РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 27.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1370 по описа на съда за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ Париж, Франция
чрез клона си в България, представляван от юрисконсулт С. твърди, че на
11.06.2014 г. между него и ответника З.П. Й. е сключен Договор за потребителски
заем № САSН-10781079, по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на ответника паричен кредит в размер на 600 лв. при ГПР в размер на
536,44 % и ГЛП в размер на 191,23 %, а ответникът се е съгласил да върне сумата
на 52 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 26 лв.
Твърди, че по договора не са постъпили
плащания, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, а за дължимите
суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 198/2015 г. на Районен съд – Пазарджик.
Моли да бъде установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи главница за погасяване на задължение по
договор за потребителски заем в размер на 600 лв., възнаградителна лихва в
размер на 752 лв., мораторна лихва в размер на 33,06 лв. за периода от
11.07.2014 г. до 11.01.2015 г., както и законната лихва от 26.01.2015 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 198/2015 г. на Районен съд – Пазарджик.
Претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
Ангажира писмени доказателства и
заключение на вещо лице.
Ответникът З.П. Йорданова в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК чрез особения си представител адвокат Ф. намира иска за
допустим, но го оспорва по основание и размер.
Оспорва твърдението на ищеца, че
ответникът не е правил плащания по договора за кредит, като твърди изплащане на
задължението от страна на ответника.
Счита, че договорът е сключен при явно
неизгодни условия за ответника и той не е имал възможност да влияе върху
съдържанието на договора, липсва яснота в договора за това каква част от
погасителната вноска е лихва и каква главница и договорът е написан на твърде
ситен шрифт за разчитане.
Оспорва размера на договорната лихва
като накърняващ добрите нрави.
Оспорва дължимостта на лихвата за
забава с твърдението, че длъжникът не е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост.
Моли за отхвърляне на исковите
претенции.
Третото лице помагач „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт Тенчева заявява, че
поддържа исковата молба, подадена от ищеца, и моли да бъде постановено решение,
с което да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на
ищеца претендираните суми.
Прави възражение за прекомерност на
разноските на ответника.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
С Договор за
потребителски заем № САSН-10781079,
сключен на 11.06.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто
правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, съгласно представените
извлечения от Парижкия Търговски регистър, в качеството на заемодател и З.П. Й.
в качеството на заемател, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
кредит за потребителски цели в размер на 600 лв., а ответникът се е задължил да
го върне на 52 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 26 лв., дължими
на падежни дати съгласно погасителния план, при ГПР в размер на 536,44 % и ГЛП
в размер на 191,23 %. Общият размер на плащанията по договора е 1 352 лв., а крайният
срок за погасяване – 12.06.2015 г.
Съгласно раздел „Удостоверявания“ от
договора с полагане на подписа си върху договора, лицето посочено като заемател
удостоверява, че е получило посочената в група „Параметри и условия“ суми и
преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за
заем.
Преди сключване на договора, на 09.06.2014 г. ответникът
е попълнил формуляр за потребителски заем, в който е посочил размера на искания
кредит, срока на заема, предпочитаната падежна дата/ден, лични данни – име,
адрес, телефон, месторабота, доходи, разходи, семейно положение и деца.
С договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 14.09.2018 г. между „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, вземанията по процесния договор за потребителски заем са прехвърлени на
третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза, че кредитът е усвоен в пълния му размер от 600 лв. на 11.06.2014 г. Сумата на задължението на ответника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.01.2015 г. е в общ размер на 1 385,09 лв. и включва в себе си: непогасена главница в размер на 600 лв., непогасена договорна лихва в размер на 752 лв. и обезщетение за забава в размер на 33,09 лв., а към датата на изготвяне на заключението – 07.11.2019 г.: непогасена главница в размер на 600 лв., непогасена договорна лихва в размер на 752 лв., обезщетение за забава в размер на 324,55 лв.
При така
установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. и 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за съществуване
на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за
потребителски кредит.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За
основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съдържащ
валидна уговорка за заплащане на договорна лихва, по който ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума и е настъпил
срокът за връщане на заемната сума.
В тежест
на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
твърдението си плащане на задълженията по договора за кредит.
Сключеният между страните договор по своята същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими
изискванията на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да
отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал.
2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Когато не са спазени изискванията на тези разпоредби, договорът за потребителски
кредит е недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД прогласява принципа на
договорната свобода, която е ограничена единствено от повелителните правни
норми и от добрите нрави. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е изрично
законово формулиран, но спазването му е проведено чрез други разпоредби, които
са част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта,
добросъвестността и предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
една от страните в правоотношението за сметка на другата. Липсата на еквивалентност на насрещните престации, при която вземането
на едната страна е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация,
цели обогатяване, а не само възмездяване и накърнява добрите нрави. Преди
изменението на ЗПК с ДВ,
бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., липсва
нормативно ограничение на максималния размер на договорната лихва, поради което
обективен критерий за
преценка дали клаузата за договорна лихва нарушава принципа на справедливост и
създава условия за неоснователно обогатяване на заемодателя, е размерът на
законната лихва, без обаче тя да се приема като максимален размер на
възнаградителната лихва. В установената съдебна практика за договори, сключени
преди изменението на ЗПК от 2014 г., се приема, че максималният размер, до
който съглашението за заплащане на възнаградителна лихва е действително, е трикратният
размер на законната такава – виж Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д. №
315/2005 г., на ВКС, II г.о. В случая това съотношение не е налице. Договорената
между страните лихва за ползване дадената парична сума е в размер на 191,23 %. Този
размер на възнаградителната лихва надхвърля деветнадесет пъти размера на
законната лихва при определения от БНБ основен лихвен процент към 11.06.2014 г.
– 0,05 % и 10 пункта надбавка. Още по-явно е несъответствието с добрите нрави на
клаузата за ГПР, уговорен в размер на 536,44 %, който надхвърля повече
от петдесет пъти размера на законната лихва към датата на сключване на
договора. Данните
по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на
ГЛП и ГПР по договора в такъв висок размер при установената стойност на заема и
липсата на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на
договора. Налице е явна нееквивалентност между насрещните престации, която нарушава
принципа на справедливост и създава условия за значително обогатяване на заемодателя
за сметка на заемателя. Това прави уговорката за заплащане на възнаградителна
лихва нищожна поради противоречие с добрите нрави. Нищожността на тази клауза
на основание чл. 22 ЗПК води до цялостна недействителност на договора за
потребителски кредит, доколкото от една страна не са спазени изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, изискващи определяне на ГЛП и на ГПР в договора,
а от друга страна нищожните клаузи не могат да бъдат заместени по право от
повелителни правила на закона поради липсата на такива към момента на сключване
на договора, нито с оглед занятието на заемодателя може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части.
Предвид недействителността на договора за потребителски
кредит на основание чл. 23 ЗПК в полза на ищеца следва да бъде признато
вземането за главница в размер на 600 лв., представляващо чистата стойност на
кредита, доколкото по делото се установи, че сумата е усвоена от ответника и по
нея не са постъпвали погасявания, а вземанията за договорна и мораторна лихва
следва да бъдат отречени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възмезди ищеца за
сторените разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на
уважената част от иска, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП. В полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноските за
особен представител, тъй като те са направени от третото лице помагач.
Ответникът също има право да му бъдат заплатени разноските по делото с оглед отхвърлената част от исковете съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, но искане за това не е направено, а и няма доказателства за сторени от ответника разноски.
Възражението
на третото лице помагач за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
особения представител на ответника е неоснователно, тъй като възнаграждението е
определено в минимален размер според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че З.П. Й., ЕГН ********** *** дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в
Република България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК …,
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. …“, Бизнес Парк С., сграда ..,
представлявано от Д. Т.Д., сума в размер на 600 лв., предоставена по договор за
потребителски кредит САSН-10781079 от
11.06.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.01.2015 г., до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 198/2015 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция,
действащ чрез регистрирания в Република България клон „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, ЕИК …, седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „М.. ..“, Бизнес Парк С., сграда .., представлявано от Д. Т. Д., против З.П.
Й., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца договорна лихва в размер на 752 лв. и
лихва за забава в размер на 33,06 лв. за периода от 11.07.2014 г. до 11.01.2015
г. на основание договор за потребителски кредит САSН-10781079 от 11.06.2014 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 198/2015 г. на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА З.П. Йорданова, ЕГН ********** *** да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в
Република България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК …,
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. ..“, Бизнес Парк С., сграда…,
представлявано от Д. Т.Д. разноски в исковото производство за държавна такса в
размер на 52,98 лв., депозит за вещо лице в размер на 64,98 лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., както и разноски в заповедното производство
в размер на 12 лв. държавна такса и 21,66 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: