Р Е Ш Е Н И Е
№ 2137
гр.Пловдив, 20.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение, Втори състав, в публично съдебно заседание на тридесети
октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 5986 по описа за 2019 година на
ПРС, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 381588-F407968 от 23.11.2018г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.2,
вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл.53, ал.1, вр.
чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания
на „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, БУЛСТАТ: ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин / лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
С жалбата се прави искане
за отмяна на издаденото НП поради неспазване на шестмесечния срок за издаване
на НП, липсата в АУАН и НП на дата на извършване
на нарушението, не ясно описание на нарушението и липсата на описание на
обстоятелствата при които е извършено това нарушение.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна,
редовно призована, изпраща процесуален представител в лицето на гл.юрк.М.М.
която оспорва депозираната срещу наказателното постановление жалба. Излага се
становище по същество на спора
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита за
установено следното:
На 06.09.2018г., от 09,40
часа до 13,00 часа служители на Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП,
извършили оперативна проверка в обект – бензиностанция находяща се в с.Труд,
ул.“Карловско шосе“ на изхода за гр.Пловдив стопанисвана от „Лукойл България“ ЕООД.
По време на проверката проверяваният обект бил в работен режим. В хода на проверката
била проверена касовата наличност на намиращото се в обекта ЕСФП тип 3 с ЦРУ модел „Датекс – FP 2000- KL“ с ИН на ФУ – DT635870 и № на
ФП-02635870 и установено, че не е
регистрирана чрез операцията „служебно въведени“ суми, промяна на касовата
наличност в размер на 1193,62 лева представляваща парични средства повече в
касата. Описаното фискално устройство притежава възможност да се извършват
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Констатираното от
проверяващия служител при ЦУ на НАП било обективирано в Протокол за извършена
проверка /ПИП/ серия АА № 0224829/06.09.2018г. Бил съставен и Опис на паричните
средства в касата на ФУ – DT635870 / каса № 2 тип 3 – лист № 32 от преписката/.
В конкретния случай е
прието, че от страна на жалбоподателя, в качеството му на задължено лице по
чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на същата,
и на 18.09.2018г. в присъствието на упълномощено лице от представляващия
дружеството, свидетел И.Х.Б. съставил срещу „Лукойл-България“ ЕООД акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. AN № F407968. Актът бил връчен на Н.В.А.–
пълномощник на дружеството, който се легитимирал с изрично пълномощно, с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя / лист №29 от преписката/. Н.А.се запознал със съдържанието на
съставения АУАН и го подписал, след като вписал ръкописно „в три дневен срок ще
подам писмени възражения“. Актът е подписан от посочените в него лица. На
датата на съставянето на акта е връчен препис от него на пълномощника на
дружеството, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В
законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били
представени писмени обяснения или възражения от страна на дружеството по
отношение съставения АУАН.
На основание констатациите в
акта е издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административната
отговорност на дружеството. В
издаденото НП по идентичен с акта начин е направено описание на нарушението,
както и нарушените правни норми. Както в съставения АУАН, така и в издаденото
НП е посочено че извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи. Издаденото
НП е връчено на 23.08.2019г. на А.В. –
пълномощник на дружеството, който се легитимирал с изрично пълномощно, с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя / лист №14 от преписката/. В
срок издаденото НП е било обжалвано пред РС Пловдив.
Така описаната и възприета
от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И.Б.. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля като счита същите за логически
последователни, обективни и непротиворечащи на събраната по делото
доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се
установява и от писмените доказателства по делото – Протокол за извършена
проверка серия „АА“ № 00224829/06.09.2018г., ведно с опис на паричните средства
в касата на ФУ – DT635870 / каса № 2 тип 3 – лист № 32 от преписката/, към
момента на започване на проверката, нотариално заверени пълномощни, делегиращи представителни права на Никола А.и А.В., АУАН сер.
AN № F407968 от 18.09.2018г., и Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП. При обсъждане на приетите по делото писмени
доказателства, съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че
релевантен за процесния случай е приложеният на лист с № 32 от преписката опис
на парични средства. Именно той се отнася до касата на ФУ – DT635870.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери,
че жалбата е подадена от лице с правен интерес и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на
правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно,
т. е. дали има извършено административно
нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да
установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото
е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител.
Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като
неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП
е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
Съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия
орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на
атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното
производство по ангажиране административно наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението,
която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите, разписани в чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото
на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.34 от ЗАНН - нарушението и нарушителят са
установено на дата 06.09.2018г., АУАН е съставен на 18.09.2018г., а атакуваното
НП е издадено на 23.11.2018г.
Съобразно нормата на чл.33
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин: извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ, се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност.
В настоящия случай, от
изложената по-горе фактическа обстановка, безспорно се установи, че е налице
разлика между фактическата касовата наличност в търговския обект, стопанисван
от дружеството-жалбоподател и отчетената сума по фискалното устройство ФУ – DT635870. Следва да се посочи и че
регистрираното и разположено в търговския обект фискално устройство ФУ –
DT635870 разполага с техническата възможност за въвеждане и извеждане на суми,
извън случаите на извършени продажби, чрез операциите „служебно въведени“ и/или
„служебно изведени“ суми. Тоест, след като е налице несъответствие между
разчетената касова наличност от фискалното устройство в обекта и фактическата
наличност, то нарушението по смисъла на чл.33, ал.1 от Наредбата е реализирано
от обективна страна.
Предвид изложеното съдът
счита, че правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по смисъла на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Съобразно разпоредбата на
чл.185, ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал.1 на чл.185 от ЗДДС на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
Същевременно, алинея „първа“ на чл.185 от ЗДДС определя имуществена санкция за
юридическите лица от 500 лв. до 2000 лв.
В конкретния случай, с
атакуваното наказателно постановление, на дружеството- жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер от 500 лв., която се явява определена в законово
установения минимум, който съдът не е в правомощия да изменя в насока неговото
намаляване. Предвид това, настоящият съдебен състав счита, че размера на
наложената имуществена санкция е правилно и законосъобразно определен.
Съобразно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота
да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка
за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи
случая като маловажен. Преценката на административно наказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно
чл.93, т. 9 от НК „маловажен случай“ този, при който извършеното престъпление (в
конкретния случай административно нарушение), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща
норма на чл.11 от ЗАНН.
Съдът счита, че конкретният
случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Действително, в АУАН и
НП е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, тоест не се
накърняват обществените отношения по законосъобразно събиране от държавата на
дължимите й данъчни постъпления. Това обстоятелство обаче, не може да бъде
основание за приемане на случая за маловажен, доколкото е изрично отчетено от
законодателя при определяне наказуемостта на деянието. Съгласно чл.56 от НК, който следва да намери субсидиарно
приложение, едно и също обстоятелство не може да бъде съобразено два пъти-веднъж
при определяне на приложимия състав на нарушение-основен, привилегирован или
квалифициран и при индивидуализацията на отговорността, като смекчаващо или
отегчаващо обстоятелство. Така, в чл.185 от ЗДДС е направено изрично
законодателно разграничение между нарушенията, които водят до неотразяване на
приходи и тези, които не водят до неотразяване на приходи, като за последните
се предвиждат значително по-леки санкции. Тоест, фактът на неотразяване на
приходи се явява съставомерен и не следва да бъде отчитан допълнително. Нещо
повече-обект на закрила с Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ са не само обществените
отношения, свързани с обезпечаването на събираемостта на държавните вземания за
данъци, но и обществените отношения осигуряващи точното, редовно и надлежно
отчитане на стопанската дейност. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства, препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Следва да се посочи и че по законодателен път е направена
преценката, че нарушаването на тези отношения само по себе си е достатъчно за
ангажиране на административната отговорност на нарушителя, доколкото се засягат
интересите на фиска. Съобразно изложеното, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 381588-F407968 от 23.11.2018г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.2,
вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл.53, ал.1, вр.
чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания
на „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, БУЛСТАТ: ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин / лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд - Пловдив, на касационните основания съгласно НПК, и по реда на Глава ХII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.