Р Е Ш Е Н И Е
№
……………
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на секретаря Даниела Генчева и
прокурора Благовест Байраков като разгледа докладваното от младши съдия Михайлова ВНОХД № 2131 по описа за 2020 година, прие за установено следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от
НПК.
С Присъда от
12.02.2020. на СРС, НО, 121-ви състав по НОХД 4981/2019 г. подсъдимата Ц.С.Р. -
Д., родена на *** г. в гр. К., живуща ***, българка, българска гражданска, с
висше образование, работеща, неосъждана, с ЕГН **********, е призната ЗА
ВИНОВНА В ТОВА, че за времето от 11.07.2016 г. до 16.00 часа на 15.07.2016 г. в
гр. София, ж.к. „**********, чрез използване на техническо средство - ключ, е
отнела чужди движими вещи - 1 бр. секретен патрон „Майер RL2E2“, на
стойност 15 лв., 1 бр. телевизор марка „Самсунг“ на
стойност от 720 лв., 1 бр. тоалетен шкаф с огледала, на стойност 211 лв., 1 бр.
настолен вентилатор на стойност 55 лв., 1 бр. настолна лампа на стойност 40
лв., 1 бр. удължител с три гнезда на стойност 15 лв., един брой зарядно устройство за мобилен телефон „Нокия“
на стойност 8 лв., 1 бр. рутер за доставка на интерН.
на стойност 16 лв., 1 бр. парфюм марка „Майкъл Крос“ от 100 мл. на стойност 90
лв., 1 бр. парфюм марка „Том Форд“ от 100 мл. на стойност 240 лв. и парична
сума в брой, в размер на 2 000 лв., всичките вещи на обща стойност от 3 410
лв., от владението и собственост на Г.А.З., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 194 ал.1 НК вр. чл.54 НК,
й е наложено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. НА
ОСНОВАНИЕ чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така определеното
наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Срещу посочения
съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв. Б.. Излага доводи, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Намира същата за постановена само на базата на
предположения. След запознаване с мотивите на СРС, в допълнение към жалбата, се
излагат доводи, че присъдата се основава на показания на свидетели, които са в
приятелски отношения с частния обвинител. Намира показанията им за
противоречиви. Моли съда да отмени присъдата и да признае подсъдимата за
невиновна. Прави искане за разпит на свидетели при режим на довеждане.
Постъпила е и въззивна жалба от подсъдимата, в която моли съда да извърши
проверка на първоинстанционната присъда. Счита, че не
са разпитани важни свидетели, чрез които да се разкрие обективната истина.
На СРП е връчен
препис от въззивните жалби и от допълнението към тази
на адв. Б., като становище в срок не е постъпило.
Постъпило е
възражение от адв. Г., повереник
на частния обвинител З., с което се оспорват жалбите. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда. Претендира разноски.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимата Ц.Д. – адв. Б., изразява становище, че постановената от
първоинстанционния съд присъда е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и
явно несправедлива, както и постановена в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Релевира доводи, че от
доказателствата по делото не се установява по безспорен начин, че подсъдимата е
отнела инкриминираните движими вещи. Навежда аргументи за наличие на
противоречия в свидетелските показания, подкрепящи обвинителната теза, както и
за заинтересованост на тези свидетели. Посочва, че по делото липсват
доказателства за сключен договор за наем, че е нелогично наемател да предостави
ключ на наемодателя и да остави в жилището скъпи вещи, когато ще влизат
евентуални наематели и че при това положение всеки е могъл да има достъп до тези
вещи. Изтъква, че свидетелските показания са били прочетени в съдебното
производство по реда на чл. 281 от НПК, тъй като никой от свидетелите не е
могъл да си спомни каквито и да било обстоятелства от значение за делото. Моли
съда да отмени присъдата и да признае подсъдимата за невиновна.
Подсъдимата Д.
поддържа казаното от защитника и.
Представителят
на СГП изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и изводите на
СРС за виновността на подсъдимата изцяло кореспондират със събраните по
делото доказателства, поради което моли въззивния съд да я потвърди като правилна и
законосъобразна.
