Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Нова Загора, 31.03.2017г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД колегия в публичното
заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Д.Д.
и прокурора
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ НЕНОВА Гр.дело № 252 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е във втора фаза
по извършване на делба.
С Решение № 30, влязло в законна сила на 28.06.2016 г., постановено по горепосочното гр.дело по описа на Новозагорския районен
съд, е допуснато да се извърши съдебна делба между К.Г.И. с ЕГН ********** *** и И.Г.И. с ЕГН **********
с адрес ***1, на останалия им в наследство от общия
им наследодател- майка им Г.К.К., починала на
30.05.2005г., съсобствен недвижим имот, находящ се на
адрес ***, ул. „Г. ***“ ***, при равни квоти между съделителите,
както следва: 1/2 /една втора/ идеална част за К.Г.И. и по 1/2 /една втора/
идеална част за И.Г.И., а именно:
Поземлен имот с идентификатор 51809.503.3410 с площ
302 кв. м. при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 51809.503.3409,
51809.503.5373, 51809.503.3411, 51809.503.3412; на самостоятелен обект: жилище
с идентификатор 51809.503.3410.1.2 с площ от 95 кв. м. заедно с прилежащи
части- ½ ид. ч. от избени помещения, ½ ид. ч. от тавански помещения и ½ ид.
ч. от общите части на жилищната сграда, при съседи самостоятелни обекти в
сградата: под обекта - 51809.503.34.1.1, над обекта- 51809.503.3410.1.3, а
съгласно нот. акт. № 7 от 09.10.1997г. том ІХ, дело
№2264/97г. на дворно място от 300кв. м. ведно с целия втори етаж от триетажна
жилищна сград, ½ ид.
ч. от избените помещения, ½ ид. ч. от тавански
помещения и ½ ид. ч. от общите части на
жилищната сграда находяща се в дворното място съставляващо парцел
ХІV-3410,кв.165 по плана на гр.Нова Загора при граници: ул.”***” ***.
В първото по делото
заседание след допускане на делбата ответникът И.Г.И., с ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител адвокат М.Р., е предявил претенция по чл. 346 от ГПК на обща стойност 22000 лева, представляваща стойността на извършени в
периода от 2005г. до края 2006г. в делбения имот подобрения, приета за разглеждане от съда с протоколно
определение от 13.10.2016г., конкретизирани в уточнителна
молба №3339 от 21.10.2016г.
Във връзка с приетите по делото претенции
за сметки от съделителите, по делото е изслушано
заключение на еднолична съдебно-техническа-строителна-оценителна експертиза, в
което вещото лице, след извършен оглед на имота е посочило, че стойността на
констатираните в процесния имот подобрения е в размер
на 30 180 лева /към момента на изготвяне на заключението, след амортизации и
обезценки/, като пазарната стойност, с която се е увеличила пазарната цена на
имота в резултат на извършените строително ремонтни работи е в размер на 16 766
лева.
Във връзка с приетите по делото претенции
за сметки, по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Р.М.Ж.. В показанията си св. Р. М.Ж./бивша съпруга на ищеца/, която
дава сведения относно състоянието на делбения имот към момента на откриване на
наследството, с които се отхвърлят твърденията на ответника, че имотът е бил на
груб строеж към този период.
Съделителя К.Г.И., ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител Адвокат С.Т.,
е оспорил претенциите по сметки. Противопоставил е възражение за
погасяването им по давност.
Адвокат С.Т., пълномощник на ищеца К.Г.И., е предявил
претенция по чл.344 ал. 2 ГПК, за постановяване на привременна
мярка: парично разпределяне ползването на жилището предмет на делбата, в размер
100 лева месечно, в полза на ищеца, от датата на
подаване на исковата молба до завършване на делбеното производство, ведно със
законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от момента на влизане в сила
акта на съда занапред. От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа-строителна-оценителна експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че евентуалния пазарен наем за целия
имот средно месечно би възлизал на 216 лева или съобразно правата си върху
имота ищецът би могъл да претендира 108 лева, като сума, която му се дължи, за
това че не го ползва, в следствие на което, съгласно
заключението на вещото лице, на основание чл.214,ал.1, изр.3 ГПК ищецът прави
изменение на предявената претенция от 100 лв. месечно в размер на 108 лв. за
ползването на имота, който е предмет на делбата, считано от датата на
предявяване на претенцията до окончателното извършване на делбата.
За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и
възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на съделителите, по делото е извършена съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективна, обоснована
и компетентно дадена от лице с нужните познания. Съгласно експертното
заключение, процесният недвижим имот е неподеляем, проектиран и
построен е като еднофамилно жилище. В експертизата е посочено, че разпределението на
апартамента не дава възможност за обособяване на повече от един самостоятелен
жилищен обект, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от
обикновените при спазване на строителните правила и нормативи. Вещото лице дава заключение, че пазарната оценка на
допуснатия до делба недвижим имот възлиза на 54 990 лв. /петдесет и четири
хиляди деветстотин и деветдесет/ лева, като стойността на всеки един от
дяловете е 27 495 лв. /двадесет и седем хиляди четиристотин деветдесет и пет/.
От така установеното съдът прави следните правни
изводи:
Съдът приема, че
допуснатият до делба недвижим имот - апартамент,
находящ се в гр.Нова Загора, ул.”***”
***, в сграда с идентификатор 51809.503.3410.1.2 жилище с идентификатор 51809.503.3410.1.2. по КККР, одобрени със Заповед РД-18-56/31.08.2010г. на
изпълнителния директор на АГКК – жилище, апартамент с
площ от 95 кв.м. заедно с прилежащи части: ½ ид.ч.
от избени помещения, ½ ид.ч. от тавански
помещения и ½ ид.ч. от общите части на
жилищната сграда, при съседни самостоятелни обекти в сградата: под обекта:
51809.503.3410.1.1., над обекта: 51809.503.3410.1.3., е неподеляем.
Имотът е допуснат до съдебна делба между двама съделители,
а от същия не могат да се обособят самостоятелни дялове, съобразно броя на съделителите.
По отношение на
искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Още с подаване на исковата молба ищецът
своевременно е направил искане за налагане на привременна мярка по чл. 344, ал.
2 от ГПК, с което е поискал ответникът да
му заплаща месечно обезщетение в размер на 100.00 лв. От заключението на допуснатата по делото еднолична съдебно-техническа-строителна-оценителна
експертиза, неоспорена от страните, се установява, че евентуалния
пазарен месечен наем за целия имот средно месечно би възлизал на 216.00 лева
или съобразно правата си върху имота ищецът би могъл да претендира 108.00 лева,
като сума, която му се дължи, за това че не го ползва, в следствие на което на основание чл.214,ал.1, изр.3 ГПК прави изменение на
предявената претенция от 100.00 лв. месечно в размер на 108.00 лв. месечно
съгласно заключението на вещото лице, за ползването на имота, който е предмет
на делбата, считано от датата на предявяване на претенцията до окончателното
извършване на делбата, за това че ищецът е лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно притежавания дял като съсобственик и като компенсация
срещу неправомерното ползване на общата вещ само от ответника.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК цели
да охрани правата на съделителите, като осигури
възможност всеки от тях да ползва реално имотите, които са предмет на делбата
или да получава съответното обезщетение за това ползване. За да бъде уважено
такова искане, следва да бъде установено, че съделителят,
който го е направил, не ползва имота предмет на делбата, а той се ползва изцяло
от другия съделител. На второ място, когато се иска
присъждането на парично обезщетение вместо реално разпределение на ползването
на съсобствения имот, следва да бъде установено, че
последното е невъзможно. Съдът счита, че по настоящото дело и двете условия са
налице. В съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна
изразява становище, че не оспорва направеното искане, че процесния
имот се ползва от ответника чрез неговия син и че ищецът е бил лишен от правото
да ползва процесния имот. На следващо място, предвид
характера на делбения имот и неговата площ, не е налице и фактическа
възможност за реално разпределяне на имота.
По
отношение на способа за извършване на делбата:
Предвид установените по-горе обстоятелства, че имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете,
съдът счита, че единственият законосъобразен способ за извършване на делбата, е
изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК, с пазарна
стойност 54 990.00 лева, определена със заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните. По този ред
на извършване на делбата интересите на съделителите
ще бъдат защитени с възможността всеки от тях да участва при наддаването и да
изкупи делбения имот или да получи паричната равностойност на своя дял.
По отношение претенцията по
сметките между съделителите:
Направеното от съделителя И.Г.И.
искане съделителят К.Г.И. да бъде осъден да
заплати сумата 22 000 лева, която сума съставлява стойността на извършените от
него подобрения в делбения имот в периода 2005-2006 г., подробно посочени в писмената
молба, се квалифицира като такова по чл. 346 от ГПК. В същата молба е направено искане за възстановяване на извършените подобрения на двора, който е обща
част по ½ ид.част за ищеца и ответника, спрямо
правото им на собственост, на стойност 19800 лв., което следва да бъде
отхвърлено предвид обстоятелството, че дворното място не е допуснато до делба. Както
вече се посочи по горе – ищеца К.Г.И. чрез процесуалния си представител,
е направил възражение за погасяване по давност на претенцията на И.Г.И. по
сметките.
По делото се доказа, че ответникът е владелец на своята част от имота, и държател на частта на
другия съделител /ищец/, т.е. го ползва, упражнява фактическата власт и го
държи чрез сина си като свой, на когото го е предоставил като семейно жилище.
Съгласно ППВС № 6/1974 г., т. VI, вземането на владелеца, какъвто в случая
се явява единият съделител, за извършени подобрения има облигационен
характер и по отношение на него са приложими правилата за погасяването му,
поради изтичане на погасителната давност.
Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С оглед общия
смисъл на закона и справедливостта, е необходимо да се приеме, че изискуемостта
за вземането за подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на самото
подобрение, а трябва да се отнесе към един по-късен момент. По време на
извършването на подобренията владелецът се намира във владение на имота. След
като завърши подобренията, той продължава да владее имота и да ползва
подобренията, като непрекъснато и видимо изразява това си намерение по
отношение на всички, включително и по отношение на собственика /в конкретния
случай – съсобственика/ на имота, който не го владее. След като подобренията
бъдат извършени, те увеличават стойността на имота, но практически собственикът
/в частност съсобственикът/ не се ползва от тях. От друга страна, собственикът
на имота дължи за подобренията плащане, доколкото те съществуват по време постановяване
на решението по спора във връзка с тях. До този момент извършилият подобренията
носи риска от погиването или унищожаването. Затова, следва да се приеме, че
вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и
погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на
владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или
най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика - в случая
първата покана от 29.09.2014г.
В конкретния случай се установи, че процесните подобрения са извършени в периода 2005 година и
до края на 2006 година и са
ползвани от ответника по делото И.Г.И.,
чрез неговия син. Съдът приема, че
погасителната давност за претенцията на последната по чл. 346 от ГПК започва да тече от момента на
предявяване на първата покана за доброволна дела .
Ето защо, въз основа на изложеното до тук,
следва категоричен извод, че заявената от И.Г.И. претенция по сметките,
квалифицирана като такава по чл. 346 от ГПК, не е погасена по давност, а
възражението на К.Г.И. в този смисъл се приема за неоснователно.
Относно представения с допълнителната
молба списък с разноски, направени от страна на ответника по съсобствения имот, съдът счита, че същите са полезни
разноски – подобрения, с които безспорно се е увеличила стойността на имота. В
случая съделителя И.Г.И. е извършил подобренията в
качеството си на владелец на своята част от имота и държател на частта на
другия съделител /ищец/, като няма данни същият да е
знаел и да е дал съгласие за тези подобрения, но и няма данни да се е
противопоставил. Ето защо съдът приема, че подобренията са извършени без знанието и
съгласието на другия съделител, при което ответника
по делото не разполага с правата по чл. 74 ал. 2 във връзка с чл. 72 от ЗС, а отношенията им следва да
се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл. 60 и сл.
от ЗЗД /в т.см. Решение № 612/25.10.1995 г. по гр.д.№ 375/95 г. на ВС, I г.о./. По-конкретно,
следва да се приложи разпоредбата на чл. 61 ал. 2 от ЗЗД, тъй като “работата”
във връзка с направените подобрения, безспорно е била предприета и в собствен
интерес. Това означава, че съсобственикът, който не е държал имота, дължи на
този, който е извършил подобренията в имота, необходимите и полезни разноски,
но само до размера на обогатяването си, т.е. до размера на стойността на
подобренията, съответстваща на неговите дялове в съсобствеността.
Съдът не кредитира направените
разноски в размер от 170,05 лева в
частта относно избените помещения, описани в съдебно-техническа-строителна-оценителна
експертиза.
Относно необходимите разноски и подобрения в имота в ***,
съдът приема, че са доказани на обща стойност 30009.95
лева, съобразно заключението на
съдебно-техническа-строителна-оценителна експертиза. От тази обща сума, съответна на дела на всеки от съделителите е сумата 15004.98 лева.
Разгледана по същество, претенцията за
подобрения настоящият съдебен състав приема за доказана в размер на 15 004,98
лева, съобразно заключението на съдебно-техническа-строителна-оценителна
експертиза. Безспорно от събраните гласни доказателства се установи, че се
касае за подобрения и необходими разноски в делбения имот, от заключението на
СТЕ се установи техния размер /изключая частта
относно избените помещения/, поради което претенцията за основателна и доказана
следва да бъде уважена за сумата в размер 15 004,98 лева, а за разликата до
претендирания размер от 22 000,00 лева - следва да се отхвърли, като
неоснователна
Относно
разноските в производството:
Съгласно чл.355 от ГПК,
при делбени дела страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете
им, а по присъединените искове разноските се определят по чл.78 от ГПК.
Тъй като решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват
всички съсобственици, с оглед разпоредбата на чл.355 от ГПК,
разноските за производството се понасят от страните съобразно стойността на
дяловете им. Законът има предвид съдебните и деловодни разноски, които са
направени по необходимост за ликвидиране на съсобствеността - заплатените от
страните такси и възнаграждения за вещи лица. Ето защо, направените от страните
разноски за СТЕ за оценка на имотите следва да останат в тяхна тежест.
В практиката на ВКС се приема, че при липса на
оспорване на правата на съделителите, както и на
способа за извършване на делбата, всеки съделител
понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. В
случая е налице спор по начина на извършване на делбата и по присъединените
искове, поради което следва да намерят приложение правилата за присъждане разноски
по чл.78 от ГПК, които включват
и възнаграждение за един адвокат.
Разноски по делото се претендират от ищеца и от ответника, за което представят списъци
по чл.80 от ГПК. Съдът счита, че такива не следва да бъдат присъдени на никоя
от страните. Настоящото производство е за делба на имот и в същото разходите за
адвокатска защита са за сметка на страната, както ги е направила. Разходите за
вещи лица са определени от съда и заплащани от страните, съобразно предявените
искове и съобразно квотите при които е допусната делбата, затова те също
остават за сметка на всяка от страните.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОСТАНОВЯВА да се изнесе на публична продан допуснатият до делба между К.Г.И. с ЕГН ********** *** и И.Г.И. с ЕГН ********** с адрес ***1, съсобствен недвижим имот: жилище с
идентификатор 51809.503.3410.1.2 с
площ от 95 кв. м. заедно с прилежащи части - ½ ид.
ч. от избени помещения, ½ ид. ч. от тавански
помещения и ½ ид. ч. от общите части на
жилищната сграда, при съседи самостоятелни обекти в сградата: под обекта -
51809.503.34.1.1, над обекта- 51809.503.3410.1.3, а съгласно нот. акт. № 7 от 09.10.1997г. том ІХ, дело №2264/97г. на
дворно място от 300кв. м. ведно с целия втори етаж от триетажна жилищна сграда,
½ ид. ч. от избените помещения, ½ ид. ч. от тавански помещения и ½ ид.
ч. от общите части на жилищната сграда находяща се в дворното място
съставляващо парцел ХІV-3410,кв.165 по плана на *** при граници: ул.”***” ***: при квоти: 1/2 ид.част за К.Г.И., с ЕГН ********** и 1/2 ид.част за И.Г.И., с ЕГН **********, при първоначална цена – 54 900/петдесет и четири хиляди и деветстотин/лева.
ОСЪЖДА К.Г.И., ЕГН ********** да
заплати
в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Нова Загора
държавна такса от 4% върху стойността на дела му в размер на 2 196.00/две хиляди сто деветдесет
и шест/лева.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Нова Загора - държавна такса от 4%
върху стойността на дела му в размер на 2 196.00/две
хиляди сто деветдесет и шест/лева
ОСЪЖДА, на основание чл.30, ал.3 от ЗС К.Г.И. с ЕГН **********
да
заплати на И.Г.И. с ЕГН ********** сумата от 15 004.98/петнадесет
хиляди и четири лева и деветдесет и осем стотинки/лева, представляваща
съответна на квотата му в съсобствеността част от направени в съсобствения имот подобрения, като ОТХВЪРЛЯ иска за подобрения за разликата до пълния предявен размер
от 22 000,00 лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл.344, ал.2, предл. ІІ от ГПК И.Г.И.,
с ЕГН ********** да заплати на К.Г.И., с ЕГН **********, считано от
28.06.2016г./датата на влизане в сила на решение № 30/09.02.2016г. по гр.д. №
252/2015г. по допускане на делбата/ за в бъдеще, сумата 108,00/сто и осем/лева на
месец срещу ползването на съсобствения недвижим имот: жилище с идентификатор 51809.503.3410.1.2.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред СлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: