала да крещи и да блъска по гардероба, а той я молел да спре, тъй като ако счупи
вратата и огледалото на гардероба падне, детето ще се нарани. М. се ядосала още повече и
започна да блъска и другите врати на гардероба и започнала да изхвърля дрехите му от
гардероба, като през цялото време не спирала да крещи.
В този момент дошла р. Б., която се опитала да разговаря с М. и да я помоли да спре
да вика и да се съобразява тъй като детето е там. В този момент М. взела чаша от нощното
2
шкафче, за да я хвърли по него, но дъщеря й я хванала за ръката. Ответницата започнала да
му отправя обиди: „Циганин, клошар, махай се от тук! Изнасяй се!“ Тогава й казал, че все
пак той е собственик на този дом и не е в позиция да го изгони. Тя се обърнала към дъщеря
си и казала: „Звънни на полицията, та да
го изгонят!" Дъщеря и отказала да направи това и я попитала: „Защо тормозиш детето?
Престани!". Тогава М. казала, че тя ще звънне на полицията за да го изгонят. След това р. я
избутала и затворила вратата.
През това време детето стояло при него разстроено от случката, а той се опитвал да
го успокоява. След половин час дошли полицаите и р. го извикала да разговаря с тях. Той
помоли да ги извика вътре, тъй като все още успокоявал Н. и си играели с нея за да се
отърси от преживяното. Органите на реда влезли и видяли, че си играе с детето, а дрехите от
гардероба изхвърлени на земята. След това с полицаите излезли навън, обяснил им за
ситуацията, а те го записали в някаква книга.
Ответникът, чрез упълномощения по делото адвокат оспорва молбата и
обстоятелствата описани в молбата. Твърди,че са неверни, в която връзка е поискал и съдът
е допуснал на страната един свидетел. Направено е искане за приобщаване по делото на
преписката образувана РУ е.п., която съдържала и предупредителен протокол от
01.12.2021г..
Приета е по делото Преписка рег. № 262р-2582382021г. по описа на РУ Елин Пели,
съдържаща: докладна записка рег. № 262Р-6994/30.03.22г., докладна записка рег. № 262р-
25823/02.12.2021г., Протокол за полицейско предупреждение рег.№ 262р-
25824/02.12.2021г., 2бр. сведение рег. № 262р-6997/30.03.2022г., извадка от дневник.
В показанията си пред съда допуснатия на ответника свидетел Р.Б. заява, че на
01.12.2021г. към 21 часа били у дома тя, мама, детето-Н. и Г.. Н. била в стаята си заедно с
баща си. Мама си била оставила в гардеробчето на Н. якето си. Чула , че Г. казва на мама
„няма да си оставяш якето в моя гардероб, мога да ти кажа…..“. Мама попитала „Защо,
какво ти пречи якето“. Майка й го попитала „Какво ти пречи това, гардероба е на
детето“, а той казал: „Аз съм го купил“. Н.казала:„Баба, може да си оставя якето в моя
гардероб“. Г. започнал да обижда майка й: „клошарка,боклук, млъкни вещице“, и детето
било тям. Свидетелката отишла и го помолила да не обижда майка й пред детето, което е
свидетел на това нещо. Казала на мама да не се занимава с него, да си вземе якето и да
излиза. Той обиждал и свидетелката, казвайки на ответницата:„дъщеря ти е курва“. Майка й
се ядосала, заболяло я от това и му отговорила:„Курвите ти изядоха и изпиха парите за
БМВ- то“. Мама казала „не може да продължава така“ и излязла и звъннала на тел.112.
Свидетелката се разстроила. Дошли полицаите и говорили с нея , с мама и й казали да
извика Г.. Той от своя страна казал полицаите „ да влизат, че бил болен“. Полицаите влезли
и го помолили да си облече якето за да не настине и да излезе навън, да не е пред детето. Н.
видяла полицаите, тя разбирала всичко. Не може да отрече, че реално Г. е закупил
гардероба. Тона на мама не бил груб, дори не била крещяла. Като влязла в стаята детето
3
седяло на земята на ламината, гледало и мълчало. Той казал на мама, че е вещица и
клошарка, след което мама реагирала и му казала нещо за майка му, която нещо била по
Италия. След като той казал тези неща започнали да се карат двамата. Детето си държало
някакви клечки от играта, с която играели, махнало с клечката над главата на баща си и му
каза „Млъкни!“. Не е видяла в поведението на детето нищо стресово. Това бил първия
сблъсък между майка й и бащата на детето, което ескалира по такъв начин, за да се обади
майка ми на тел.112. Имало и други случай, когато той обиждал майка й, но не се е
стигало до такъв развой. Не мисли, че майка й е допринесла с това поведение да стресира
детето. Детето се държало съвсем нормално. Не е забелязала нещо в детето. Н. не е
плакала, не е била разстроена при това нещо. Само се притеснявала Н. като види полицаите
да не се стресне. Майка й си взела якето от гардероба. Държала го в ръце и стояла на прага
на вратата, това видяла като влязла. Свидетелката застанала между тях двамата, като Г. бил
на спалнята, а мама била на прага на вратата. Когато Г. е там тя не влиза в стаята на Н..
Майка й не била замервала Г. и не е блъскала по гардероба. Свидетелката стояла между
двамата, защото се страхувала той да не посегне на майка й. Не бил посягала никога на
майка й, но на свидетелката се е опитвал.
В показанията си пред съда св. Д. Й. твърди, че работи като младши автоконтрольор
от шест години в РУ е.п.. Много рядко е изпращан на сигнали във връзка с домашно
насилие. С колегата К. Н. били автопатрул и ги изпратили на Гара Е. П. по сигнал.
Пристигайки на адреса пред имота ги чакала жена на средна възраст, която заявила, че е
възникнал спор със зет й за някакъв багаж, гардероб, за някакви дрехи в гардероба.
Колегата Н. снел писмени обяснения по случая. Поканили ги вътре в къщата да говорят със
зет й, който се намирал в една от стаите в къщата с едно малко дете. Не било агресивно
лицето. Изготвили протоколи за предупреждение. За физическа саморазправа не са казвали.
Той изложил писмено каквото имал, няма спомен лицето да е казало нещо. В къщата били
две жени - майка и дъщеря. Тъщата говорела с нормален тон, не е видял да има признаци на
притеснение. Мъжът също не бил притеснен. Детето си играело вътре в стаята спокойно.
Колегата разговарял с по-младата жена. Не помни да е имало нещо необичайно.
В показанията си св. К.Н. заявява, че работи в РУ е.п., като младши автоконтрольор.
Не помни датата, но бил изпратен по подаден сигнал за скандал, възникнал между зет и
тъща на Гара Е. П.Точно адреса не може да посочи.Не си спомня, с кой колега са отишли на
сигнала. Установиили три лица: зет, който собственик на къщата, съпругата му и нейната
майка. Двете жени заявили, че преди този сигнал са водили дело по Закона за закрила от
домашно насилие и вътре в къщата има малко дете- момиченце. Видимо жените нямали
наранявания, нямало белези от сбивания в областта на лицето и ръцете. Дали им сведение
да пишат за това, как е възникнал спора. Скандалът бил възникнал, че тъщата сложила
дрехи в гардероба, в спалнята на зетя и съпругата му. След като заявили,че вътре има дете,
попитал собственика на къщата може ли да види в какво състояние е детето, тъй като това
4
било след 22.00ч. Влязъл в спалнята, където видял детето да си играе, видимо
комуникативно, говорещо с бащата си.Не плачело, вероятно било свикнало със скандалите
на роднините. Детето си играело и нямало следи от нараняване. Било разпоредено всички
спорни въпроси да се решават по законовия ред, защото и без насилие, без нанасяне на
побой е психически тормоз и е срещано нещо днес. Насочили ги към кварталния. Нямало
нужда да задържат някое от лицата.Господинът заявил, че жилището било закупено по-
голямата част с негови средства и малка част средства на човека, с който живеел на семейни
начала. Повод за скандала било, че тъщата сложила дрехи в гардероба на спалнята на зетя.
На място възприел изнервени хора, които имат някакви битови спорове, но да каже, кой е
предизвикал скандала е трудно. Като отишли на място нещата се били успокоили. В
сведението било написано, ако е имало скандал и какъв е бил. Всеки казвал, че другия е
виновен и другия е предизвикал скандала. Детето било спокойно и може би било свикнало
да живее в такава среда, тъй като си играело и игнорирало това което ставало.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Молителят и св. Р.Б. имат едно дете – малолетната Н. И., родена от фактическото им
съжителство. Ответникът М. Б. е майка на св. Р. Б. и баба на Н. И.. Отношенията между ищеца
и ответника са били влошени поради други предходни случаи на „сблъсъци“ между тях двамата,
което се установява от показанията на св. Р. Б., както и косвено от показанията на свидетеля Н., а
така и от материалите по приложената по делото полицейска преписка рег. № 262р-
2582382021г. по описа на РУ Елин Пели. Към 01.12.2021г. страните обитавали дом, находящо в
с. Гара Е. П., Община Е.П. който с административен адрес: ул. „О.П." №...а 01.12.2021г. , около
21.00 ч. в стая в дома на молителя, в която се намирал последния заедон с детето си влязла М.
