Решение по дело №3038/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2447
Дата: 26 ноември 2019 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20197180703038
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                 № 2447

Гр. Пловдив, 26.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

Председател : Здравка Диева

Членове : Александър Митрев

                        Петър Касабов

 

при секретаря Р.Агаларева и с участието на прокурор М.Христев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 3038 / 2019г., взе предвид следното :

            Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

            ТД на НАП – Пловдив с процесуален представител гл. юрисконсулт М.М. обжалва Решение № 1573/22.08.2019г., постановено по АНД № 2852 по описа за 2019г. на Районен съд - Пловдив. Със съдебният акт е отменено Наказателно постановление /НП/ № 414015-F431490/27.02.2019г. на Директор Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив, за наложена на Кинг Рент ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, имуществена санкция в размер на 12 261,34лв. за нарушение на чл.180 ал.2 вр. с ал.1, вр. чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС, вр. чл.112 ал.1 ППЗДДС.

            Касаторът поддържа основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК с твърдение за неправилен извод на ПРС за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП. Оспорено е възприетото от ПРС нарушение на чл.57 ал.1 т.7 ЗАНН, изразяващо се в несъответствие между размера на наложената имуществена санкция – цифром и словом /12 261,34лв. цифром; три хиляди двеста и деветнадесет лева и 28 ст. – словом/. В тази вр. е заявено, че е отстранена фактическата грешка от наказващия орган „по пътя на тълкуването“ на НП, извършено на основание чл.414 ал.1 т.1 НПК вр. с чл.84 ЗАНН, за което е издадено Постановление № 440665- F431490/06.06.2019г. Това постановление е представено пред ПРС и представлява допустим и относим акт към спора, но съдът не го е коментирал – съществено нарушение на процесуалните правила. Посочено е, че в АУАН и в НП е отбелязана дата на извършване на нарушението – 15.08.2018г. и дата на установяването му в ТД на НАП – Пловдив – 20.09.2018г. /с протокол от същата дата/. По отношение изписването на дата 15.08.2018г. – като дата на извършване на нарушението : в АУАН и в НП действително е допусната неточност, но същата е от технически характер и поради това не е съществена. В този см. се поддържа, че ПРС е посочил отразеният в обстоятелствената част на НП момент, до който е следвало да бъде начислен ДДС за данъчен период 01.08.2018г. – 23.08.2018г., именно – 14.09.2018г. В случая дата на извършване на нарушението е 15.09.2018г., което е посочено от съда и затова се счита, че неточността не е съществена. С позоваване на ТР № 382011г. на ВАС по т.д.№7/2010г. се поддържа, че в производството по чл.63 ЗАНН съдът извършва преценка по същество на спора, което означава, че когато установи извършено нарушение, е длъжен да потвърди НП.

            Ответникът Кинг Рент ЕООД – гр.Пловдив, ул.Теофан Райнов № 3, представлявано от управителя Кр.К., не изрази становище по касационната жалба.

            Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от прокурор Христев предлага решението на ПРС да бъде отменено като незаконосъобразно.

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно съдебно решение.

            1. НП е издадено от орган, административнонаказателната компетентност на който произтича от упълномощаване със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП /I, 1.3/. Заповедта се съдържа в адм.нак.преписка. АУАН № F431490 от 25.10.2018г. e съставен от инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив /оправомощено лице с цитираната заповед /I, 2/.

            Според обстоятелствената част от НП, е възприета фактическата установеност, документирана в АУАН : За периода от 01.06.2018г. до 20.07.2018г., търговското дружество е реализирало облагаем оборот по см. на чл.96 ал.2 ЗДДС в размер над 50 000лв. /50 501.94лв./. Задълженото лице надхвърля облагаемия оборот от 50 000лв. на 20.07.2018г. и е регистрирано по ЗДДС на 24.08.2018г. с Акт за регистрация от 23.08.2018г. Кинг Рент ЕООД е следвало да подаде Заявление за регистрация по чл.96 ЗДДС в срок до 27.07.2018г. вкл., като заявление е подадено но 10.08.2018г. С прилагане нормата на чл.102 ал.4 ЗДДС /“За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък.“/ е прието, че за данъчен период 01.08.2018г. – 23.08.2018г. от Кинг Рент ЕООД са извършени облагаеми доставки на стойност 73 568 лв. и не е начислен ДДС в размер на 12 261,34лв. Фактите са квалифицирани от правна страна за нарушение по чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС вр. с чл.112 ал.1 ППЗДДС : в качеството на ДЗЛ по ЗДДС, дружеството не е начислило ДДС в размер на 12 261, 34лв. по облагаеми доставки на обща стойност 73 568лв., изършени за периода 01.08.2018г. – 23.08.2018г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, поради това, че не е подало заявление за регистрация в срок, макар да е било длъжно.

            В АУАН и в НП е отразено, че нарушението е извършено на 15.08.2018г. – за първи път /посочено в НП/. Наложена е имуществена санкция в размер на 12 261,34лв. /цифром/ , „три хиляди двеста и деветнадесет лева и 28 ст.“ – словом.

            2. Спор по фактите и придадената им правна квалификация няма и извода на ПРС за извършено административно нарушение е верен. Съгл. чл. 180 ал.1, ал.2 ЗДДС : „Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв.; Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.“.

            РС – Пловдив приема нарушение на чл.57 ал.1 т.7 ЗАНН, предвид несъответствието между размера на наложената имуществена санкция цифром и словом. Аргументира се с отсъствие на сумата словом – в обстоятелствената част на НП като неначислен данък и при съобразяване целта на словесното изписване на цифровия израз /приоритетно/, остава неясен размерът на наложената имуществена санкция.

            Прието е и да са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.43 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – императивно изискване за посочена правилната дата на извършване на нарушението. Посочената в АУАН и в НП дата на извършване на нарушението – 15.08.2018г. не е вярната, тъй като предвид данъчния период /01.08.2018г. – 23.08.2018г./, следващият ден от изтичане на срока до 14.09.2018г., е 15.09.2018г. / а не 15.08.2018г./.

            3. Решението на ПРС е законосъобразно. Двата спорни въпроса са разрешени правилно от районния съд, като отсъствието на коментар в мотивите на съдебния акт по отношение Постановление за тълкуване на НП /л.13 от делото/ - не е съществено процесуално нарушение, респект. отменително основание.

            3.1. По отношение приложения ред, установен в чл.414 ал.1 т.1 НПК като способ за отстраняване несъответствието в НП между размера на наложената имуществена санкция – отразено цифром и словом : Съгл. чл. 57 ал.1 т.7 ЗАНН : „Наказателното постановление трябва да съдържа: вида и размера на наказанието“. Изискването е императивно и кумулативно, поради което нарушаването му е съществено нарушение, какъвто е извода на ПРС. При разлика в размера на имуществената санкция при отразяването й цифром и словом, последицата е неяснота във волеизявлението на административно-наказващият орган и невъзможност за изпълняемост.

            С постановление за тълкуване на НП от 06.06.2019г. /издадено след образуване на делото в ПРС/, на основание чл.414 ал.1 т.1 НПК вр. с чл.84 ЗАНН, е постановено тълкуване в диспозитива на НП по отношение размера на наложената имуществена санкция, като размерът словом да се чете „дванадесет хиляди двеста шестдесет и един лева и 34 стотинки“ – тоест, идентичен с размера цифром : 12 261,34лв. Приложеният процесуален способ от административно-наказващия орган се основава на препратката от чл.84 ЗАНН, според която норма : „Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.“. Обхватът на приложение разпоредбите на НПК е еднозначно установен. В същият не е включен способът, регламентиран в чл.414 ал.1 т.1 НПК - „Решение на съда във връзка с привеждане в изпълнение на присъдите и определенията“ – „Съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по: 1. всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им.“. Цитираната норма е в Глава тридесет и втора НПК : „ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА“, поради което прилагането й е обвързано от предпоставка – влязъл в сила съдебен акт. Освен, че чл.414 ал.1 т.1 НПК не е приложим по препратка от чл.84 ЗАНН – в административно-наказателното производство пред адм.нак.орган, нормата изисква за прилагането й да е налице влязъл в сила съдебен акт. Следва да се има предвид изразеното разбиране на ВКС по отношение обхвата на „всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им“ : „В рамките на касационния контрол съобразно заявените основания, настоящият състав констатира допусната техническа грешка при посочването на престъпния състав,…. От решаващите съдилища неправилно е посочено, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 277, ал. 3 от НК, доколкото се касае до престъпния състав по чл. 277а, ал. 3 от НК. Според този съдебен състав е допусната техническа грешка, която не следва да се прецени като процесуално нарушение, защото волята на инстанционните съдилища, обективирана в съдебните актове е ясно формулирана като словесно описание на престъпния състав. Независимо от ясното словно формулиране на престъпния състав, за осъществяването на който подс. С. е признат за виновен и осъден, в случай на възникване на затруднения и съмнения, свързани с тълкуването на подлежащия на изпълнение съдебен акт, те следва да бъдат разрешени по пътя па чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК от компетентния първоинстанционен съд.“ - Решение № 54 от 4.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 158/2019 г., III н. о., НК и др. 

