Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Пловдив, 07 декември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на двадесети октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря В. К., като разгледа
административно дело № 61 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.226 и следващите от АПК, във връзка с чл.156 от ДОПК.
Жалбоподателят –
И.Б.И. с ЕГН********** , с адрес по чл.8 от ДОПК в
гр.Свиленград, ул.“БУЗЛУДЖА“ ,чрез адв. Т.
*** е обжалвал РА №
Р-16002617003237-091-001/03.01.2017 г. потвърден и изменен с Решение № 137/
19.03.2018 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително установените
задължения за: данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 440.50 лв. и
лихви в размер на 119.87 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 9 379.50
лв. и лихви в размер на 1 597.42 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2016 г. в
размер на 883.80 лв. и лихви в размер на 60.89 лв. и допълнително установените
задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице,
както следва: вноски за ДОО, за период 2014 г., главница 790.24 лв. и лихви
215.05 лв.; Вноски за ДОО, за период 2015 г., главница 3 993.60 лв. и лихви
680.15 лв.; Вноски за ЗО, за период 2015 г., главница 2 294.40 лв. и лихви 395.49 лв.; Вноски за ЗО, за период 2016 г., главница
764.33 лв. и лихви 59.92 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за период 2014 г., главница
308.69 лв. и лихви 84.00 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за период 2015 г., главница
1 560.00 лв. и лихви 265.68 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за период 2016 г.,
Главница 603.71 лв. и лихви 41.59 лв. и
се изменя Ревизионен акт № Р-16002617003237-091-001/03.01.2018 г., в
обжалваната част за допълнително установените задължения за ЗОВ на
самоосигуряващото се лице, както следва:
- за 2016 г. вноска за ДОО от
1 666.24 лв. на 1 545.50 лв. и прилежащите лихви от 114.79 лв. на 106.48 лв.; - за
2014 г. вноска за здравно осигуряване от 467.68 лв. на 292.30 лв. и
прилежащите лихви от 127.27 лв. на 79.54 лв., по които с Решение №
1129/22.05.2019 г. по адм.дело № 1069/2018 г.
по описа на Административен съд Пловдив, ІХ състав е отхвърлена жалбата.
По реда на касационното обжалване с Решение № 23/03.01.2020 г. по адм.дело № 8945/2019 г. на ВАС,
Първо отделение е отменено Решение № 1129/22.05.2019 г. по адм.дело №1069/2018
г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив. Касационната
инстанция е намерила, че Административен съд – Пловдив не е формирал
самостоятелни фактически изводи, а е възприел установените в хода на
ревизионното производство и всъщност е възпроизвел представената писмена защита
от процесуалния представител на ответника. Или в обобщение липсват изложени
собствени съображения от фактическа и правна страна от състава на съда относно
това, кои обстоятелства приема за установени и кои не и въз основа на какви
доказателства, след като е бил длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК. Липсата на собствени мотиви по своята
същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери
кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои
доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна
разпоредба.
ВАС е приел, че решението е
неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да обсъди всички събрани
доказателства, конкретно по отделни данъчни периоди и във връзка с отделните
получени суми от ревизираното лице. Посочено е, че следва да се изложат мотиви
конкретно за кои данъчни периоди, какъв размер на данък, на какво основание е
определен, дали е определен правилно и въз основа на какви доказателства се
стига до тези изводи. Следва да се прецени дали паричните потоци на
ревизираното лице са изготвени на месечна или годишна база. Следва да се
изложат самостоятелни изводи на връзка формиране на началното салдо от
01.01.2013 г. и въз основа на какви доказателства се достига до тях. Следва да
бъдат обсъдени относимите доводи на жалбоподателя и доказателствата представени
както в хода на ревизията така и пред съда и се дадат указания на страната с
оглед изложените в мотивите и при необходимост да се назначат допълнителни
експертизи.
Жалбоподателят
, чрез адв. Т. по настоящото производство е заявил , че поддържа жалбата в
цялост изложена по адм.дело № 1069/2018 г., както и допълнителната му жалба по
същото дело. Заявявам с оглед мотивите на ВАС, че ще се ползвам от приетите по
делото два броя експертизи, които не са оспорени. Заявявам, че оспорва третата
експертиза, която е била съдебно-автотехническа.
Ответникът –
чрез юк. К. е заявил , че оспорва жалбата и няма доказателствени искания.
В първото с.з. Съдът с оглед
задължителните указания в касационното
решение по адм.дело № 8945/2019 г. на ВАС е УКАЗАЛ
на страните до датата на следващото съдебно заседание да обсъдят приложените по
делото доказателства, анализират изложените мотиви на ВАС и евентуално направят
други искания по доказателствата, включително и чрез допълнителни експертизи , както и изрично им е указал, че при
неангажирането на други доказателства делото ще бъде обявено за решаване при
този обем на събрани доказателства.
Настоящата инстанция намира, че няма
пречка да се ползва от установената от предходния съдебен състав фактическа
обстановка по провеждането на ревизионното производство , както и установеното
издаване на процесния РА от компетентни
органи, съобразно представените магнитни
носители и квалифициран електронен
подпис по делото.
Спора по същество е има ли основание за провеждане на ревизия при особен ред по ДОПК, дали
правилно са установени дължимите задължения в ревиз. Производство , както и в
съдебното по ад. № 1069/2018г. и дали се налага корекция на данъчните задължения в настоящото съдебно производство, съобразно
новосъбраните доказателства / ако има такива/.
Съобразно дадените в предходното
съдебно заседание указания жалбоподателя
в молба / л. 14-15/ е заявил, че
поддържа заявеното в касационната си жалба пред ВАС, поради което моли да се
назначи съдебно-автотехническа оценъчна експертиза като вещото лице – машинен
или автоинженер следва да установи пазарна стойност на посочените МПС-та, като се съобрази със
съществуването на реални сделки за тези МПС към датата на сключените договори
за покупко-продажба и отчете обстоятелствата, че за посочените МПС по делото отсъстват сведения и
доказателства за техническото им състояние към датата на покупко-продажбата,
вида на гориво и пробег на километри.
Съдът е допуснал исканата СЕ за 12
МПС, а именно:
1. Лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС мод.
ЦЛК 200, компресор, с ..., дата на първоначална регистрация -15.10.1999г., рама
***, покупка-28.01.2015г„ експлотационен период - 15г., 3 м., 13ДНИ
2. Лек автомобил марка „Шевролет
авео", с ДКН ..., дата на първоначална регистрация -27.10.2010г., рама ***,
дата на покупка-04.03.2015г., експлотационен период - 4г.,4 м., 5дни
З. Лек автомобил марка джип „Гранд
чероки" с ДКН ..., дата на първоначална регистрация -10.02.2004г., рама ***,
дата на покупка-19.05.2015г., експлотационен период - 11г.,3 м., 9дни
4.Лек автомобил марка джип „Гранд
чероки" с ДКН ..., дата на първоначална регистрация -10.02.2004г., рама ***,
дата на продажба-23.02.2017г., експлотационен период - 13г.,0 м.1Здни
5.Лек автомобил марка „Рено
Еспейс" с ДКН ..., дата на първоначална регистрация -07.04.1999г., рама ***
дата на покупка -19.12.2014r., експлотационен период - 15г.,8 м.12дни
б.Лек автомобил марка „Рено
Еспейс" с ДКН ..., дата на първоначална регистрация -07.04.1999г., рама ***,
дата на продажба -03.12.2015г., експлотационен период - 16г.,7 м.,26 дни
7.Лек автомобил марка „Нисан
Ванет" с ДКН ..., дата на първоначална регистрация -04.03.1998г., рама ***,
дата на покупка -01.08.2012г., експлотационен период - 14г.,4 м.,28 дни
8.Лек автомобил марка „БМВ 520
И" с ДКН ..., дата на първоначална регистрация -13.08.1992г., рама ***,
дата на покупка -25.07.2014г., експлотационен период - 21г.Д1 м.Д2 дни
9.Лек автомобил марка „Рено
МЕГАН" с ДКН ..., дата на първоначална регистрация 08.07.1997г., рама ***,
дата на покупка -02.07.2014r. експлотационен период - 13г.11 м.,24 дни
10.Лек автомобил марка „Хюндай
Гетц" с ДКН -неописан, дата на първоначална регистрация 10.01.2004г., рама
***, дата на покупка -31.01.2016г., експлотационен период - 12г.,0 м.,21 дни
11.Лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛ
500" с ДКН ..., дата на първоначална регистрация 08.07.1997г., рама ***,
дата на покупка -04.06.2004г„ експлотационен период - 11г.Д м.,26 дни
12. Лек автомобил марка „Тойота РАВ
4" с ДКН ..., дата на
първоначална регистрация 16.10.2008г., рама ***, дата на покупка
-11.10.2015г., експлотационен период -6г.11 м.,25 дни
Както се каза съдът е допуснал
исканата съдебна автотехническа и оценъчна експертиза и е назначил за вещо лице С.К.М., като е дал възможност на
жалбоподателя да внесе определения депозит.
От 08,06,2020г. до 20,10,2020г.
внасянето на определения депозит не се е случило.
С молба на адв.Т. от 18.08.2020 г. на
л.26, се прави отказ от допуснатата от съда експертиза, поради безработица и
влошено финансово състояние на доверителя му . Освен това е заявил по същество
, че отсъствие на повторно изслушана авто-техническа-оценителна експертиза за
13 бр. МПС няма да окаже съществено влияние при решаване на делото. С
настоящата молба се поддържа изцяло направеното оспорване на резултатите от
назначената в хода на ревизионното производство авто-техническа-оценителна
експертиза, както и тези по назначената в първоначалното съдебно производство
такава експертиза за определяне на пазарната стойност на закупените от ДЗЛ МПС
при режим на СИО. Коментира заключенията на двете вещи лица, които са ползвали
един абсолютно формален метод за определяне на пазарната стойност на МПС, който
не може да бъде възприет като правилен.
Съдът със свое определение от същата
дата на л.26 е заличил допуснатата съдебно-авто-техническа и оценъчна
експертиза и е указал на страните да ангажират доказателства относими към
предмета на доказване, или в противен случай делото ще бъде обявено за решаване
при този обем на събрани доказателства.
От фактическа страна съдът приема , че жалбоподателя И.
е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ и е установено , че за ревизираните периоди
лицето не е подавало декларации по чл.50 от ЗДДФЛ и не е декларирало получаване
на доходи . Съдът приема че законосъобразно
при наличие на обстоятелството по
чл. 122, ал. 1, т. 07 от ДОПК и на основание
чл. 124, ал. 1 от ДОПК жалбоподателя е уведомен, че е установен доход с недоказан
произход за 2014 г. в размер на 6 173,78 лв., за 2015 г. в размер на 101 844,88
лв. и за 2016 г. в размер на 12 074,21 лв., както и че е прието че И.Б.И. е
извършвал трудова дейност, от която са
реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят
задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице върху дохода
с неустановен произход, определен по реда на чл.122 - 124 от ДОПК, във връзка с
чл.124„а” от ДОПК.
Тъй като ревизията е протекла по
особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК, на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя е следвало да се проведе пълно насрещно
доказване, което да опровергае
фактическите констатации на органа по приходите. От страна на
процесуалния представител на жалбоподателя не са представени безспорни
доказателства по време на съдебното обжалване на процесния ревизионен акт пред
административния съд, които да оборят констатациите на органите по приходите.
Относно размерът на начално салдо към
01.01.2014 г., съдът обсъди твърдяните за получени заемни суми от жалбоподателя от четири лица
през 2016 г.Съдът счита , че не са представени доказателства за внасяне на
сумите от Република Турция в Република БЪЛГАРИЯ, няма доказателства за обмен на
валута няма какъвто и да е материален интерес от страна на заемодателите от което следва , че въпросните заеми не
обективират действително установени отношения, а са създадени с цел обслужване
на ревизионното производство. Съдът приема за недоказана и твърдяната сума в
размер на25000лв. от страна на жалбоподателя за налична към началото на 2014 г.
тъй като не бяха представени обяснения и
доказателства как и къде е била съхранявана сумата до началото на 2014 г.
Съдът приема за законосъобразни и
необорени в настоящото съдебно производство приетите експертизи и изготвената съдебно-оценителна
експертиза от вещото лице Антон Нончев, от които се установява значително занижаване на цените в процесните
договори на процесиите два имота, придобити от жалбоподателя с нотариални
актове от 10.09.2015 г. и 22.10.2015 г.
От оспорената от жалбоподателя в
настоящото производство съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице В.С.се установява че е налице значително отклонение от цените на
закупените автомобили посочени в договорите за покупко-продажба и пазарните
цени на същите.
Съдът приема, че пазарната стойност на движимото и недвижимо
имущество в експертизите съществено се различава от сумите в представените нотариални актове и
договори за покупко-продажби. Настоящият докладчик приема , че действително в
заключението на вещото лице В.С.средната пазарна стойност на автомобил Тойота
Рав 4 е16 012 лв., а в изготвената експертиза по време на ревизията е 25080 лв.
Предходния докладчик е обсъдил и представената „Лев Инс“ АД информация за застрахователната
стойност на автомобил Тойота Рав 4 - 20778 лв., т.е. правилно е приета осреднена стойност между двете експертизи.
Настоящият докладчик също счита , че
съгласно чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото
лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
В случая следва да се приеме , че
жалбоподателят не е реализирал никакъв доход по време на ревизирания период , а
в същото време е закупувал значително движимо и недвижимо имущество в режим на
СИО .
Основен принцип в правото е, че никой
не може да извлича ползи от своето противоправно поведение. Няма пречка в
настоящото съдебно производство съдът да приеме установеното от предходния
докладчик , че не следва да се кредитира заключението по ССЕ,
тъй като експертът е включил в изготвената съпоставка на имуществото на
жалбоподателя за ревизирания период недоказани приходи и занижени суми на
извършени разходи, свързани с придобиването на движимо и недвижимо имущество, както
е поискал жалбоподателя , както и че експерта е изготвил своето заключение , което обаче не кореспондира с всички събрани доказателства
по делото.
Съдът приема , че законосъобразно е
било прието че жалбоподателя е извършвала трудова дейност, от която са
реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят
задълженията за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице върху дохода с
неустановен произход, определен по реда на чл.122 – 124 от ДОПК, във връзка с
чл.124„а” от ДОПК. Върху установения с
ревизията нов размер на осигурителния доход на задълженото лице, определен на
база дохода с неустановен произход, на основание чл.6, ал.8 от КСО и чл.40,
ал.1, т.2 от ЗЗО, във връзка с чл.124а от ДОПК, органът по приходите е
определил задължения за ЗОВ, както и дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за
здравно осигуряване.
Съдът обсъди дадената възможност в
настоящото съдебно производство на жалбоподателя да ангажира заключение по авто-техническа-оценителна експертиза за 13
бр. МПС, както и последващото й заличаване , поради невнасяне на определения
депозит.
Съдът категорично счита , че
заличаването и неизвършването на поисканата СЕ ще окаже съществено влияние при
решаване на делото.
В случая е налице едно голословно твърдение от страна на
жалбоподателя че стойностите на процесните автомобили са завишени неоснователно
от ревизиращите.
Съдът внимателно обсъди оспорената от адв. Т. СТАвт.Е на С.на л.
888-900 по ад. 1069/2018г.
Съдът счита че експерта е извършил
задълбочен анализ на данните от
специализирани списания и вестници / посочени по експертизата/ и е дал
законосъобразни оценки на процесните МПС-та. Съдът счита, че няма такива цени В България от 2000лева за
6-7 годишна Рав 4 -Тойота и 1000лева за 11годишен Мерцедес ЦЛ 500, КАКТО СА
ПОСОЧЕНИ В ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРОДАЖБА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.