Повереникът
на частния обвинител Г.З. – адв. Г., посочва, че в
случая прочетените по реда на закона свидетелски показания от досъдебното
производство кореспондират и с други доказателства по делото. Навежда
аргументи, че предметът на отнемане е доказан както с гласни, така и с писмени доказателства,
като акцентира на приложените по делото документи от банка, които сочели на
изтегляме на инкриминираната парична сума в процесния период, а
обстоятелството, че тези пари са се намирали в имота се установявало от
свидетелски показания. В обобщение изразява становище за неоснователност на
доводите на защитата за необоснованост на присъдата, посочва, че законът е
правилно приложен към наличния доказателствен
материал и моли съда да потвърди присъдата, както и да бъдат присъдени разноски
на доверителя и, отразени в договора за правна защита и съдействие пред
въззивната инстанция.
В последната си
дума подсъдимата Д. моли да бъде оправдана.
Софийски
градски съд, след като разгледа обжалваната присъда и доказателствата по
делото, с оглед доводите и възраженията на страните и служебно по реда на
чл.313 и 314 от НПК, установи следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Ц.С.Р.-Д. е родена на *** г. в гр. К. и живее в
гр. София, ул. „***** № *******.
През месец май 2016 г. ЧО Г.А.З. решил да наеме жилище. Свързал
се с Агенция за недвижими имоти „А.Б.“, които от своя страна потърсили
съдействието на колегите си от агенция за недвижими имоти „М.“ ЕООД, на сайта на която била публикувана оферта за
отдаване под наем на апартамент № 76 в гр. София, ж. к. „********вх.********собственост
на св.И.. Д.– дъщеря на подсъдимата Ц.С.Р.-Д.. С дейността по отдаваН.о на жилището под наем се занимавала подсъдимата Ц.С.Р.-Д.,
която присъствала на последвалия оглед на процесния апартамент от подсъдимия,
проведен на 12.05.2016 г. в присъствието на брокери. З. и подс.
Д. постигнали съгласие да не сключват писмен договор за наем с посредничеството
на агенцията за недвижими имоти. Вместо това сключили устен договор за
безсрочен наем на апартамента с месечна наемна цена в размер на 350 евро, която
З. да дава на ръка на Д.. Сметките за консумативи също се уговорили да и плаща
„на ръка“. Подписали в офис на агенция за недвижими имоти „М.“ ЕООД споразумение
за предоставяне на гаранция за наемане на жилището, платена от З. (арг. от л. 35 от ДП) в размер на 200 лв. З. предплатил две
наемни вноски в размер на сумата от 1200 лв., като си приспаднал сумата от 200
лв., платена във връзка с горепосоченото споразумение, за която подсъдимата
изготвила разписка, че му е върнала. Подс. Д. му предоставила
ключ от жилището срещу предоставената и сума от 1200 лв.
ЧО З. пренесъл свои вещи в апартамента още на дата 17.05.2016
г. със съдействието на негови приятели и колеги – св. С. и св. Г., които му
помогнали с пренасяН.о на вещи и го придружили при закупуваН.о от него на тоалетен шкаф с огледало, настолен
вентилатор, настолна лампа от „Икеа“ и телевизор марка
„Самсунг“ от „Технополоис“,
за което по делото са приложени фактури –л. 15 от ДП и л. 16 от ДП, както и при
подписваН.о на договор с „ТВ Н.“ ООД за предоставяне
на услуги от кабелен оператор, копие от който е приложено по делото, при сключваН.о на който взел рутер от доставчика. Занесъл в
жилището също така 1 бр. удължител с три
гнезда, зарядно устройство за мобилен телефон „Нокия“, 1 бр. парфюм марка „Майкъл Крос“ от 100 мл. на
стойност 90 лв., 1 бр. парфюм марка „Том Форд“ от 100 мл., секретен патрон
„Майер RL2E“. Св. С.
и св. Г. му помогнали при сглобяваН.о на закупения
тоалетен шкаф с огледало в наетото от него жилище. З. заживял в жилището заедно
със св. Ж.Ф., с която живеели на семейни начала, като последната не пребивавала
там постоянно. Със знанието и съгласието на подс. Д.
сменил патрона на входната врата на апартамента. Разполагал с 3 ключа, като
единият дал на приятелката си - св. Ф..
През м. юни 2016 г. ЧО З. и подс. Д.
се срещнали, платил и дължимата парична сума за наем и сметки, при което тя му
представила проект за писмен договор за наем за срок от 2 години. Тъй като не
постигнали съгласие по отношение срока за наем на жилището, ЧО З. не го
подписал и го занесъл в дома си.
На следващата им среща, проведена в началото на м. юли 2016
г. ЧО З. уведомил подсъдимата Д., че смята да напусне апартамента в края на м. юли,
казал и също така да задържи предплатените наеми. Тъй като подсъдимата
възразила, че трудно ще намери наематели в разгара на летния сезон, ЧО З. и
предоставил ключ от жилището, за да може подс. Д. да
води на огледи хора, желаещи да наемат имота, помолил това да се случва след
предварително уведомяване от нейна страна, както и я уведомил, че ще отсъства
през периода от 08.07.2016 г. до 13.07.2016 г., когато ще пътува до Швейцария.
Тогава подсъдимата му предложила да и остави срещу заплащане вещите му, сред
които шкаф и телевизор, той и отговорил, че ще помисли, но нито уговорили цена,
нито постигнали конкретна уговорка по този въпрос.
През периода от 08.07.2016 г. до 13.07.2016 г., докато ЧО З.
бил в Швейцария със св. Ф., подсъдимата Д. и дъщеря и – св.И. Д., посетили
апартамента на 11.07.2016 г., но не могли да отключат с предоставения им от ЧО З.
ключ и потърсили съдействието на ключар – св. М. Г..
Св. М. Г. констатирал, че патронът на входната врата е
обърнат и използвайки дадения му от подсъдимата и дъщеря и ключ оправил
обърнатия патрон и отворил входната врата. В този момент свидетелят Г. възприел
наличието на телевизор в апартамента, както и че било свалено уплътнението на
хладилника, но не забелязал наводнения и течове в апартамента.
Подсъдимата изнесла от апартамента инкриминираните вещи, собственост
на ЧО З., а именно: 1 бр. секретен патрон
„Майер RL2E2“, на стойност 15 лв., 1 бр. телевизор марка „Самсунг“ на стойност от 720 лв., 1 бр. тоалетен шкаф с
огледала, на стойност 211 лв., 1 бр. настолен вентилатор на стойност 55 лв., 1
бр. настолна лампа на стойност 40 лв., 1 бр. удължител с три гнезда на стойност
15 лв., един брой зарядно устройство за мобилен
телефон „Нокия“ на стойност 8 лв., 1 бр. рутер за
доставка на интерН. на стойност 16 лв., 1 бр. парфюм
марка „Майкъл Крос“ от 100 мл. на стойност 90 лв., 1 бр. парфюм марка „Том
Форд“ от 100 мл. на стойност 240 лв. и парична сума в брой, в размер на 2 000
лв., всичките вещи на обща стойност от 3 410 лв., от владението и собственост
на Г.А.З., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Взела
от апартамента и проекта за сключване на договор за наем на жилище, който била
дала на ЧО З. по време на последната им среща.
На 13.07.2016 г.,около обяд, ЧО З. и св. Ф. установили, че
входната врата на жилището е със сменен патрон и не може да влязат в него.
Когато ЧО З. се свързал по телефона с подс. Д., тя му
казала, че това е така, защото е счупил хладилника и е наводнил жилището, че и
е съсипал апартамента и взаимоотношенията им приключват, както и че тя не се
намира в София в този момент, за да му отключи. Наложило се З. и св. Ф. да
пренощуват в неговия офис.
Още на 14.07.2016 г. подсъдимата потърсила съдействието на
брокерска агенция „Асист“ ,за да бъде апартаментът
обявен за отдаване под наем, като за да бъде публикувана оферта били изготвени
снимки на жилището от св . К., която по това време
работела в брокерската агенция, от които снимки е видно, че инкриминираните
вещи не са се намирали в жилището към момента на изготвяН.о
им.
ЧО З. потърсил съдействието на служител от в 04 РУ СДВР – св.
Е. А., със съдействието на която било уговорена среща на 15.07.2016 г. между
него и подс. Д., за да може да си вземе вещите. На
уговорената дата в присъствието на св. А., св. С. и св. Г., както и
неустановена по делото жена, придружаваща подсъдимата, подс.
Д. отключила входната врата на апартамента и З. констатирал, че липсват вещи от
жилището му, както и забелезял извадени от гардероба
негови дрехи, които били нахвърляни по леглото му. Установил, че изтеглената от
него преди пътуваН.о му от личната му сметка в УниКредит Булбанк сума от 2000 лв., за изтегляН.о
на която е представено банково извлечение, приложено по делото, липсва от джоба на сакото му, където бил
прибрал парите, макар че сакото му било там. Хладилникът бил изключен, нямало
следи от наводнения. На въпроса му към подсъдимата къде са вещите му,
последната отговорила с ироничен тон, че някой може да е влязъл през прозореца.
На 15.07.2016 г. З. подал жалба до началника на 04 РУ – СДВР.
З. съобщил за констатираната липса на вещи в полицията, като
в надлежно приобщените си в хода на съдебното производство показания, дадени в
хода на досъдебнотоо производство (л.167 от ДП), е
направил подробно изброяване на вещите, които са му били отН.и
без негово съгласие.
По делото е изготвена СОЕ, според заключението на която
общата стойност на инкриминираните вещи е 3410 лв. Настоящият състав кредитира
заключението на експертизата като пълно и обосновано, както и базирано на
приложените по делото документи и пазарната цена на вещите, при съобразяване с
амортизацията на телевизора.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява на база на
показанията на свидетелите П.С., Г.З., С. Г., Ж.Ф., М.Г., Е.В., З.-А., К.К., включително приобщените показания от досъдебното производство
на З., Г., А., Г. и Ф., частично на тези на св.И. Д., заключението на СОЕ и
писмените доказателства – фискален бон от 25.05.2016 г., фактура, договор за
предоставяне на услуги от „ТВ Н.“ ООД от 17.05.2016 г., ЕР № 0578/26.02.2015
г., разписка за върнато стоп-капаро, споразумение за предоставяне на гаранция
от 12.05.2016 г., извлечение от сметка в „УниКредит
Булбанк“ на името на ЧО З..
Видно от приложените по делото снимки, изготвени от св. К. - служител
в брокерската агенция, за целите на публикуване на обява за отдаваН.о
на апартамента под наем, е видно, че сред наличното в апартамента имущество към
момента на изготвяН.о им липсват описаните от З.
вещи.
Настоящият състав кредитира показанията на св. З. като пълни,
подробни, логични и напълно кореспондиращи с останалия събран и проверен по
делото доказателствен материал.
Въззивният съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
доводи, че показанията на св.И. Д. – дъщеря на подсъдимата, са игнорирани от
първоинстанционния съд при анализа на доказателства, както и че противоречията
между тях и показанията на останалите разпитани по делото свидетели не са били
обсъдени, тъй като от внимателния прочит на дадените от нея показания се установява,
че същите в по-голямата си част са неотносими към
предмета на доказване. Първоинстанционният съд е
изброил обсъжданите свидетелски показания при посочваН.о
на доказателствените източници, въз основа на които е
направил фактическтите си констатации, но обсъждаН.о им във връзка с установяваН.о
на определени обстоятелства от предмета на доказване на практика не е било
възможно, тъй като по-голяма част от изложеното в тези показания е неотносимо към него. Свидетелката посочва единствено, че е
собственик на апартамента, взела е решение да го отдаде под наем, но майка и
(подсъдимата) се е занимавала с дейността по отдаваН.о
на апартамента под наем и св.И. Д. не е виждала З., не го познава и не е
контактувала с него. Настоящият състав кредитира показанията и в частта им, в
която свидетелката посочва, че заедно с майка си е посетила апартамента, но не
са моли да отключат вратата с ключа, за който подсъдимата и е съобщила, че е
получила от З. и са отворили вратата със съдействието на ключар, както и че
след няколко дни частният обвинител се е обадил на майка и да влязат в
апартамент и е научила от майка си, че е
отишъл на тази среща заедно с други хора и е имало конфликт. В тази им част
показанията на св.И. Д. са относими към предмета на
доказване и кореспондират с останалите доказателства по делото. Не са налице
противоречия между тези показания и други доказателства по делото, които да са
останали необсъдени, поради което изложените в тази насока доводи във
въззивната жалба са неоснователни.
