№ 106
гр. Сливен, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230105199 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, от Ю.
Н. Н., ЕГН: ********** от гр. Сливен, ***** чрез адв. Е. П. от АК-Сливен срещу Община
Сливен, с който се претендира ответника да бъде осъден да й заплати сума в общ размер на
2685,40 лв., от които сумата от 685,40 лв., съставлява обезщетение за причинени
имуществени вреди, а сумата от 2000 лв., съставлява обезщетение за причинени
неимуществени вреди настъпили в резултат на падане на ищцата в необозначена и
несигнализирана дупка на пътното платно на 22.10.2022 г. около 6 часа сутринта, считано от
датата на подаване на исковата молба-23.11.2022 г. до окончателното й плащане.
Ищцата твърди, че на 22.10.2022г.,сутринта, около 6 ч. била тръгнала за Окръжна
болница Д-р Иван Селемински гр.Сливен, където майка й била приета за лечение и тя
трябвало да полага грижи за нея.
Посочва, че живее в ****, пред който блок бил стоял паркиран автомобила на
съпруга й, който трябвало да я откара до болницата. Отивайки към автомобила, тъй като
било още тъмно и нямало осветление пред блока, била пропаднала с десният си крак в дупка
на пътя, малко преди автомобила, с цялата си тежест на тялото, в резултат на което била
получила травматични увреждания в областта на дясната половина на челото,
непосредствено над очницата. При падането си била счупила и комбинираните диоптрични
очилата за близко и далечно виждане. Тази дупка, която не била единствена на уличното
платно, не била обозначена с предупредителни знаци, нито осветена и в тъмното тя нямало
как да я видя.
Съпругът й я бил вдигнал от земята и я бил качил в автомобила. Твърди, че била
Изпитвала силни болки в главата като цяло. Била загубила чувствителността си при допир
на главата, а била чувствала само силна болка, от удара. Въпреки това били отишли до
болницата, защото майка й имала нужда от грижи, където се било наложило да й помага
съпругът й, защото тя не се била чувствала добре. Твърди, че на другия ден, болката не само
не била преминала, но и се била засилила. Появили се били синини около дясното й око и се
било затруднило виждането й, още повече, че нямала и очила, тъй като нейните били
счупени. Заради болките в главата била започнала да взима болкоуспокоителни. В домът си
1
била прегледана от техен семеен приятел, доктор, който бил давал дежурства в спешно
отделение при МБАЛ „Доктор Иван Селемински”, който й бил казал какви
болкоуспокоителни да взима. Заявява, че на другия ден- 24.11.2022г. била посетила д-р
Чаушев. който след като й бил извършил преглед бил установил охлузвания в областта на
дясната половина на челото, непосредствено над очницата с размери около 5-6 см., като
тъканите били оточни и болезнени, като болките били преминавали надолу към очницата и
нагоре към челните и теменните области на главата. Установили се също така масивни
кръвоизливи в областта на дясната очница, с моравочервеникав цвят и умерено изразен
болезнен травматичен оток на меките тъкани, като болките се били засилвали при опипване
с ръка.
Твърди, че като последица от инцидента била претърпяла болки и страдания, като в
периода на лечение била зависима от грижите на близките си и ограничена във
възможността да извършва обичайните ежедневни и домакински дейности, била преживяла
емоционален стрес, развила страх от друг подобен инцидент.
Твърди, че и понастоящем не се била възстановила напълно, тъй като все оше се били
появявали болки в главата и дискомфорт като цяло. Във връзка с лечението била направила
преглед при очен лекар, за да се увери дали има промяна в зрението й и съответно да си
направи нови очила, което за нея било съставлявало имуществени вреди. Претенциите й за
обезщетяване на вредите били насочени против Община Сливен за ангажиране
отговорността й в хипотезата на чл.45 ЗЗД поради неизпълнение от нейни служители на
задълженията по чл.31 и чл. 30, ал.4 ЗП, които били вменявали на общината задължение да
ремонтира и поддържа в изправно състояние улиците и тротоарите в рамките на
урбанизираната територия. В условията на евентуалност, ако съдът не приеме за правилна
тази квалификация, претендира осъждането й на основание чл.50 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържала по императивен начин общата забрана да
не се вреди другиму. Нарушението й било пораждало отговорността на причинителя да
заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД било обхващало всички вреди,
които били пряка и непосредствена последица от увреждането.
Безспорно било че мястото на произшествието било улица, предназначена за
придвижване на автомобили и пешеходци, които отиват към автомобилите си, която е била
публична общинска собственост на Община Сливен. На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП
общините били задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища,
както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно § 1, т. 12, 13
и 14 от ДР на ЗП това било включвало дейности по полагане на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита
принадлежностите и съоръженията, както и задължения за сигнализиране незабавно
препятствията по общинските пътища и улици, в този случай уличното платно по което се
било стигало до автомобила, с отстраняването им във възможно най-кратък срок-чл.167, ал.1
ЗДв.П и арг. от чл.З, ал.2 ЗДв.П.
В качеството си на юридическо лице общината била осъществявала тези дейности
чрез свои служители и/или други лица, на които била възложила изпълнението им. Твърди,
че този участък в който имало дупка на пътя не бил обозначен като препятствие за
безопасно преминаване. Обратно, състоянието му понастоящем било такова, каквото било в
деня на инцидента. Последицата от падане на улицата била поради нарушената му цялост.
При горното счита, че е налице основание за ангажиране гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника на основание чл.45 от ЗЗД, доколкото
увреждането й не се дължи на свойствата на общинския път, като вещ, а на виновното
неизпълнение /бездействие/ на служителите на общината на вменените със закон
2
задължения по ремонта и поддръжката му в изправност.
С оглед на гореизложеното, моли съдът да постанови решение с което да осъди
Община Сливен представлявана от кмета Стефан Радев да й заплати сумата от 2685,40 лв.
представляваща: обезщетение за претърпените от нея вреди, от които: сумата от 685,40 лв.,
съставлявала имуществени вреди и сумата от 2000 лв. била съставлявала неимуществени
вреди, в следствие на увреждането настъпило на 22.10.2022г., ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до деня на
изплащането, както и направените в това производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна не е постъпил. Такъв писмен
отговор на исковата молба е постъпил извън преклузивния едномесечен срок по чл. 131
ГПК.
С оглед характера на предявените искове съдът с Определение № 96 от 10.01.2023 г.
е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи, че спрямо него е
осъществено деяние / действие или бездействие/ от страна на работник или служител на
ответника, който е действал по нареждане или възлагане от страна на ответника при или по
повод на изпълнение на възложената работа, че това деяние е противоправно, от него са му
били причинени твърдените имуществени и неимуществени вреди /причинна връзка между
деянието и настъпилите вреди/, вид и характер на вредите. Със същото определение съдът е
указал на ответника, че следва да докаже, че е изпълнил задължението си да поддържа
пътищата, които са общинска собственост както и задължения за сигнализиране незабавно
препятствията по общинските пътища и улици.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията
на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза ищцата в резултат на
претърпения от нея инцидент на 22.10.2022 г. около 06,00 часа пред дома й в **** била
получила следните телесни увреждания-контузия на главата с наличие на охлузна рана на
кожата в дясната половина на челната област, с неправилна форма с площ от 5-6 см. с
болезнен травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани в областта, масивно
кръвонасядане на двата клепача на дясното око с мораво-червен цвят и наличие на
травматичен оток с умерено изразени палпаторна /при опипване и натиск на пръстите на
ръката/ и функционална /при движение/болезненост. Описаните увреждания имат
травматична генеза и се дължат на механично действие /удар с или върху/ твърд тъп
предмет или предмет с твърда, широка и грапава повърхност и добре отговарят да са
получени по време и начин описан в исковата молба, а именно при падане от собствен ръст
напред и удар на главата с дясната половина на челната си област върху пътната настилка.
Тези увреждания настъпили в резултат на процесния инцидент съставляват временно
разстройство на здравето неопасно за живота и са от такъв характер, че отзвучават напълно
в рамките на 10-15-20 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Чувството на
тръпнене и понижена чувствителност при допир в областта на нараняването в дясната
половина на челната област е възможно да продължи по-дълго време.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Н, който е съпруг на ищцата
към месец октомври рано сутринта между 5,30 и 6 часа пред блок ***** двамата били
излезли от входа, където живеели, като той бил вървял напред, а ищцата след него и била
паднала в дупката, която се била намирала в средата на шосето. Това се случило докато
двамата били отивали до неговата кола за да отидат в болницата при нейната майка. Били
вървели и ищцата била паднала по очи, счупила си била очилата, получила насиняване на
3
окото. Дупката не била обезопасена и все още била стояла пред **** на шосето. Ищцата
била изпитала силна болка и се уплашили да не е получила увреждане на главата. Наложило
се да посети лекар и били предписани болкоуспокояващи, които била започнала да приема.
Боляло я силно към половин, един месец и приемала болкоуспокояващи, които приемала и
към настоящия момент, тъй като болката не била напълно отшумяла. Ищцата била много
стресирана и уплашена от случилото се и гледала да минава от другаде и да заобикаля
дупката, която още не била запушена..
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като
кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
Видно от фактура №********** от 22.11.2022 г. ищцата си е закупила
диоптрични очила за сумата от 630,40 лв. с ДДС и видно от фактура № ********** от
21.11.2022 г. й бил извършен очен преглед на обща стойност 55 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. чл. 49 вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД е
процесуално допустим.
Уважаването на предявения иск е свързано с установяване кумулативната наличност
на следните предпоставки за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на
ответника, а именно настъпването на вреди в пряка причинно - следствена връзка с
настъпилия деликт, за които отговаря ответната община като възложител на работа в
хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, във връзка с неизпълнение на задълженията и по чл. 31 и чл. 30,
ал. 4 от ЗП които й вменяват задължение да ремонтира и поддържа в изправно състояние
улиците и тротоарите в рамките на урбанизираната територия.
Безспорно между страните е, че мястото на произшествието е улица, предназначена
за придвижване на автомобили и пешеходци, които отиват към автомобилите си, която е
публична общинска собственост на Община Сливен. На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП
общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища,
както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно § 1, т. 12, 13
и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите
и съоръженията, както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по
общинските пътища и улици, в този случай уличното платно по което се стига до
автомобила, с отстраняването им във възможно най-кратък срок-чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от
чл.3, ал.2 ЗДв.П.
В качеството си на юридическо лице общината е осъществявала тези дейности чрез
свои служители и/или други лица, на които е възложила изпълнението им. В този участък в
който имало дупка на пътя не е бил обозначен като препятствие за безопасно преминаване.
Обратно, състоянието му понастоящем е такова, каквото е било в деня на инцидента.
В случая, видно от заключението на СМЕ, което съдът кредитира, в резултат на
претърпяния от ищцата инцидент на 22.10.2022 г. около 06,00 часа пред дома й в **** е
получила следните телесни увреждания-контузия на главата с наличие на охлузна рана на
кожата в дясната половина на челната област, с неправилна форма с площ от 5-6 см. с
болезнен травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани в областта, масивно
кръвонасядане на двата клепача на дясното око с мораво-червен цвят и наличие на
травматичен оток с умерено изразени палпаторна /при опипване и натиск на пръстите на
ръката/ и функционална /при движение/болезненост. Описаните увреждания имат
травматична генеза и се дължат на механично действие /удар с или върху/ твърд тъп
предмет или предмет с твърда, широка и грапава повърхност и добре отговарят да са
4
получени по време и начин описан в исковата молба, а именно при падане от собствен ръст
напред и удар на главата с дясната половина на челната си област върху пътната настилка.
Тези увреждания настъпили в резултат на процесния инцидент съставляват временно
разстройство на здравето неопасно за живота и са от такъв характер, че отзвучават напълно
в рамките на 10-15-20 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Чувството на
тръпнене и понижена чувствителност при допир в областта на нараняването в дясната
половина на челната област е възможно да продължи по-дълго време. Съгласно изводите на
вещото лице е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилите травматични
увреждания на ищцата и падането й от собствен ръст напред и удар на главата с дясната
половина на челната си област върху пътната настилка. Видно от показанията на разпитания
по делото свидетел Н ищцата е паднала по очи в дупката на шосето пред ****, където
живеят, била си счупила очилата и се била насинила под окото от удара. Същите
кореспондират с извода на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза
относно пряка причинно-следствена връзка между настъпилите травматични увреждания на
ищцата и падането й. От тези показания се установява и причинно-следствената връзка
между настъпилите имуществени вреди и падането на ищцата в дупката изразили се в
счупването на нейните диоптрични очила, което е наложила същата да закупи нови такива и
да бъде прегледана от очен лекар. Видно от фактура №********** от 22.11.2022 г. ищцата
си е закупила диоптрични очила за сумата от 630,40 лв. с ДДС и видно от фактура №
********** от 21.11.2022 г. й бил извършен очен преглед на обща стойност 55 лв. или
общия размер на имуществените вреди, които ищцата е претърпяла в резултат на инцидента
на 22.10.2022 г. е 685,40 лв. С оглед на изложеното предявения иск по чл. 49 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за имуществените вреди настъпили в резултат на процесния
деликт се явява основателен в пълния предявен размер от 685,40 лв.
По отношение на предявения иск по чл. 49 ЗЗД относно обезщетението за
неимуществените вреди претърпени от ищцата в резултат на процесния инцидент съдът
съобразявайки критериите за определяне размера на обезщетението- характер и тежест на
увреждането / контузия на главата с наличие на охлузна рана на кожата в дясната половина
на челната област, с неправилна форма с площ от 5-6 см. с болезнен травматичен оток и
кръвонасядане на меките тъкани в областта, масивно кръвонасядане на двата клепача на
дясното око с мораво-червен цвят и наличие на травматичен оток с умерено изразени
палпаторна и функционална болезненост/, интензивност и продължителност на
претърпените болки и страдания /около 10-15-20 дни, като чувството на тръпнене и
понижена чувствителност при допир в областта на нараняването в дясната половина на
челната област може да продължи и по-дълго време / и затрудненията, до които последните
са довели, нарушавайки нормалния начин на живот на ищцата /затруднено придвижване
предвид избягване на дупката на пътното платно пред блока й, в който живее/,
продължителност и вид на проведеното лечение /приемане на болкоуспокояващи за повече
от месец/, обстоятелства, при които е настъпило увреждането /сутрин в тъмната част на
денонощието/, болки и страдания от психическо естество във връзка с преживения от
ищцата при падането шок и уплаха, съдът намира, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е в размер на 2000 лв. съответства на общовъзприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. В този смисъл се явява изцяло основателен и иска по чл. 49
ЗЗД относно обезщетението за неимуществените вреди претърпени от ищцата в резултат на
процесния инцидент.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните елементи от
фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда: противоправно действие или
бездействие от страна на лице, на което от страна на ответника е възложено извършване на
5
някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената
работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината на причинителя на вредата се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване, да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест
на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал.1 от ГПК. В настоящия случай ищцата успя да
докаже всички елементи от фактическия състав по чл. 49 ЗЗД по изложените съображения.
В резултат на неизпълнение на задълженията на Община Сливен възложени на нейните
служители по чл. 31 и чл. 30, ал. 4 от ЗП които й вменяват задължение да ремонтира и
поддържа в изправно състояние улиците и тротоарите в рамките на урбанизираната
територия е била налице дупка на пътното платно, която не е била обезопасена и
сигнализирана и в която ищцата е паднала и като вследствие на удара е претърпяла
травматични увреждания, причинили й болки и страдания и имуществени вреди изразили се
в счупването на диоптричните й очила.
Несъмнено Община Сливен отговаря за деликта по чл. 49 ЗЗД за действията и
бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на
нейни задължения, вменени й от законодателството.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца разноски в общ размер на 907,42 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Сливен със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, бул.
„Цар Освободител“ № 1, с ЕИК *********, да заплати на Ю. Н. Н., ЕГН: ********** от гр.
Сливен, *****, сума в размер на 685,40 лв., съставляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди и сумата от 2000 лв. съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в следствие на увреждането настъпило на 22.10.2022 г.
изразило се в падане на ищцата в дупка на пътното платно пред бл. *****, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба -23.11.2022 г. до деня на изплащането.
ОСЪЖДА Община Сливен със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, бул.
„Цар Освободител“ № 1, с ЕИК *********, да заплати на Ю. Н. Н., ЕГН: ********** от гр.
Сливен, *****, сума в размер на 907,42 лв., представляваща общ размер на направени по
делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6