            В случая НП не е влязло в сила, но дори да бъде възприета тезата на касатора – отсъства информация постановлението за тълкуване на НП от 06.06.2019г. /издадено след образуване на делото в ПРС/, на основание чл.414 ал.1 т.1 НПК вр. с чл.84 ЗАНН – да е съобщено , предвид посочената възможност от обжалването му в 7 дн.срок пред ПРС. В тази вр., не е спазен и предвидения процесуален ред в НПК - чл. 414 ал.1 т.1 вр. с ал.2 и ал.3 НПК : „Съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по: 1. всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им; Въпросите, посочени в ал. 1, се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на осъдения, а в случаите по ал. 1, т. 3 - и на тъжителя. Участието на прокурора е задължително.“.

            Допуснатото несъответствие в размера на имуществената санкция - между отразеното цифром и словом, представлява съществено нарушение на чл.57 ал.1 т.7 ЗАНН, както е приел ПРС и отстраняване на несъответствието /очевидна фактическа грешка или техническа неточност/ не е допустимо посредством установени способи за отстраняване на очевидна фактическа грешка и неточности в административния акт и в съдебното решение /чл.62 ал.2, чл.175 АПК/ - Кодексът е предвидил обжалваемост на решението за поправка, гарантирайки правата на страните, каквито способи в ЗАНН не са установени изрично. С оглед регулираните със ЗАНН отношения, не следва да бъде допускано разширително тълкуване на нормите. От процесуален аспект следва да се съобразява и последицата на всеки способ за отстраняване пропуски, допуснати от страните в производството. АПК предвижда оспорване на решението за отстраняване на ОФГ, следователно правата на страна не се ограничават. ЗАНН не допуска подобна процесуална възможност. При посочената разлика между АПК и ЗАНН по отношение процесуалните способи за отстраняване на допуснати от страните грешки във вр. с предвидените последици, случаят не попада в хипотеза на чл.53 ал.2 ЗАНН /като АУАН по дефиниция не съдържа реквизитът по чл.57 ал.1 т.7 ЗАНН/. В допълнение се отбелязва, че възприетият приоритет на „словом“ спрямо „цифром“ /напр. изрично в чл.460 ал.1 от Търговския закон/, не преодолява несъответствието в случая, доколкото размерът на имуществената санкция не е отразен в обстоятелствената част на НП /напр. – „Не се дава приоритет на цифровото пред словно изписване на датата – същественото изискване е тя да е част от текста на документа (преди подписа)...“ - Определение №32/22.01.2016 по дело №5398/2015 на ВКС, ГК, II г.о./.

            3.2. Относно неточната дата на осъществяване на нарушението : Установимостта й от съдържанието на НП и данните от преписката, не преодолява нарушението на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Правилното й посочване в мотивите на съдебния акт не замества вярната дата в АУАН и в НП. Съдът не отстранява пропуски в НП, нито домотивира наказателното постановление. Твърдението за произнасяне по същество когато е установено административното нарушение – в контекста на Т.Р. № 3/2011г. на ВАС, не съответства на тълкувателното решение, както и на ЗАНН. В случая дори датата на извършване на нарушението да не ограничава правата на нарушителя и в този см. погрешно посочената дата да не е съществено нарушение, основанието за отмяна на НП поради несъответствие между размера на имуществената санкция, отразен в НП цифром и словом, е достатъчно за незаконосъобразността на НП.

            Мотивиран с изложеното и на основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд – Пловдив ХХІII състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

            Оставя в сила Решение № 1573/22.08.2019г., постановено по АНД № 2852 по описа за 2019г. на Районен съд - Пловдив.

            Решението не подлежи на обжалване.    

 

                                                                                              Председател :

 

                                                                                                      Членове :