РЕШЕНИЕ
№ 1303
гр. Пазарджик, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И. Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220101906 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от М. Б. В. от гр. П., П. П. В. от гр. П. и Р. П.
С. от гр. Б. срещу Д. В. В. от. гр. П. за признаване за установено между страните, че ищците
са собственици всеки на по 1/6 идеална част от урегулиран поземлен имот в с. Л. с площ 640
кв.м. и построените в него две едноетажни сгради - масивна и паянтова, с площ 62 и 69 кв.м.
Искът е с правно основание чл. 124 от ГПК.
В исковата молба, подадена по пощата на 08.05.2024 г. и постъпила в съда на 09.05.2024 г.,
се твърди, че всички страни са наследници на Ц. В. Е., починал през **** г. Ищците са
съпруга и деца на единия му син, а ответникът - син на другия му син. Наследодателят е
имал и дъщеря, починала, без да остави съпруг или деца, и нейни наследници са също
страните по делото - низходящите на единия и брат, който е баща на Д. В., и живият тогава
П. В., наследодател на ищците. Приживе, през 1970 г., Ц. Е. е бил признат с нотариален акт
за собственик на имота. През 2020 г. Д. В. се снабдил с нотариален акт за собственост по
наследство и давност за целия недвижим имот. Ищците твърдят, че В. не е упражнявал
владение върху дяловете на своите съсобственици - след смъртта на Ц. Е. както П. В., така и
неговите наследници след смъртта му са посещавали свободно имота, никой не им е
създавал пречки и не им е противопоставял чужди права. Всеки наследник след смъртта на
наследодателя си е владял своята идеална част, а по отношение на дяловете на останалите е
бил държател. Промяна на държането към владение не може да има, без измененото
намерение да е обективирано в несъмнени фактически действия, които да могат да станат
1
достояние на останалите съсобственици. Такива действия, изразяващи пред ищците
намерение за своене, ответникът не е извършил, а ищците са научили за нотариалния акт
случайно, при посещение на имота - съсед им е съобщил, че ответникът се е похвалил с
нотариалния си акт.
Ответникът не е открит на адреса си и му е определен особен представител, който с
подадения отговор оспорва иска по основателност. Оспорва твърдението на ищците, че са
посещавали имота свободно и безпрепятствено в изпълнение на правата си на собственици,
като твърди, че Д. В. е владял имота през цялото време след смъртта на П. В. през 2003 г. и
от материалите по охранителното производство по издаването на нотариалния му акт се
вижда, че е демонстрирал действията си пред останалите съсобственици. Той също така е
променял имота по начин, който не оставя съмнение, че го е третирал като собствен.
Действията му показват явно и недвусмислено отричане на владението на ищците и
превръщане на държането на техните дялове от него във владение.
В хода на делото страните поддържат становищата си: ищците - чрез упълномощения от тях
адвокат, а ответната страна - чрез особения представител.
Не са спорни следните факти, установени с писмени доказателства:
Имотът, предмет на делото, е бил собственост на наследодателя на двете страни Ц. В. Е.,
починал на 07.07.**** г. Собствеността му е била удостоверена с констативен нотариален
акт от 10.08.1970 г.
Наследници на Ц. Е. след неговата смърт са останали трите му деца - В., починал през 2000
г., П., починал през 2003 г., и И., починала през 2001 г. Наследници на В. В. са двамата му
синове, един от които е ответникът Д. В., и тяхната майка, също починала към момента.
Наследници на П. В. са съпругата му и двете му деца - тримата ищци. Наследници на И.,
която не е оставила съпруг и низходящи, са нейният брат П. и синовете на другия и брат В..
Така имотът се наследява от тях при дялове по 1/6 за всеки от тримата ищци, 1/4 за Д. В. и
общо 1/4 за двамата синове на починалия му брат Ц. В..
Процесният имот се е обитавал от И. В. до смъртта и, като В. и П. В.и са живеели със
семействата си в други населени места - съответно Пазарджик и П..
Д. В. се снабдил с нотариален акт от 30.12.2020 г. за собственост по наследство и давност за
целия недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка.
С предявения иск се оспорва правото на собственост на ответника, удостоверено в
нотариалния акт от 30.12.2020 г., като за целта ищците установяват свое противопоставимо
му право, т.е. настоящият спор представлява спор за гражданско право по смисъла на чл.
537, ал. 2 от ГПК. И двете страни притежават документи, легитимиращи ги като
собственици на имота - съответно нотариалния акт от 2020 г. и този от 1970 г. в полза на Ц.
Е., чиито наследници са ищците, следователно тежестта на доказване се разпределя по
общите правила на ГПК. Спорно между страните е само владението на имота след смъртта
на И. В. и на П. В. след 2003 г. и тежестта да докаже владението си в период от 10 години се
носи от ответника, който основава правата си на него.
2
За установяване на владението върху имота са събрани свидетелски показания - разпитани
са двама свидетели, доведени от ищците, и двама, разпитани по нотариалното производство
(третият свидетел по това производство междувременно е починал).
Доведените от ищците две свидетелки, К. К. и И. С ., и двете родени в с. Л. и живели в
последните години пак в това село, обясняват, че имотът е бил познат в селото като имот на
В. Коприщенова не е сигурна дали И. В., която познавала само по име, е живяла в него, но
твърди, че от 12 години, откак се е върнала в селото, няма впечатление някой да живее
постоянно в този имот, както и че самият имот е бил разграден и все още е разграден.
Разказва също, че периодично ищците и техният баща и съпруг, които били в приятелски
отношения с нейните родители, са посещавали селото и са се срещали и с родителите и,
макар и да не знае дали са преспивали в имота. Не познава Д. В.. Другата свидетелка
познава както Д., така и семейството на неговите братовчеди - ищците, сочи, че леля им И. е
живяла в къщата, а след смъртта и тя е необитаема, както и че е виждала и ищците, и
ответника Д. да идват в селото периодично, а Д. "последните години" чистел двора и
ремонтирал къщата.
Другите двама свидетели Й. Е. и Г. Т. - тези по нотариалното производство - познават Д., но
не и ищците. Първият свидетел, Е., е роден в Л. и е далечен роднина на В.и, неговите
родители са били в приятелски отношения с Д., който е посещавал Л., но живее в
Пазарджик. Свидетелят помни лелята на Д., която е живеела в къщата, като знае, че тази
къща сега е на Д., но конкретните му впечатления за стопанисването на къщата от самия Д.
започват от 2020 г., когато са ходили при нотариуса във връзка с "узаконяване на къщата" и
скоро след това, през 2021 г., е започнал ремонт, организиран от Д. и неговия син, в който
ремонт свидетелят е участвал като майстор. По време на ремонта през 2021 г. в имота се
появило "момче" с такси с П.ска регистрация. Дошлият се представил, доколкото свидетелят
си спомня, като П., казал, че Д. е негов чичо, поинтересувал се кой прави ремонта и си
тръгнал, като през цялото време се държал учтиво. До 2016 г. свидетелят е пребивавал в
чужбина и не знае докога точно къщата е била обитавана, но към момента на ремонта си е
личало, че е необитавана от години, дори нямала изграден водопровод. Д. се свързал със
свидетеля за помощ по къщата, докато свидетелят работел на друго място по друга къща -
сглобяема, а по сглобяемата къща той работел в периода 2019-2020 г. Т. обяснява, че е бивш
полицай и е отговарял за селото, помни И. В., но с Д. се познава едва от 7-8 години, когато
последният според него започнал да идва в селото по-често, а заедно със сина си направил
ремонт на необитаемата дотогава къща, но свидетелят живее далеч от имота, срещал е В.
повече в центъра на селото и няма подробни впечатления от ремонта.
Въз основа на показанията на всички четирима свидетели се установява Д. В. да е извършвал
по-активно действия, свързани с ремонта и стопанисването на имота, едва от около 2020 г.
По това време той самостоятелно е започнал да взема решенията за ремонта, финансиран със
средства на неговото семейство. Наред с явно изразената посредством искането му от 2020 г.
за снабдяване с констативен нотариален акт воля за своене на имота, тези действия около
ремонта в имота могат да се преценят като упражнявана фактическа власт с намерение за
3
своене на целия имот, изразена и външно, в документите за собственост, с които се е
снабдил, с възможност тази воля да достигне до останалите съсобственици. За периода до
2020 г. обаче не само няма доказателства за каквото и да е изразено от страна на Д. В.
намерение да държи имота изцяло като свой, но и изобщо няма данни фактическата власт да
е упражнявана само от него - напротив, свидетелите сочат, че са виждали в селото както Д.,
така и ищците, но периодично и за кратко, като къщата е била през целия този период след
смъртта на лелята необитавана, а имотът - "разграден", и доколкото може изобщо да се
предположи, че наследниците са посещавали имота при идванията си в селото, фактическата
власт върху него е била упражнявана от всички, или поне от Д. В. и ищците в равна степен.
Така от 2020 г., за когато най-рано има някакви данни за начало на владение на Д. В.,
изключващо владението на неговите сънаследници, до предявяването на иска на 09.05.2024
г. не е изминал период от десет години, който се изисква от чл. 79 от ЗС, за да придобие
владелецът имота по давност чрез 10-годишно недобросъвестно владение (условията за
добросъвестно владение не са налице и не се твърдят).
Щом липсва непрекъснато и явно владение от страна на Д. В. в период от поне 10 години
преди м. май 2024 г., искът е основателен и следва да се уважи, а на ищците да се присъдят
всички направени от тях разноски, каквото искане е направено от тях.
Последица на уважаването на иска за установяване на правата на ищците, изключващи
удостовереното с нотариалния акт от 2020 г. право на собственост на Д. В. за размера на
техните дялове, е отмяната на нотариалния акт до размера на тези дялове, като това правило,
уредено от чл. 537, ал. 2, изр. последно от ГПК, се прилага от съда и без изрично направено
искане.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ответника Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. **********“ № **, ет. *, ап. *, че ищците М. Б. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „*********“ № **, ет. *, ап. * П. П. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*******“ №
**, ет. *, ап. **, и Р. П. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. "*********" №** са
собственици всеки от тримата на по 1/6 идеална част (общо 1/2 идеална част), придобити по
силата на наследствено правоприемство от общия наследодател Ц. В. Е., б.ж. на с. Л.,
починал на 07.07.**** г., от следния недвижим имот:
- УПИ 11-531 в кв. 59 по сега действащия план на с. Л., общ. Л., с площ от 640 кв.м., ведно с
построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда с площ 62 кв.м. и едноетажна
паянтова сграда със застроена площ от 69 кв.м., ведно с всички приращения и подобрения,
при граници на имота: улица с о.т. 183-134, улица с о.т. 183-210, УПИ 1-530, УПИ III-532.
Отменя на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № 35, том II, рег. № 2501, нот.
дело 208/2020 г. на нотариус № 436 - Ю. В., вписан в Службата по вписванията при РС -
4
Пазарджик под вх. рег. № 8841/30.12.2025 г., номер от дв.вх.рег. 8824, акт № 164, том 31,
дело № 5463/2020, с който ответникът Д. В. В. е признат за собственик по наследство и
давностно владение на описания по-горе недвижим имот, до размера на дяловете на ищците
от общо 1/2 идеална част.
Осъжда Д. В. В. да заплати на М. Б. В., П. П. В. и Р. П. С. поравно сумата от общо 2293 лв.,
представляваща направени от тях разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5