Решение по дело №2053/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница – Варна, чрез ст.юрк.М.Х., против Решение № 1212/04.08.2023г. на Районен съд – Варна, XV-ти състав, постановено по НАХД № 3058/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № BG2022/2000-45/НП/07.07.2022г., с което за нарушение на чл.64, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и на основание чл.121, ал.1, чл.124, ал.1, вр. чл.107е, ал.2, вр. ал.1 и чл.124а, ал.1 ЗАДС, чл.83 ЗАНН, вр.чл.175, ал.1 и 3, чл.178, ал.1 ДОПК, чл.182, ал.1 ДОПК и вр.чл.79, ал.1 ЗАНН, на „ЕВРО БОНД“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. **** № 6, представлявано от управителя НДК: 1/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв.; 2/ присъдено е дружеството да заплати стойността на липсващата стока, предмет на нарушение: 1бр. бутилка Ликьор „Campari“ от 3,0л/25 % vol, определена по пазарна цена в размер на 117,29лв.; 3/ наложено е на дружеството наказание „лишаване от право да упражнява дейността, определена с Лиценз № ***/11.08.2017г. в обекта, където е установено нарушението: данъчен склад ****, находящ се в гр. Варна, бул. **** № 6, стопанисван от „ЕВРО БОНД“ ЕООД, ЕИК ****, за срок от 1 месец.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че ВРС неправилно и в противоречие със събраните доказателства е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. В контекста на мотивите на обжалваното решение твърди, че в АУАН и НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението, фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на дружеството за какво е санкционирано, съответно правото му на защита не е нарушено. Твърди, че е налице съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушените законови разпоредби, както и че приложената от АНО санкционна разпоредба съответства на установеното нарушение. Ясно е посочено, че в процесния данъчен склад е установено наличие на бандероли, които са били заявени като облепени, респ. става ясно, че е налице неспазване на регламентирания в чл.64, ал.4 ЗАДС начин за поставяне върху посочените в НП алкохолни напитки. Позовава се на разпоредбите на чл.64, ал.1 – ал.8 ЗАДС и твърди, че единствено за лицензираните складодържатели по смисъла на ЗАДС – в случая „ЕВРО БОНД“ ЕООД, е налице задължението да облепи с акцизен бандерол процесните алкохолни напитки. Бандеролите се индивидуализират с емисия, серия и номер, с които са декларирани от лицензирания складодържател като облепени върху бутилките в подадения е-АДД, т.е. „ЕВРО БОНД“ ЕООД е декларирало пред митническите органи, че на 27.07.2021г. от данъчния склад са изведени акцизни стоки: 1бр. бутилка алкохол - Ликьор „Campari“, разфасовка 3л. и алкохолно съдържание 25% vol (в касационната жалба е допусната техническа грешка при посочване на алкохолната напитка), с код по КН 2208 и освободена за потребление. Дружеството само е посочило емисията, серията и номера на използвания за облепяне бандерол, но при извършване на проверката акцизният бандерол е открит в данъчния склад на дружеството. Противно на приетото от ВРС – че в НП не е посочена датата на нарушението, сочи, че АНО е посочил датата, на която е изведена стоката за потребление от данъчния склад с е-АДД ****/27.07.2021г., а именно 27.07.2021г. Касаторът твърди и че ВРС неправилно е кредитирал заключението по ССЕ, т.к. същото от една страна е неотносимо към спора, а от друга – не успява да отговори на поставените въпроси. Поради това че вещото лице не е успяло да отговори на въпроса дали има количество заменени бандероли, остава неизяснен въпроса как ВРС е формирал изводите си в тази насока. По изложените съображения счита, че констатациите в НП не са опровергани от събраните по делото писмени доказателства, като само евентуалното им оспорване не е достатъчно за да се приеме, че са оборени.

В съдебно заседание касаторът се представлява от ст.юрк.Х., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата не бъде уважена, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – „ЕВРО БОНД“ ЕООД, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи безспорно извършеното нарушение по чл.121 ЗАДС. Намира за неправилни изводите на ВРС за допуснати от АНО процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. Моли за отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че „ЕВРО БОНД“ ЕООД е лицензиран складодържател по ЗАДС с ИНЛС ****, съгласно Лиценз № ***/11.08.2017г. за управление на данъчен склад за складиране на предварително бутилирани алкохолни напитки и поставяне на бандероли, находящ се в гр. Варна, бул. **** № 6, с вписан в лиценза идент. № ****. Според приложенията към Лиценз № ***/11.08.2017г., дружеството можело да осъществява дейностите по „складиране на предварително бутилирани алкохолни напитки и поставяне на бандероли“.

Със ЗВР № ***-РК24-Р1/23.11.2021г. на „ЕВРО БОНД“ ЕООД била възложена ревизия с обхват – задължения за акциз, за периода 01.06.2020г. - 21.11.2021г.

На 24.11.2021г. инспекторите КХ. и В В.– членове на ревизиращия екип, извършили проверка в стопанисвания от „ЕВРО БОНД“ ЕООД данъчен склад ****. В началото на проверката от металната врата на вход/изход била снета митническа пломба с ненарушена цялост № ***, поставена при предходна проверка от 19.11.2021г. приключила с Протокол № ***/19.11.2021г., при която била извършена инвентаризация на фактическото количество и вида на акцизните стоки в данъчния склад, налични към момента на проверката. При последващата проверка на 24.11.2021г., документирана с Протокол № ***/24.11.2021г., били установени като налични и иззети акцизни бандероли, които за целите на контрола били поставени в найлонова торба, пломбирана с митническа пломба № ***.

На 30.11.2021г. ревизиращите органи на основание чл.40 ДОПК извършили действия по обезпечаване на доказателства във връзка с извършваната ревизия, като в присъствието на упълномощено да представлява дружеството лице, премахнали митническата пломба и извършили опис и изброяване на установените бандероли. За тези действия бил съставен Протокол за обезпечаване на доказателства № ***-РК24-3/30.11.2021г.

В хода на ревизионното производство, с цел установяване автентичността на иззетите бандероли, била назначена експертиза, по която бил изготвен Протокол № ***/09.12.2021г. Експертизата установила, че бандеролите съответствали на утвърдените от министъра на финансите образци и са истински. Протоколът от експертизата бил приобщен към доказателствата по ревизионното производство с Протокол № BG2000-РК-Ппр34/29.12.2021г.

С вх. № 32-414662/20.12.2021г. „ЕВРО БОНД“ ЕООД входирало в ТД Митница – Варна информация на електронен носител - CD, който съдържал файл, наименуван „Справка по месеци за изведени бандероли“.

При съпоставка на бандеролите, изследвани от експертизата по Протокол № ***/09.12.2021г. с информацията от представената от дружеството справка – вж. констатации в Протокол № ***-РК24-36/31.12.2021г., било установено, че са декларирани бандероли като облепени върху потребителската опаковка на алкохолни напитки и изведени от данъчния склад, стопанисван от „ЕВРО БОНД“ ЕООД, които в същото време били установени като налични.

След проверка в ИС на Агенция „Митници“ – „Българска акцизна централизирана информационна система“ /БАЦИС/, било установено, че „ЕВРО БОНД“ ЕООД е издало електронен акцизен данъчен документ /е-АДД/ № ***/27.07.2021г. за освободена за потребление алкохолна напитка – Ликьор „Campari“ 3л./25% vol, облепена с 1бр. акцизен бандерол ***, емисия 2018, серия ДА, който бандерол се намирал в ТД Митница – Варна. Бандеролът бил деклариран в съответствие с изискванията на чл.76, ал.5 ППЗАДС в ИС БАЦИС, модул СУА, Деклариране, Дневник на складова наличност към Акцизна декларация № ***/02-02699/21092021, таб. „Бандероли“, като облепен на акцизна стока с код по КН ***, освободена за потребление с е-АДД УКН ***/27.07.2021г. с посочен код на предназначение по чл.85а ППЗАДС – „416 - за стоки, освободени за потребление съгласно чл.20, ал.2, т.6 ЗАДС с получател „ХАШ ФУУДС“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на вложител в данъчния склад.

При горните констатации било прието, че „ЕВРО БОНД“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.64, ал.4 ЗАДС, т.к. на 27.07.2021г. с е-АДД УКН ***/27.07.2021г. е извело от данъчния склад ИНДС ****, находящ се в гр. Варна, бул. **** № 6, 1 бр. бутилирана алкохолна напитка с код по КН 2208, с алкохолно съдържание равно и превишаващо 15 % vol, необлепена с български акцизен бандерол върху потребителската опаковка, като [декларираният] бандерол бил установен като наличен при контролни действия по Протокол № BG2000А053093/24.11.2021г. и обезпечен като доказателство с Протокол № ***-РК24-3/30.11.2021г., с което деяние „ЕВРО БОНД“ ЕООД е осъществило състава на нарушение по чл.121, ал.1, вр.чл.64, ал.4 ЗАДС.

За установеното нарушение на дружеството е съставен АУАН № ***/2000/А-32/07.02.2022г.

Въз основа на съставения АУАН срещу „ЕВРО БОНД“ ЕООД било издадено НП № BG2022/2000-45/НП/07.07.2022г. за това, че на 27.07.2021г. в гр. Варна, дружеството, в качеството му на лицензиран складодържател с ИНЛС ****, притежаващ Лиценз № ***/11.08.2017г. за управление на данъчен склад ****, находящ се в гр. Варна, бул. **** № 6, е осъществило състав на нарушение по чл.121, ал.1, вр.чл.64, ал.4 ЗАДС, за това, че 1 бр. бандерол емисия 2018, серия ДА, № ***, установен на 24.11.2021г. като наличен в данъчния склад на дружеството, не е бил облепен по реда на чл.64, ал.4 ЗАДС върху 1 бр. бутилирана алкохолна напитка с код по КН 2208 с алкохолно съдържание равно и превишаващо 15 % vol, търговско наименование „Ликьор“, търговска марка „Campari“ 3/25%“, изведена на 27.07.2021г. от данъчния склад с е-АДД УКН ***/27.07.2021г.

С посочено НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., присъдено е заплащане на стойността на липсващата стока, предмет на нарушението, определена по пазарна цена в размер на 117,29лв. и е наложено наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност“, в търговския склад, в който е установено нарушението, за срок от 1 месец.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното дружество. Конкретно е прието, че от обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно и недвусмислено в какви конкретни действия, респ. бездействия, се изразява осъщественото деяние. В НП липсва обективиран фактически извод дали процесните акцизни стоки са освободени за потребление без поставен акцизен бандерол, респ. дали процесните бандероли изобщо са били поставени върху стоките или са били поставени по начин, който не гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, съгласно изискванията на чл.64, ал.4 ЗАДС, която разпоредба е посочена като нарушена. Според ВРС в първия случай нарушена би била разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗАДС, а във втория – на чл.64, ал.4 ЗАДС, поради което АНО е следвало в НП да посочи коя от двете хипотези приема, че е осъществена. Отделно, ВРС е констатирал и противоречие между съдържанието на АУАН и НП, т.к. актосъставителят е приел, че процесната алкохолна напитка е изведена от склада без да е била облепена с бандерол – по причина, че декларирания в е-АДД бандерол е установен като наличен в склада, докато АНО е приел, че бандеролът не е бил облепен по реда на чл.64, ал.4 ЗАДС. Формиран е извод, че извеждането от данъчен склад на алкохол без поставен акцизен бандерол, респ. поставянето на бандерола върху потребителската опаковка по начин, който не гарантира унищожаването му при употреба, са две различни нарушения, поради което предвид съществено разминаване във фактите по отношение на нарушението в АУАН и в НП, не става за какво конкретно нарушение е санкционирано дружеството.

ВРС е обсъдил и заключението по назначената по делото ССЕ, според което в данъчния склад няма установени количества бандероли, които да надвишават заприходените. Заключил е и че не се сочат доказателства за установяването на бутилките алкохол без акцизен бандерол, поради което е прието, че изводът, че стоките са изведени от данъчния склад без поставен акцизен бандерол, е оборено от заключението по назначената експертиза, доколкото заключението на АНО е формирано на анализа на брой бандероли, а не на конкретни факти. Така, фактическото описание и посочената като нарушена правна норма, са в съществено противоречие.

На следващо място ВРС е приел, че част от фактическата обстановка по вноса на процесната бутилка е непълна като АНО не е проверил наличието на договор за влагане на стока в данъчен склад и нейната обработка, както и наличието на договор за складиране и др. документи, от които АНО е можело да установи за кого е задължението за поставяне на бандерола. Отделно, в НП не е посочена дата на извършване на нарушението, а именно кога са били поставени бандеролите по начин, противоречащ на разпоредбата на чл.64, ал.4 ЗАДС, с което е нарушено императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5, пр.2 ЗАНН. В този контекст е съобразено и че липсват доказателства кой е поставил бандеролите – вносител или представител на данъчния склад, поради което доколкото начинът на поставяне на процесните бандероли върху акцизните стоки е основен факт, който подлежи на установяване, същият е следвало да се посочи изрично и да фигурира в АУАН.

Предвид липсата на факти, релевантни към вмененото нарушение по чл.64, ал.4 ЗАДС, ВРС е приел, че не може да преквалифицира обвинението, още повече, че в случаите на извеждане от склада на акцизна стока без бандерол, е приложима различна санкционна норма.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Изводът на ВРС за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество, се споделят изцяло от настоящата инстанция, като на основание чл.218, ал.2 АПК - във връзка с тълкуването и прилагането на материалния закон, е необходимо прецизиране на мотивите за отмяна на наказателното постановление.

В ЗАДС и ППЗАДС се съдържа подробна регламентация на видовете акцизни стоки, данъчнозадължените лица, облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз.

Акцизът е еднократен, косвен и специфичен данък, с който се облагат само посочените в чл.2 ЗАДС стоки. Правопораждащите задължение за акциз факти са посочени в чл.19 ЗАДС и това са производството, въвеждането (от територията на друга държава членка на ЕС) и внасянето (от държава, която не е член на ЕС) на територията на страната на стоки по чл.2 от закона, освен когато са поставени под режим отложено плащане.

Съгласно разпоредбата на чл.46 ЗАДС, при режим отложено плащане на акциз по смисъла на този закон временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство, въвеждане или внасяне на територията на страната. Този режим се прилага от лицензираните складодържатели при производството, складирането и движението на акцизни стоки в склада, като по дефиниция - чл.4, т.3 ЗАДС (в относимата редакция), данъчният склад е място където се произвеждат, складират, получават или изпращат стоки под режим на отложено плащане.

Принципно акцизът се дължи от съответните данъчнозадължени лица, като определянето на последните се извършва от закона в съответствие с правопораждащите задължението за акциз факти - чл.19 ЗАДС, т.е, данъчнозадължени лица са производителите, вносителите и лицата въвеждащи на територията на страна акцизни стоки, но при условие стоката да не се намира в режим на отложено плащане на акциз. По отношение на стоки, вложени в данъчен склад под режим на отложено плащане, данъчнозадължено лице е лицензираният складодържател – чл.3, ал.1, т.1 ЗАДС, и негово е задължението да начисли акциза за тези стоки – чл.43, ал.1, т.1 ЗАДС.

Тъй като акцизът е данък върху потреблението, моментът на възникване на задължението по принцип трябва да е възможно най-близо до потребителя - Решение на СЕС от 2 юни 2016г., Полихим-СС, С-355/14, EU:C:2016:403, точки 50 и 51. Ето защо, макар правопораждащите факти за облагането с акциз да са производството, въвеждането и вноса на акцизни стоки, акцизът става дължим в момента на освобождаване на стоките за потребление – чл.20, ал.1 ЗАДС. Хипотезите, в които се приема, че стоката се освобождава за потребление са изрично изброени в чл.20, ал.2 т.1 - т.23 ЗАДС включително.

По отношение на определен вид стоки – тютюневи изделия и алкохолни напитки, законът поставя специфични изисквания за документиране, отчитане и внасяне на дължимия акциз, като въвежда изискване за поставяне на бандерол върху потребителската опаковка, с който се удостоверява плащането на акциза – вж. дефиниция за „бандерол“ в чл.4, т.7 ЗАДС. На практика издаването на бандероли от компетентните власти на даден икономически оператор, представлява начин за предварително събиране на акциза върху стоките, които предстои да бъдат освободени за потребление.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗАДС, производителите на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, превишаващо 15 % vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка. По отношение на вносителите и на лицата, които въвеждат на територията на страната стоки по ал.1, разпоредбите на чл.64, ал.2 и ал.3 ЗАДС въвеждат задължение да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва само в данъчния склад на производителя - в случаите по ал.1, съответно в данъчен склад или във временен склад, или митнически склад - в случаите по чл.64, ал.2 и 3 ЗАДС.

Предвид специфичния механизъм на отчитане на акциза за този вид стоки, специфични спрямо общите правила по глава III от ЗАДС са и начинът, и сроковете за плащане му, като в случая стойността, която задължените лица заплащат за бандеролите, представлява дължимия за стоките акциз. Задължението за плащане на акциза, дължим за тези стоки съобразно правилата на чл.83 ЗАДС, е на заявителя на бандеролите, т.е. на лицето, което е длъжно да поставя бандерол върху потребителската опаковка – производителя и вносителя (в т.ч. лицето, което въвежда акцизи стоки на територията на страната) на акцизни стоки подлежащи на облепяне, като пълният размер на акциза може да се плати или обезпечи изцяло, преди получаване на бандеролите. В случаите, в които стоките по ал.1 ще се облепват в данъчен склад на територията на страната (чл.64, ал.2 и 3 ЗАДС) или постъпват под режим на отложено плащане, разпоредбата на чл.64, ал.11 ЗАДС изрично предвижда, че бандеролите се заявяват само от лицензирания складодържател пред компетентното митническо учреждение по местонахождението на данъчния склад, където ще се извършва облепването или постъпването.

На практика, при бандеролните стоки, предвид изискването за поставяне на бандерол върху опаковката преди да стигнат до потребителя, акцизът се заплаща предварително - при получаване на бандеролите и преди освобождаване на стоката за потребление, освен ако не е учреден режим на отложено плащане - до момента на извеждане на налепените с бандероли стоки от данъчния склад за потребление – чл.22, ал.2, т.6 ЗАДС.

Съгласно чл.43, ал.1 ЗАДС, извън случаите по чл.42 ЗАДС (внос на акцизни стоки или незаконно влизане на акцизни стоки по чл.20, ал.2, т.5 ЗАДС), акцизът се начислява от: лицензирания складодържател, лицата по чл.3, ал.1, т.4 и 6 и регистрираните лица по чл.57, чл.57б, ал.4, чл.57в и чл.58в на датата, на която е станал дължим - издаването на данъчен документ по чл.84, ал.1.

Както следва от разпоредбата на чл.44 ЗАДС, дължимият акциз се внася в държавния бюджет: от вносителя - в случаите по чл.22, ал.2, т.5 (чл.44, т.1 и 2); от лицето, получило стоките - в случаите по чл.20, ал.2, т.12 и 13 (чл.44, т.3); от освободения от акциз краен потребител - в случаите по чл.20, ал.2, т.19 (чл.44, т.4); от лицензирания складодържател или от регистрираното лице - в останалите случаи по чл.22, ал.2 (чл.44, т.6).

Изискванията при поставяне на бандерола са регламентирани в разпоредбата на чл.64, ал.4 ЗАДС, според която бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване, като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден.

От събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства безспорно се установява, а и не се спори между страните, че „ЕВРО БОНД“ ЕООД е лицензиран складодържател по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 ЗАДС, притежаващо лиценз № ***/11.08.20217г., както и че оперира в данъчен склад ****, находящ се в гр. Варна, бул. **** № 6. Безспорно е установено и че дружеството „ХАШ ФУУДС“ ЕООД е вложител в данъчния склад на „ЕВРО БОНД“ ЕООД, към който на 27.07.2021г. е издаден е-АДД УКН *** за изведени от склада и освободени за потребление алкохолни напитки, сред които Ликьор „Campari“, 3л/25%vol, облепен с бандерол емисия 2018, серия ДА, ***. Не се спори и че в рамките на провеждано ревизионно производство на „ЕВРО БОНД“ ЕООД за задълженията за акциз по ЗАДС, при извършване на действия по обезпечаване на доказателства, декларираният като облепен бандерол е установен като наличен в склада.

При тези безспорно установени факти, в хода на административнонаказателното производство е прието и срещу „ЕВРО БОНД“ ЕООД е съставен АУАН № ***/2000/А-32/07.02.2022г. за това, че в качеството си на лицензиран складодържател, е извършило нарушение на чл.64, ал.4 ЗАДС, тъй като е извело от данъчния склад 1бр. бутилирана алкохолна напитка с код по КН 2208, която не е била облепена с български акцизен бандерол.

Както правилно е приел ВРС, описаното в АУАН деяние, квалифицирано като нарушение на чл.64, ал.4, вр. чл.121, ал.1, ЗАДС, съществено се различава от описаното в НП, т.к. със същото „ЕВРО БОНД“ ЕООД е санкционирано за това, че установеният като наличен бандерол, не е бил облепен по реда на чл.64, ал.4 ЗАДС върху Ликьор „Campari“, 3л/25%vol, деклариран като изведен от склада и освободен за потребление.

Правилно ВРС е приел, че това несъответствие при описанието на изпълнителното деяние в АУАН и НП създава неяснота за какво конкретно нарушение е санкционирано дружеството, респ. - нарушено е правото му на защита, което е основание за отмяна на наказателното постановление.

Безспорно като лицензиран складодържател за „ЕВРО БОНД“ ЕООД възниква задължение по чл.64, ал.11 ЗАДС да заявява бандероли за стоки, които ще се облепят в данъчния му склад, както и да начислява акциз за тези стоки при извеждането им от данъчния склад за потребление - чл.43, ал.1 и чл.22, ал.2, т.6 ЗАДС. При облепяне на стоките с бандерол без съмнение следва да се спазва и изискването на чл.64, ал.4 ЗАДС, а именно бандеролът да се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.

Следва обаче да се има предвид, че липсата на акцизен бандерол върху опаковката на изведен от данъчен склад бутилиран алкохол, отговарящ на изискванията на чл.64, ал.1 ЗАДС, не е равнозначно на поставянето на бандерол по начин, различен от указания в ал.4 на с.р. В този смисъл правилно ВРС е приел и че хипотезите на чл.64, ал.1 и ал.4 ЗАДС са различни, с уточнението, че касаят и различни данъчнозадължени лица – т.е. касае се за две различни административни нарушения, чиито състави могат да бъдат осъществени от различни субекти. Пак в този контекст, правилно е прието и че в НП не е посочена дата на извършване на нарушението (облепяне в нарушение на изискването по чл.64, ал.4 ЗАДС), т.к. посочената в АУАН и НП дата – 21.07.2021г., съответства на датата на освобождаване за потребление и в този смисъл кореспондира със съдържанието на АУАН, но не и със съдържанието на НП.

Всъщност, основните задължения за лицензираните складодържатели, в чиито данъчни складове се складират бандеролни стоки, които предстои да бъдат изведени за потребление, са да заявяват необходимите бандероли, да ги облепят при спазване на изискванията на чл.64, ал.4 ЗАДС и да начисляват дължимия акциз по чл.43, ал.1 ЗАДС. В контекста на тези задължения и на дефиницията за „бандерол“ по чл.3, ал.1, т.7 ЗАДС, липсата на бандерол върху изведена за потребление акцизна стока, е обстоятелство, което всъщност има отношение към плащането на дължимия за тази стока акциз, а не към начина на поставяне на бандерола, указан в чл.64, ал.4 ЗАДС.

Извеждане за потребление от данъчен склад на акцизна бандеролна стока е събитие, което поражда изискуемостта на акциза и съответно възниква задължението за неговото плащане. В случай че стоката е облепена с бандерол - хипотезата по чл.20, ал.2, т.6 ЗАДС, дължимият за нея акциз се явява заплатен предварително - при заявяване и получаване на бандеролите. Ето защо, в случай че стоката е изведена без бандерол (както е прието в АУАН), то за същата акцизът е останал неплатен, което деяние осъществява състава на нарушението по чл.110, ал.1 ЗАДС, но не за такова нарушение е санкционирано дружеството, а за нарушение по чл.121, ал.1, вр.чл.64, ал.4 ЗАДС.

За да е съставомерно деянието като нарушение по чл.64, ал.4, вр. чл.121, ал.1 ЗАДС, следва от данъчния склад да е изведен бутилиран алкохол, на който е поставен акцизен бандерол, но по начин, който не гарантира унищожаването му чрез разкъсване при отваряне. Така въведеното изискване е свързано с еднократността на данъка и с характера на бандерола, като целта е да не се допуска избягване заплащането на акциз, като един и същи бандерол, идентифициран по серия, партида и номер, бъде поставян на повече от една акцизни стоки по чл.64, ал.1 ЗАДС. В НП обаче не са изложени никакви факти, относими към състава на нарушението по чл.64, ал.4 ЗАДС. Напротив, всички изложени факти кореспондират с констатациите на актосъставителя, а именно, че от склада на „ЕВРО БОНД“ ЕООД е изведен бутилиран алкохол, без поставен бандерол, т.е. без заплатен акциз.

Ето защо при допуснатото противоречие в констатациите в АУАН и НП, не става ясно за какво конкретно нарушение е санкционирано дружеството. Във всички случаи не се установява вмененото нарушение по чл.64, ал.4 ЗАДС, т.к. изпълнителното деяние на това нарушение не кореспондира с нито един от установените факти. По-скоро констатациите в административнонаказателното производство са релевантни към плащането на акциза за съхраняваните в склада акцизни стоки при извеждането им за потребление, но но това са въпроси, които са предмет на възложеното ревизионно производство.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

Независимо от изхода на спора разноски за ответника по касация не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1212/04.08.2023г. на Районен съд – Варна, XV-ти състав, постановено по НАХД № 3058/2022г.

Решението е окончателно!

	Председател:
	Членове: