Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 939 от 25.06.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети касационен състав, на десети юни две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря С.А. и прокурора
Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 1138 по описа
за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „АПИ 2011“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Карнобат, ул. „Елин Пелин“ № 32, представлявано от управителя
З.Х.Р., чрез адв. И. от БАК, против Решение № 260331/09.04.2021 г., постановено
по а.н.д. № 5130/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление № 530977-F-556661/12.08.2020 г. на директора на дирекция „Обслужване“
при ТД на НАП Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.132, ал.2 ЗДДС и
на осн.чл.178 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Касаторът
оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон
и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията му, че АУАН е съставен
в присъствието само на един свидетел, в нарушение на нормата на чл. 40, ал.1 ЗАНН, както и че административнонаказателното произвосство по процесния АУАН от
30.06.2020 г. е било образувано повторно, след като с резолюция на органа от
26.06.2020 г. е било прекратено административнонаказателното производство за
същото нарушение по предходно съставен АУАН от 22.06.2020 г., в нарушение на
процесуалните правила, регламентирани в чл. 52 и чл.54 ЗАНН. Искането е за
отмяна на решението и на издаденото НП.
В
съдебно заседание касаторът не се представлява, редовно уведомен. Сочи нови
доказателства и претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът
по касация – ТД на НАП Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в с.з
В депозирано по делото писмено становище по жалбата оспорва същата, като моли
решението на РС да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за основателност на касационната
жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти касационен
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за основателна, по следните съображения:
С процесното наказателно постановление
отговорността на дружеството-касатор е ангажирана за това, че същото
не е спазило установения в чл.132, ал.2 ЗДДС 7-дневен срок от настъпване на
обстоятелството по ал.1 за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС.
Съгласно чл. 132, ал.1 и ал.2 ЗДДС задължително се регистрира по ЗДДС лице,
което придобие стоки или услуги от регистрирано по този закон лице, а по
справка от ТР е било установено, че касаторът е учреден като дружество чрез
внасяне на непарична вноска в капитала в размер на 500 000 лв., направена на
26.05.2020 г. от „ЛУКС 2014“ ЕООД с ЕИК *********; заявлението за регистрация
по ЗДДС било подадено от касатора в ТД на НАП – Бургас по ел.път на 11.06.2020
г., извън преклузивния 7-дневен срок, изтекъл на 02.06.2020 г., с оглед на
което е прието от органа, че касаторът е извършил нарушение на чл.132, ал.2 ЗДДС вр.чл.132, ал.1, вр.чл.10, ал.1, т.3 ЗДДС и му е наложил имуществена
санкция в минимален размер от 500 лв. съгласно чл.178 ЗДДС.
По така описаните в НП факти няма
спор по делото.
Въззивният съд е приел, че
процесните НП и АУАН са издадени в законоустановените срокове по чл.34 ЗАНН, че
при издаването им са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, а по същество
– че нарушението е безспорно установено и поради това, процесното НП, с което за
същото е наложена имуществена санкция в минимален размер от 500 лв., е
законосъобразно.
Решението на РС е неправилно.
РС е допуснал процесуално нарушение,
като не е обсъдил изобщо възраженията на касатора във връзка с компетентността
на органа, издал НП, и във връзка с конкретно посочените като нарушени
разпоредби на ЗАНН. Не е обсъдено и възражението на касатора относно това, че
веднъж административнонаказателното производство вече е било образувано и
прекратено с резолюция на органа от 26.06.2020 г., поради което и впоследствие
повторно образуваното производство за същото нарушение се явява
незаконосъобразно.
От доказателствата по делото се
установява, че наказателно постановление № 530977-F-556661/12.08.2020
г. на директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас е издадено от
компетентен орган, съгласно правомощията му, визирани в т.1.2 от приложената на
л.40 от анд № 5130/2020 г. на БРС Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП. Безспорно е установено също, че за
нарушението, предмет на обжалваното наказателно постановление, първоначално е
бил съставен АУАН № F555205/22.06.2020 г., с който е
започнало административнонаказателното производство. Това производство е било
прекратено с резолюция на директора на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас с № 520523-F555205/26.06.2020
г., на основание чл.54 от ЗАНН. За същото нарушение е съставен и АУАН № F556661/30.06.2020
г. и въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление № 530977-F-556661/12.08.2020 г.
Съгласно чл.54 от ЗАНН, когато се
установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето,
посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият
орган прекратява преписката с мотивирана резолюция, като постановява да се
върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се заплати
тяхната равностойност в случаите на чл.46, ал.4 от ЗАНН. Видно от изложеното,
законодателят е регламентирал три предпоставки, при които наказващият орган
може да прекрати с мотивирана резолюция административно наказателната преписка:
1.когато деянието не е административно нарушение; 2.когато нарушението не е
извършено от лицето, посочено като нарушител; 3. когато деянието не може да се
вмени във вина на лицето, посочено като нарушител. Други основания за
прекратяване на започнало административнонаказателно производство, чрез
мотивирана резолюция, не са предвидени.
При допуснати процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство, процесуалните способи за
отстраняване им са предвидени в нормата на чл.52, ал.2 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. В
хипотезата на чл.52, ал.2 от ЗАНН, ако наказващият орган установи, че акта не е
предявен на нарушителя, той има задължението да го върне на актосъставителя,
като по този начин допуснатото съществено процесуално нарушение ще бъде
отстранено. Съответно в хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
При изпълнение на задълженията си по
чл.52 от ЗАНН, административнонаказващия орган е длъжен да се произнесе по
административнонаказателната преписка, като провери законосъобразността и
обосноваността на АУАН, след преценка на възраженията и на събраните по
преписката доказателства, а ако е необходимо - да извърши допълнително
разследване на спорните обстоятелства и след като установи, че нарушителят е извършил
деянието виновно и няма основания за чл.28 и чл.29 от ЗАНН, да издаде
наказателно постановление. В случай, че при тази преценка наказващият орган
установи някое от предпоставките, визирани в чл.54 ЗАНН, той е длъжен с
мотивирана резолюция да прекрати производството. С произнасяне по един от двата
начина наказващият орган упражнява регламентираните му от закона пълномощия и
възможността за други действия, след постановяване на наказателното
постановление или след издаване на мотивираната резолюция, е преклудирана.
В случая, с резолюция № 520523-F555205/26.06.2020
г., образуваното административнонаказателно производство по първия съставен
АУАН от 22.06.2020 г. е било прекратено на основание чл.54 от ЗАНН, поради
допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН, касаещи описанието на
нарушението. Това прекратяване е извършено при отсъствие изобщо на някое от
основанията по чл.54 ЗАНН, видно от мотивите, изложени в резолюцията. Доколкото
обаче, по отношение на тази резолюция не се твърди и не се установява да е
оспорена, то тя е влязла в сила и с нея окончателно е приключило производството
по налагане на административно наказание за това нарушение.
Същевременно, образуваното второ
административнонаказателно производство със съставянето на втори АУАН и
издаването въз основа на него на наказателно постановление е при съществено
процесуално нарушение, защото наказващият орган за същото нарушение вече се е
произнесъл, като е прекратил производството по отношение на така установеното
административно нарушение, на основание чл.54 от ЗАНН.
Като е стигнал до обратни изводи, Районен
съд – Бургас е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено
и вместо него следва да се постанови друго, за отмяна на процесното НП като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и претенцията
на касатора за присъждане на разноски, на осн.чл.63д, ал.1 ЗАНН вр.чл.228 АПК
вр.чл.143, ал.1 АПК, ТД на НАП Бургас следва да бъде осъдена да му заплати
сумата от 300 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, петнадесети
касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260331/09.04.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 5130/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 530977-F-556661/12.08.2020
г. на директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, с което на „АПИ
2011“ ЕООД с ЕИК *********, за нарушение на чл.132, ал.2 ЗДДС и на осн.чл.178
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА
ТД на НАП Бургас да заплати на „АПИ
2011“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат,
ул. „Елин Пелин“ № 32, представлявано от управителя З.Х.Р., направените по
делото разноски в размер на 300 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.