№ 121
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Ответникът „М.“ ЕООД обжалва изцяло Решение № 260100 / 27.09.2021
г. по гр. д. № 420 / 2020 г. на Ботевградския районен съд, с което са били
уважени предявените от М. П. Т. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ и чл.128 КТ.
Жалбоподателят развива доводи за неправилност на обжалвания акт
досежно исковете, свързани с уволнението. Доводи срещу присъждането на
трудовото възнаграждение не са наведени.
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Решението е правилно.
Още с исковата молба ищецът е оспорил автентичността на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ с твърдения, че тя не е
била подписана от управителя на дружеството М. В., посочен на неин автор.
С отговора на исковата молба ответникът признава този факт, като твърди, че
заповедта е била подписана на Любомир Василев като пълномощник на
управителя. Пълномощното е представено по делото. От него е видно, че
1
представителната власт на пълномощника е била твърде широка,
включително да сключва, изменя и прекратява трудови и граждански
договори със служители/работници на дружеството (т.11).
Съгласно чл.192, ал.1 КТ (в редакцията от ДВ, бр. 54 от 2015 г.),
дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от
него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен
със закон. По делото обаче не се установява пълномощникът да е бил
длъжностно лице по смисъла на § 1, т.5 ДР КТ, а именно работник или
служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия
процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и
работник или служител, който изпълнява работа на специалист във
функционалните и обслужващите звена на предприятието. Това е така, защото
няма никакви данни пълномощникът да е бил работник или служител в
ответното дружество. Без значение е, че той е осъществявал по силата на
пълномощното властнически функции в предприятието. Без значение е, че се
касае за лице, за което се е очаквало в бъдещ момент да поеме функциите на
управител на дружеството.
Тъй като по делото не се установява надлежно делегирана
работодателска правоспособност по реда на чл.192, ал.1 КТ, то само на това
основание заповедта за уволнение следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Като последица работникът следва да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност „бояджия“. За него се поражда и правото да
получи дължимото обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ. Във въззивната жалба
не са наведени конкретни доводи срещу размера на обезщетението, поради
което въпросът за размера не следва да бъде обсъждан от въззивната
инстанция.
Както беше посочено по-горе, липсват каквито и да било доводи срещу
основанието и размера на присъденото трудово възнаграждение. Ето защо по
отношение на иска с правно основание чл.128 КТ настоящата инстанция
следва да се ограничи до направената вече проверка за валидност и
допустимост на първоинстанционното решение.
Изводът е, че обжалваното решение на районния съд следва да бъде
потвърдено изцяло, включително в частите за допуснатото предварително
изпълнение и за разноските.
При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лв. за
адвокатско възнаграждение. За тяхното реално извършване са представени
доказателства. Възражението на жалбоподателя за прекомерност (чл.78, ал.5
ГПК) е неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение по исковете
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ възлиза на 650 лв., по иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ – на 457,16 лв., а по иска с правно
основание чл.128 КТ – на 318,80 лв. (чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
2
№ 1 от 09.07.2004 г.) Тези вземания се дължат сумарно съгласно чл.2, ал.5 от
посочената наредба. Следователно адвокатското възнаграждение е било
договорено и платено дори под общия минимум от 1425,96 лв.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260100 / 27.09.2021 г. по гр. д. №
420 / 2020 г. на Ботевградския районен съд.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на М. П. Т. с ЕГН
********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
1000 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3