Р Е Ш Е Н И Е
град
Велико Търново, 04.12.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на втори
ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ
при секретаря С.Ф.
и
в присъствието на прокурора ...........................................................................
като
разгледа докладваното от съдия Дабкова адм.
дело № 508/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл.
211 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Делото е образувано по жалба вх. № 3984/22.08.2023г. в АСВТ,
подадена от името на Я.С.Д. ***, действащ чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Заповед № 366з – 3115/31.07.2023г. на директора
на Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ на държавен
служител от МВР и прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия.
Оспорващият, действащ чрез упълномощения адвокат, твърди, че Заповедта е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправните разпоредби. При издаване на същата не е спазена процедурата по чл.205 и сл. от ЗМВР. Не е спазен срока по чл.205, ал.6 от ЗМВР. ДРО не е изпълнил задължението си по чл.207, ал.3 от ЗМВР да извърши пълно и обективно разследване. Нарушен е принципа на безпристрастност по чл.207, ал.4 от ЗМВР. В нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР в Заповедта не са посочени фактическите обстоятелства, при които са извършени твърдените нарушения, доказателствата за това и разпоредбите, които са нарушени. В Заповедта са посочени няколко нарушения, като едното от тях /за неосъществен контрол над настаненото лице/ не може да бъде квалифицирано като тежко нарушение, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание уволнение. ПП на жалбоподателя изтъква, че правната квалификация на нарушенията не съответства на фактическото им описание. В този смисъл квалификацията по чл.203, ал.1, т.7, пр.2 от ЗМВР - „използване на служебното положение за лична облага“ не кореспондира с посоченото деяние от обективна и субективна страна. Освен това, дисциплинарното обвинение е основано на предположения. Наличието на фактически основания за уволнение не са доказани по категоричен и несъмнен начин. Изводите на ДНО почиват на едностранчиво тълкуване на доказателства, които са косвени и не са събрани по надлежния ред. В тази връзка упълномощения адвокат обръща вниманието на съда върху обстоятелството, че доверителят му е уволнен за деяние, което попада изцяло в хипотезата на престъпление по чл.151, ал.3 от НК. При това е наказан преди да е приключило наказателното производство и да има осъдителна присъда. Административните органи не могат да установяват престъпни обстоятелства. В заключение упълномощения адвокат подчертава, че доверителят му твърди, че е невинен.
В
о.с.з. в ход по същество жалбоподателят не се явява лично. В писмена защита,
представена чрез упълномощения адвокат, пледира за основателност на жалбата, по
съображения, изложени по-горе. ПП на оспорващия моли съда да отмени оспорената
Заповед. Претендира разноски като представя списък на същите.
Ответникът по оспорването – директорът на Областна дирекция на МВР гр. Велико
Търново, чрез упълномощения процесуален представител в о.с.з. и допълнително
представени писмени бележки оспорва жалбата. Намира същата за неоснователна и
недоказана. Оспорената Заповед счита за законосъобразно и правилно постановена.
Съдържа необходимите реквизити и е мотивирана. Изпълнена е процедурата по
дисциплинарно наказване. Служителят е запознат с обобщената Справка. Искани са
му обяснения, но същият не се е възползвал от тази възможност. ПП счита, че нарушението
е установено безспорно, както и авторът и вината му. Приобщените с нарочен
протокол доказателства от воденото досъдебно производство/ДП/, в това число медицинската,
психологичната и техническата експертиза определя като допустими
доказателствени средства в дисциплинарното производство, за което се позовава
на практика на ВАС. Ответникът са позовава на нормата на чл.206, ал.3 от ЗМВР,
която допуска обективната истина да бъде установено с всички начини и средства,
допустими от закон. Поради това счита, че в дисциплинарното производство могат
да се използват редовно събраните по реда на НПК доказателства. Същите макар и
косвени, поради естеството на деянието налагат извода за осъществено
дисциплинарно нарушение. Освен това, Д. не е ангажирал доказателства, които да
опровергават или разколебават изводите за съпричастността му към деянието.
Ответникът не приема тезата, че висящото наказателно производство е пречка да
бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Изтъква довод, че трайната съдебната практика сочи, че двата вида
отговорност са различни и дисциплинарната отговорност се носи отделно от
наказателната. Липсата на влязла в сила присъда не е основание да се приеме, че
няма нарушение на Етичния кодекс. Деянието на полицейския служител, изразяващо
се в това, че се е възползвал сексуално от непълнолетно дете в риск, поверено
му да се грижи за него, е морално укоримо и с висока степен на обществена
опасност. Станало е достояние на широката общественост и е довело до уронване
на престижа на службата. В тази връзка се позовава на ТП № 3/07.06.2007г. на
ВАС.
По
тези съображения, чрез ПП ответникът
моли съда да постанови решение, с което да потвърди
оспорената Заповед и да остави жалбата без уважение. Претендира разноски за
производството за ***ско възнаграждение. Възразява за прекомерност на
адвокатския хонорар.
ІІІ. За допустимостта на производството:
Жалбата
е в оригинал. Подписана е саморъчно от упълномощения адвокат. Редовна е по
отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в преклузивния срок за
оспорване. Заповедта е връчена на 01.08.2023 г., а жалбата е подадена до ОД на
МВР-ВТ чрез пощенски оператор с клеймо от 14.08.2023 г. АСВТ е местно
компетентния съд в хипотезата на чл.133, ал.1 от АПК. Жалбоподателят е адресат
на оспорения акт, поради което се явява лице с активна процесуална легитимация,
пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, т.к. правната му сфера е
засегната неблагоприятно от Заповедта.
Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е индивидуален административен акт по
смисъла на АПК, който е годен предмет на съдебен контрол в производство по чл. 211
от ЗМВР, като обжалването не
спира изпълнението ѝ.
Предвид
изложеното, предявената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения за фактите и правото:
ІV. За акта на администрацията:
От
фактическа страна Заповедта е основана на твърдението, че на 24.01.2023г.
служителят по време на дежурство не е изпълнил служебните си задължения за
грижа и контрол на дете в риск. Вместо това се е възползвал от зависимото
положение на настаненото в Дома 14г. момиче, като е осъществил сексуални
контакти с него, като не се касае за изнасилване по чл.152 от НК.
От
правна страна оспореният акт е основан на разпоредбите на чл.203, ал.1 т.7,
пр.2 от ЗМВР/използва служебното положение за лична облага/ и чл.203, ал.1 т.13
от ЗМВР/ деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата/. Направени са привръзки със задълженията, вменени с правилата на т.15;
т.19; т.20 и т.25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР/ЕК/.
Дисциплинарната отговорност на служителя е
ангажирана за извършване на посочените действия, които са пряко свързани със
службата и са преценени от ДНО като морално укорими. Квалифицирани са като тежко нарушение на служебната дисциплина,
несъвместимо с правилата за етично поведение на служители на МВР и са довели до
уронване престижа на службата в обществото.
Така повдигнатото обвинение в
дисциплинарно нарушение определя предмета на доказване: че соченото деяние е
действително извършено, виновно и то именно от уволнения служител. Доказателствената тежест
е указана върху ответника. Същият
като дисциплинарно наказващ орган/ДНО/ следва да установи пред съда, че е спазил процедурата за
провеждане на дисциплинарното производство, а наказанието
е правилно определено по вид и съответно на тежестта на нарушението.
По
делото е представено з.к. от пълната административна преписка/АП/. Представените
със същата писмени доказателства не са оспорени от страните по реда и на основанията по чл. 193
от ГПК. Представените в
съдебното производство писмени доказателства
от ответника обосновават качеството му на ДНО и правомощието му да наложи
дисциплинарно наказание „уволнение”.
С разрешение на наблюдаващия прокурор от
РП-Горна Оряховица материали от досъдебно производство № 9/2023г./пр.
пр.№757/2023г./ са предоставени на ДРО. ДП е образувано за престъпление по
чл.151, ал.3, вр. ал.1 от НК, извършено на 24.01.2023г. срещу К.Т. 14г. от гр.
Горна Оряховица. Става въпрос за протоколи от разпит на свидетели, заключения
на комплексна съдебна медицинска експертиза, психологическа такава и съдебна
техническа експертиза. Това са доказателства, които са събрани по реда на НПК в
хода на наказателното производство. Разрешено е с Постановление на прокурора от
29.05.2023г., след привличане на лицето като обвиняем. Същите доказателствени
средства са приобщени към АП от ДРО
с Протокол рег. № 366р-12576/02.06.2023г./вж. л.150 АП/.
Съдът приема, че с това процесуално действие на
ДРО тези писмени доказателства са събрани редовно в хода на дисциплинарното
производство имат сила и пред съда, съгласно чл.
171, ал.1 от АПК.
Същите са били огласени на
оспорващия и той е имал възможност да се запознае с тях и да упражни правото си
на защита. Съдът прие, че на основание чл.171, ал.1, изреч. 2-ро от АПК не се налага непосредствен разпит на
свидетелите и ВЛ, т.к. не са налице обстоятелства, които да налага това, нито е
направено искане от страните.
Като част от АП са приети в о.с.з. на 02.11.2023г.
с определение на
съда и веществени доказателствени/ВДС/ средства.
Това са 9 броя оптични носители на информация, които съдържат видеофайлове/ вж.
плик за документи на л.122 от делото/. Същите съдържат записи от охранителни
камери в Дома за временно настаняване на малоленти и непълноленти в гр. Горна
Оряховица. Тези записи са изискани от Сектор КИС при ОДМВР В. Търново.
Съдържанието им е прегледано от ДРО, за което е съставен Протокол от
16.05.2023г./л.123 и сл./. На основание чл. 39 от АПК, във вр. с чл. 206, ал.3
от ЗМВР и чл. 171, ал.1 от АПК видеозаписът е допустимо доказателствено
средство в административния процес. Следва да се цени съвкупно с другите
доказателствени средства, независимо, че в о.с.з. не е осъществен оглед по реда
на чл. 204 ГПК,
доколкото е част от АП и еторадено в други писмени доказателства по преписката. Събрана е от ДРО и информация за периодите и
причините за прекъсване на записа от 3 бр. видеокамери в Дома/л.117 и сл./.
Съставът на ДРО е извършил и оглед на място в ДВНМН
в Горна Оряховица/л.234 и сл./. Този помощен орган е съставил Протокол и за
проучване на публикациите в Интернет относно отзвука от деянието на полицейския
служител сред обществото.
Като подложи на
преценка
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени, гласни и
веществени доказателствени средства, съдът намира за установено следното:
1. Не се спори, че е налице валидно възникнало и
съществуващо служебно правоотношение към датата на започване на дисциплинарното
производство, което е образувано със Заповед № 366з-375/27.01.2023г., с която е
отстранен служителят от длъжност и е определен дисциплинарно-разследващ орган –
6 членна комисия. Служителят е запознат с тази заповед и с възможността да даде
обяснения. Такива са дадени под формата на Сведение/вж. л.79/.
2. Повод за началото на дисциплинарната
процедура са две ДЗ. Докладна записка рег.№ пр. 366р-2466/27.01.2023г./л.67/,
изготвена от Ст. Г. – педагог в ДВНМН-ГО, адресирана до началника на Сектор
„Противодействие и контрол на престъпността“. Другата ДЗ с рег.
№366р-2467/27.01.2023г. е от прекия ръководител на Д.. Става въпрос за Г.Г.-
началник група в ДВНМН.
2.1. И двете ДЗ съдържат сведения, че на
24.01.2023г. служителят Я.С.Д. е извършил сексуални действия с настанено в Дома
лице, а именно: К.Т.Т.. При това и двамата служители посочват, че незабавно са
уведомили за случилото се зам.-директора на ОДМВР-В. Търново.
3. Въз основа на посочените две ДЗ директорът на
ОДМВР-Велико Търново издава Заповед № 366з-375/27.01.2023г., с която образува дисциплинарното
производство, отстранява служителя от длъжност и определя дисциплинарно
разследващ орган/ДРО/ – комисия от петима членове и председател – ГИ И.Л.
началник Сектор „противодействие на киминалната престъпност” в отдел
„Криминална полиция” в ОДМВР-ВТ. Определен е 2-месечен срок на ДРО да представи
становище за наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност
на служителя.
4. ДРО изисква сведение от Я. Д., който
предоставя такова на 27.01.2023г./вж. л.79/. Същото е снето от председателя на
комисията, действаща като ДРО. В съдържателно отношение Д. отрича да е правил секс с непълнолетната настанена
К.Т.. Изтъква, че твърденията й не отговарят на истината.
4.1. На същата дата в присъствието на психолог
сведения дава и К.Т., която поддържа
твърдението си, че е правила секс с Я.Д. на 24.01.2023г. при престоя си в Дома
за временно настаняване на малолетни и непълноетни в Горна Оряховица. Дава
конкретни фактически описания на поредицата от събития като уточнява, че не е
правила секс насила и не се е почувствала заплашена.
5. ДРО е поскал и материалите от образуваното по
повод същото деяние досъдебно производство №9/2023г. по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура В. Търново с предмет разследване на
престъпление по чл.151 от НК. При първоначалното искане към 20.03.2023г.
наблюдаващият прокурор отказва достъп до материалите по ДП, с мотива, че на
същото лице все още не е повдигнато обвинение към този момент и се събират
допълнителни сведения за личността му.
6. Във връзка с горното обстоятелство срокът на
разследването по дисциплинарното
производство е продължен със Заповед № 366з-1198/24.03.2023г. до 26.05.2023г.,
а с последваща Заповед № 366з-1958/18.05.2023г. до 26.07.2023г.
6.1. Междувременно със Заповед от 22.03.2023г.
Я. Д. е възстановен на заеманата длъжност.
7. В хода на дисциплинарното производство са
приобщени с Протокол рег. № 366р-12576/02.06.2023г. доказателствени материали
от провежданото досъдебно производство№9/2023г., обсъдени конкретно по-горе в
раздела за доказателствата.
8. К.Т. е разпитана от следовател на
26.01.2023г., в присъствието на психолог. В качеството на свидетел и пострадал.
Същата не се отрича от твърденията си, че служителят на МВР, който е бил
дежурен в Дома през нощта на 24.01.2023г. е правил секс с нея. Описва детайли
от външността му. Пресъздава конкретни факти, които сочат в кои помещения, по
кое време какво се е случвало и всеки от тях с какви дрехи е бил облечен.
Потвърждава отново това, че са общували с дежурния на тема музика и други,
пушили цигари, пили алкохол. Уточнява, че е имала известни притеснения да прави
секс с този човек, свързани с възрастта му и това, че е полицай.
Не отрича, че сексът и алкохолът употребява не за първи път.
9. На 06.02.2023г. в о.с.з. състав на РС Горна
Оряховица по реда на чл.223, ал.1 от НПК разпитва детето в синя стая в
присъствието на психолог, прокурор, следовател и на родителите й. К.посочва, че
изпитва неудобство да говори за това събитие в присъствието на родителите си.
Въпреки това не се отрича от твърденията си и разказът й покрива отново същите
факти, които вече е споделила в предходните процесуални действия. Пред съда
вече уточнява, че не е имало желание от нейна страна за секс и е направила опит
да отблъсне мъжа, но без резултат. При това е съзнавала, че няма избор, т.к. е
сама с него заключена в Дома. Съзнавала е напълно, че ако успее да избяга ще
удължат престоя й в Дома.
Дава обяснение и за това какви мотиви
първоначално са я водили, за да каже, че сексуалния контакт е по нейно желание.
Притеснявала се е за това, че полицаят има жена и дете и за неговата присъда. Решила
се е да каже истината за събитията,
защото може да има и други в нейното положение. Счита, че това е човек с
оръжие, който може да те заплаши и да изтрие записа от камерите. К.споделя, че
като разказала на педагожката в Дома и
олекнало, защото и имала доверие, а преди това нещо все я глождело отвътре.
Споделя и това, че е узнала, че е имало такива случаи и с други момичета в
Дома.
10. Разпитана като свидетел педагогът в ДВНМН С.Г.
посочва, че е спечелила доверието на К.при постъпването й в Дома. На
25.01.2023г. след обяда усетила, че детето иска да сподели нещо. Като й казала,
че е имала сексуален контакт с „охраната” и затова се чувства уморена и и се
спи, св. Г. се смутила. Споделила с колега, който бил на смяна и също бил
шокиран. Не били сигурни дали това е истината. Решили да проверят версията й
отново на другия ден. Помолила К.да й разкаже подробно какво се е случило. Като
установила, че всичко се потвърждава Г. вече било наясно, че трябва да вземат
мерки. Първоначално К.говорела с насмешка за случилото се и не била притеснена, но се почувствала
неудобно от това, че родителите й ще разберат за случилото се. Педагогът
споделя наблюдението си, че К.има развита способност да манипулира родителите
си и да изопачава истината.
11.Комплексната съдебно-медицинска експертиза, дава
заключение след гинекологичен преглед на К./л.185/. ВЛ са категорични, че макар
и запазена девствената ципа на момичето има анатомична особеност, при която се
оформя отвор на влагалището, който позволява
извършването на полов акт без разкъсване на хименалния пръстен.
12. Така извършената комплексна СМЕ е повторна
след извършена гинекологична експертиза, при която ВЛ дава заключение, че К.има запазена цялост
на хименалния пръстан. Но не е невъзможно при тази анатомична особеност да бъде
извършен полов акт. Тази разновидност на химена губи целостта си при груб полов
контакт или след раждане.
13. Заключението на съдебната
психиатрично-психологична експертиза дава отговор на въпроси за умственото
развитие на К., за способността й да възприема правилно фактите от значение за
ДП. Експертите са установили, че К.не страда от психично заболяване или
умствена недоразвитост. Изследването дава резултати, които сочат за ниска
социална зрялост и емоционална компетентност на девойката. ВЛ са установили
дефицит в способността на момичето цялостно да прецени фактите и тяхната
интерпретация. В светогледа й преобладават егоцентрични ценностни ориентации.
Налице е ниска способност за разбирането
и противодействието на формите на манипулация и сексуално насилие. К.има
недобре развити умения за самоанализ на взаимовръзката между емоции-интелект-поведение.
Това обяснява нейната безкритичност към събитията и липса на умения за
рационална преценка. Констатирана е липса на ориентираност по въпросите на
интимността. ВЛ са категорични, че няма данни за посттравматично стресово
разстройство при девойката.
14. Съдебно-техническата експертиза дава заключение,
че е възможно умишлено прекъсване на работата на системата за видеонаблюдение в
Дома, в периода от 19:29 до 22:13ч. на 24.01.2023г. ВЛ е категорично, че се
касае за аварийно спиране на записващото устройство, чрез изключване на
захранването му, т.к. през това време няма прекъсване на токозахранването в
обекта. Освен това, дежурните служители имат непрекъснат и непосредствен
контрол върху системата за видеонаблюдение и възможност за нерегламентирано
вмешателство в работата й, като промяна на параметрите и изключват същата.
14.1. ВЛ посочва, че системният часовник на
устройството не е бил конфигуриран правилно и е показвал времето напред с 1ч и 54 мин., т.е. за установяване на
реалното време трябва този иннтервал да се извади от соченото от системата
време.
15. Постъпилите от Сектор КИС данни сочат, че от
3 бр. Камери, монтирани в ДВНМН за периода от 21:22ч. на 24.01.2023г. до 00:19ч. на 25.01.2023г. на устройството
няма налични записи.
15. ДРО
съставя Протокол от 08.06.2023г. за оглед на територията на Дома. Огледът
потвърждава разположението на помещенията и това, че около 18 часа К.е взела
кърпа и отишла да се изкъпе в банята, която е срещу помещението, в което е била настанена. Установено е, че в помещението
където са осъществени сексуалните актове не е било налично видеонаблюдение.
16. Доклад на Агенция „Социално подпомагане”, изискан
от наблюдаващия разследването прокурор сочи, че през 2022г. К.задълбочава
противообществените си прояви, въпреки проведените многобройни възпитателни
беседи. Семейството й не може да упражнява контрол над нея. Неколкократно е
установявана в компанията и жилищата на различни пълнолетни лица от мъжки пол. Поради
това се наложило настаняването й в ДВНМН с постановление на РП-В. Търново от
17.01.2023г.
17. След получаване на материалите от ДП
№9/2023г. ДРО отново иска обяснения от служителя Я.Д.. С дата 13.06.2023г.
същият предоставя сведения/вж. л.84/ пред 4-ма от състава на ДРО и в
присъствието на И.И.. В тези сведения хронологично и конкретно пресъздава как е
протекъл денят на дежурството му от 8:30ч. на
24.01.2023г. до 8:30ч. на 25.01.2023г. и обяснява поведението си
послужба. Сам признава за допуснати
отклонения в дневния режим на настанената като гледане на телевизия.
Признава, че и е предоставил от своя компот и своя душ гел. Признава, че е
посетил банята защото К.казала, че не може да си пусне кранчето. При това била
облечена. Заявява, че знае, че камерите не обхващат входа на банята. Споделя,
че К.търсела контакт с него и подела разговор със сексуална насоченост, за
това, че вече е правила секс и иска да си направи канал с порно съдържание в
Интернет. Няколко пъти поискала да я
пусне извън Дома като давала да се разбере, че може да направи каквото той
поиска в сексуална посока, за да я пусне. Признава, че търпял тези разговори до
около 22:00ч., както и това, че е спрял камерите, въпреки че знае, че не е
редно. Съображенията му били да не знае настаненото лице местоположението на
камерите. Отклоненията в дневния режим обяснява с личната си преценка, че
когато става въпрос за по-буйни деца предпочита този компромис, за да няма по-големи
ексцесии като бягство или да посегнат на себе си. Категорично настоява, че не е
имал никакъв физически контакт с настаненото момиче по време на работа.
18. Изискана е кадрова справка на служителя/л.95/,
която сочи, че същият е в системата на МВР е от 2004г., а на длъжност в ДВНМН е
от 15.11.2013г. Награждаване с писмена похвала през 2009г. Налице е и Протокол
от 08.12.2011г. запознаване на служителя
с МЗ за изменение и допълнение на Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР. Приложена е и длъжностната характеристика за заеманата от Д.
длъжност „старши полицай/дежурен, той и евакуатор/” в ДВНМН в Сектор
„Противодействие на криминалната престъпност” в отдел „Криминална полиция” при
ОДМВР. Със същата Д. е запознат срещу подпис на 08.01.2016г.
19. За резултатите от разследването по
дисциплинарното производство назначената Комисия, в качеството на ДРО е
изготвила Обобщена Справка рег.№ 366р-14016/19.06.2023г.
/л.41 и сл. АП/. Служителят е запознат със Справката и на 21.06.2023г. моли
срокът му да предостави становище да бъде продължен да 27.06.2023г., т.к.
адвокатът му отсъства.
19.1. Предоставеното Становище на дата
27.06.2023г. е в смисъл, че Д. не е съгласен с констатациите, изведени от ДРО и
не е проведено пълно, обективно и всестранно разследване на твърдяното
дисциплинарно нарушение.
19. След проведеното разследване и предявяването
на Обобщената справка на служителя, ДРО представя пред ДНО Становище с рег. №
366р-14965/30.06.2023г. Становището
на ДРО е, че от събраните доказателства, писмени и гласни сведения, ВДС и
експертизи се установява безспорно извършването на деянието, повод за
дисциплинарното производство както и вината на служителя. ДРО приема, че
събраните доказателства подкрепят твърденията на детето К.Т., че Я.Д. е извършил сексуални действия с
нея при настаняването й в ДВНМН. Множество обстоятелства подкрепят този извод.
Спирането на камерите, когато детето отива да се къпе е нелогично, защото
огледът на ДРО установява, че там няма видимост на същите. Затова не са били
спрени по това време. Насочването на калорифера към спалното помещение, в което
няма контакт и камера, но където са осъществени полови актове. ДРО е
категоричен, че времето на работа на камерите не е предоставено на преценката
на служителите. ДРО посочва, че по ДП са събрани свидетелски показания и от
други настанени в Дома момичета в предходни периоди при дежурство на Д..
ДРО изтъква, че е преодолял първоначалните
резерви защото е срещупоставена думата на служител на МВР с дългогодишен стаж,
без наказания срещу тази на дете с противообществени прояви. ДРО отчита, че за
случилото се могат да свидетелстват само Д. и К.. Приема обаче, че макар и
косвени доказателствата са достатъчни. Стореното от Д. е морално укоримо и е тежко
нарушение на служебната дисциплина. Деянието на служителя е станало достояние
на широката общественост, видно от публикации в местни и национални медии,
както и в Интернет, с което е уронен престижа на службата. Поради тези съображения
ДРО заема становище, че са налице основания за реализиране на дисциплинарната
отговорност на Я.Д., т.к. действията му представляват дисциплинарни нарушения по
чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. ДРО предлага на директора на ОД на МВР В. Търново да
наложи дисциплинарно наказание
„уволнение” на Я. Д..
20. На 07.07.2023г. е връчена Покана до Я. Д. да
даде писмени обяснения за поводението си или да бъде лично изслушан в срок до
10ч. на 10.07.2023г. С вх. № 366000-15527/10.01.2017г. Д. заявява, че
по съвет на адвоката си ще се въздържи от обяснения и представяне на
доказателства. Категорично заявява, че не е извършил престъплението, за което
се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение”.
21. На 31.07.2023г. директорът на ОД на МВР Велико
Търново действащ в качеството си на дисциплинарно наказващ орган постановява Заповед № 366з-3115/31.07.2023г., с която приема за установено, че Д. е извършил
посочените в Обобщената справка деяния, като се е възползвал сексуално от
непълнолетно момиче, настанено в ДВНМН-ГО. Деяния, които са тежко нарушение на служебната дисциплина и са несъвместими с морала. Като такива представляват
нарушение на ЕК за поведение на държавните служители в МВР. Предвиденото в ЗМВР
наказание за същите деяния е „уволнение”. ДНО наложил дисциплинарно наказания
„уволнение” и прекратил служебното
правоотношение на Я.Д..
22. Заповедта е връчена на наказания служител на
01.08.2023г., обжалване в срок и е предмет на настоящото дело.
В
заключение, след анализ на темпоралните,
логически и причинни връзки между елементите на доказателствената съвкупност,
съдът прие за установени следните факти:
Несъмнено е, че непълнолетната К.Т.
е била настанена в ДВНМН-ГО с постановление на прокурор на 18.01.2023г. за срок
то 15 дни. На 24.01.2023г. след 17 часа е останала сама в Дома с ПИ Я.Д., който
се е възползвал сексуално от нея трикратно за това си дежурство. Комплексната
СМЕ потвърждава възможният полов акт, поради налични анатомични особености,
т.е. за съда е безспорно, че момичето е водило полов живот и не е девствена. При
осъществяването на половите актове няма данни за физическо насилие или заплахи, макар при
последния акт Д. да е използвал белезници.
Действително доказателствата са косвени и е поставена думата на полицая срещу тази на непълнолетно момиче с девиантно поведение. Но съдът намира, че са налице множество доказателствени факти, които подкрепят твърденията на момичето. Така напр. безспорен факт е, че камерите за видеонаблюдение са били изключени умишлено от Д.. Той единствен е знаел как функционират и е можел да ги изключи. Във второт си обяснение дори признава, че той ги е изключил. Липсват данни за прекъсване на ел. захранването, а и по време интервала попада именно в периода, в който се е съвкуплявал. Съдът не приема за логично обяснението му, че е сторил това, за да не се ориентира настаненото лице в разположението на камерите. Такова правомощие и предписание по отношение на системата за видеонаблюдение същият няма. Освен това, служителят още през деня е предприел поведение, с което да спечели доверието на детето, за да го манипулира по-лесно. Дал и е от своя компот. Сам признава, че и е предоставил цигари, позволил и е да не спазва дневния режим, да гледа телевизия, да пуши. Предложил и е алкохол. В резултат на това поведение, което се отличава от предписаното му със служебните правила е постигнал целения от него резултат. Възползвал се е от емоционална и социална незрялост на К., потвърдена от психологичната експертиза. Поради която незрялост К.не може да отграничи дали е харесвана или е манипулирана. При което тя е изпитвала противоречиви чувства, изпадналае в състояние на амбивалентност/нещо я е глождело отвътре по собствения й израз/. Категорично е била неспособна да оцени в пълнота създалата се ситуацията, което я е провокирало да сподели с педагога на дома на следващия ден. Видно е, че с времето в обясненията на К.се променя нейното лично отношение към случилото се и самия Д., но не и твърденията й за основните събития. Това е обяснимо доколкото с нея са работили педагози и психолози, което и е позволило да разбере, че от нея се е възползвал мъж, който е следвало да се грижи за нея. Тоест към момента на сексуалния контакт К.не е имала правилна ориентация по въпросите на интимността, нито е могла да разпознае такава форма на сексуална манипулация. ВЛ са установили, че към оня момент К.притежава ниска способност за разбирането и противодействието на формите на манипулация и сексуално насилие. Фактът, че ВЛ са установили, че в светогледа й преобладават егоцентрични ценностни ориентации е показателен за съда, че това лице не е излязло от фазата на детството. Именно нейната емоционална и социална незрялост, и невъзможността свързана с това да оцени адекватно от морална гледна точка действията на полицейския служител, правят К.жертва, макар да няма физическо насилие.
Решаващо за съда да повярва на
детето е обстоятелството, че К.поддържа твърденията си дори когато се налага да
даде показания пред ГОРС в присъствието на родителите си. Това, както и
обстоятелството, че два пъти е била обект на гинекологична експертиза и
многократно разпитвана за инцидента дава основание на съда да вярва на
мотивацията й, че не иска да има други деца като нея в същото положение на
жертви на сексуална експлоатация. От обясненията й, дадени пред различни органи
и по различно време е видно, че К.е съзнавала, че няма изход/без да може да се
разпознае като жертва поради липа на знания и опит/, т.к. е сама в Дома с мъж,
който има оръжие и е изключил камерите, че никой няма да и повярва, а при
бягство ще и удължат престоя. Искреност прозира и в изразите, с които описва
тялото на полицая, налице е типично за младостта отвращение – „носът му е като
камба”, „космат е като орангутан” и др. Тези нюанси дават основание да се
заключи, че в свободния живот К.не би избрала по своя воля за полов партньор този мъж. Фактът, че няма
белези за физическо насилие не означава, че волята й не е била пречупена и то
по много лукав начин, давайки вид, че я харесва и тя е специална. Перфиден е и
подхода, че е посъветвана да си мълчи, като е подхвърлена на собствената си
съвест, че ако разгласи за случилото се ще пострада и семейството на полицая, а
не само той. Поради всички тези съображения съдът дава вяра на показанията на К.Т..
Същата не страда от психично заболяване или умствена недоразвитост и няма
никаква лична изгода от това да преследва полицая. Напротив воденото
производство е достатъчно травмиращо за детската й психика. Това, което е
причинила на себе си с признанията за случилото се и последващите процесуални
действия е непоносимо тежко дори за зрели жени, жертви на сексуален тормоз. Поради
тези съображения, съдът намира, че обясненията на Я.Д., в които отрича
сексуалното посегателство за въпросното дежурство не отговарят на
действителните събития, а представляват неговата защитна теза. Полицейският
служител е бил запознат с възложените му служебни задължения, произтичащи от
длъжностната характеристика, ЕК и правилата за работа в Дома и работата с деца.
Нарушаването им е резултата на неговата свободна воля и умисъл. За съда е
несъмнено, че същият не е изпълнил задължението си да се грижи и контролира
поведението на настаненото в Дома непълнолетно момиче. Дете, което се е озовало
там, т.к. е разпознато от други органи в държавата като дете в риск. Дете от
което той се е възползвал сексуално, съзнавайки, че в евентуален процес ще бъде
неговата дума срещу нейната, което не е в нейна полза. Дете у което с
поведението си е създал амбивалентност, като са породени едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства и
мисли. Защото той е бил внимателен и не я е насили физически. При водения от
нея начин на живот и нейната познавателна и емоционална незрялост за правилното
и неправилното в сексуалните отношения К.не
е имала шанса правилно да осмисли и да вземе свободно решение по въпроса
желае ли да участва в сексуален акт. Възмутителното е, че с нея е злоупотребил
мъж, на който е поверена да я пази.
Въз основа на тези съображения съдът
намира, че събраните доказателства макар и косвени образуват система от
логически, причинни и времеви връзки, които водят до несъмнен извод, че
деянието, за което е привлечен към отговорност Д. е осъществено така както
твърди ДНО.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните
изводи:
Съобразно
заявените твърдения за факти и претендирано право, се очертава съдебен спор от
административно естество, по въпроса
законосъобразно ли е уволнен служител на МВР. Материален закон, уреждащ
спорното правоотношение/ПО/ е специалният Закон
за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ Обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.
с посл.изм. и доп./. Както и подзаконовите нормативни актове по приложението
му. В частност Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.и Етичен
кодекс за поведение на държавните служители в МВР утвърден МЗ № 8121з-348/25.07.2014г. Приложим процесуален
закон при издаване и оспорване на ИАА е Административно процесуален кодекс/АПК/.
Съдът
взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съпостави констатациите в
обжалвания ИАА със събраните доказателства. Съобрази доводите на страните.
Служебно извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, съгласно разпоредбата на чл.
168, ал.1 от АПК, на всички основания по
чл. 146
от АПК, независимо от
изложеното в жалбата.
По
спорния материалноправен въпрос следва да се изясни, дали посочените в
Заповедта фактически основания са се осъществили така както твърди ДНО, дали са
спазени преклузивните срокове по чл.
195, ал. 2 от
ЗМВР, както и особената
процедура по чл. 194
и сл. от ЗМВР, във вр. с
Инструкцията. Дали реализираното
поведение от служителя се различава от дължимото. Дължимото поведение с какъв
акт и съдържание е вменено в задължение на служителя, кога и как е запознат с
този акт. Деянието покрива ли от обективна страна състав на посочено в закона
дисциплинарно нарушение. От субективна страна извършено ли е виновно.
Наложеното наказание съответства ли на тежестта на нарушението. Това е предмет
на доказване пред съда за преценка законосъобразността на проведено дисциплинарно
производство от ДНО.
1.
За валидността на оспорения акт:
Съдът
прие, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.
146, т.1 от АПК. Оспорената Заповед е
издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ
дисциплинарната власт по отношение на служителя, а именно:
Не
се спори между страните, че Я. Д. е държавен служител в ОД на МВР Велико
Търново. Към момента на реализиране на дисциплинарната власт служебното
правоотношение съществува. Д. е заемал длъжност„старши полицай/дежурен, той и
евакуатор/” в ДВНМН в Сектор „Противодействие на криминалната престъпност” в
отдел „Криминална полиция” при ОДМВР Велико Търново. В това си качество Д. е
държавен служител-полицейски орган по смисъла на чл. 142 и чл. 143 от ЗМВР. Това
определя длъжността като ранг младши, изпълнителска.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че Д.М. при издаване на процесната Заповед е имал качеството директор на Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново. Представена е и Заповед на министъра и служебна бележка за това. Бидейки ръководител на структура по чл.37, ал.1,т.2 от ЗМВР директорът на ОДМВР е о
рган
по назначаването, съгласно чл.159, ал.1, т.1от ЗМВР за тази длъжност, поради
което разполага с правомощията на дисциплинарно наказващ орган/ДНО/. В тази връзка, съгласно чл. 204, т.3 от ЗМВР, директорът
на ОДМВР е разполагал с правомощия да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение“, в хипотезата на чл. 197, ал.1, т.6 от ЗМВР.
2.
За формата и реквизитите на оспорения акт:
Заповедта
е съставена в предвидена от закона писмена форма/за действителност/. Съдържа
изброяване на предвидените реквизити в чл.
210, ал.1 от ЗМВР, а именно: извършителят,
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Заповедта
е адекватно мотивирана, като е използвана и техниката на препращане към
Обобщената справка. Описано е както деянието, така и правилото за поведение, с
което е следвало да се съобрази лицето, а именно т.15, т.19, т.20 и 25 от ЕК.
Дължимото поведение е посочено като, морални задължения, които изискват от
служителя на МВР съобразява законността на действията си, да пази доброто име
на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона,
като дава личен пример с поведението си, да не злоупотребява с правомощията си,
разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция. Изискването за спазване на ЕК
е вменено с нарочна заповед на министъра, която е доведена до знанието на
служителя.
Налице е и
конкретно описание на деянието на
служителя /фактическо описание/, което позволява да бъде извършена обективна съпоставка
между дължимото и реализираното поведение на служителя.
За
да възникне дисциплинарна отговорност, е необходимо да бъде констатирано
виновно действие или бездействие на служителя, представляващо нарушение на служебната
дисциплина. Смисълът на императивното изискване на разпоредбата на чл.
210, ал.1 от ЗМВР е в заповедта да бъдат
посочени съставомерните елементи на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено и кои именно разпоредби са нарушени. И то по начин, даващ възможност
да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение. Чрез
конкретизацията на нарушението и посочването на нарушените разпоредби се
обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към дисциплинарна
отговорност.
Изводът
на настоящия състав е, че тези изисквания за форма и реквизити на оспорената
заповед са спазени, при което не са налице основания за отмяна по смисъла на
чл.-146, т.2 от АПК. Оплакванията в жалбата в тази връзка са неоснователни.
3.
Административнопроизводствени правила:
Редът за провеждане на дисциплинарно производство е уреден в
чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при наличие на
данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а съгласно
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно
наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. В случая такава
проверка е разпоредена със заповедта за образуване на ДП. Специфичният характер
на производството, което е свързано с упражняване на дисциплинарна власт за
баланс изисква и обезпечаване правото на защита на служителя. Поради това,
законодателят възлага на съда допълнителна проверка на следните обстоятелства и
то преди да изследва спора по същество, а именно:
1. ДНО спазил ли е преклузивните
срокове по чл. 195, ал.2 от ЗМВР, според която ПН дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две
години от извършването му. Според отразеното в заповедта време на извършване – 24.01.2023г.
и издаването ѝ – 31.07.2023 г. двугодишният срок не е изтекъл.
Двумесечният – от откриване на
нарушението, броен от 19.06.2023 г., когато Обобщената справка е постъпила при
ДНО, също е спазен. По смисъла на чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
2. ДНО спазил ли е процедурата по
чл. 206, ал.1 от ЗМВР. Установи се, че ДНО не е изслушал служителя, но му е дал
възможност да представи писмени обяснения. Макар служителят да не се е
възползвал от тази възможност, ДРО е извършил разследване и е събирал
допълнителни доказателства.
Оспорващият твърди, че не е спазен
срока по чл.205, ал.6 от ЗМВР, която гласи, че дисциплинарното производство
приключва в срок до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни
производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да
бъде продължаван до два месеца със заповед на органа по чл. 204. В случая ДП е
образувано на 27.01.2023г. и е приключило на 31.07.2023г. Формално това е извън
макс. 6-месечен срок/след съответното продължаване на срока от ДНО/. Но съдът намира, че не е налице
нарушение. На първо място този срок касае дейността на ДРО, а не на ДНО , т.к.
въз основа на обясненията на служителя може да се наложи разследване и събиране
н адоказателства. В случая Обобщената справка е представена от ДРО в срок на
19.06.2023г. Представянето на Становището на ДРО на 30.06.2023г. е свързано с поисканото
от жалбоподателя удължаване на срока за ангажиране на становище, поради
отсъствието на адвоката му. Подходът е правилен с оглед гарантиране на правото
на защита на служителя. По аргумент и при условия на аналогия с чл.206, ал.7 от ЗМВР в този период срокът не тече, поради наличието на обективни причини.
Поради това на 30.06.2023г. Становището на ДРО е представено в срок.
Алтернативно, дори да се приеме нарушение на този срок, същото не е съществено,
т.к. практиката го определя като инструктивен. Освен това, няма събирани
допълнителни доказателства след изтичане на срока.
Не се потвърждават оплакванията в
жалбата, че ДРО не е изпълнил задължението си по чл.207, ал.3 от ЗМВР да
извърши пълно и обективно разследване. Напротив, съдът намира, че въпреки естеството на деянието, при което
единствено участниците в сексуалния акт могат да свидетелстват за него, ДРО е
положил необходимите усилия и е събрал достатъчно доказателства, на които е
основал предложението си да бъде реализирано уволнението на служителя. За онези
обстоятелства, които е могъл да изясни сам е провел самостоятелно
разследване/снемане на обяснения, оглед на място, преглед на видеофайлове,
справки от служба КИС на МВР за устройството за видеозаснемане, кадрова справка
и т.н. /. За факти и обстоятелства, за които не е разполагал с инструментариум
да събере доказателства непосредствено/разпити
на свидетели и експертизи/, ДРО се е позовал на материали от досъдебното
производство, водено срещу служителя. Същите са доказателства събрани по реда
на НПК и са приобщени по предвидения в АПК ред, чрез протокол като са обявени
като вид и съдържание в обобщената
справка, с която служителят е запознат. Приобщените по този начин
доказателствени средства, събрани в наказателното производство са годни и допустими,
според трайно установената практика на касационната инстанция/в този см. вж.
Решение по АД № 8008/2017г. на ВАС/.
Не се потвърди и оплакването, че е
нарушен принципа за безпристрастност, закрепен в чл.207, ал.4 от ЗМВР.
Действително прекият ръководител на служителя/Г.Г./ е подал докладна записка за
инцидента, но това е негово задължение, а не въпрос на лични обстоятелства.
Участието му в състава на ДРО дори да се приеме като нарушение, не е съществено, т.к. съставът на този помощен
орган е от 6 души и неговият глас не е решаващ.
Неоснователно е и оплакването, че в
Заповедта за образуване на дисциплинарното производство били употребени изрази,
които показвали, че въпросът за вината е предрешен. Действително посочено е, че
първоначалните данни са за тежки дисциплинарни нарушения, но е постановено да
се проведе разследване за разкриване на обективната истина.
В заключение настоящия състав не установи да са допуснати нарушения при
събиране и преценка на доказателствата в хода на дисциплинарното производство. Фактическата
обстановка е изяснена обективно и всестранно. Налице е пълна система от косвени
доказателства по въпроса за деянието и вината на служителя. Същите са подложени на
обективна и преценка, като е отчетена трудната възраст на К.и нейния тежък
пубертет. Връзките и отношенията между доказателствените източници обосновават
несъмнен извод, че деянието е извършено виновно от Я.Д.. В тази връзка
неоснователно е оплакването, че дисциплинарното обвинение е основано на предположения.
Напротив основано е на косвени доказателства, поради естеството на деянието и
положените усилия от служителя да прикрие извършеното от него деяние.
Неправилно е становището на ПП на
оспорващия, че щом има повдигнато обвинение за същата
тази деятелност, която съставлява и престъпление по НК, до приключване на наказателното производство с
влязъл в сила акт не може да се реализира дисциплинарната отговорност на
служителя. ВАС отдавна изостави този подход и актуалната практика на
касационната инстанция е в смисъл, че производството по налагане на
дисциплинарно наказание и това за реализиране на евентуалната наказателна
/административнонаказателна/ отговорност са различни, самостоятелни и
независими едно от друго производства, които се регулират от различни
процесуални норми, възникват при различни предпоставки, както и се прекратяват
при различни условия. Двете производства не са взаимно обусловени, като в тази
връзка следва да се има предвид, че наказателната отговорност може да не се
реализира поради редица законовоустановени основания, изчерпателно предвидени в
съответните разпоредби на НПК. Дори и в хипотезата, когато действията на
служителя са несъставомерни по НК, същият може да бъде санкциониран
дисциплинарно, именно поради това, че дисциплинарната отговорност е различна от
наказателната по аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР. Освен това в случая
служителят е наказан за нарушения на морално-етични норми, а не поради
извършено от него престъпление или адм. нарушение. В този смисъл е константната
практика на ВАС – напр. Решение № 7622 от 13.01.2022 г. на ВАС по адм. д. №
2227/2022 г., Решение № 14294 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2020 г.
и др.
4. Приложението на материалния закон:
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Лична, според чл. 194, ал.4 от ЗМВР, която следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието-действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение от служителя. От субективна страна следва да е налице вина на дееца, проявена като - умисъл или небрежност. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя, както поощрения така и порицания. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки един от тях.
В практиката си ВКС изтъква, че
свидетелските показанията не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната
заинтересованост на лицето, а при наличие на такава заинтересованост съдът
следва при оценката им внимателно да ги прецени и съпостави с останалите
източници на доказателства. Обективността и добросъвестността на показанията се
преценява след съпоставка с всички други преки и косвени годни доказателства /Така
в Решение № 290 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1650/2011 г., II н. о., НК/.
По изложени по-горе съображения съдът даде вяра на показанията на К.Т. и намира
за безспорно доказано деянието и ваната на Я.Д.. Несъмнено същият се е
възползвал сексуално от момичето и е
опитал да прикрие това, изключвайки видеонаблюдението в Дома и манипулирайки
девойката чрез думите и поведението си.
Съдът намира, че действията на
служителя правилно са възприети от ДНО като нарушение на етичните норми за
поведение на служителите на МВР. В нарушение на т.15 от ЕК служителят не е
съобразил действията си със закона; нарушил е изискването по т.19 от ЕК да пази
доброто име на институцията; поведението му противно на т.20 от ЕК не е за
пример; несъмнено това поведение представлява злоупотреба с правомощията, които
са му възложени и злоупотреба с възложената му власт, което е забранено от т.25
на Етичния кодекс.
Безспорно установените факти са правилно
квалифицирани от ДНО като тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.203,
ал.1 т.7 от ЗМВР - превишаване на власт или използване на служебното положение
за лична облага или за облага на трети лица и т.13 от с.р. на ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила
за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
Общовалидните представи за нормалност и установената в обществото ни морална парадигма,
през която възприемаме света сочи, че действията на Я.Д. са без съмнение
неетични. Предпоставките за приложението на тази норма са две – деяние,
несъвместимо с етичните норми за поведение, което уронва престижа на службата.
В случая и двете са налице кумулативно. Доказано е както същността така и
аморалното естество на деянието. Установен е и сериозния отзвук в обществото на
тази постъпка. Поради това съдът намира, че към вярно установените факти са
приложени правилно издирените правни норми. Правната квалификация на
нарушението отговаря на неговото фактическото описание, което е несъмнено
доказано. Същото е необходимо и достатъчно да бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Изтъкнатото от ПП на оспорващия възражение, че
неупражняването на контрол върху настаненото лице не е тежко дисциплинарно
нарушение е вярно. Всъщност ДНО се позовава на това обстоятелство, за да
илюстрира механизма на поведение на служителя, чрез който се е опитал да
спечели доверието на К., като го отчита като форма на злоупотреба със
служебното положение. Именно чрез това неизпълнение на служебните си задължения
по контрол служителят е предразположил момичето, вероятно оставяйки
впечатление, че срещу участието си то ще получи
желаното – да пренощува извън дома. Не е спорно, че Я.Д. е бил в ДВНМН в
служебно качество и не е изпълнил служебните си задължения по контрол и охрана
на детето. Използвал е предоставената му власт, която му предоставя К.сама и
заключена в Дома. Възползвал се е сексуално от детето. Налице е правилна правна
квалификация на деянието по чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР. Посочена е властта, с
която е злоупотребено. Посочена е и облагата – екзотично и почти перверзно
сексуално преживяване с непълнолетно лице от женски пол, поставено в зависимост
от неговата преценка. Поради това съдът прие възражението на защитата за
неоснователно и по този пункт. Не е задължително облагата да е имуществена.
В този ред на мисли съдът намери
оспорения акт за съответен и на целта на ЗМВР и ЕК на служителите в МВР. Дисциплинарното наказание е наложено при
безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя, което на
свой ред е получило негативен обществен отзвук и е уронило престижа на
службата. Уволнението е единствения възможен начин, с който разполага ДНО, за
да възстанови справедливостта в конкретния случай.
Оспорената
Заповед е валиден акт, издаден от орган, разполагащ с дисциплинарна власт
спрямо служителя. Същата е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити за това. Фактите, които твърди ДНО се потвърдиха при
съдебното следствие. Тоест, налице са посочените в Заповедта материални
предпоставки за издаването ѝ. Действително заключението за осъществяване
на нарушението и вината на служителя е основан на косвени доказателства. Но
същите представляват съвкупност, чиито времеви, логически и причинни връзки са
необходими и достатъчни за несъмнен извод относно автора на деянието и неговата
вина.
При провеждане на дисциплинарното производство
не са допуснати съществени нарушения на предвидената процедура за това. Материалният
закон е приложен според точния му смисъл. Уволнението на служител на МВР, който
е извършител на такъв неморален акт – да се възползва сексуално от дете в риск
е резултат, съответен на целта на закона. ЗМВР изисква от служителите на МВР да
притежават висок морал и да спазват стриктно служебната дисциплина.
По
изложените съображения, съдът счита, че оспорената Заповед е законосъобразна, а
жалбата като неоснователна поради недоказаност следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на ответника, който
е защитаван от ***. На основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.24 от НЗПП
съдът определи същите в размер на 100,00лв.
Воден
от горните мотиви, на основание чл.
172, ал.2, предложение последно от АПК, VII-ми
състав на АСВТ
ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено по Жалба на Я.С.Д. срещу Заповед № 366з –
3115/31.07.2023г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново,
с която Д. е уволнен и е прекратено служебното му правоотношение.
ОСЪЖДА Я.С.Д., с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Велико Търново сума в размер на 100,00лева/сто
лева/, представляваща възнаграждение за ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр. София, като жалбата
се подава чрез ВТАдм.С, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
На
основание чл.
138, ал.1 от АПК препис от Решението да
се изпрати на страните по реда на чл.137 от с.к.