Б., за да си вземе яке, което държала в гардероба в стаята. Г. И. й казал : Няма да си оставяш
якето в моя гардероб, мога да ти кажа…..!“. М.Б. попитала „Защо, какво ти пречи якето
Какво ти пречи това, гардероба е на детето“. Той й отговорил : „Аз съм го купил“.Молителят
я нарекъл „клошарка, боклук, вещица“. След това двамата започнали да се карат, като М.Б. му
отвърнала:“Ти не си този, който ще ми казва какво да правя, след което започнала да блъска
вратата на гардероба и крещяла:“Дори ще счупя този гардероб“. Детето седяло пред гардероба
на ламината , гледало и мълчало. Тогава молителят взел детето, гушнал го и го преместил на
леглого. Ответницата продължавала да блъска вратите на гардероба и да крещи. В този
момент дошла св. Р. Б. , която се опитала да разговаря с майка си и я помолила да спре да вика
и да се съобразява, тъй като детето е там. В този момент М. Б. взела чаша от нощното шкафче за
да я хвърли по молителя , но дъщеря й хванала ръката й и взела чашата. При това М.Б. се
ядосала още повече и започнала да вика към молителя:“ „Циганин! Клошар! Махай се от тук!
Изнасяй се! Курвите ти взеха колата и изпиха парите, а сега седиш тук....!“. Той й отговорил ,
че все пак е собственик на този дом и тя не е в позиция да го гони . Ответницата се обърнала
към дъщеря си и казала :“Звънни на полицията, та да го изгонят!“. Св. Р.Б. и отказала и
попитала майка си:“Защо тормозиш детето? Престани! Тогава М.Б. казала , че тя ще звънне
на полицията, за да го изгонят, при което дъщеря й я избутала от стаята и затворила вратата.
След, като в РУ е.п. е бил получен сигнала на М.Б. за възникнал семеен скандал, св. Й.
и св. Н. са изпратени на посочения по- горе адрес, на който св. Н. е завали изнервени хора,
които са имали битов скандал и за проверката са написали в сведение, какъв е бил скандала.
Всеки казвал, че другия е виновен и други я е предизвикал скандала, като по време на
проверката детето било спокойно, играело си и игнорирало това , което става.
5
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Чл.2 от ЗЗДН дава формулировка на понятието „домашно насилие”, а именно: всеки
акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо
лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или които обитават едно жилище, като е предоставена възможност
на всяко лице пострадало от домашно насилие да потърси защита по този закона /вж. и чл.3
от ЗЗДН/.
По делото са събрани доказателства в подкрепа на възприетата по-горе в настоящото
фатическа обстановка. Това е така, тъй като от една страна съдът лимитивно кредитира
показанията на св. Р. Б., тъй като счита, че същата показва заинтересованост от изхода на
спора по делото, до колкото Р.Б. е дъщеря на ответника М. Б. , а Н. И. внучка на
последната. Но също така лимитивно съдът кредитира твърденията изложени от молителя
в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН приложена към молбата до съда.
На следващо място и от показанията на св. Й. и Н. несъмнено се налага извод, че на
01.12.2021г. , около 21.00 часа в дома на молителя в с. Гара е.п. , ул. „Отец Паисий" №1 е
настъпил битов скандал между Г. И. и М.Б.. Този факт не се отрича и от пълномощника
на М.Б. по делото и в пледуарията по същество на спора, където заявява „...че е имало
такова събитие, е имало...“. Вербалните действия от страна на ответника М Б. са били
насочени именно към ответника Г. И., но също , макари косвено и към Н. И. – дъщеря на
молителя и внучка на ответника. Действията от страна на М. Б. , които са се изразявали в
отправяне на обиди към молителя, гоненето му от дома му , изхвърлянето на дрехите от
гардероба му и заплахата , чрез органите на полицията да бъде изведен от дома му,
отправени към него чрез викове представляват психическо насилие спрямо молителя,
изпълващо съдържанието на понятието “домашно насилие “ по смисъла на чл.2 от
ЗЗДН.Факт е, че Г. И. и М.Б. взаимно са си разменили обиди и заплахи, както и факт е, че в
частност такива са отправяни и от страна на молителя към ответника М. Б., но
последното е въпрос, който не е предмет на настоящото дело, до колкото съдът е сезиран
единствено с молба за произнасяне по върпоса за осъщетсвено или не домашно насилие от
страна на М. Б. спрямо молителя и неговото дете. Не е предмет на делото и поведението
на молителя Г. И. спрямо майката на дъщеря му, които евентуално също могат да бъда
предмет на съдебно производство по реда на ЗЗДН.
Съдът следва да отбележи, че според специфичната доказателствена сила на
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН / вж. чл.13, ал.2 ЗЗДН/ дава вяра на изнесените в същата
твърдения, изложени част от които по- горе като фактическа обстановка възприета от съда и
въз основа на целия доказателствен материал по делото.Но съдът дава вяра и на
показанията на св. Р. Б., касателно вербални и физически действия от страна на молителя,
но които не са предмет на настоящото дело.
6
Несъмнено извършеното от страна на ответника М. Б. е породило у молителя
негативно психическо въздействие, с проявено у молителия и безпокойство. Последното се
е изразило и в това, че Г. И. е взел детето от пода, гушнал го е и го е положил на леглото,
след проявения от страна на ответника Б. акт на домашно насилие, описан по- горе в
настоящото. Такава проява се явяват и молбите му към М.Б. да преустанови акта си на
насилие. В този смисъл настоящият състав намира, че спрямо молителя е бил упражнен
акт на домашно насилие / психическо/ от страна на ответинка по делото М. Б..
По отношение твърденията на молителя , за упражен акт на домашно насилие
спрямо малолетната му дъщеря Н. И. - внучка на ответинка М. Б.
Както по отношение на Г. И. , така и тук съдът изцяло кредитира показанията на св.
Й. и св. Н.. Несъмнено, след като е бил преустановен скандала между молителя и ответника
по делото и до пристигането на органите на полицията в дома на Г. И., е изминало
достатъчно време, за което малолетната Н. напълно е игнорирала случилото се между
нейния баща и баба й. Този психологически ефект е бил засилен в още по- голяма степен
от вниманието, с което бащата е обгърнал детето / с игрите между тях двамата / след
случилото се между него и М. Б., за да се успокои Н. напълно. Тук следва да се сподели,
че съдът не кредитира в тази част показанията на св. Р. Б., които еднозначно, но
неубедително сочат, че детето й по време на скандала и след това е било напълно спокойно
, по никакъв начин не е било стресирано, не е било разстроено и се е държало съвмес
нормално при случващото се между баба й и баща й. За Н. св. Р. Б. заявява в с.з.:„Не е
плакала и не е била разстроена при това нещо“/л.27 от делото/. Но пък майката Р. Б. се
притеснявала, че Н. ще се стресне, като види полицаите. В тази връзка съдът не кредитира
така изложените от св. Р. Б. твърдения по следните съображения:На първо място житейски
нелогично и необосновано би било детето да се стресне от появана на полицейските
служители при вече настъпилата в последствие спокойна и нормална обстановка в дома й,
но да не реагира с „ нищо стресово“ на осъществилия се скандал между баща й и баба й
при фактологията изложено по- горе в настоящото, още повече , че създалата се при
скандала обстановка е повлияла емоционално негативно и на бащата на детето. На
следващо място самите действия от страна на детето са показателни, че то / макари да е
игнурирало напълно случващото се на по- късен етап при появата на полиейските
служители; тук вж. показанията на св. Й. и св. Н. / не е игнурирало това , което се е
случвало между баща й и баба М. Б.. Това е така, тъй като в определен момент от
случващия се скнадал Н. И. се е намесила, като е казала следното: „Баба може да си оставя
якето в моя гардероб“, което означава , че детето е усмисляло вербалното поведение на
двамата възрастни. На малко по-късен етап от скандала тя казва на своя баща „ Млъкни“,
махайки над главата му с клечки от играта подарена от баща й. Тези реакции от страна на
детето недвусмисленло сочат, че то е било съпричастно е не е било индиферентно към
случващото се и по никакъв начин не го е игнурирало. Следва да се обърне внимание на
7
факта / с оглед психологическата страна на въпроса/ , че реакцията си Н. И. е насочила по
отношение на бащата, респ. там, където детското съзнание и психика приемал, че ще
срещне подкрепа и разбиране, за да бъде преустановен случващия се сканда, на който е
била свидетел. На следващо място съдът не игнурира и твърденията изложени в
декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН / направени под страх от наказателна отговорност/ според
които, когато М. Б. се е обрънала към дъщеря си с искане да позвъни на полицията, за да
изгонят Г. И., св. Р. Б. е отправила реплика към майката си: „ Защо тормозиш
детето?Престани“. Тези обстоятелства недвусмислено налага извод , че както молителя ,
така и малолетната му дъщеря и внучка на ответника М. Б. е била подложена на
негативното въздействие на осъщественото от страна на баба й поведение през време на
скандала меджу Г. И. и М. Б.. В този смисъл спрямо малолетната Н. е било упражнен акт
на психическо насилие от страна на нейната баба / изразил се в действията , в т.ч. и думи,
които е отправила към молителя , но достигнали до непосредствено възприятие от детето и
последвалата му реакция/. Отделен е въпросът за това дали е имало упражнено домашно
насилие спрямо малолетната и от страна на родителя, но което не е предмет на
настоящото производство.
Ето защо настоящият състав намира, че на 01.12.2021г. в с. Гара Е. п. , ул. О. П.“ №..
в дома на молителя ответинка М. Б. е осъществила акт на домашно насилие по смисъла на
чл.2 от ЗЗДН, както спрямо молителя Г. И. , така и спрямо малолетната му дъщеря Н. И..
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по мерките по чл.5 ЗЗДН.
С молбата до съда е поискано спрямо ответника да бъдат приложени мерките по чл.5,
т.т. 1, 3, 5 от ЗЗДН. В тази връзка съдът намира, че следва при настоящия казус да се отчете
изложеното от пълномощника на ответника по същество на делото, а именно
обстоятелствата свързани с осъществявано вече повече от година от страна на ответника М.
Б. отглеждане на малолетната Н. И., за която полага ежедневно грижи, за да мога
родителтие на детето да работят, като последните разчитан на помощта на бабата, защото
няма друг човек, който да гледа детето им. В този смисъл съдът намира , че адекватна
мярка по чл.5 ЗЗДН спрямо ответника, с оглед извършения на 01.12.2021г. акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, се явава мярката по чл.5, т.1 от ЗЗДН. Следва да се
отбележи, че за възникване на процесния битов конфликт към 01.12.2021г. изключителна
предпоставка са били влошените към онзи момент отношения между молителя и ответника
М. Б., в какавто насока са показанията на св. Р. Б. / за множество предходни сблъсъци
между майка й и бащата на детето й / и св. Н. / относно предхождащо процесния случай
водено дело по ЗЗДН /.
Поради предвиденото с чл.5, ал.4 ЗЗДН кумулативно наказание глоба, съдът следва
да осъди ответника М. Б. да заплати в полза на държавата по сметка на РС- е.п. сума в
размер на 200.00 лева.
8
При този изход на делото следва М. Б. да бъде осъдена да заплати и държавна
такса в полза на държавата по сметка на РС е.п. в размер на 25.00 лева.
Предвид ангажираните от молителя доказателства за изплатено адвокатско
възнаграждение съгалсно Договор за правна защита и съдействие от 16.12.2021г., следва
ответника да бъде осъден да заплати направените от молителя разноски в размер на 600.0
лева.
Воден от горното и на основание чл.15 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН мярка за защита от домашно
насилие, извършено от М. Г. Б. с адрес: с. гара Е. П. ул. „О. П." №1, по отношение на Г. Ц.
И. от с. гара е.п. ул. „О. П." №.. с ЕГН ********** и Н. Г. И., с ЕГН **********, както
следва:
ЗАДЪЛЖАВА М. Г. Б. с адрес: с. Гара Е. П. ул. „О. П." №..да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Г. Ц. И. от с. гара Е. П. ул. „О. П." №..., с ЕГН
********** и Н. Г. И., с ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Г. Б. с адрес: с. гара Е. П. ул. „О. П." №.. на осн.чл.16, ал.2 от
ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържана от полицейския орган
констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА М. Г. Б. с адрес: с. гара Е. П.ул. "О.П."№.... на основание чл.5, ал.4 от
ЗЗДН, да заплати в полза на държавата по сметка на РС- е.п. глоба в размер на 200.00 /
двеста / лева.
ОСЪЖДА М. Г. Б. с адрес: с. гара е.п. ул. "О.П."№.... да заплати в полза на държавата
по сметка на РС- е.п. държавна такса по производството в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лева.
ОСЪЖДА М. Г. Б. с адрес: с. гара е.п. ул. "О.П."№.... да заплати на Г. Ц. И., с ЕГН
**********, направените по делото разноски за един адвокат в размер на 600.00 /
шестстотин / лева.
Да се издаде заповед за защита срещу М. Г. Б. с адрес: с. гара е.п. ул. "О.П."№.... по
реда на чл.15, ал.2 ЗЗДН, в която се впишат и последиците от неизпълнението й по чл.21,
ал.3 от ЗЗДН.
9
Решението и заповедта за защита, на осн.чл.16, ал.3 ЗЗДН, да се връчат на страните.
Препис от решението и заповедта да се изпрати до РУ- е.п. за сведение.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – е.п.: _______________________
10