Съдията докладчик като лице ползвател
на такива употребявани леки автомобили
счита , че таблицата на л. 899 по оспорената
експертиза законосъобразно и справедливо отразява разликата между отразената
цена по договорите за продажба на
жалбоподателя и действителната пазарна и
продажна цена на процесните автомобили. Публично известна тайна е че в България
употребяваните автомобили се продават на занижени цени , обикновено по
посочените застрахователни стойности с цел
заплащане на занижени местни
данъци и такси и нотариални такива.
След като в настоящото производство не се събраха други различни данни от
установените в коментираната по-горе автотехнич. Експертиза следва да се приеме че предходния докладчик е
обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства от които се установява по
безспорен начин че е налице
прикрита търговска дейност от жалбоподателя , че правилно е извършена
ревизия по особен ред на ДОПК , че законосъобразно допълнително са установените
задължения за: данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 440.50 лв. и
лихви в размер на 119.87 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 9
379.50 лв. и лихви в размер на 1 597.42 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2016 г.
в размер на 883.80 лв. и лихви в размер на 60.89 лв. и допълнително
установените задължения за задължителни осигурителни вноски за
самоосигуряващото се лице, както следва: вноски за ДОО, за период 2014 г.,
главница 790.24 лв. и лихви 215.05 лв.; Вноски за ДОО, за период 2015 г.,
главница 3 993.60 лв. и лихви 680.15 лв.; Вноски за ЗО, за период 2015 г.,
главница 2 294.40 лв. и лихви 395.49 лв.; Вноски за ЗО, за период 2016 г., главница
764.33 лв. и лихви 59.92 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за период 2014 г., главница
308.69 лв. и лихви 84.00 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за период 2015 г., главница
1 560.00 лв. и лихви 265.68 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за период 2016 г.,
Главница 603.71 лв. и лихви 41.59 лв. и законосъобразно е изменен Ревизионен
акт № Р-16002617003237-091-001/03.01.2018 г., в обжалваната част за
допълнително установените задължения за ЗОВ на самоосигуряващото се лице, както
следва: - за 2016 г. вноска за ДОО от 1
666.24 лв. на 1 545.50 лв. и прилежащите лихви от 114.79 лв. на 106.48
лв.; - за 2014 г. вноска за здравно
осигуряване от 467.68 лв. на 292.30 лв. и прилежащите лихви от 127.27 лв. на
79.54 лв.
Въпреки че е налице едно бланкетно
оспорване на приета по адм. дело експертиза , в настоящото дело няма основание да се приеме
нещо по-различно от изложеното в предходното съдебно Решение № 1129/22.05.2019 г. по адм.дело
№1069/2018 г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив.
И настоящия докладчик счита , че
законосъобразно по чл.124 ал.2, във вр.чл.124а от ДОПК, следва да се приеме, че
в случая не се представиха доказателства, които да опровергаят по несъмнен
начин, изложените в оспорената част на процесния ревизионен акт факти и
обстоятелства.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че жалбата против ревизионния акт в оспорената му част е неоснователна и
недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена, а съобразно посочения
изход на спора, на основание чл.226, ал. 3 от АПК на Дирекция “ОДОП“ – гр.
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, се дължи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 3978 / три хиляди
деветстотин и седемдесет и осем/ лева, на осн чл.8 във връзка с чл.7, ал.2 , т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , по ад. 1069/2018, ад. 61/2020г. и по адм.дело № 8945/ 2019 г. на ВАС, Първо
отделение .
Водим от горното и на основание чл.226,
ал. 3 от АПК и чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-Пловдив, първо
отделение, пети състав;
Р Е Ш
И :
Отхвърля жалбата на И.Б.И. ЕГН**********, с
адрес по чл.8 от ДОПК в гр. Свиленград, ул.“БУЗЛУДЖА“ № 10 срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002617003237-091-001/03.01.2018г.,
потвърден и изменен с Решение №137/ 19.03.2018г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив.
Осъжда И.Б.И. с ЕГН********** *** да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив,
при Централно Управление на Национална
агенция по приходите за
юк. възнаграждение сумата от 3978 / три хиляди деветстотин и седемдесет и осем/
лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: