Присъда по дело №280/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 43
Дата: 27 март 2023 г. (в сила от 27 март 2023 г.)
Съдия: Боян Пенев Войков
Дело: 20234520200280
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 43
гр. Русе, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
и прокурора И. Ст. К.
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Наказателно дело от общ
характер № 20234520200280 по описа за 2023 година
въз основа на доказателствата и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Д. Н. Т., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Русе,
български гражданин, със средно образование, разведен, не работи,
неосъждан, с адрес ***
ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от месец април 2019 г. до месец
ноември 2022 г., в с. Малко Враново, след като бил осъден с Решение №
528/21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 9336/2012 г. на РС – Русе, влязло в
сила на 21.03.2013 г., изменено с Решение № 145/10.02.2022 г. по гр.д. №
6460/2021 г. на РС – Русе, влязло в сила на 05.03.2022 г., да издържа свой
низходящ – детето Е. Д. Т., родена на *** г., съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски – 44 месечни вноски на
обща стойност 4 690 лв., като преди постановяване на присъдата
подсъдимият е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалата Е. Д. Т., поради което и на основание чл. 183, ал.
3, вр. ал. 1 НК
1
СЪДЪТ НЕ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от обявяването ѝ пред Русенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 280/2023 Г. НА РС – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ


РП – Русе е внесла обвинителен акт против Д.Н.Т., ЕГН: **********,
роден на *** г. в гр. Русе, български гражданин, със средно образование,
безработен, разведен, неосъждан, за това, че през периода месец април 2019 г.
до месец ноември 2022 г. включително, в с. Малко Враново, обл. Русе, след
като бил осъден с Решение № 528/21.03.2013 г. по гр.д. № 9336/2012 г. на РС
– Русе, влязло в сила на 21.03.2013 г., изменено впоследствие с Решение №
145/10.02.2022 г. по гр.д. № 6460/2021 г. на РС – Русе, в сила от 05.03.2022 г.,
да издържа свой низходящ – детето си Е. Д. Т., родена на *** г., съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски –
44 (четиридесет и четири) месечни вноски на обща стойност 4 690 лв. –
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното
обвинение поддържа повдигнатото обвинение. Предвид извършеното
плащане от страна на подсъдимия намира, че са налице предпоставките по чл.
183, ал. 3 НК и на подсъдимия не следва да бъде налагано наказание, тъй като
са налице предпоставките за нейното приложение.
Подсъдимият Т. изразява съжаление за това, че не е плащал издръжка,
тъй като е нямал физическата възможност да предоставя на дъщеря си
парични средства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14, 18 и 19 НПК, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подс. Д. Т. е неосъждан. На *** г. в гр. Русе същият сключил
граждански брак със св. А. Б. И., за което бил съставен акт за гражданско
състояние № 0611/*** г. От съвместното им съжителство на *** г. им се
родило едно дете – Е. Д. Т.. С Решение № 528/21.03.2013 г. по гр.д. №
9336/2012 г. на РС – Русе бракът между двамата съпрузи бил раторгнат по
взаимно съгласие, като било сключено споразумение, по силата на което
родителските върху детето Е. били предоставени на майката св. И., а на
бащата подс. Т. бил определен режим на лични отношения и бил осъден да
плаща месечна издръжка в размер на 80 лв., платима между първо и пето
число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното изплащане. Подс. Т. присъствал на заседанието, в
което гр.д. № 9336/2012 г. на РС – Русе е обявено за решаване, доколкото това
е удостоверено в самото решение, тъй като производството по прекратяване
на брака по взаимно съгласие изисква страните да се явят лично и да заявят
сериозно и непоколебимо своето желание да прекратят брака помежду си.
Във връзка с това решение бил издаден изпълнителен лист за дължимата
месечна сума в размер на 80 лв., а св. И. подала молба до съдебно-
1
изпълнителната служба към РС – Русе за образуване на изпълнително дело, в
резултат на което било образувано изп. д. № 16076/2013 г. по описа на ДСИ
при СИС към РС – Русе. Чрез запор върху трудовото му възнаграждение суми
за издръжката постъпвали по изпълнителното дело до март 2019 г.
включително, след което обвиняемият спрял плащанията.
С Решение № 145/10.02.2022 г. по гр.д. № 6460/2021 г. на РС – Русе
размерът на дължимата от подс. Т. издръжка бил увеличен на 210 лв., като
решението влязло в сила на 05.03.2022 г. Така общият размер на дължимата
издръжка за периода от април 2019 г. до ноември 2022 г. включително
възлизал на 4 690 лв. Видно от писмените доказателства подсъдимият превел
по образуваното изпълнително дело за неплатена издръжка сумата от 800 лв.,
като св. И. получила от същата 718,72 лв. след приспадането на дължимите
държавни такси и ДДС. На 11.08.2022 г. подсъдимият превел по
изпълнителното дело сумата от 600 лв., от която св. И. получила 344,43 лв. С
превод от 02.11.2022 г. подс. Т. изплатил общо 1 500 лв. на св. И. издръжка за
минало време за детето Е., като така общо погасеното му задължение
възлизало на 2 563,15 лв. До приключване на съдебното следствие пред
първата инстанция подсъдимият Т. представя писмени доказателства – 3 бр.
платежни нареждания от „Централна кооперативна банка“ АД и 3 бр.
системни бонове за пощенски записи, от които е видно, че е погасил остатъка
от дължимата издръжка.
Тази фактическа обстановка се установява от разпитите на св. А. Б. И.,
от приобщените писмени доказателства и обясненията на подс. Д. Т., в които,
същият прави пълни самопризнания за това, че не е плащал издръжка и
изразява критично отношение към деянието си. Доказателствата по делото се
явяват безпротиворечиви и еднопосочни, поради което не се налага
подробното им обсъждане и изрично посочване кои биват кредитирани и
ценени, доколкото в настоящото производство съдът кредитира всички
събрани доказателства еднакво. Доказателствени източници, оборващи или
разколебаващи обвинителната теза, не са събрани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира, че подс. Д.Н.Т. е осъществил състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 НК.
От обективна страна подс. Т. се явява осъден да заплаща месечна
издръжка на своето дете Е. Д. Т., като за първи път това е станало по силата
на Решение № 528/21.03.2013 г. по гр.д. № 9336/2012 г. на РС – Русе, във
връзка с което е дължал от април 2019 г. до м. февруари 2022 г. включително
сумата от 80 лв. месечно Решение № 145/10.02.2022 г. по гр.д. № 6460/2021 г.
на РС – Русе размерът на дължимата от подс. Т. месечна издръжка бил
увеличен на 210 лв. и така за периода от февруари 2022 г. до ноември 2022 г.
подсъдимият е дължал по 210 лв. месечно, като за целия период дължимата
неизплатена издръжка била 4 690 лв., равняваща се на четиридесет и четири
2
месечни вноски. Престъплението е от категорията на т.н. „продължени
престъпления“, като изпълнителното деяние се изразява в трайно във времето
бездействие – неплащане на съответната издръжка за определен времеви
период, за която подсъдимият е осъден с влязло в сила съдебно решение да
издържа свой близък. За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е
необходимо да не бъде платена сума, възлизаща на най-малко две месечни
вноски, като от доказателствата е видно, че размерът на неплатената издръжка
е възлизал на около двадесет и два пъти необходимия за съставомерността на
деянието. Безспорно се установява от Решение № 528/21.03.2013 г. по гр.д. №
9336/2012 г. на РС – Русе, Решение № 145/10.02.2022 г. по гр.д. № 6460/2021
г. на РС – Русе и показанията на св. И., че Е. Д. Т. е дете на подсъдимия Т.,
т.е. явява се низходящ по смисъла на разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК,
когото, по силата на горецитираните решения, подсъдимият е осъден да
издържа и същите са влезли в сила.
От субективна страна подс. Т. е съзнавал, че е осъден да заплаща
издръжка на свой низходящ с две решения на РС – Русе, съзнавал е, че дължи
сумата от 4 690 лв. Деянието е извършено при пряк умисъл – тъй като деецът
Т. е съзнавал, че е осъден да плаща издръжка, съзнавал е, че сумата е в
размер на 4 690 лв., но към момента на образуване на съдебното производство
е бил заплатил само 2 563,15 лв. Същият е в работоспособна възраст и не е
ангажирал доказателства относно невъзможността си да намери работа, за да
издържа детето, за което е осъден с влязло в сила съдебно решение.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Предвид обстоятелството, че подсъдимият Т. е заплатил остатъка от
дължимата издръжка, за което е представил писмени доказателства в съдебно
заседание, съдът намира, че на същия не следва да му бъде налагано
наказание. Подсъдимият отговаря на критериите, залегнали в разпоредбата на
чл. 183, ал. 3 НК, а именно заплатил е целия остатък от дължимата сума за
издръжка, това е сторено преди постановяване на присъдата пред първата
инстанция, не са настъпили други вредни последици за лицето, което
подсъдимият е осъден да издържа с влязло в сила съдебно решение, а от
справката за съдимост е видно, че подсъдимият не се е възползвал преди от
тази привилегия във връзка с друго такова деяние. Поради тези съображения
съдът не налага наказание на подс. Д. Т..
Така мотивиран, Русенският районен съд постанови присъдата си.
3