Р Е Ш Е Н И
Е № 48
гр. Търговище, 05.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 53 по описа на АдмС – Търговище
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР.
Образувано
е по жалба на А.С.Д. ***, срещу заповед № 8121К-506/28.01.2020г. на Министъра
на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Жалбоподателят
твърди, че заповедта е незаконосъобразна на следните основания: не е извършил
деянията, приети в обжалваната заповед за дисциплинарни нарушения, евентуално, че
не ги е извършил виновно, както и че същите не осъществяват съставите на нарушенията,
квалифицирани правно от наказващия орган по посочените в заповедта текстове от
ЗМВР. Твърди, че дисциплинарното наказание му е наложено след изтичане на
повече от два
месеца от откриване на нарушението и
по-късно от една година от неговото извършване. Оспорва констатацията, че от
22.11.2018г. - датата на последното нарушение, до 28.01.2020г. - датата на
издаване на обжалваната заповед, е бил 83 дни в законоустановен отпуск, както и
аналогично, че от датата на установяване на нарушението до датата на издаване
на заповедта е бил 18 дни в законоустановен отпуск. На следващо място, също в
условията на евентуалност твърди, че наложеното наказание е определено
неправилно. По подробно изложени съображения прави искане съдът да отмени
заповедта. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и от
процесуалния му представител. Прави се искане за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Министърът на вътрешните работи, редовно призован, не се явява, не
се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален
представител, с които се обосновава, че оспорената заповед е законосъобразна. Разноски
не се претендират.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема от фактическа страна
за установено следното:
Жалбоподателят е държавен служител в
МВР, на длъжност полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“
към Районно управление - Омуртаг при ОДМВР – Търговище.
Със заповеди № 363з – 43 от
10.01.2019г. и № 363з – 923 от 12.06.2019г. директорът на ОД на МВР – Търговище
е възложил проверка на изнесеното в докладна записка рег. № 3286р- 60101/27.12.2018г.,
изготвена от ГДНП, съдържаща данни за дисциплинарно нарушение на служители на
ОД на МВР – Търговище, сред които и А.Д., който към онзи момент е заемал
длъжност „началник група „МПС, водачи и АНД“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Търговище. Проверката е възложена на нарочна комисия,
служители на ОД на МВР – Търговище. Въз основа на заключението на комисията,
отразено в становище с рег. № 363р – 15615 от 01.08.2019г., директорът на ОД на
МВР – Търговище е направил предложение за образуване на производство за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина до министъра на вътрешните
работи, при данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина в периода
от 10.03.2017 г. до 22.11.2018 г. – разрешаване на извършването на промяна в регистрацията
на 36 броя превозни средства от категория N, при която е
заменен видът на ПС от "влекач“ на "товарен автомобил", без да
са изискани необходимите документа, удостоверяващи промяна в конструкцията и в
техническите данни на ПС.
Със заповед № 8121К-11554 от 09.08.2019г. министърът на
вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1. т.
1 от Закона за Министерството на вътрешните работи срещу А.С.Д., полицейски
инспектор V степен в група „Охранителна полиция” към Районно управление (РУ) -
Омуртаг при ОДМВР - Търговище. В заповедта е определен дисциплинарно
разследващият орган. В заповедта подробно са описани обстоятелствата, въз
основа на които се приема, че са налице данни за извършено дисциплинарно
нарушение. Д. е бил уведомен за започналото дисциплинарно производство и са му
били разяснени правата, в рамките на това производство. Дисциплинарно
разследващият орган е провел разследване, резултатите от които са обобщени в нарочна
справка от 12.11.2019г. Справката е предоставена на Д. за запознаване.
Изпратена е на Министъра на вътрешните работи на 15.11.2019г. (петък). По
делото няма преки доказателства за това кога обобщената справка е постъпила в
МВР – София, тъй като представеният по преписката екземпляр няма поставен
входящ номер, нито резолюцията „запознат съм“ на министъра е датирана. При
липсата на доказателства за фактическото постъпване на преписката в МВР – София
съдът приема, че дори материалите да са изпратени по пощата в понеделник, на 18.11.2019г.,
то най-късно на 20.11.2019г. те са постъпили в МВР – София.
На 28.01.2020г. е издадена
оспорената заповед. С нея е прието, че жалбоподателят е извършил не тежко, а
системни дисциплинарни нарушения в периода 13.11.2018г. – 22.11.2018г.,
изразяващи се в разрешаване на извършването на промяна в регистрацията на 6 броя
превозни средства от категория N, при която е заменен видът на ПС от
"влекач“ на "товарен автомобил", без да са спазени изискванията
на чл. 15, ал.1, т.8 от Наредба I – 45 от
24.03.2000г. и без да е съобразена промяната в регистрацията с дефинициите в
Наредба № 60/2009г. На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание на основание
чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал.1, т.2, във връзка с
чл. 199, ал. 1, т. 5, пр. 2 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР „ЗАБРАНА ЗА ПОВИШАВАНЕ В
ДЛЪЖНОСТ ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА“. Деянията, които са посочени като основания за
налагане на наказанието са извършени в периода 13.11.2019г. – 22.11.2019г.
Заповедта е съобщена на Д. на
30.01.2020г., а жалбата до съда е подадена от него по пощата на 12.02.2020г.
От съдържащата се в административната
преписка справка за въведени болнични листи и платен годишен отпуск се
установява, че от датата на първото твърдяно нарушение до издаването на
оспорената заповед, Д. е ползвал следните дни законоустановен отпуск:
1.
От 21.01.2019г. до 03.02.2019г. – 14 календарни дни
2.
От 14.02.2019г. до 20.02.2019г. – 7 календарни дни
3.
От 25.03.2019г. до 29.03.2019г. – 5 календарни дни
4.
От 01.04.2019г. до 12.04.2019г. – 12 календарни дни
5.
От 30.04.2019г. до 03.05.2019г. – 4 календарни дни
6.
От 12. 06.2019г. до 14.06.2019г. – 3 календарни дни
7.
На 15.07.2019г. – един ден
8.
От 26.08.2019г. до 13.09.2019г. – 19 календарни дни.
Общо: 65 календарни дни.
Въпреки изричните указания към
ответника за представяне на доказателства във връзка с твърдението за ползван
отпуск в този период от Д. в размер на 83 календарни дни, както и аналогично,
че от датата на установяване на нарушението до датата на издаване на заповедта същият
е бил 18 дни в законоустановен отпуск, по делото подобни доказателства не са
представени.
С
оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Търговище, втори
състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка
на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по
чл. 168, ал.1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес, поради което производството по
делото е допустимо.
Заповедта е издадена от компетентен
орган, но след изтичане на сроковете по чл. 195 от ЗМВР за ангажиране на
дисциплинарна отговорност. Съгласно чл. 195 от ЗМВР дисциплинарното наказание
се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от една година от извършването му. Срокът не тече, когато държавният служител е
в законоустановен отпуск.
С оглед установеното по делото, едногодишният
срок за налагане на наказанието от извършване на нарушението е изтекъл на 27.01.2020г.
- 22.11.2019г. (едногодишен срок) плюс 65 календарни дни, които считано от
23.11.2019г. изтичат на 26.01.2020г. – неделя, неработен ден, затова крайният
срок е първият работен ден след 26.01.2020г., а именно 27.01.2020г. Оспорената
заповед е издадена един ден след този срок.
Отделно от това двумесечният срок от
откриване на нарушението към момента на издаване на заповедта също е изтекъл. Съгласно
чл. 196 от ЗМВР нарушението се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарно наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на нарушителя, а нарушението е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ
орган. По делото няма данни за ползван отпуск от Д. след 20.11.2019г. до
момента на издаване на заповедта и затова двумесечния срок по чл. 195,
ал.1 от ЗМВР е изтекъл на 20.01.2020г.
С изтичането на който и да е от двата срока по
чл. 195 ал. 1 от ЗМВР е отпаднала възможността на дисциплинарно наказващия
орган да наложи на служителя дисциплинарно наказание за допуснатите
дисциплинарни нарушения, доколкото същите не са тежки. Изтичането на сроковете
по чл. 195 ал. 1 от ЗМВР е следвало да бъде констатирано и дисциплинарното
производство прекратено по силата на императивната разпоредба на чл. 209 т. 3
от ЗМВР. Издаването на заповедта след изтичане на сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на оспорената
заповед без да е необходимо да се обсъжда дали извършеното от жалбоподателя
деяние представлява дисциплинарно нарушение. По тази причина съдът няма да
излага доводи по останалите наведени от процесуалния представител на
жалбоподателя нарушения на процесуалния и материалния закон.
С оглед изхода на делото следва да
се постави за разглеждане претенцията за разноски на жалбоподателя. Претендират
се разноски за платената държавна такса в размер на 10лв. и за адвокатско
възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено, че услугата се дава при условията на чл. 38, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата, т.е безплатно. Нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА
предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая са налице
предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна
помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения регламентира, че възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2 (какъвто е настоящият случай),
възнаграждението е 500 лв.
Министерство на вътрешните работи
следва да бъде осъдено да плати на жалбоподателя разноски по делото в размер на
510лв.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал.2 и чл. 143, ал.1 от АПК във връзка с чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. и чл. 211 от ЗМВР,
Административен съд – Търговище,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 8121К-506/28.01.2020г.
на Министъра на вътрешните работи, с която на А.С.Д. ***, е наложено
дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една
година“.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните
работи – гр. София да плати на А.С.Д. ***, разноски по делото в размер на 510лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: