РЕШЕНИЕ
№68/07.02.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на Прокурор А. Стоянов.………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело №1317 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Ж.П.И. *** с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против Областна дирекция на МВР – Хасково.
С исковата молба на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се претендира изплащане на обезщетение в размер 500 лв за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №256/2019г. на Районен съд –Харманли, по което с влязло в сила решение е било отменено Наказателно постановление №19 - 0271-000527 от 21.05.2019г. на Началник РУ-Харманли към ОДМВР- Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски съгласно представен списък.
Ответникът по иска, ОДМВР – Хасково, в писмен отговор по исковата молба и в съдебно заседание чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Моли при присъждане на обезщетение, претендираното такова да бъде редуцирано до 300 лв по съображения за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК, изложени в писмения отговор. Прави възражение за прекомерност и на адвокатския хонорар по настоящото производство. В случай, че искът бъде отхвърлен, моли в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита предявената искова претенция за доказана по основание и размер и предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното АНД №256/2019г. на Районен съд-Харманли, че с Наказателно постановление (НП) №19 - 0271-000527 от 21.05.2019г. на Началник РУ-Харманли към ОДМВР- Хасково, на Ж.П.И., за нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от Закона за движение по пътищата са били наложени глоба в размер 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд –Харманли, където е било образувано АНД №256/2019 г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд –Харманли Ж.П.И. е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. А.Г.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 11.06.2019 г., от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 500 лева. С Решение №165/26.09.2019г. , постановено по АНД №256/2019г., съдът е отменил издаденото срещу ищеца наказателно постановление. Върху Решение №165/26.09.2019г., постановено по АНД №256/2019г. по описа на Районен съд Харманли е направено отбелязване, че е влязло в законна сила на 21.10.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – ОДМВР - Хасково, към което юридическо лице принадлежи издателят на отмененото наказателно постановление, поради което искът е допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 ал.1 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – ОДМВР - Хасково.
Дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Самото наказателно постановление представлява правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган, сезиран със съставен акт за установяване на административно нарушение, който се издава при състезателно производство. Наказателното постановление не подлежи на административен контрол, поради обстоятелството, че е правораздавателен, а не административен акт. Доколкото обаче наказателното постановление се издава от административен орган, същото представлява властнически акт и макар да поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС.
В случая не е спорно, че Наказателно постановление №19 - 0271-000527 от 21.05.2019г. на Началник РУ-Харманли към ОДМВР- Хасково е отменено с влязло в законна сила Решение №165/26.09.2019г. , постановено по АНД №256/2019г. на РС-Харманли. Установената незаконосъобразна административна дейност, довела до отмяна на издаденото НП, обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Безспорно се установява също, че в резултат тази незаконосъобразна административна дейност на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представения договор за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД №256/2019г. по описа на Районен съд –Харманли от 11.06.2019г. , че Ж.П.И. действително е заплатил на адв. А.Г. сумата от 500.00 лв., поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и възприетото в Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По възражението на ответника, че претендираното обезщетение е прекомерно, е уместно да се посочи следното: На първо място съдът намира, че възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, представляващ исковата претенция, не е допустимо в настоящото производство, тъй като касае заплатено възнаграждение за адвокат по различно съдебно производство от настоящото. От друга страна, размерите на минималните адвокатски възнаграждения са уредени в Наредба № 1/2004г. Същата, както подсказва и наименованието ѝ, указва какъв би следвало да е минималният размер на договаряното адвокатско възнаграждение, но при сключване на договор за правна защита и съдействие, страните не са задължени да сключат същия в минималния размер, определен в посочения подзаконов нормативен акт. Всъщност начинът за определяне размера на едно адвокатско възнаграждение е посочен в чл.36 от Закона за адвокатурата - същият следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т.е. от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Относимата норма, определяща минималния размер на адвокатски възнаграждения, касаеща дела с административно-наказателен характер, е чл.18 от същия подзаконов нормативен акт. В приложимата ѝ редакция, към датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие, чл.18, ал.2 от наредбата предвижда за дела с такъв предмет, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В конкретния случай се претендира обезщетение в размер на заплатени адвокатски хонорар за една инстанция. Предмет на обжалване е бил санкционен акт, с който на ищеца е наложена „глоба“ от 2000.00 лева, като с оглед този размер минималното адвокатско възнаграждение, определимо по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г., е 370.00 лева. При това положение съдът счита,че размерът на договореното и заплатено между страните възнаграждение за един адвокат, с оглед обема на осъществената от последния дейност, се явява справедлив и обоснован, като същото не се явява прекомерно.
Ищецът е направил искане и за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Задължението за лихва има акцесорен
характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е
налице по делото.
По изложените съображения, съдът
приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
претендирания размер от 500.00 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение Наказателно
постановление №19 - 0271-000527 от 21.05.2019г. на Началник РУ-Харманли към ОДМВР- Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума,
дължима от датата на предявяване на исковата молба – 26.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
С
оглед изхода на производството, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в
общ размер от 310 лева, представляващи 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
и 10 лв. държавна такса. Следва да се посочи, че минималното възнаграждение за
този вид дела, определено по реда на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300.00 лева., поради което
възражението за прекомерността му е неоснователно.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Хасково, с адрес гр.Х., бул.„Б.“, да заплати на Ж.П.И. ***, с посочен съдебен адрес ***, сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно НП № №19 - 0271-000527 от 21.05.2019г. на Началник РУ-Харманли към ОДМВР- Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Хасково, да заплати на Ж.П.И. ***, с посочен съдебен адрес:***, разноски по делото в размер на 310.00 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: