Решение по дело №4372/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260900
Дата: 29 октомври 2020 г.
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20201100504372
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  29.10.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесет и седми октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Димитинка Костадинова

 

 при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 4372 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 19.01.2020 г. по гр.дело № 53763/19 г., СРС, І ГО, 27 състав е осъдил на основание чл.7, пар.1, б.„б“ от Регламент/ ЕО/ 261/2004г. „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от В.Н.К.да заплати на И.Й.К., ЕГН **********,  с адрес: ***, сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение по договор за въздушен превоз, изпълнен е полет VBB6005, предвиден за изпълнение по разписание на 22.04.2017г. по дестинация София - Хургада, ведно със законната лихва от 17.09.2019г. до изплащане на вземането. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ЕПК „АJК“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от В.Н.К.да заплати на И.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 460лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от В.Н.К.с мотиви изложени в жалбата. Твърди, че не е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца и „А.“ АД, ЕИК *******, като не е имало резервиран билет, като и съгласно чл.3.6.2 б „а“ от Регламент 261/2004 пътниците следва да имат потвърдена  резервация за съответния полет, но по делото не са представени доказателства в тази насока. По делото е депозирана бордна карта, непреведена на български език, но чрез нея не се установява наличие на договор за въздушен превоз, като съдът неправилно я е приравнил на самолетен билет. По делото не е установено закъснение на полета повече от три часа при неговото кацане.

Присъденото обезщетение в размер на 400 евро е прекомерно и не отговаря на действителните обезщетения по Регламент 261/2004 г. в размер на 250 евро. Моли да бъде отменено процесното решение. Не претендира разноски.

Въззиваемият И.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат М.Б. от САК, със съдебен адрес: ***, партер, офис 2 оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното решение е валидно и допустимо, а по отношение на правилността му намира следното:

От фактическа страна:

Ищецът И.Й.К. е предявил срещу „А.“ АД, ЕИК ******* осъдителен иск, с който иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет VBB 6005 по дестинация: София - Хургада на 22.04.2017г., който полет бил изпълнен с повече от 3 часа закъснение, за което на 11.05.2017г. от името на ищеца било оправено искане до ответника, който с отговор от 04.07.2017г. отказал плащане.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който е оспорил иска.

По делото е приета бордна карта издадена на ищеца с превозвач ответника за полет VBB 6005 по дестинация София-Хургада на 22.04.2017г. от 10:00ч., място 33 В, даваща право на притежателя й да се качи на борда на самолета, осъществяващ полета, от която се установява, че ищецът се е регистрирал като пътник на полета.

По делото е приета информация за определяне на разстоянието между София до Хургада, измерено по метода на дъгата на големия кръг, което е именно 1963.41 км., както и неоспорена кореспонденция между процесуалния представител на ищеца и този на ответника, от която се установява, че по повод подадена жалба ответникът е извършил проверка за разкриване и установяване на факти, обстоятелства и причини за посочено нарушение при осъществяване полета София- Хургада от 22.04.2017г. в 14:30ч. вместо в 10:00ч., като в резултат на проверката ответникът е отказал претенция за изплащане на обезщетение поради извънредни обстоятелства, довели до закъснението.

От правна страна

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент/ ЕО/ 261/2004 г. В разпоредбите на чл. 5-8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто е превозът, осъществен от ответника.

Предявен е осъдителен иск с правно основание  чл.7, пар.1, б „б“ от Регламент/ЕО/ 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005 г./ Съгласно тази разпоредба, при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра до 3 500 километра.

Неоснователно се явява твърдението във въззивната жалба, че не е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца и „А.“ АД, ЕИК *******, като ищецът не е имал резервиран билет, съгласно чл.3.6.2 б „а“ от Регламент 261/2004. По делото е депозирана бордна карта с валиден превод на български език, противно на твърденията, която представлява билет издаден от "А." АД на ищеца за полет № VBB 6005 на 22.04.2017 г. по линията София - Хургада, който билет съгласно чл. 2, б. "е" от Регламента /ЕО/ 261/2004 (така и с оглед задължителното тълкуване на СЕС по дело С-756/18) се явява валиден документ, даващ право на транспорт издаден или одобрен от въздушния превозвач, какъвто е ответникът по делото, поради което е налице валидна облигационна връзка между страните по делото.

Установява се, че полетът е с разстояние над 1500 км. /1963 км./, както и че полетът бил изпълнен с четири часа закъснение, тъй като не бил излетял навреме, като вместо в 10.00 часа е излетял в 14.30 часа, което обстоятелство се установява от водената кореспонденция между страните. От представеното писмо изпратено от ищеца до ответника по електронната поща, се установява, че ищецът е уведомил ответника, че претендира заплащането на обезщетение по Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.

По дела С-402/07 г. и С-403/07 г., СЕС е дал задължително тълкуване на Регламент /ЕО/ № 261/2004, като съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/. В случая се установява че полетът на ищеца е бил изпълнен с четири часа закъснение, предвид на което същият има право на обезщетение по  чл.7, пар.1, б „б“ от Регламент/ ЕО/ № 261/2004 г.

Относно твърдението, че размерът на обезщетението от 400 евро е прекомерен и не отговаря на действителните обезщетения по Регламент 261/2004 г. в размер на 250 евро, то следва да бъде отбелязано, че размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. ). По отношение на процесния полет размерът на обезщетението следва да се определи по чл. 7, § 1, б. "б" Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. - 400 евро. Безспорно е, че  "AЛК" АД се явява "въздушен превозвач" по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "а" от Регламента /ЕО/261/2004, а именно компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.01.2020 г. по гр.д. № 53763/2019г. на СРС, І ГО, 27 състав.

ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от В.Н.К.да заплати на И.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат М.Б. от САК, със съдебен адрес: ***, партер, офис 2, направените разноски за въззивната инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.