РЕШЕНИЕ
№ 101
грВ, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД В в публично заседание на пети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.П.Й.
при участието на секретаря А.А.Т
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Гражданско дело № 20231300100278 по
описа за 2023 година
Делото е образувано по исковата молба на Д.З АД,вписано в ТР с ЕИК
.със седалище и адрес на управление: гр. С (Дружеството е част от Групата
Д., която е вписана в Регистъра на Застрахователните групи, воден от
Институцията за надзор над застрахователите (IVASS ) под номер 26 )чрез
юрисконсулт Р. К. К. против :
Т. Н. Т. ЕГН: **********, с адрес:Село Р
Д. Н. Т. ЕГН: **********, с адрес:Село Р И
В. Н. Т. ЕГН:**********, с адрес:Село Р .
Цената на иска е 31 168.85 лв. за Т. Н. Т. 31 168.85 лв. за Д. Н. Т. 31
168.85 лв. за В. Н. Т. .
Твърди се ,че на 01.10.2011 г. по време на движение по магистрален път
Е-79, при разклона за село П с посока на движение от гр. М към грВ било
реализирано ПТП между т.а. „Ивеко Дейли“ с рег. № СА 1345 СВ,
управлявано от М.И.В. с пътници в МПС - С.С.В. и Т.Д.Г. и от друга страна
Н.Т.Ш. - водач на ППС с животинска тяга- каруца, превозваща дървени
1
трупи.
ПТП било реализирано при наличие на независимо съизвършителство
между водача на каруцата Н.Ш. и водача на МПС „Ивеко“, като водачът на
авТ.била е управлявал към момента на инцидента със скорост от 98 км/ч. при
допустими 90 км/ч. т.е. с 8 км/ч. над допустимата максимална скорост, а
водачът на ППС с животинска тяга е управлявал превозното средство
нерегламентирано по път Е 79, по който на първо място Е забранено
движението на превозни средства, теглени от животни, на второ: при липса на
необходимата сигнализация (съобр. чл. 71, ал. 1 от ЗДвП), и не на последно
място: с извънгабаритен товар.
Горепосоченото събитие е било предмет на ЗМ-516/2011 г. по описа на
РУ „Полиция“- Б., прокурорска преписка № 1440/2011 г. по описа на Окръжна
Прокуратура В, Н.О.Х.Д. № 84/2013 г. по описа на Окръжен съВ.
От така посочените производства и от извършеното от компетентните
органи разследване се установило, че и двамата водачи са допринесли за
настъпване на инцидента при независимо съизвършителство/съпричиняване,
вследствие на което водачът на ППС с животинска тяга е починал, а
пътниците в товарния авТ.бил са получили телесни увреждания.
Във връзка с получените увреждания и въз основа на валидна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ на авТ.билистите с № 085119010125
(период на покритие от 13.04.2011. до 12.04.2012г.), сключена за т.а. „Ивеко
Дейли“ с ДК № СА 1345 СВ и покриваща отговорността на водача М.В. при
Д.З. АД били образувани две ликвидационни преписки по щети:
1. За телесните увреждания, болки и страдания на пътника С.С.В. -
ликвидационна преписка по щета 185807;
2. За телесните увреждания, болки и страдания на пътника Т.Д.Г.-
ликвидационна преписка по щета № 195770;
Въз основа на така посочените преписки, в качеството на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на единия от „съпричинителите“,
Д.З. АД изплатило на пострадалия С.С.В. (щета 185807), следните суми:
- На 05.12.2014 г. - сумата от 26 355,00 лв. платена по извънсъдебно
споразумение;
- На 06.06.2018 г. - сумата от 51 043.23 лв., представляваща
2
присъдено допълнително обезщетение, ведно с лихви и разноски по
определянето му, съобразно съдебни актове, както следва: Решение от
16.05.2016г. на СГС, постановено по гр. дело № 5105/2015г., допълнено с
Решение от 30.08.2016 г. и потвърдено с Решение №2603/13.12.2017 г. на
САС по гр. дело № 5455/2016 г.;
За телесните увреждания, болки и страдания на Т.Д.Г. и щета
195770,Д.З. АД изплатило следните суми:
- На 05.12.2014 г. - сумата от 42 192.00 лв. платена по извънсъдебно
споразумение;
- На 07.06.2018 г. - сумата от 135 696.92 лв., представляваща
присъдено допълнително обезщетение, ведно с лихви и разноски по
определянето му, съобразно следните съдебни актове: Решение от
11.07.2017г. на СГС постановено по гр. дело № 5106/2015г.; Решение №
836/10.04.2018г. на САС, постановено по гр. дело № 6478/2017г. и Решение
№ 133/23.12.2019г. на ВКС, постановено по т.д. № 2399/2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането, с
плащане на застрахователното обезщетение, Застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има право да
получи от него изплатеното обезщетение заедно с лихвите и разноските по
определянето му. В настоящия случаи и доколкото е налице съпричиняване,
наследодателят на ответниците е следвало да възстанови 50 % от изплатената
½
сума, т.е. неговите наследници ще отговарят за от изплатените суми и
съобразно квотите си, по 1/3 за всеки.
От друга страна, чл. 53 ЗЗД и чл. 127 от ЗЗД предвиждали, че когато
няколко лица отговарят солидарно за нанесените вреди и след като един от
длъжниците е понесъл (изплатил) цялото задължение, то, останалите
съдлъжници отговарят пред него съобразно своята отговорност.
По горепосочените дела настоящите ответници В. Н. Т., Т. Н. Т. и Д. Н.
Т. били привлечени и взели участие като трети лица помагачи на страната на
Д.З. АД. Това обстоятелство касаело съдебно установения принцип, че
третите лица помагачи биват обвързани от мотивите на съдебните решения
постановени по делата, в които те са взели участие. Доколкото носят
качеството наследници на единия от виновните водачи, допринесъл за
настъпване на вредите, а именно Н.Ш., ответниците следвало да отговарят за
3
неговите задължения по смисъла на чл. 60 от Закона за наследството,
съобразно квотите си, т.е. всеки от тях за 1/3 от дълга на наследодателя.
Съгласно приложените към исковата молба и влезли в сила съдебни
актове, наследодателят на ответниците бил причинил ПТП и вреди на
пострадалите лица при наличие на независимо съпричиняване и 50 % съдебно
определен принос.
Предмет на настоящата искова претенция са само следните суми, а
именно:
- 50 % от изплатеното на 06.06.2018 г. обезщетение в размер на 51 043.23
лв., или 25 521.61 лв., представляващи ½ от обезщетението по щета 185807,
което Ищецът е платил на С.С.В.;
- 50 % от изплатеното на 07.06.2018г. обезщетение в размер на 135 969.92
лв., или 67 984.96 лв., представляващи ½ от обезщетението по щета 195770,
което ищецът е платил на Т.Д.Г..
Във връзка с квотите си, всеки от ответниците следва да отговаря за 1/3
от посочените по горе суми, както следва:
Ответникът Т. Н. Т. следва да отговаря за 1/3 от задължението на
наследодателя си по щета 185 807 (25 521.61 лв.), а именно за 8 507.20 лв., а
по щета 195770 - за 1/3 от 67 984.96 лв., или 22 661.65 лв., общо 31 168.85 лв.
Ответникът Д. Н. Т., следва да отговаря за 1/3 от задължението на
наследодателя си: по щета 185807 (25 521.61 лв.), а именно за 8 507.20 лв., а
по щета 195770 - за 1/3 от 67 984.96 лв., или 22 661.65 лв., общо 31 168.85 лв.
Ответникът В. Н. Т. следва да отговаря за 1/3 от задължението на
наследодателя си по щета 185807 (25 521.61 лв.), а именно за 8 507.20 лв., а по
щета 195770 - за 1/3 от 67 984.96 лв., или 22 661.65 лв., общо 31 168.85 лв.
С така предявените претенции и доколкото Застрахователят се
суброгира в правата на застрахования едва след плащане на
застрахователното обезщетение, за Д.З. АД било възникнало правото да
претендира гореописаните вземания, едва след плащане на обезщетенията,
т.е. след 06.06.2018 г. и 07.06.2018 г.
Във връзка с евентуално възражение за изтекла погасителна давност от
страна на ответниците се иска да се вземе предвид разпоредбата на чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, а
4
именно, че: за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Ето защо,
съобразявайки факта, че отмяната на извънредното положение настъпи на 13
май 2020 г.,то, за периода 13 март 2020 г. - 13 май 2020г., давност за
горепосочените вземания не е текла, с оглед на което и евентуално погасяване
на правата по така предявените претенции би настъпило едва на 06.08.2023 г.
и 07.08.2023 г.
Иска се да бъде постановено съдебно решение ,с което на основание чл.
410, ал.1 от КЗ /нов/, във връзка с чл. 60 от ЗН, да се осъди ответника Т. Н. Т.
с ЕГН: ********** да заплати на Д.З. АД ЕИК: 0 сумата от 31 168.85 лв.,
представляваща регресна претенция за част от изплатеното застрахователно
обезщетение по щети 185807 и 195770, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата, да
се осъди ответника Д. Н. Т. с ЕГН: **********, да заплати на Д.З. АД с ЕИК:
0 сумата от 31 168.85 лв., представляваща регресна претенция за част от
изплатеното застрахователно обезщетение по щети 185807 и 195770, заедно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, да се осъди ответника В. Н. Т. с
ЕГН:********** да заплати на Д.З. АД с ЕИК: 0 сумата от 31 168.85 лв.,
представляваща регресна претенция за част от изплатеното застрахователно
обезщетение по щети 185807 и 195770, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените съдебно - деловодни разносни и
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
Към исковата молба са приложени :
1. Полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на авТ.билистите-
електронно извлечение от Информационната система на Застрахователя;
2. Справка за наличие на валидна полица по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на авТ.билистите за МПС с ДК № СА 1345 СВ;
3. Постановление за прекратяване на наказателно производство №
1440/2011 г. по описа на Окръжна ПрокуратурВ;
5
4. Протокол за оглед на местопроизшествие от 01.10.2011 г. ведно със
скица на ПТП;
5. Заповед от 25.06.2007г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна
Агенция „Пътища“ при Министерство на Финансите относно забрана за
движението на ППС с животинска тяга по първокласни пътища в Страната;
6. Решение от 16.05.2016г. на СГС, постановено по гр. дело № 5105/2015г.,
1 ГО, 10 състав; Решение от 30.08.2016г. за допълване на Решение от
16.05.2016г. по гр. дело № 5105/2015г. на СГС, 1 ГО, 10 състав;
7. Решение № 2603/13.2017г. на САС, постановено по гр. дело №
5455/2016г.,
8. Ликвидационен акт № 247361/02.12.2014г. ведно с преводно нареждане
за сумата от 26 330.00 лв., изплатени на С.С.В.;
9. Ликвидационен акт № 703714/05.06.2018г. ведно с преводно нареждане
за сумата от 51 043.23 лв., изплатена на 06.06.2018г. на С.С.В.;
10. Решение от 11.07.2017г. на СГС, 1 ГО, 3 съдебен състав, постановено по
гр. дело № 5106/2015г.
11. Решение № 836/10.04.2018г. на САС, ГО, 12 състав, постановено по гр.
дело № 6478/2017г;
12. Решение № 133/23.12.2019г. на ВКС по Т.Д. № 2399/2018г.
13. Ликвидационен акт № 247359/02.12.2014г. ведно с преводно нареждане
за сумата от 42192.00 лв. изплатена на Т.Д.Г.;
14. Ликвидационен акт № 702765/05.06.2018г. ведно с преводно нареждане
от 07.06.2018г. за сумата от 135 696.92 лв., изплатена на Т.Д.Г..
Депозиран е в срок отговор на исковата молба (л.77-79 от делото ,том
първи)от
1. Д. Н. Т.. ЕГН **********. адрес: с. Р
2. Т. Н. Т.. ЕГН **********. адрес: с. Р
3. В. Н. Т.. ЕГН **********. адрес: с. Р
С отговора се оспорват изцяло депозираната искова молба и всички
претенции по основание и размер.
6
На първо място се оспорват твърденията в исковата молба, че
ответниците са наследници на Н.Т.Ш., които да са приели оставеното от
починалия наследство. Към исковата молба не било представено
удостоверение за наследници или друг документ, от който да е видно въобще
кои лица са призовани към наследяване.
На второ място, дори и съдът да приеме, че ответниците са призовани
към наследяване наследници по закон на Н.Т.Ш., до настоящия момент
ответниците не били упражнили правото си да приемат или да се откажат от
оставеното от Н.Т.Ш. наследство. В нито един момент след настъпването на
смъртта на Н.Т.Ш. ищецът не бил искал на ответниците да им бъде определен
срок, в който да заявят дали желаят да приемат или да се откажат от
оставеното наследство. Такъв срок не е бил определен нито в нарочно
производство пред съда по чл. 51, ал. 1 ЗН, нито в рамките на посочените от
ищеца производства по гр.д. № 5105/2015 г. на СГС и гр.д. № 5106/2016 г. на
СТС. По тези производства ищецът бил заявил искане ответниците да бъдат
конституирани като подпомагаща страна, което е било уважено от съда без
да бъде дадена възможност за становище преди това и без да е бил даден
срок, в който ответниците да заявят дали приемат или се отказват от
оставеното наследство, като това определение за конституиране не подлежи
на обжалване нито самостоятелно, нито в рамките на въззивното
производство.
Като подпомагаща страна по гр.д. № 5105/2015 г. на СГС и гр.д. №
5106/2016 г. на СГС е следвало да бъдат конституирани само приелите
наследството наследници на Н.Т.Ш.. Когато съдът е конституирал като
подпомагаща страна лице, по отношение на което не са били налице
предпоставките по чл. 218 и чл. 219 от ГПК, тогава постановеното съдебно
решение нямало спрямо това лице действието по чл. 223, ал. 2 от ГПК. В този
смисъл била трайната съдебна практика на ВКС. Именно такъв бил и
настоящият случай. Тъй като ответниците по настоящото дело са били
неправилно конституирани като подпомагаща страна в рамките на
производствата по гр.д. № 5105/2015 г. на СГС и гр.д. № 5106/2016 г. на СГС,
което конституиране не подлежало на никакъв инстанционен контрол, то
цитираните в исковата молба съдебни решения всъщност не се ползвали с
обвързващата сила на мотивите между ответника и подпомагащата страна.
7
В случай, че се приеме,че ответниците имат качеството на приели
наследството наследници,се прави възражение за изтекла погасителна
давност на претендираните вземания. Исковата молба е входирана на
02.08.2023 г., а твърдените от ищеца плащания са направени на 06.06.2018 г. и
07.06.2018 г. От датата на плащане до датата на подаване на исковата молба
бил изминал период от повече от 5 години, поради което се поддържа,че
претенцията е погасена по давност.
Поддържа се ,че по-голямата част от изплатените на 06.06.2018 г. и
07.06.2018 г. суми всъщност представляват законна лихва, поради което за
тях била приложима по-кратката 3-годишна давност.
Оспорва се претенцията по размер, доколкото посочените в исковата
молба наследници твърдият да не са единствените наследници на починалия
Н.Т.Ш.. Твърдят, че наследодателят е оставил и други наследници, които
дори са приели оставеното им наследство, поради което напълно произволни
са определените от ищеца квоти от по 1/3 от наследствените задължения за
всеки един от ответниците по настоящото дело.
Оспорва се съществуването на следните документи:
- Полица „Гражданска отговорност“ с номер 85119010125.
- Справка от Гаранционен фонд за наличието на активна застраховка
„ГО“.
- Протокол за оглед на местопроизшествието от 01.10.2011 г.
- Заповед изх. № РД-22-262/25.06.2007 г. за въвеждане на временна
организация на движението.
- Решение № ..../16.05.2016 г. по гр.д. № 5105/2015 г. на Софийски
градски съд.
- Решение № ..../30.08.2016 г. по гр.д. № 5105/2015 г. на Софийски
градски съд.
- Решение № 2603/13.12.2017 г. по гр.д. № 5455/2016 г. на Софийски
апелативен съд.
- Решение № ..../11.07.2017 г. по гр.д. № 5106/2015 г. на Софийски
градски съд.
- Решение № 836/10.04.2018 г. по гр.д. № 6478/2017 г. на Софийски
8
апелативен съд.
- Решение № 133/23.12.2019 г. по т.д. № 2399/2018 г. на ВКС, II т.о.
- Платежно нареждане 06.06.2018 г. за сумата от 51 043,23 лв.
- Платежно нареждане от 07.06.2018 г. за сумата от 135 696,92 лв.
Твърди се , че представените като заверени преписи документи въобще
не съществуват, а при условие на евентуалност, че не са подписани от лицата,
посочени като техни автори.
Поддържа се , че постановените решения по гр.д. № 5105/2015 г. на
СГС и гр.д. № 5106/2016 г. на СГС (ако изобщо съществуват) имат
обвързваща сила само доколкото в настоящия процес ответниците не могат да
правят възражения, които биха могли да направят в рамките на тези
производства, с които да бъде намален размера на задължението на
застрахователя. Т.е. ответниците не могат да правят възражение за зле воден
процес. Постановените решения имали обвързваща сила на мотивите досежно
отговорността на застрахователя. Постановените решения обаче нямали сила
на пресъдено нещо досежно наличието на принос от страна на Н.Ш.. Този
въпрос бил без значение за размера на претенцията, доколкото ответникът не
можел да се позовава на съпричиняване от страна на други лица, различни от
пострадалия, поради което и съдът изначално не е длъжен въобще да се
произнася по него. Случайното му споменаване в мотивите на съда било
ирелевантно, доколкото подпомагащата страна нямала правен интерес да
обжалва решението на съда в тази част, тъй като дори и да бъде прието от
следващата инстанция, че принос на съделинквента няма, това не би довело
до промяна в крайния изход от делото. Иначе казано, за подпомагащата
страна липсвала възможност да обжалва решението само в частта на
мотивите, където се приема съпричиняване от страна на Н.Ш., поради което
не можела да се защитава в рамките на това съдебно производство по този
въпрос. Затова именно се поддържа, че съпричиняването на вредоносния
резултат от Н.Ш. следва да бъде установено при условията на пълно и главно
доказване именно в рамките на настоящия процес.
На следващо място, в нито един от съдебните актове, представени с
исковата молба, не било прието от съда, че водачите В.и Ш. имат точно по
50% принос за настъпване на ПТП. Какъв точно е размерът на приноса на
всеки един от водачите подлежало на самостоятелно установяване от страна
9
на ищеца. Самият ищец бил посочил в исковата си молба, че когато няколко
лица отговарят солидарно и един от длъжниците е платил целия дълг, то
останалите съдлъжници отговаряли пред него „съобразно своята
отговорност“. Какъв точно е обемът на отговорността на Н.Т.Ш. по
настоящото дело не се установявало, не се установявало и в рамките на
производствата по гр.д. № 5105/2015 г. на СГС и гр.д. № 5106/2016 г. на СГС.
Поддържа се ,че доказателствената тежест е за ищеца да установи точният
размер на приноса на водача Ш за настъпването на ПТП. Твърди се, че този
принос, ако го има, е по-малко от 50%, тъй като ЗДвП вменява в задължение
на водачите на МПС по-големи отговорности и по-строги изисквания при
понасяне на отговорността за опазване на останалите участници в
движението в сравнение с отговорността на останалите участници в
движението.
Твърди се ,че цитираната от застрахователя правна норма на чл. 410,
ал. 1 КЗ въобще не намирала приложение, доколкото Кодексът за
застраховането от 2016 г. въобще не е бил действащо приложимо право към
момента на сключване на застраховката и настъпването на застрахователното
събитие. Тъй като застрахователната полица е била сключена преди
01.01.2016 г., то за нея не се прилагали разпоредбите на новия КЗ от 2016 г.,
съгласно параграф 22 ПЗР на КЗ.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК ако лицето,
причинило вредата, е възходящ, низходящ или негов съпруг, както и ако
принадлежи към домакинството на застрахования или живее във фактическо
съпружеско съжителство с него, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е
действало умишлено. Тази разпоредба уреждала регресна отговорност
единствено в случай, че застрахованият умишлено е причинил вредата. В
настоящия случай застраховани били не само ищците по гр.д. № 5105/2015 г.
на СГС и гр.д. № 5106/2016 г. на СГС, но и водачът Ш тъй като с действията
си водачът М.И.В. е причинил освен другите вреди и смъртта на Н.Т.Ш.,
поради което ответниците по настоящото дело като родственици на
застрахования имали качеството увредени лица, тъй като са претърпели
неимущестени вреди вследствие неговата смърт, за което им е било
присъдено застрахователно обезщетение по гр. д. № 3707/2013 г. по описа на
Софийски градски съд.
10
Оспорват се всички фактически и правни твърдения в исковата молба.
Оспорва се Н.Ш. да е допуснал нарушение на ЗДвП, оспорва се това
нарушение да се намира в причинна връзка с настъпването на вредоносния
резултат, отпорва се застрахователят да е извършил твърдените плащания и
сметките на получателите да са били заверени с посочените в исковата молба
суми.
Иска се да бъдат отхвърлени всички предявени от ищеца искове по гр.д.
№ 278/2023 г. по описа на Окръжен съВ. Претендират се и сторените по
делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Иска се на основание чл. 183 ГПК ищецът да бъде задължен да
представи в оригинал за констатация следните документи, приложени към
исковата молба в заверени от процесуалния представител на страната
преписи:
- Полица „Гражданска отговорност“ с номер 85119010125.
- Справка от Гаранционен фонд за наличието на активна застраховка
„ГО“.
- Протокол за оглед на местопроизшествието от 01.10.2011 г.
- Заповед изх. № РД-22-262/25.06.2007 г. за въвеждане на временна
организация на движението.
- Решение № ..../16.05.2016 г. по гр.д. № 5105/2015 г. на Софийски градски
съд.
- Решение № ..../30.08.2016 г. по гр.д. № 5105/2015 г. на Софийски градски
съд.
- Решение № 2603/13.12.2017 г. по гр.д. № 5455/2016 г. на Софийски
апелативен съд.
- Решение№ ..../11.07.2017 г. по гр.д. № 5106/2015 г. на Софийски градски
съд.
- Решение № 836/10.04.2018 г. по гр.д. № 6478/2017 г. на Софийски
апелативен съд.
- Решение № 133/23.12.2019 г. по т.д. № 2399/2018 г. на ВКС, II т.о.
- Платежно нареждане 06.06.2018 г. за сумата от 51 043,23 лв.
- Платежно нареждане от 07.06.2018 г. за сумата от 135 696,92 лв.
11
Искането е мотивирано от изложената в отговора на исковата молба
защитна теза, че тези документи въобще не съществуват. Тези документи
въобще не са били подписани от лицата, които са посочени за техни
съставители, нито представлявали официално заверени преписи на
оригинални документи, поради което се твърди,че те не са надлежни
доказателства и нямат никаква доказа телствена сила.
Ако такива документи съществуват, се оспорва автентичността на
положените подписи както следва:
- В полица „Гражданска отговорност“ с номер 85119010125 - подписите
положени в графата „застраховател“ и „застраховащ“.
- Справка от Гаранционен фонд за наличието на активна застраховка
„ГО“ - подписът на издателя на справката.
- Протокол за оглед на местопроизшествието от 01.10.2011 г. - подписът
на разследващия орган.
- Заповед изх. № РД-22-262/25.06.2007 г. за въвеждане на временна
организация на движението - подписите на издателите на заповедта.
- Решение № ..../16.05.2016 г. по гр.д. № 5105/2015 г. на Софийски
градски съд - подписът на служителя на съда, удостоверил официално
верността на преписа с оригинала.
- Решение № ..../30.08.2016 г. по гр.д. № 5105/2015 г. на Софийски
градски съд - подписът на служителя на съда, удостоверил официално
верността на преписа с оригинала.
- Решение № 2603/13.12.2017 г. по гр.д. № 5455/2016 г. на Софийски
апелативен съд - подписът на служителя на съда, удостоверил официално
верността на преписа с оригинала.
- Решение№ ..../11.07.2017 г. по гр.д. № 5106/2015 г. на Софийски градски
съд-подписът на служителя на съда, удостоверил официално верността на
преписа с оригинала.
- Решение № 836/10.04.2018 г. по гр.д. № 6478/2017 г. на Софийски
апелативен съд - подписът на служителя на съда, удостоверил официално
верността на преписа с оригинала.
- Решение № 133/23.12.2019 г. по т.д. № 2399/2018 г. на ВКС, II т.о. -
подписът на служителя на съда, удостоверил официално верността на преписа
12
с оригинала.
- Платежно нареждане 06.06.2018 г. за сумата от 51 043,23 лв. - подписът
на наредителя и на банковия служител.
- Платежно нареждане от 07.06.2018 г. за сумата от 135 696,92 лв. -
подписът на наредителя и на банковия служител.
В случай, че в о.с.з. ищецът представи оригиналите на посочените
документи или официално заверени преписи от тях,ответниците заявяват,че
си запазват правото да оттеглят всички или част от направените оспорвания
на подписи, така както са заявени с отговора. Към настоящия момент от
качеството на приложените от ищеца преписи обаче не можело да се
направи категоричен извод за тяхната автентичност.
Иска се ако ищецът не представи в оригинал за констатация посочените
документи да се изключат същите от доказателствата по делото.
След като взе предвид събраните по делото доказателства Окръжен
съд-В прие за установено от фактическа страна следното :
С присъда №27/10.05.2013 г. по НОХД 84/2013 г. по описа на Окръжен
съд-В подсъдимият М.И.В. роден на 23.05.1987г. в гр. М живущ в гр.Р,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в
«Иоми - Фрукт» ЕООД гр.Роман, неосъждан, ЕГН:********** е признат за
ВИНОВЕН в това, че на 01.10.2011 г. около 20.45часа на път I-1-Е-79, км.
63+4 в района на сР, обл.В, при управление на МПС - товарен авТ.бил «Ивеко
Дейли Е4» с ДКН СА1345СВ нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 от
ЗДвП и чл.21, ал1 от ЗДвП - движил се с превишена скорост и несъобразена с
атмосферните условия и с конкретните условия на видимост - движение в
тъмната част на денонощието на светлини и по непредпазливост причинил
смъртта на Н.Т.Ш. от сР, обл.В, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.
«в», във вр. с чл.342, ал.1 от НК е осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от 2 /две/ години.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така
наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/
години и 6 /шест/ месеца.
На основание чл.343г от НК е лишен подсъдимият М.И.В. със снета по
13
- горе самоличност от правото да управлява МПС за срок от 2 /две/ години,
като зачита изтърпяното наказание до влизане на присъдата в сила, ако има
такова.
Съдът е приел за установено от фактическа страна следното :
„На 01.10.2011 г. около 19.30 часа подсъдимият М.В. свидетелят Т.Д и
свидетелят С.В тръгнали от гр.Р за гр.В с товарен авТ.бил „Ивеко Дейли Е4"
с ДК№ СА 1345 СВ, като подс. В управлявал авТ.била.
Подс. М В се движел в тъмната част на денонощието на включени
светлини по главен път I-1-Е-79 със скорост 96 км/ч.
Около 20.30 часа пострадалият Н.Ш. и свид. Я.Г ,след като натоварили с
дърва конска каруца с гумени колела в землището на с. П обл.В ,тръгнали да
се прибират за с.Р.
Преди да излязат на главен път Е-79 свид. Я.Г слязъл от каруцата, а
пострадалият Ш излязъл с конската каруца на главен път Е-79 от разклона за
с. П отляво по посоката на движение на подс. В с товарния авТ.бил и
продължил движението си в дясната лента на платното за движение със
скорост от около 10 км/ч. на прав участък от пътя пред товарния авТ.бил.
Каруцата не е била оборудвана със светлоотразители в разрез с
разпоредбата на чл.71 ал.1 отЗДвП.
На около 310 м. след мястото, където каруцата се включила в
движението /разклона за с. П/ на прав участък от пътя на км.63+4 подс. В с
управлявания от него товарен авТ.бил ударил с предна челна част на авТ.била
задната част на товара на каруцата - трупи от дългобазисен материал, като
при удара част от дървения материал се вклинил в предната част на товарния
авТ.бил, преминавайки през двигателния отсек и достигнал до пътниците в
авТ.била. След удара товарния авТ.бил „Ивеко Дейли" продължил
движението си напред с отклонение вляво, като се установил на левия банкет.
В резултат на удара каруцата се разпаднала на части и под въздействие
на инерционните сили заедно с товара и пострадалия Ш се установила извън
платното за движение вдясно по посока на движението.
Вследствие ПТП водачът на каруцата, пострадалия Ш починал на място, а
свидетелите Т.Г и С.В получили телесни повреди. Пострадалите Т.Г и С.В са
упражнили правата си по чл. 343 ал.2 от НК, като в качеството си на
14
пострадали са поискали наказателното производство да бъде прекратено.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза смъртта
на Н.Ш. се дължи на несъвместими с живота увреждания- черепно-мозъчна и
гръдно-коремна травма.
Описаните травматични увреждания отговорят да са причинени при
падане от каруцата на твърда плоскост при възникналото ПТП. Смъртта е в
пряка причинна връзка с травмата.
В момента на смъртта пострадалият се е намирал в тежка степен на
алкохолно опиянение с концентрация на алкохол в кръвта 3,66%.
Видно от заключението на тройната автотехническа експертиза подс. В
се движел със скорост 96 км/ч. при разрешена скорост 90 км/ч. Съобразената
скорост на движение на товарния авТ.бил „Ивеко Дейли" в конкретната път
обстановка е била около 59 км/ч.
При движение на товарния авТ.бил със съобразената скорост от около
59 км/ч. в условията на произшествието не би настъпило ПТП и ударът с
каруцата би бил предотвратим.
С гореизложеното подсъдимият В е нарушил правилата за движение -
чл. 20 ал.2 от ЗДвП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП - движел се е с превишена скорост,
която не е съобразена с атмосферните условия и конкретните условия на
видимост- движение в тьмната част на денонощието на светлини, които
нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия престъпен резултат.
Приетата фактическа обстановка се потвърждава от обясненията на
подсъдимия, от показанията на разпитаните свидетели С.С.В., Т.Д.Г.
С.Т.Ш.Д.Ж.Н. А.Н.В. Я.Е.Г Д. Н. Т., от протокола за оглед на
местопроизшествието и приложения фотоалбум, от заключенията на съдебно-
медицинската експертиза на д-р. А.П. И.а, от автотехническите експертизи на
инж. И.В. И. и тройната автотехническа експертиза на инж. В.Т.П. инж. И.В.
И., инж. Р.П.И. както и от приложените писмени доказателства.
Съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият е управлявал
МПС на къси светлини, със скорост която не му позволява във видимата зона
на късите светлини да предприеме действия, които да предотвратят ПТП.
Движел се е с превишена скорост. Не се възприема тезата на защитата, че
каруцата изведнъж се е появила на пътя. Каруцата е била натоварена с тежък
15
дървен материал и се е движела бавно.
Обяснението на подсъдимия, че е управлявал на къси светлини защото
имало насрещно движение е несъстоятелно.
От обясненията на подсъдимия и на свидетелите Т.Д и С.В става ясно,
че са възприели фактическата обстановка по един и същ начин. Те твърдят, че
приближавайки към с.Р не са видели каруцата и че тя изведнъж се е
изпречила на пътя им.
Съдът не приема тази теза с оглед на останалите доказателства по
делото.
На първо място каруцата е била натоварена с големи трупи дървен
материал. Това значително увеличава масата, а съответно и инертността на
превозното средство. То не може да се движи бързо, нито да извършва резки
маневри.
На второ място каруцата е била теглена от един кон, не от няколко за да
е много маневрена, теглена е била само от един кон. Само един кон е теглил
натоварената каруца и това значително ограничава нейната маневреност.
На трето място най-близкия изход на главния път е на 310 метра преди
мястото на удара. Тоест няма начин натоварената каруца да се е появила на
пътното платно някъде другаде, освен от този черен път, който се намира на
разстояние 310 метра от мястото на ПТП.
Налага се извод, че свид. Я.Г говори истина, като казва, че се е движел
пеш около 100 метра зад каруцата и когато бусът е минал покрай него на Г му
е „паднала шапката”/цитат от неговите показания/.
Налага се извод, че подсъдимият и свидетелите Д и В не говорят истина,
като казват, че каруцата се е появила изведнъж. Каруцата е била през цялото
време на пътя и товарният бус е приближил към нея с висока скорост, но
водачът не я е забелязал.
Твърденията на последните трима, че каруцата е била застанала напряко
върху пътното платно ,също не се възприемат от съдебния състав. Ударът е
настъпил в дясната лента по посока на движението на буса и каруцата.
Наблизо няма завой, нито е имало причина каруцата да завива, поради което
тази версия се възприема като защитна версия, но неподкрепена с никакви
доказателства.
16
Съдът не приема тезата на свид. Я.Г, че каруцата е била сигнализирана
със светлоотразителен триъгълник. Нито на фотоалбума, нито при огледите
са открити следи от цял или счупен светлоотразителен триъгълник. Такива
следи би трябвало да има още повече, че според Г триъгълникът е бил вързан
със сезал за дървения материал, който е бил натоварен в каруцата. Сезал не е
открит, не е открита и пластмаса от такъв триъгълник.
Деянието е съставомерно по чл. 343 ал.1 б"в" във вр. с чл. 342 ал.1 от
НК.
От обективна страна изпълнителното деяние се състои в това, че
подсъдимият на 01.10.2011 г. около 20.45 часа на път I-1-Е-79 км.63+4 в
района на сР, обл.В при управляване на МПС - товарен авТ.бил „Ивеко Дейли
Е4" с ДК№ СА 1345 СВ нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.2 от ЗДвП
и чл. 21 ал.1 от ЗДвП - движил се е с превишена скорост, която не е
съобразена с атмосферните условия и с конкретните условия на видимост -
движение в тъмната част на денонощието на светлини и по непредпазливост
причинил смъртта на Н.Т.Ш. от сР, обл.В- престъпление по чл. 343 ал.1 б"в"
във вр. с чл. 342 ал.1 от НК.
Анализ на пътната обстановка от правна страна, сочи че:
Подсъдимият е управлявал товарен бус „Ивеко” с превишена скорост от
96 км/ч / при разрешена скорост 90 км/ч / по посока от гр. М към грВ и в
участък преди навлизане в с.Р е предизвикал ПТП.
Идеята на обвинението, че с оглед безопасната скорост от 59 км/ч бусът е
следвало да се движи по международния път с такава скорост не звучи
сериозно, доколкото подсъдимият не е възприел каруцата като препятствие за
да намали скоростта на движение.
Съвсем сериозно обаче звучи идеята, че след като се движи по
международен път с много висока скорост, водачът следва да предприеме
мерки за да възприеме правилно и цялостно пътната обстановка - следвало е
да се движи на дълги светлини /осветяват 160 метра напред/ за да може да
възприеме пътното платно пред себе си. Това обаче по думите на подсъдимия
и на свидетелите, които са пътували с него в буса не е било направено.
Подсъдимият се е движел на къси светлини и това не му е позволило да
възприеме каруцата като препятствие на пътя пред себе си.
17
Твърдението на подсъдимия, че се е движил на къси светлини, защото
имало насрещно движение е незащитима теза. Ако е било така, той е следвало
да намали скоростта си на движение.
За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на
извършителя, което обективира неговото субективно отношение към
стореното. От субективна страна изпълнителното деяние е извършено
виновно, поради непредпазливост, като формата на вина е небрежност -
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За това деяние законът предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА от 3 месеца до 6 години.
Съдът намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат ефективно
осъществени, като на подсъдимия се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 2 години.
Съдът приема, че след като подсъдимият е неосъждан има основание да
се приложи института на условното осъждане и на основание чл.66 от НК
отложи изтърпяването на така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 3 години и 6 месеца.
Чистото съдебно минало е смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Освен това поведението на пострадалия също е допринесло за натъпване
на ПТП и това също се отчита, като смекчаващо вината обстоятелство.
Съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства това, че в нарушение на правилата за движение каруцата
се е движила по главен път Е-79, който е международен път. Каруцарят
не е имал право да се движи по този път.
Освен това каруцата не е била осветена, нито е била сигнализирана
по някакъв начин и не е било възможно да бъде разпозната като
препятствие в тъмнината.
С оглед на това Съдът намира, че поведението на пострадалия Н.Ш. е
допринесло за настъпване на ПТП.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприе факта, че
подсъдимият не осъзнава връзката между престъпното си поведение и
престъпния резултат. Той смята че не е виновен и в крайна сметка не
18
осъзнава вината си.
С оглед на това отегчаващо вината обстоятелство и на факта, че
присъдата се постановява при балансиращи вината обстоятелства съдебният
състав намира, че следва да се наложи наказание над минималния размер,
както е изяснено по-горе.
Съдът намира, че срокът на наказанието лишаване от правоуправление
следва да се определи на 2 години.
От така посочените производства и от извършеното от компетентните
органи разследване се установило, че и двамата водачи са допринесли за
настъпване на инцидента при независимо съизвършителство/съпричиняване,
вследствие на което водачът на ППС с животинска тяга е починал, а
пътниците в товарния авТ.бил са получили телесни увреждания.“
Във връзка с получените увреждания и въз основа на валидна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ на авТ.билистите с № 085119010125
(период на покритие от 13.04.2011. до 12.04.2012г.), сключена за т.а. „Ивеко
Дейли“ с ДК № СА 1345 СВ и покриваща отговорността на водача М.В. при
Д.З. АД били образувани две ликвидационни преписки по щети:
1. За телесните увреждания, болки и страдания на пътника С.С.В. -
ликвидационна преписка по щета 185807;
2. За телесните увреждания, болки и страдания на пътника Т.Д.Г.-
ликвидационна преписка по щета № 195770;
Въз основа на така посочените преписки, в качеството на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на единия от „съпричинителите“,
Д.З. АД изплатило на пострадалия С.С.В. (щета 185807), следните суми:
- На 05.12.2014 г. - сумата от 26 355,00 лв. платена по извънсъдебно
споразумение;
- На 06.06.2018 г. - сумата от 51 043.23 лв., представляваща
присъдено допълнително обезщетение, ведно с лихви и разноски по
определянето му, съобразно съдебни актове, както следва: Решение от
16.05.2016г. на СГС, постановено по гр. дело № 5105/2015г., допълнено с
Решение от 30.08.2016 г. и потвърдено с Решение №2603/13.12.2017 г. на
САС по гр. дело № 5455/2016 г.;
За телесните увреждания, болки и страдания на Т.Д.Г. и щета 195770
19
,Д.З. АД изплатило следните суми:
- На 05.12.2014 г. - сумата от 42 192.00 лв. платена по извънсъдебно
споразумение;
- На 07.06.2018 г. - сумата от 135 696.92 лв., представляваща
присъдено допълнително обезщетение, ведно с лихви и разноски по
определянето му, съобразно следните съдебни актове: Решение от 11.07.2017
г. на СГС постановено по гр. дело № 5106/2015г.; Решение №
836/10.04.2018г. на САС, постановено по гр. дело № 6478/2017г. и Решение
№ 133/23.12.2019г. на ВКС, постановено по т.д. № 2399/2018 г.
По делото е представено заключение от вещото лице Р. А. Г. (л.6-8 от
делото ,т.втори )
Вещото лице дава заключение ,че от предоставеното по делото
преводно нареждане за кредитен превод е видно, че Д.З. АД е наредило
плащане на сума в размер на 51 043,23лв. с получател С.С.В. по личната му
банкова сметка в Банка „ДАД на дата 06.06.2018 г.Като основание за
плащане е посочено-„щ. 185807/11 ГО на МПС и гр.д .5105/15 СГС присъдено
застр.об.“
От предоставеното по делото преводно нареждане за кредитен превод е
видно, че Д.З. АД е наредило плащане на сума в размер на 135 696,92лв. с
получател Т.Д.Г. по личната и банкова сметка в Банка „ДАД на дата
07.06.2018г.Като основание за плащане е посочено-„щ. 195770/12 ГО на МПС
и грд 5106/15 СГС присъдено застр.об.“
От предоставеното на експертизата извлечение по разплащателна
сметка на Д.З. АД в „У.Б.“АД е видно, че на 06.06.2018 г. е направен превод с
платежно нареждане към Банка „ДАД банкова сметка
ВG92SТSА93000019877032 с контрагент С.С.В. на сума в размер на 51
043,23лв. Като допълнителна информация е посочено- „щ. 185807/11 ГО на
МПС и грд 5105/15 СГС присъдено застр.об.“
От предоставеното на вещото лице извлечение по разплащателна сметка
на Д.З. АД в „У.Б.“АД е видно, че на 07.06.2018 г. е направен превод с
платежно нареждане към „Банка ДЕАД, банкова сметка
ВG73SТSА93000020141699 с контрагент Т.Д.Г. на сума в размер на 135
696,92лв. Като допълнителна информация е посочено- $щ. 195770/12 ГО на
20
МПС и грд 5106/15 СГС присъдено застр.обезщ.“
От предоставената на вещото лице информация от Банка „ДАД е
видно следното:
1. На 07.06.2018 г. по сметка с IBAN ВG92STSА93000019877032 с
титуляр С.С.В., ЕГН:********** е постъпила сума в размер на 51043,23лв. от
сметка с IBAN ВG71UNCR76301002GNRLIN с наредител Д.З. АД и
основание „щ. 185807/11 ГО на МПС, грд 5105/15 СГС присъдено“.
2. На 07.06.2018г. по сметка с IВАN ВG73STSА93000020141699 с
титуляр Т.Д Стайкова, ЕГН:********** е постъпила сума в размер на 135
696,92лв. от сметка с IBAN ВG71UNCR763010020GNRLIN с наредител Д.З.
АД и основание „щ. 195770/12 ГО на МПС, грд 5106/15 СГС присъдено“ .
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В
прие за установено от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 213 от Кодекса за застраховането(отм.), с
плащане на застрахователното обезщетение, Застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата, и има право да
получи от него изплатеното обезщетение заедно с лихвите и разноските по
определянето му. В настоящия случаи и доколкото е налице съпричиняване,
наследодателят на ответниците следвало да възстанови част от изплатената
сума,съответстваща на степента на съпричиняване , т.е. неговите наследници
ще отговарят за част от изплатените суми и съобразно квотите си, по 1/3 за
всеки.
Съгласно чл. 53 ЗЗД и чл. 127 от ЗЗД когато няколко лица отговарят
солидарно за нанесените вреди и след като един от длъжниците е понесъл
(изплатил) цялото задължение, то, останалите съдлъжници отговарят пред
него съобразно своята отговорност.
По горепосочените дела ответниците В. Н. Т., Т. Н. Т. и Д. Н. Т. са
привлечени и са взели участие като трети лица помагачи на страната на Д.З.
АД,поради което те са обвързани от мотивите на съдебните решения,
постановени по делата.Доколкото носят качеството наследници на единия от
виновните водачи, допринесъл за настъпване на вредите, а именно Н.Ш.,
ответниците отговарят за неговите задължения по смисъла на чл. 60 от Закона
за наследството, съобразно квотите си, т.е. всеки от тях за 1/3 от дълга на
наследодателя.
При преценка на събраните по делото доказателства Окръжен съд-В
приема,че наследодателят на ответниците е причинил ПТП и вреди на
пострадалите лица при наличие на независимо съпричиняване и 50 % принос.
21
Цитираните по-горе съдебни актове са съобразени със задължителната
съдебна практика ,обективирана в Решение №121/18.09.2014 г. и др.Тази
практика приема ,че според разясненията в съобразителната част на
Тълкувателно решение № 2/ 06.06.2012г. по тълк. д. №1/ 2010г. на ОСТК на
ВКС, прякото право на пострадалия по чл.226, ал.1 КЗ има вторичен характер
спрямо деликтното му право по чл.45 ЗЗД, тъй като не може да се породи, ако
увреденият няма право на обезщетение за деликт, застрахователят не дължи
повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а
погасяването на деликтното право води и до погасяване на прякото
притезание по чл.226, ал.1 КЗ. Подчертана е социалната функция и
предназначение на предоставеното от закона на пострадалия пряко право на
обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,
целящо да гарантира реалното му удовлетворяване.
С оглед установената в чл.53 ЗЗД солидарна отговорност на
причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за
всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно
приноса им. Въпреки, че застрахователят по гражданската отговорност на
един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с
останалите делинквенти или техните застрахователи, предвид
функционалната обусловеност на прякото право от деликтното,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” отговаря по
отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него
делинквент - за всички вреди за целия им размер, като отговорността на
застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по
договора за застраховка.
Приема се ,че при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от
няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската
отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за
пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не
съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент .
С оглед на горното съдилищата в посочените по-горе решения
са осъдили ищеца в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданската отговорност”, сключена с един от тях да заплати на
увредените лица С.С.В. и Т.Д.Г. пълния размер на вредите , а не съобразно
приноса за увреждането на застрахования при него делинквент М И. В
Окръжен съд-В намира ,че приносът на Н.Ш. е 50% .От влязлата в
сила присъда се установява ,че неимуществените вреди на С. Ви Т.Д.Г. са
причинени при условията на независимо съпричинителство от водача М Ви
от наследодателя на ответниците Н.Т.Ш. .По силата на Чл.53 ЗЗД водачът М
Ви наследодателят на ответниците Н.Т.Ш. отговарят солидарно .Тъй като
друго не следва от отношенията между солидарните длъжници ,то това ,което
е платена на кредитора ,трябва да се понесе от тях по равно съгласно Чл.127
ал.1 ЗЗД.
Окръжен съд-В намира ,че приносът на наследодателят на ответниците
Н.Т.Ш. е 50% и съгласно изложената по-горе фактическа обстановка .Той се е
22
движел през нощта с необозначено по реда на Чл.71 ал.1 ЗДвП ППС –законът
постановява всяко пътно превозно средство с животинска тяга да има два
бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя
отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво
светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.
Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на
превозното средство.
Видно от материалите на досъдебното производство , наследодателят на
ответниците Н.Т.Ш. целенасочено не е обозначил своето ППС с животинска
тяга ,тъй като превозваните от него дървени трупи за предмет на кражба и
Н.Т.Ш. целял да ги превози максимално скрито от контролните органи –в
тази насока са показанията на разпитани на досъдебното производство
свидетели.
Наследодателят на ответниците Н.Т.Ш. се е движел по главния път Е-
79 в нарушение на т.1.4 от Заповед №РД 22-262 на Фонд „Републиканска
пътна инфраструктура“ ГД „ППООРП“ от 25.06.2007 г. (л.20 -23 от
делото),забраняваща целогодишно движение по пътя на ППС с животинска
тяга .Появата му на пътното платно поради горното се е оказала абсолютно
неочаквано за водача М В. Забраната за целогодишно движение по пътя на
ППС с животинска тяга е предвидена с цел осигуряване на безопасност на
движението по главния път,тъй като ППС с животинска тяга се движат с
малка скорост и представляват по същество препятствие по пътя .
Следва да се отчете също така и фактът ,че главната (по същество
единствената )причина за причинените на пострадалите С. Ви Т.Г
неимуществени вреди са транспортираните от Н.Ш. извънгабаритни дървени
трупи с дължина около 6 метра (предмет на кражба ) ,които са пробили
купето на товарен авТ.бил «Ивеко Дейли Е4» с ДКН СА1345СВ и са
причинили на пострадалите С. Ви Т.Г средни телесни повреди .
Следва да се отчете и фактът ,че превозването на извънгабаритен товар
в тъмната част на денонощието прави размит силуета на каруцата с
животинска тяга и не дава възможност на приближаващите се водачи на
МПС правилно да преценят разстоянието на каруцата и нейните габарити .
Поради горното са неоснователни развитите от ответниците Д. Т. и В. Т.
доводи (л.154 ,т.1),че приносът на наследодателя им е само 10%.
Предмет на настоящото дело са не всички изплатени от ищеца
обезщетения във връзка с настъпилото ПТП ,а само следните суми :
-50 % от изплатеното на 06.06.2018 г. обезщетение в размер на 51 043.23
½
лв., или 25 521.61 лв., представляващи от обезщетението по щета 185807,
което ищецът е платил на С.С.В.;
- 50 % от изплатеното на 07.06.2018г. обезщетение в размер на 135
½
969.92 лв., или 67 984.96 лв., представляващи от обезщетението по щета
195770, което ищецът е платил на Т.Д.Г..
Във връзка с наследствените си квоти ,определени по реда на Чл.5 ал.1
23
от Закона за наследството , всеки от ответниците следва да отговаря за 1/3 от
посочените по горе суми, както следва:
-ответникът Т. Н. Т. следва да отговаря за 1/3 от задължението на
наследодателя си по щета 185807 (25 521.61 лв.), а именно за 8 507.20 лв., а по
щета 195770 - за 1/3 от 67 984.96 лв., или 22 661.65 лв., общо 31 168.85 лв.;
-ответникът Д. Н. Т., следва да отговаря за 1/3 от задължението на
наследодателя си: по щета 185807 (25 521.61 лв.), а именно за 8 507.20 лв., а
по щета 195770 - за 1/3 от 67 984.96 лв., или 22 661.65 лв., общо 31 168.85 лв.;
-ответникът В. Н. Т., следва да отговаря за 1/3 от задължението на
наследодателя си по щета 185807 (25 521.61 лв.), а именно за 8 507.20 лв., а по
щета 195770 - за 1/3 от 67 984.96 лв., или 22 661.65 лв., общо 31 168.85 лв.
С оглед на суброгацията на застрахователят в правата на застрахования
едва след плащане на застрахователното обезщетение за ищеца Д.З. АД е
възникнало правото да претендира гореописаните вземания, едва след
плащане на обезщетенията, т.е. след 06.06.2018 г. и 07.06.2018 г.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответниците
възражение за изтекла погасителна давност ,тъй като съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение,предвиждаща ,че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Тъй
като отмяната на извънредното положение настъпи на 13 май 2020 г.,то, за
периода 13 март 2020 г. - 13 май 2020 г., давност за горепосочените вземания
не е текла, с оглед на което не е настъпило погасяване на правата на ищеца
по така предявените претенции ,което би настъпило едва на 06.08.2023 г. и
07.08.2023 г.-искът е предявен на 02.08.2023 г.
Според т. 5 от задължителните за съдилищата в Републиката
постановки на ППВС № 17/18.ХІ.1963 г., при регресния иск с правно
основание по чл. 54 ЗЗД е погрешно да се приема, че когато причинителите
на вредоносния резултат са няколко, тяхната отговорност по исковата
претенция е също солидарна. Солидарността, според разпоредбата на чл. 121
ЗЗД не се предполага, докато солидарната отговорност, която има предвид
разпоредбата на чл. 53 ЗЗД в хипотезата на увреждане, което е било
причинено от неколцина, е само пред увреденото лице. Затова този, който е
платил на основание чл. 49 ЗЗД, не става с това пострадал по смисъла на чл.
53 ЗЗД, поради което и задължението на причинителите на вредите, за които
той е платил, не става солидарно. В резултат заплатилият вредите на
основание чл. 49 ЗЗД, „може да търси от всеки причинил само припадащата
му се част съобразно степента на съпричиняването”.
Цитираните разяснения не се отнасят обаче до специалното
суброгационно право на застрахователя по чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД - в
редакцията на този законов текст към 1.ХІ.1963 г., идентична както с тази на
отменения чл. 402, ал. 1 от търговския закон, но така също и с редакцията на
чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.),приложима към процесния казус. Според последната
24
разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП (01.10.2011 г.) и
представляваща поради това приложим към разрешаването на настоящия
случай закон, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – „до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне”. По силата на това свое суброгационно право и в случай
като процесния, в който застрахователното събитие е било съпричинено от
няколко лица, които носят солидарна отговорност съгласно чл. 53 ЗЗД,
застрахователят може да упражни регрес спрямо всички солидарни
длъжници. Този извод следва от положението, че щом застрахованият М И.
В, като водач на МПС, е имал права срещу всички солидарно отговорни (като
съпричинители) за настъпилите на 01.10.2011 г.телесни увреждания на
С.С.В. и Т.Д.Г. , то същите права следва да притежава и неговият
застраховател – в случая Д.З.АД точно по силата на суброгацията. Така
проведеното разграничение между гаранционно-обезпечителната отговорност
на юридическите лица, когато отговарят по реда на чл. 49 ЗЗД, от една страна,
и – от друга, функционално обвързаната от деликта отговорност на
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
авТ.билистите в хипотезата на суброгирането му в правата на застрахования,
по необходимост налагат извод, че суброгационните искове по чл. 213, ал. 1
КЗ (отм.) са основателни (в този смисъл решение №83/22.08.2016 г. по т.д.
№3426/2014 г.на ВКС,ТК,Първо Т.О.).
В хода на процеса ответниците Д. Н. Т. и В. Н. Т. са направили отказ
от наследството на Н.Т.Ш. (л.133 ,респ. л.206 т.1 от делото).Окръжен съд-В
намира направените откази за недействителни поради следното :
Ответникът Д. Н. Т. през 2021 г. се е разпоредил с наследствен имот, т.е.
извършил е такива действия с наследството си, от които безспорно става ясно,
че го е приел преди вписване на представения по настоящото дело отказ, като:
С Нотариален Акт за покупко-продажба на недвижим имот Акт № 1,
том IV, рег. № 2596, дело № 559 от 2010 г. на Нотариус Р. К с район на
действие РСБ с рег. № 546, от регистъра на Нотариалната камара,
Наследодателят Н.Т.Ш., чрез договор за покупко - продажба от 04.11.2010 г.,
купува :ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 77, в кв. 51 по плана на с.Р, общинаР, облВ,
одобрен със заповед № 351/1970г., целия с площ от 982 кв.м., ведно с
построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 72 кв.м. и ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със застоена площ
от 48 кв.м. и разгъната застроена площ 144 куб.м., при граници и съседи на
имота: улица, ПИ № 76 на С.Г. ПИ № 79 на Т. Т., и ПИ № 78 на Б.А. всичките
в кв. 51.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот Акт № 68, том III, рег.
№ 2310, дело № 352 от 2021 г. на Нотариус Р. К, с район на действие РС Б.,
вписан в регистъра на НК под № 546, ответникът Д. Н. Т. и ответницата В. Н.
Т., са дарили 2/3 ( по 1/3 за всеки) от свои наследствени имоти, на брат си Т.
Н. Т. с ЕГН : **********. Сделката е вписана в Служба по вписванията вх. №
2410/03.12.2021 г., Акт. № 122, том 8, дело № 978/2021 г., един от които
25
изрично описания по – горе - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 77, в кв. 51 по плана на
с.Р, общинаР, облВ, одобрен със заповед № 351/1970г., целия с площ от 982
кв.м., ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
със застроена площ от 72 кв.м. и ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА със
застоена площ от 48 кв.м. и разгъната застроена площ 144 куб.м., при граници
и съседи на имота: улица, ПИ № 76 на С.Г. ПИ № 79 на Т. Т., и ПИ № 78 на
Б.А. всичките в кв. 51.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот Акт № 69, том III, рег.
№ 2312, дело № 353 от 2021 г. на Нотариус Р. К, с район на действие РС Б.,
вписан в регистъра на НК под № 546 ответникът Т. Н. Т., след приемане на
дарението, с последваща прехвърлителна сделка, съдържаща както неговата
1/3 наследствена част от имотите, така и дарените 2/3 идеални части, от своя
страна се разпорежда и дарява посочения недвижим имот на своята съпруга
В.В. Т..
Във връзка с гореизложеното всички ответници, в качеството на
наследници на Н.Т.Ш., са извършили действия по разпореждане с наследство,
с оглед на което последващи откази от такова са
недействителни.Разпорежданията с недвижими имоти ,включени в
патримониума на наследодателя означава намерение да приеме наследството
по смисъла на Чл.49 ал.2 Закона за наследството ,поради което последващ
отказ от наследството е недействителен.
Освен това следва да се отбележи ,че действителният отказ от
наследство в хода на процеса поражда правни последици ,включително и
процесуални ,свързани с конституирането на надлежни страни ,но само и
единствено тогава ,когато предмет на делото са имуществени права
,принадлежащи на наследодателя .В конкретния случай предмет на делото са
парични суми ,които не са влизали в патримониума на наследодателя ,а са
лична собственост на всеки един от наследниците ,придобита няколко години
след смъртта на наследодателя .Поради горното отказите от наследство не
пораждат каквито и да било правни последици в настоящия процес.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените по делото разноски .
Ищецът е заплатил 3740,26 лв.държавна такса (л.65 т.1) и 400 лв.за
възнаграждение на вещо лице (л.168 т.1).Всеки един от наследниците следва
да бъде осъден да заплати по една трета от горните разходи ,или по 1380,09
лв.
Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение .С оглед изхода
на делото всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца по 170 лв.юрисконсултско възнаграждение по всеки един от обективно
26
съединените искове.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Н. Т. с ЕГН: ********** с адрес: селоР, обл.В, УЛ. ДА
ЗАПЛАТИ на Д.З. АД ЕИК: 0 сумата от 31 168.85 лв., представляваща
регресна претенция за част от изплатеното застрахователно обезщетение по
щети 185807 и 195770, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба -02.08.2023 г.до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. Н. Т. с ЕГН: ********** с адрес: селоР, обл.В, УЛ. ДА
ЗАПЛАТИ на Д.З. АД ЕИК: 0 сумата от 1380,09 лв.разноски по делото за
държавна такса и вещо лице ,както и 170 лв. юрисконсултско възнаграждение
.
ОСЪЖДА Д. Н. Т. с ЕГН: ********** с адрес: селоР, обл.В, УЛ. ДА
ЗАПЛАТИ на Д.З. АД с ЕИК: 0 сумата от 31 168.85 лв., представляваща
регресна претенция за част от изплатеното застрахователно обезщетение по
щети 185807 и 195770, заедно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба -02.08.2023 г.до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. Н. Т. с ЕГН: ********** с адрес: селоР, обл.В, УЛ. ДА
ЗАПЛАТИ на Д.З. АД с ЕИК: 0 сумата от 1380,09 лв.разноски по делото за
държавна такса и вещо лице ,както и 170 лв. юрисконсултско възнаграждение
.
ОСЪЖДА В. Н. Т. с ЕГН:********** адрес:селоР, обл.В УЛ. да заплати
на Д.З. АД с ЕИК: 0 сумата от 31 168.85 лв., представляваща регресна
претенция за част от изплатеното застрахователно обезщетение по щети
185807 и 195770, заедно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба -02.08.2023 г.до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. Н. Т. с ЕГН:********** адрес:селоР, обл.В УЛ. да заплати
на Д.З. АД с ЕИК: 0 сумата от 1380,09 лв.разноски по делото за държавна
такса и вещо лице ,както и 170 лв. юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С в
27
двуседмичен срок от връчване на препис .
Съдия при Окръжен съд В: _______________________
28