Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 29.10.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесет и седми октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитинка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като
разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 4372 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.01.2020 г. по гр.дело № 53763/19
г., СРС, І ГО, 27 състав е осъдил на основание чл.7, пар.1, б.„б“ от Регламент/ ЕО/
261/2004г. „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от В.Н.К.да заплати
на И.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
400 евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение по договор за
въздушен превоз, изпълнен е полет VBB6005, предвиден за изпълнение по разписание на 22.04.2017г.
по дестинация София - Хургада, ведно със законната лихва от 17.09.2019г. до
изплащане на вземането. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1
ЕПК „АJК“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** представлявано от В.Н.К.да
заплати на И.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото в
размер на 460лв.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** представлявано
от В.Н.К.с
мотиви изложени в жалбата. Твърди, че не е налице валидно облигационно
правоотношение между ищеца и „А.“ АД, ЕИК *******, като не е имало резервиран билет, като и съгласно
чл.3.6.2 б „а“ от Регламент 261/2004 пътниците следва да имат потвърдена резервация за съответния полет, но по делото
не са представени доказателства в тази насока. По делото е депозирана бордна
карта, непреведена на български език, но чрез нея не се установява наличие на
договор за въздушен превоз, като съдът неправилно я е приравнил на самолетен
билет. По делото не е установено закъснение на полета повече от три часа при
неговото кацане.
Присъденото обезщетение в размер на 400 евро е прекомерно
и не отговаря на действителните обезщетения по Регламент 261/2004 г. в размер
на 250 евро. Моли да бъде отменено процесното решение. Не претендира разноски.
Въззиваемият
И.Й.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат М.Б. от САК, със съдебен адрес:
***, партер, офис 2 оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и
допустимо, а по
отношение на правилността му намира следното:
От фактическа страна:
Ищецът
И.Й.К. е предявил срещу „А.“
АД, ЕИК ******* осъдителен иск, с който иска ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет VBB
6005 по дестинация: София -
Хургада на 22.04.2017г., който полет бил изпълнен с повече от 3 часа
закъснение, за което на 11.05.2017г. от името на ищеца било оправено искане до
ответника, който с отговор от 04.07.2017г. отказал плащане.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен
отговор, в който е оспорил иска.
По делото е
приета бордна карта издадена на ищеца с превозвач ответника за полет VBB
6005 по дестинация София-Хургада
на 22.04.2017г. от 10:00ч., място 33 В, даваща право на притежателя й да се
качи на борда на самолета, осъществяващ полета, от която се установява, че
ищецът се е регистрирал като пътник на полета.
По делото е
приета информация за определяне на разстоянието между София до Хургада,
измерено по метода на дъгата на големия кръг, което е именно 1963.41 км., както
и неоспорена кореспонденция между процесуалния представител на ищеца и този на ответника,
от която се установява, че по повод подадена жалба ответникът е извършил
проверка за разкриване и установяване на факти, обстоятелства и причини за
посочено нарушение при осъществяване полета София- Хургада от 22.04.2017г. в 14:30ч.
вместо в 10:00ч., като в резултат на проверката ответникът е отказал претенция за
изплащане на обезщетение поради извънредни обстоятелства, довели до
закъснението.
От правна страна
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на
процесното правоотношение е приложим Регламент/ ЕО/
261/2004 г. В разпоредбите на чл. 5-8 от
Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на
територията на Европейския съюз, какъвто е превозът, осъществен от ответника.
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл.7, пар.1, б „б“ от Регламент/ЕО/ 261/2004
г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005 г./ Съгласно тази
разпоредба, при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците
получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500
километра до 3 500 километра.
Неоснователно се явява
твърдението
във въззивната жалба, че не е налице валидно облигационно правоотношение между
ищеца и „А.“ АД, ЕИК *******, като ищецът
не е имал резервиран билет,
съгласно чл.3.6.2 б „а“ от Регламент 261/2004. По делото
е депозирана бордна карта с валиден превод на български език, противно на твърденията,
която представлява билет
издаден от "А." АД на ищеца за полет № VBB 6005 на 22.04.2017 г. по линията София - Хургада, който билет съгласно чл. 2, б.
"е" от Регламента /ЕО/ 261/2004 (така и с оглед задължителното тълкуване на СЕС по дело С-756/18)
се явява валиден документ, даващ право на транспорт издаден или одобрен от
въздушния превозвач, какъвто е ответникът по делото, поради което
е налице валидна
облигационна връзка между страните по делото.
Установява
се, че полетът е с разстояние над 1500 км. /1963 км./, както и че полетът бил
изпълнен с четири часа закъснение, тъй като не бил излетял навреме, като вместо
в 10.00 часа е излетял в 14.30 часа, което обстоятелство се установява от
водената кореспонденция между страните. От представеното писмо изпратено от
ищеца до ответника по електронната поща, се установява, че ищецът е уведомил
ответника, че претендира заплащането на обезщетение по Регламент /ЕО/ №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
По дела С-402/07 г. и С-403/07 г., СЕС е дал
задължително тълкуване на Регламент /ЕО/ № 261/2004, като
съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите
на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време,
равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт
на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание/. В случая се установява че полетът на ищеца е бил изпълнен с четири
часа закъснение, предвид на което същият има право на обезщетение по чл.7, пар.1, б „б“ от Регламент/ ЕО/ №
261/2004 г.
Относно твърдението, че размерът на обезщетението от 400 евро е
прекомерен и не отговаря на действителните обезщетения по Регламент 261/2004 г.
в размер на 250 евро, то следва да бъде отбелязано, че размерът на обезщетението е поставен в зависимост от
разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на
големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. ). По отношение на процесния полет размерът на обезщетението
следва да се определи по чл. 7, § 1, б. "б" Регламент /ЕО/ № 261/2004
г. - 400 евро. Безспорно е, че "AЛК" АД се явява "въздушен превозвач" по
смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "а" от Регламента
/ЕО/261/2004, а именно компания за въздушен
транспорт с валиден лиценз за опериране.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.01.2020 г. по гр.д. № 53763/2019г.
на СРС, І ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** представлявано от В.Н.К.да заплати на И.Й.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат М.Б. от САК, със съдебен адрес:
***, партер, офис 2, направените разноски за въззивната
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.