№ 54
гр. гр. Тутракан, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20213430200049 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.И.Г., с ЕГН **********, от ***, срещу
Електронен фиш серия К № 4396640, издаден от ОД на МВР гр. Силистра. С
този Електронен фиш (ЕФ), на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 600.00 /шестстотин/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Недоволна от издадения електронен фиш, жалбопод. Г. го обжалва в
срок. Моли съдът да отмени ЕФ като незаконосъобразен, следва да бъде
отменен, без да се разглежда по същество процесния спор. Твърди се, че
жалбоподателят не е собственик на товарния автомобил, с който е извършено
нарушението и не го е управлявала.
Въззиваемата страна – Директора на ОД на МВР гр. Силистра, редовно
призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е
писмено становище с административно наказателната преписка.
Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, редовно призована,
не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна,следното:
Свидетелите мл. автоконтрольор В.А.П. и Инспектор ПП Д. Й. Р. са
служители в РУ на МВР гр. Тутракан.
1
На 04.01.2021 г. св. П. бил назначен в наряд и изпълнявал служебните
си задължения, като осъществявал контрол на скоростта на движение на
преминаващи моторни превозни средства в с. Зафирово, обл. Силистра, по ул.
„Трети март“, до ЗК „Ген. Атила Зафиров“ с автоматизирано техническо
средство TFR1-М с № 517.
В 15:54 часа техническото средство заснело товарен автомобил
„Ивеко“с рег. ***, движещ се с 98 км/ч, при максимално допустима скорост
за населено място, въведена с пътен знак Д11 50 км/ч. Нарушението е заснето
от АТСС, което е видно от приложената разпечатка на клип № 17095. От
последния е видно регистрационния номер на автомобила, неговата марка,
скоростта му на движение, участъка от пътя, по която се движи автомобилът,
координатите на мястото, на което е позициониран АТСС, дата и часа на
извършване на нарушението, посоката му на движение, типа и
индивидуалния номер на АТСС.
При извършената проверка в централната база на „Пътна полиция“ при
МВР, е било установено, че като собственик на автомобила е вписано „В.“
ООД гр. Две могили, обл. Русе със законен представител Д.Г.Й..
За допуснатото нарушение на Д.Г.Й. бил издаден електронен фиш серия
К № 4330378. С декларация по чл. 188 от ЗДвП, Й. е декларирал, че на
04.01.2021 г. товарен автомобил „Ивеко“с рег. *** е бил управляван от
М.И.Г.. Към декларацията е приложено и копие от свидетелството за
управление на МПС на Г..
Предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, първоначално
издаденият ЕФ на Д.Г.Й. е бил анулиран и издаден на посоченото в
декларацията лице, а именно жалбоподателката Г.. На последната е бил
съставен ЕФ серия К № 4396640, издаден от ОД на МВР гр. Силистра. На
жалбоподателя, за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 600.00 лв. ЕФ е издаден за
това, че на 04.01.2021 год., в 15:54 часа в с. Зафирово, обл. Силистра, ул.
„Трети март“, до ЗК „Ген. Атила Зафиров, в посока гр. Силистра – гр. Русе,
при максимално допустима скорост 50 км/ч за населено място, въведена с
пътен знак Д11, заснет клип с ATCC TFR1-M с № 517 и отчетен толеранс 3
км/ч от измерената скорост с МПС „Ивеко“ 35С16, вид товарен автомобил, с
регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с ATCC TFR1-M с № 517.
След приспадане на допустима грешка на техническото средство,
превишаването на разрешената скорост е 48 км/ч.
Жалбоподателя не е подал декларация по чл. 188 от ЗДвП в
предвидения в закона срок. След като е получил съставения му ЕФ, не е
посочил друго лице, което да е управлявало автомобила на посочената дата.
ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 08.02.2021 г.
2
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
С жалбата, с която е инициирано настоящото производство се оспорва
извършването на административното нарушение и се твърди, че при
издаването на ЕФ са допуснати особено съществени процесуални нарушения,
обуславящи неговата отмяна.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР Силистра е съответната териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на
доброволното й заплащане.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това
е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за
налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира
приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето
нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост надвишаваща
максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип ТFR1-М. Участъкът от пътя, на който е заснето нарушението е с
ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч.
Наказващия орган, при комплектоване на преписката за съда е
приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за
измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за
последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано
за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателя.
Образеца на електронния фиш се одобрява със заповед на Министъра на
вътрешните работи, копие от която е приложено по делото както и копие от
одобрения образец.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на
МВР въвежда в задължение на контролните органи да изготвят протокол за
всяко използване на автоматизирано техническо средство или система. Такъв
е бил изготвен и копие от него е приложено към административно
наказателната преписка.
Съдът намира за неоснователно твърде обърканото твърдение на
жалбоподателката,че в атакувания ЕФ тя е била посочена като собственик на
автомобила,което не отговаряло на обективната действителност и това
нарушавало правото й на защита,което от своя страна обуславяло отмяната на
ЕФ.В тази насока следва да се отбележи,че в утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец на ЕФ,са изброени последователно
„Собственик,на когото е регистрирано МПС,ползвател:“.Конкретизирането на
това качество на нарушителя не е и необходимо.
Това изброяване налага извода,че и собственика на МПС и ползвателя
3
са поставени в едно и също процесуално качество,което произтича и от
закона.Собственика на съответното МПС,с което е допуснато
административното нарушение,за което е издаден ЕФ,като физическо лице
или като законен представител на ЮЛ-собственик и ползвателя на
МПС,посочен от собственика на МПС,са еднакво наказателно отговорни за
допуснатото административно нарушение. В този смисъл,дори да не е
разбрала в качеството й на каква е посочена в ЕФ жалбоподателката –на
физическо лице собственик,на законен представител на собственика или на
ползвател,който е извършил нарушението,по никакъв начин не е нарушено
правото на защита на жалбоподателката.
В конкретния случай жалбоподателката е посочена като ползвател на
автомобила,с който е допуснато нарушението.Като такъв тя е посочена от
законния представител на собственика ЮЛ,срещу което тя не е възразила по
установения от закона ред,чрез подаване на декларация.Няма как
жалбоподателката да е законен представител на собственика на
автомобила,тъй като не е вписана като такъв в Търговския регистър. Това
обстоятелство е известно на същата.
Неоснователно и следващото твърдение на жалбоподателката свързано
с изпращането на снимковия материал на изготвения от техническото
средство клип, въз основа на който е издаден ЕФ.Трябва да се отбележи,че
липсва нормативно уредено задължение на наказващия орган да извърши
такова действие.По преписката липсват и данни жалбоподателката да е
искала такова предявяване на снимковия материал и такова да й е било
отказано.Смехотворен е извода за нарушено право на защита обуславящо
отмяната на ЕФ,тъй като неизпращането на снимковия материал на
клипа,поставял в невъзможност собственика да види действителния
нарушител и да се възползва от правото си по чл.189 ал. 5 от ЗДвП.Ноторно
известно обстоятелство е,че АТСС заснемат съответното превозно
средство,неговия регистрационен номер и евентуално неговата фабрична
марка и модел,но не и водача на МПС.Дори и да бъде заснет водача,
снимковия материал от тези клипове е негоден за лицево разпознаване.
Необосновани на първо место и неоснователни са съмненията на
жалбоподателката,че МПС е заснето преди табелата за ограничение на
максимално допустимата за движение скорост.На приложения по
административно-наказателната преписка снимков материал,автоматично са
изписани координатите,където е било позиционирано техническото
средство,посредством което е установено нарушението.От същите е видно,че
то е било позиционирано на значително разстояние както от пътен знак Д
11,така и от пътен знак Д 12,с които са сложени начало и край на участъка от
пътя с ограничение на максималната скорост на движение.
Съдът намира за неоснователно и следващото твърдение на
жалбоподателката,а именно,че описания в чл.189 ал. 4 и сл. от ЗДвП,ред не
може да бъде издаден конкретния ЕФ,тъй като нарушението е установено с
мобилно АТСС.Съгласно § 6 т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП
АТСС са уреди за контрол,работещи самостоятелно или взаимно
свързани,одобрени и проверени от съгласно Закона за измерванията,които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствието или
отсъствието на контролен орган и могат да бъдат както стационарни,така и
мобилни.
Неоснователно и следващото твърдение на жалбоподателката,а
именно,че не било ясно дали е отчетен тъй наречения „толеранс“ от три
кми/ч.,което на практика означава параметрите на възможната допустима
грешка на техническото средство при отчитане на скоростта.Видно от
приложения снимков материал, заснетото МПС се е движело с 51 км/ч.,а
електронния фиш е издаден за надвишаване на максимално допустимата
скорост на движение с 48 км/ч. т.е. тъй наречения „толеранс“ е приспаднат.
Последното не е задължителен реквизит на ЕФ.В тази насока следва да се
посочи,че по правни последици влезлия в сила ЕФ е приравнен от закона на
влязло в сила НП,но това не се отнася до процесуалния ред на издаване и
4
изискванията,свързани с издаването на НП,каквито аналогии често се
правят,изхождайки от последиците.
Горното пояснение се отнася и за следващото шаблонно твърдение на
жалбоподателката,а именно,че нарушението не е точно описано в ЕФ,което
нарушавало й правото на защита.Нарушението е описано в ЕФ в
необходимата пълнота и достатъчност,щото жалбоподателката да може да
упражни своето право на защита,каквото всъщност напълно реализира с
инициирането на настоящото въззивно администратгивно-наказателно
производство.
Не отговаря на обективната действителност и следващото твърдение на
жалбоподателката,че не е посочено точното място,където е установено
нарушението.Такова описание се съдържа в ЕФ - с.Зафирово обл.Силистра
ул.“Трети март“ до ЗК „Атила Зафиров“,което съдът намира за изчерпателно
и достатъчно точно.Отделно от това върху снимковия материал на изготвения
от АТСС клип,с които жалбоподателката не е направила необходимото за да
се запознае,са посочени и координатите на техническото средство,определени
автоматично от самото техническо средство.
Твърдението на жалбоподателката,че не извършила посочените в акта /
май жалбата беше срещу ЕФ / нарушения /в действителност нарушение/ е
голословно,неподкрепено с доказателства и противоречи на събраните по
административно-наказателното производство доказателства.
АТСС, с което е установено и заснето извършеното от
жалбоподателката административно нарушение,не отчита и не фиксира в
изготвяния клип,разстоянието от което е било заснето МПС.Видно от
приложената по преписката от наказващия орган техническо описание и
указания за експлоатация /л.46 от делото/ използваното техническо средство
има два режима на действие на радара съответно до 60 м. и до 120 м. Както
беше посочено АТСС е било разположено на значително разстояние от знак Д
11,както и от знак Д 12 слагащ край на ограничението на
скоростта,надвишаващо многократно посочените обхвати на радара. Казано
по друг начин на местото,където е било позиционирано АТСС, не е било
възможно управляваното от жалбоподателката МПС да бъде заснето преди
знака установяващ участъка от пътя с ограничението на скоростта на
движение на ППС или след знака, слагащ край на това ограничение.
За разлика от жалбоподателката,съдът в настоящия си състав няма
съмнения,че използваното техническо средство е фиксирало точно скоростта,
датата и точния час на извършване на нарушението и че те съответстват на
посочените в ЕФ.Съдът няма съмнения и по отношение на каквито и да са /в
това число и измислени/ външни въздействия,които биха могли да повлияят
по какъвто и да е начин на отчитането на скоростта на движение на
контролираните МПС.
Съдът намира,че не е необходимо да извършва проверка за съответствие
на използваното техническо средство с използваните такива в Европейската
общност.Достатъчно е обстоятелството,че техническото средство е от
одобрен,съгласно вътрешното законодателство,тип и успешно е минало
задължителната периодична проверка за годност.
И последното от многото шаблонни твърдения,съмнения и т.н., е
неоснователно. Наистина в ЕФ няма посочена дата на издаване,но
посочването на такава не е задължително.Чл.189 ал. 4 изречение второ от
ЗДвП съдържа задължителните реквизити на ЕФ.Изречение трето посочва,че
образеца на ЕФ се утвърждава от Министъра на вътрешните работи.В този
утвърден образец,който е публично достояние,не е посочена дата на издаване
5
на ЕФ,като реквизит на същия.Ето защо липсата на дата на издаване на ЕФ,не
е нарушение,още по-малко обуславящо отмяната на ЕФ.
Имайки предвид горното съдът счита, че следва да потвърди атакувания
ЕФ, като законосъобразно издаден.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 4396640, издаден
от ОД на МВР гр. Силистра, с който на М.И.Г., с ЕГН **********, от ***, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600.00
/шестстотин/лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-
дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6