Настоящият състав кредитира показанията на св. М. Г. като
последователни, пълни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото. Неоснователни са изложените в жалбата възражения за заинтересованост на
посочения свидетел поради обстоятелството, че не му била платена ключарската
услуга. Това е така, тъй като в показанията си свидетелят изрично е посочил, че
е бил потърсен от двете жени в края на работното му време, съжалил ги е и е
решил да им помогне, поради което не им е взел пари. Свидетелят е непознато за
страните по делото, незаинтересовано от изхода му лице, поради което
показанията му следва да се приемат като обективни, който извод се подкрепя и
от тяхната последователност и взаимовръзка с други доказателства по делото. Св.
Г. е категоричен, че е възприел наличието на телевизор в процесното
жилище.
Настоящият състав кредитира и показанията на св. Е. А. –
полицейски служител в 04 РУ СДВР, дадени в досъдебното производство и надлежно
приобщени по делото по отношение на обстоятелството, че е било потърсено
съдействието и за осигуряваН.о на достъп до
апартамента.
Съдът кредитира и показанията на св. Ж.Ф. като изключително
подробни и съответстващи на фактите, изводими от показанията на останалите
разпитани по делото свидетели и приложените по делото документи, поради което
въпреки съобразяваН.о на възможната и
заинтересованост, се обуславя извода, че същите са достоверни.
От показанията на св. П.С. и св. С. Г., дадени в хода на
съдебното производство и надлежно приобщените от досъдебното производство, се
установява, че инкриминираните вещи са били собственост на З. и са се намирали
в процесния апартамент, като за вещите, закупени от него към момента на нанасяН.о му в апартамента – телевизор марка „Самсунг“ и шкаф с огледало по делото са приложени фактура
за закупуваН.о им, както и е приложено копие от
договор за предоставяне на интерН. и телевизия,
сключен между З. и ТВ Н., откъдето се е снабдил с рутер; че са придружили З.
при срещата му с подс. Д., когато и е заявил
намерението си в края на юли да напусне апартамента и и е дал ключ, за да води
кандидати за наематели на огледи, както и че при завръщаН.о
си от чужбина З. не е могъл да влезе в апартамента и със съдействието на
служител от РУП е отишъл в апартамента заедно с колегите си, за да му отключи подс Д. и да изнесе вещите си. Обстоятелството, че
показанията на посочените свидетели, дадени в хода на досъдебното производство
са по-подробни е обяснимо с изтеклия период от време, но изводът за тяхната
достоверност се базира и на обстоятелството, че между показанията им от
съдебното и досъдебното производство липсват противоречия по отношение на
основните моменти, както и че изложеното от тях се подкрепя от писмените
доказателства по делото, както и от останалите свидетелски показания. При
оценката на показанията на посочените свидетели съдът съобрази тяхната възможна
заинтересованост в качеството им на колеги и приятели на ЧО, но с оглед
изложените по-горе съображения настоящият състав ги кредитира като достоверни.
Настоящият състав кредитира и показанията на св. К. - брокерката, изготвила снимки на апартамента, включително
приобщените и показания от досъдебното производство, които са по-подробни,
обяснимо с по-близкия изтекъл период от време между депозираН.о
им и инкриминирания период от време, като незаинтересовани, от които се установява,
че същата е изготвила приложените по делото снимки за публикуване на обява за
апартамента и че при посещението и в жилището, когато ги е направила, там не е
имало телевизор.
Обстоятелството, че З. е предоставил допълнително в полицията
списък с липсващите му вещи, а първоначално е съобщил само за липсата на част
от тях, се обяснява с факта, че при първоначалното влизане в апартамента е имал
възможност да възприеме липсата на големите по размер вещи, разположени на
видни места и е имал нужда от време, за да прегледа внимателно имуществото си и
да посочи подробно кои вещи лисват.
Видно от представеното по делото извлечение от УниКредит Булбанк З. е изтеглил сумата от 2000 лв. от
личната си банкова сметка, ***, че паричната сума липсва е възприета от присъствалия
в този момент св. С. Г.. Тази констстация за
липсващата парична сума в размер на 2000 лв. ЧО е направил още в момента, в
който първоначално е констатирал липса на вещи в жилището. РазминаваН.о
между неговите показания и тези на св. Ф. по отношение предназначението на паричната
сума не е въпрос, относим при преценката за съставомерност на извършеното деяние, доколкото настоящият
състав приема за доказано обстоятелството, че З. е изтеглил процесната
сума няколко дни преди да констатира липсата на вещия от жилището, включително
на тази парична сума, която е бил оставил в апартамента.
Съдът намира за неоснователни доводите, изложени от защитника
на подсъдимата, че никой не би пуснал някой да живее в жилището му при липса на
валидно правоотношение. В настоящия случай по несъмнен начин е доказано
наличието на валидно сключен договор за наем между ЧО З. и подсъдимата.
Договорът за наем е неформален договор. За неговата действителност не се
изисква писмена форма на договора. В настоящия случай между ЧО З. и подсъдимата
Д. е сключен устен договор за наем, което се установява от посочените по-горе доказателствени източници.
Oт
правна страна:
При така възприета фактическа
обстановка, установена на базата на събраните по надлежния процесуален ред
доказателства, преценявани в тяхната съвкупност и взаимовръзка, от правна страна настоящият състав намира, че
първоистанционният съд е направил правилен извод, че
подсъдимата Ц.С.Р.- Д. е осъществила от обективна и субективна състава
на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 194
ал.1 НК, а именно, че чрез използване на техническо средство (предоставения и
от З. ключ) е отнела чужди движими вещи - 1 бр. секретен патрон „Майер RL2E2“, на
стойност 15 лв., 1 бр. телевизор марка „Самсунг“ на
стойност от 720 лв., 1 бр. тоалетен шкаф с огледала, на стойност 211 лв., 1 бр.
настолен вентилатор на стойност 55 лв., 1 бр. настолна лампа на стойност 40
лв., 1 бр. удължител с три гнезда на стойност 15 лв., един брой зарядно устройство за мобилен телефон „Нокия“
на стойност 8 лв., 1 бр. рутер за доставка на интерН.
на стойност 16 лв., 1 бр. парфюм марка „Майкъл Крос“ от 100 мл. на стойност 90
лв., 1 бр. парфюм марка „Том Форд“ от 100 мл. на стойност 240 лв. и парична
сума в брой, в размер на 2 000 лв., всичките вещи на обща стойност от 3 410
лв., от владението и собственост на Г.А.З., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. В подкрепа на този свой извод Софийски районен
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав и не е необходимо тяхното преповтаряне.
Представените по делото документи - писмените доказателства –
фискален бон от 25.05.2016 г., фактура, договор за предоставяне на услуги от „ТВ
Н. ООД“ от 17.05.2016 г., ЕР № 0578/26.02.2015 г. свидетелстват, че
инкриминираните вещи са собственост на ЧО З.. Този извод се подкрепя и от
свидетелските показания на св. С., св. С. Г. и св. Ф.. На следващо място за съставомерността на деянието като кражба е необходимо
единствено да се докаже, че вещите са били във владението на лицето, от което
са отН.и, а не дали са били негова собственост,
поради което съдържащите се в жабата аргументи за недоказаност на
обстоятелството дали ЧО З. е бил собственик на вещите са неоснователни, а и неотносими към предмета на доказване. Обстоятелството, че
инкриминираните вещи са били във владение на З. се доказва от анализа на описаните
по-горе доказателства, както и че са били отН.и без
негово съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени.
От субективна страна подсъдимата е съзнавала, че отнема
вещите от владението на З., че използва инкриминираното техническо средство за
това и е имала намерение противозаконно
да ги присвои, който извод се обуславя от поведението и, когато З. я е попитал
къде са вещите му – не му е съобщила, че ги е взела, иронично му е заявила, че
може би някой е влязъл през прозореца и ги е взел и е отправила към него
обвинения, че и е наводнил апартамента.
Наличието на евентуални имуществени претенции на подс. Д., произтичащи от твърденията и, че хладилникът и е бил
счупен и е имало течове, не са от значение за съставомерността
на извършеното, а евентуални претенции за обезщетяване подсъдимата е могла да отправи
по предвидения за това в закона ред.
Настоящият състав намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба доводи на защитника на подсъдимата за невъзможност
осъдителната присъда да се основава на надлежно приобщени свидетелски
показания, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като в настоящия
случай осъдителната присъда не се основава само на показания, прочетени по реда
на чл. 281, ал. 4 от НПК.
С
оглед изложеното настоящият състав споделя констатациите на първоинстанционния
съд за наличие на обективните и субективни съставомерни
признаци на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 4 вр.
чл. 194 ал.1 НК.
По вида и
размера на наказанието:
От гледна точка справедливост на наложената присъда съдът стига до
следните изводи:
Съгласно чл.54 НК, при определяне на наказанието съдът се ръководи от
пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като взема предвид
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършваН.о му, както и установените по делото смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Преценката за вида и размера на наказанието се
извършва, като се съобразят посочените обстоятелства, с оглед изискванията на
разпоредбите на чл.35, ал.3 и чл.36, ал.1 НК. В правната теория и задължителната
съдебна практика не е спорно, че при индивидуализацията на наказанието следва
да се съобразяват обстоятелствата, които определят конкретната тежест на
извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят
по-голямата или по-малка степен на обществена опасност на извършеното и
съответно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие, с
оглед целите на специалната и генералната превенция.
В
настоящия случай отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство е
високата стойност на отН.ите
вещи. Смекчаващи обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимата и
изтеклия период от време от извършване на деянието. При съобразяване посочените
обстоятелства настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния
съд наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
една година, изпълнението на което НА ОСНОВАНИЕ чл. 66 ал. 1 от НК съдът е
отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, е справедливо и от естество да
постигне целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК.
Настоящият състав споделя констатацията на
първоинстанционния съд, че по отношение на подсъдимата са налице предпоставките
за отлагане на изпълнението на наложеното и наказание на осн.
чл. 66 от НК, тъй като наложеното и наказание е „лишаване от свобода“ до 3
години, подсъдимата не е осъждана на наказание „лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер, както и за поправяН.о и
превъзпитанието и не е необходимо ефективното му изтърпяване.
При
извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не
констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, а наложеното наказание е справедливо, поради което
обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
С оглед
изхода на делото направените и доказани по делото разноски във въззивното
производство, а именно сумата от 800 (осемстотин) лева, за които в приложения
по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че е заплатена в
брой на адв. Г.а от ЧО Г.З. за оказана правна защита във въззивното
производство, следва да бъдат присъдени в полза на ЧО З..
Като взе предвид изложеното
и на осн. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
от 12.02.2020. на СРС, НО, 121-ви състав по НОХД № 4981/2019 г.
ОСЪЖДА Ц.С.Р.-Д.,
живуща ***, с ЕГН **********, да заплати на Г.А.З. с адрес: ***, с ЕГН **********,
сумата от 800 (осемстотин) лв. – разноски, направени във въззивното
производство.
Решението
е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.