Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260481 / 29.12.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Маргарита Пондалова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 136 по описа за 2021 година; за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от Жанет Петкова Стойчева и Петър Филипов Янков;
против М.С.К. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 02.09.2020 г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си против ответника, по
което било образувано ч.гр.дело № 1866/2020 г. на ХРС. Заповедта за изпълнение
била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което
ищецът предявявал иска си в срок. Ищецът като краен снабдител, съгласно чл.98а
от ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ,
които за процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г., без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите /чл.35 ал.1 ОУ/. По силата на
чл.7 т.1 от ОУ, ищецът поел задължение да снабдява ответника с електрическа
енергия за обект на потребление с ИТН: 1512626, находящ се на адреса му. За
ответника бил открит клиентски номер **********, като собственик на процесния
имот. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11 т.1 от ОУ, се задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия в
сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и 2 от ОУ. Съгласно чл.27 ал.1
от ОУ, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. В изпълнение на
задълженията си по ОУ, ищецът доставил на ответника за посочения обект за
периода от 02.09.2019 г. до 01.12.2019 г. електроенергия на обща стойност 211,04
лв., която до предявяване на иска не била заплатена. Поради забава в плащането
на главницата, ответникът дължал и законна лихва за забава от 15,83 лв. за
периода от 22.10.2019 г. до 01.09.2020 г.; дължима по всяка фактура поотделно
от падежа посочен в нея до датата на образуване на настоящото производство.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което приеме за
установено, че ответникът му дължи гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението 02.09.2020 г. до окончателното изплащане; присъдени по
процесното ч.гр.дело. Ищецът иска да му се присъдят
направените в заповедното и в настоящото производство разноски, в т.ч. и
юрисконсултски възнаграждения. Тези си искания ищецът поддържа в допълнително
писмено становище по делото.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначеният му на
същото основание особен представител, който счита предявения иск за допустим,
но за неоснователен. Оспорва всички ищцови твърдения, като неоснователни и
неистински, както и истинността на процесните три броя фактури, за които да се
открие производство по оспорването им. Иска отхвърлянето на предявения иск.
Особеният представител на ответницата не изпълни указанията на съда, дадени на основание чл.145 ал.2 от ГПК, да
конкретизира бланкетните си възражения, като посочи: кои конкретно ищцови
твърдения оспорва и поради какви причини те са неоснователни и неистински, като
вместо тях – кои именно са основателните и истинските такива; както и каква
част от истинността на процесните три броя фактури оспорва по реда на чл.193 от ГПК–тяхното авторство или съдържание и поради какви конкретни съображения, като
в тази връзка да конкретизира искането си по посочения законов текст. В открито
съдебно заседание той не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
При ищеца като краен снабдител на електрическа енергия, е
открита партида на името на ответника с клиентски номер ********** относно
обект на потребление с ИТН 1512626, находящ се на адреса му *********. Това се
установява от събраните по делото писмени доказателства. Видно от
препис-извлечение от сметка на името на ответника за този обект на потребление,
издадено от ищцовото дружество и представено и по заповедното и по настоящото
производства, ответникът му дължи сумата от общо 226,87 лв., от която главница
от 211,04 лв. за периода 02.09.2019 г. - 01.12.2019 г. и лихва от 15,83 лв. за
периода 22.10.2019 г. - 01.09.2020 г., по фактури, които се представиха и като
писмени доказателства по делото, както следва:
-
№ **********/ 09.10.2019 г., с посочен падеж 21.10.2019
г., главница от 88,39 лв. за периода 02.09.-01.10.2019 г. и лихва от 7,10 лв.
за периода 22.10.2019 г. – 01.09.2020 г.;
-
№ **********/ 09.11.2019 г., с посочен падеж 20.11.2019 г.,
главница от 112,67 лв. за периода 02.10.-01.11.2019 г. и лихва от 8,10 лв. за
периода 21.11.2019 г. – 01.09.2020 г.; и
-
№ **********/ 09.12.2019 г., с посочен падеж 20.12.2019
г., главница от 9,98 лв. за периода 02.11.-01.12.2019 г. и лихва от 0,63 лв. за
периода 21.12.2019 г. – 01.09.2020 г.
И трите фактури са издадени на името на ответницата за горепосочените обект
на потребление, ИТН и клиентски номер. Никоя от фактурите не е подписана от
страните в настоящото производство, като всяка от тях сочи, че представлява
„копие – обобщена информация”, като съдържа и детайлна информация относно
дължимите по всяка от тях суми. Видно от представена от ищеца справка №
46348/15.01.2021 г. чрез отдалечен достъп в Служби по вписванията, за периода 01.01.1991
г. – 14.01.2021 г.; под № 1 и 2 от справката са били наложени възбрани върху
процесния имот на адрес в *******************; представляващ жилище –
апартамент от кредитори на ответницата, като е отразено, че притежаваната от
нея част от този имот е в размер на ½ ид.ч.; съответно – на 02.12.2019
г. с кредитор Агенция за събиране на вземания и на 26.07.2016 г. с кредитор
„ВиК” ЕООД. На този адрес са регистрираните постоянен и настоящ адрес на
ответницата, видно от извършената справка в НБДН от 15.03.2021 г.
По искане на ищеца и по повод ответните оспорвания, съдът назначи и изслуша
съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи, чиито заключения приема
като компетентно и безпристрастно дадени. Първата експертиза сочи, че
процесните три фактури са осчетоводени редовно, като по тях няма извършени
плащания. Дължимата цена на консумирана ел.енергия по тях била определена
правилно, съобразно цените по решение № Ц-19/ 01.07.2019 г. на КЕВР за цените,
по които се продава ел.енергия на битови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, считано от 01.07.2019 г.
Вещото лице – счетоводител изчислява дължимите обезщетения за забава върху
главниците по всяко от фактурите, считано до 02.09.2020 г.; както следва: по
първата фактура – обезщетение в размер на 7,76 лв., считано от 22.10.2019 г.;
по втората – 8,95 лв., считано от 21.11.2019 г.; и по третата – 0,71 лв.,
считано от 20.12.2019 г.; или всичко общо в размер на 17,42 лв. Съдебно –
техническата експертиза сочи, че за процесния период 02.09.- 01.12.2019 г. има
доставена ел.енергия до процесния обект с ИТН 1512626, в съответни количества –
дневна ел.енергия от общо 827 кВч и нощна от 215 кВч, общо 1042 кВч; като
електромерът е бил отчитан дистанционно и отчетените количества съвпадат с
фактурираните. Процесният електромер през посочения период бил преминал
изискуемите проверки и имал метрологична пломба.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 13459/ 02.09.2020 г., изпратено по пощата на 01.09.2020 г., въз
основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 1866/ 2020 г. на ХРС. Ищецът
е основал вземането си на фактите и обстоятелствата, които сочи и по настоящия
си иск. По това дело със заповед № 810 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 03.09.2020 г. е разпоредено, длъжникът – ответник в настоящото
производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумата
от 211,04 лв. главница, със законната лихва от 01.09.2020 г. до изплащане на
вземането, 15,83 лв. санкционна лихва от 22.10.2019 г. до 01.09.2020 г.; както
и деловодни разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение; представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността
на електрическата енергия, доставен за периода 02.09.2019 г. – 01.09.2020 г.,
на основание ОУ за продажба на ел.енергия на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД и чл.98а от ЗЕ, за обект на потребление с ИТН 1512626. Заповедта е била
връчена на длъжника, по реда на чл.47 от ГПК, при което на заявителя е било
указано на 04.01.2021 г., да предяви иск за установяване на вземането си, което
той е сторил в срок с настоящия си иск от 21.01.2021 г., изпратен чрез куриер
ден по-рано.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява изцяло основателен и доказан. Въпреки бланкетното оспорване от ответната
страна, по категоричен начин по делото се установи, че при ищеца като краен
снабдител на електрическа енергия, е открита партида на ответницата, като неин
потребител, с клиентски номер ********** относно обект на потребление с ИТН
1512626, находящ се на адреса й в *****************; явяващ се регистрираните й
в НБДН постоянен и настоящ адреси. От представената по делото справка в Агенция
по вписванията на името на ответницата се установява, че през процесния период
02.09.– 01.12.2019 г. тя е собственик на имота на този адрес, представляващ
жилище – апартамент, като притежава ½ ид.ч. от същия. До този извод
съдът достига доколкото на 26.07.2016 г. и на 02.12.2019 г. кредитори на ответницата
за нейни задължения са вписали възбрани върху този имот, без данни както за
вдигането на възбраните, така и за отчуждаването на имота. При тези данни по
делото и предвид приложимата нормативна уредба, следва да се приеме, че именно
ответницата следва да носи отговорност за заплащането на ищеца на стойността на
доставената до този обект електрическата енергия за процесния период от време. Във връзка с твърденията на ищеца, настоящият спор
има за предмет правоотношения по повод на сключен договор за доставка на
електрическа енергия при ОУ по смисъла на чл.98а от ЗЕ. Предвид разпоредбата на
§1 т. 27г. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), вр. т.27б,
от ДР на ЗЕ, "краен клиент" е клиент, който купува електрическа
енергия за собствено ползване. Според действащата т.41б. (нова - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от §1 на същите ДР, "потребител на
енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия и/или ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. В аналогичен смисъл са и текстовете от приложимите ОУ на ищцовото дружество
– ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Според
чл.1 т.4 от ОУ, понятието «клиент» се разбира както в своето значение на
«мрежови клиент», така и в значението на «потребител на електрическа енергия»;
като потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на дружеството, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Респективно, задължено лице за заплащане цената на
доставена електрическа енергия по договор по чл.98а ЗЕ е потребител на енергия,
който притежава някое от горните качества по приложимите разпоредби от § 1 от
ДР на ЗЕ и ОУ. По делото, предвид гореизложените съображения, се установи, че
ответницата е съсобственик на процесния имот, при което през процесния период
тя има качеството на краен клиент или потребител на ел.енергия
за битови нужди или на енергийни услуги. Ето защо, съдът приема, че тя има задължението
по чл.11 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от ОУ, според което потребителят е длъжен да
заплаща на продавача стойността на консумираната в обекта електрическа енергия
и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната
мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение – по отношение на процесния обект и за посочения период.
Освен по основание, искът за главницата се доказа и по размер. Данните за
размера на задължението на ответницата по представените писмени доказателства,
макар и бланкетно оспорени от особения й представител, се подкрепиха от
заключенията на изслушаните по делото съдебно– счетоводна и съдебно– техническа
експертизи. Така се установи, че за процесния обект на потребление с ИТН
1512626, ответницата дължи на ищеца главница от общо 211,04 лв. за периода
02.09.2019 г. - 01.12.2019 г., за общо 1042 кВч, по фактури, както следва:
-
№ **********/ 09.10.2019 г., с посочен падеж 21.10.2019
г., главница от 88,39 лв. за периода 02.09.-01.10.2019 г.;
-
№ **********/ 09.11.2019 г., с посочен падеж 20.11.2019
г., главница от 112,67 лв. за периода 02.10.-01.11.2019 г.; и
-
№ **********/ 09.12.2019 г., с посочен падеж 20.12.2019
г., главница от 9,98 лв. за периода 02.11.-01.12.2019 г.
Така дължимите суми
не са заплатени, както към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и
към датата на депозиране на настоящата искова молба, така и към датата на
изготвяне на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза. Същите се установи, че са били определени
правилно, съобразно цените по решение № Ц-19/ 01.07.2019 г. на КЕВР за цените,
по които се продава ел.енергия на битови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниско напрежение, считано от 01.07.2019 г. Същевременно,
посоченото количество ел.енергия е било доставено до обекта през процесния
период, което количество е било отчетено дистанционно с електромер, преминал
изискуемите проверки и разполагащ с метрологична пломба; съвпадащо с
фактурираното. Ето защо, по отношение на главницата искът следва да се уважи
изцяло, като основателен и доказан, ведно със законната лихва от датата на постъпване
на заявлението в съда - 02.09.2020 г., следваща и крайната дата на
обезщетението за забава, до окончателното изплащане.
Относно акцесорния
иск, по силата на чл.11 т.1 от ОУ на ЕВН ЕС, ответникът се е задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете
и начините по чл.18 ал.1 и 2 от ОУ на ЕВН ЕС – с период за плащане от 10 дни за
всички фактури. Съгласно чл.27 ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС, при неплащане в срок на
дължимите суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден. Според тази уредба и посочените дати на издаване
на всяка от фактурите, основателна е ищцовата теза, че за претедираните от него
съответни периоди му се дължат обезщетения за забава. Относно размера на тези
задължения, съдът кредитира представеното препис – извлечение от сметка, макар
и бланкетно оспорено от особения представител на ответницата; доколкото то
кореспондира със заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Последното
съдът не взема предвид в тази му част, доколкото изчисленията са с крайна дата,
различна от претендираната от ищеца. Ето защо, съдът приема, че ответницата
дължи на ищеца и обезщетение за забава именно в претендирания общ размер от
15,83 лв. за периода 22.10.2019 г. - 01.09.2020 г., върху главниците по процесните
фактури, както следва: по първата фактура – обезщетение в размер на 7,10 лв.,
считано от 22.10.2019 г.; по втората – 8,10 лв., считано от 21.11.2019 г.; и по
третата – 0,63 лв., считано от 20.12.2019 г. Така и акцесорният иск следва да
се уважи изцяло, като основателен и доказан.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производства следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване
на разпоредбите на чл.78 ал.1 и 8, вр. чл.80 от ГПК. Съобразно изцяло уважените
искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички направени
от него деловодни разноски, включващи тези по заповедното от 25 лв. за държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение; както и тези по настоящото от 75
лв. за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 150 лв. за
възнаграждение за особен представител на ответника и общо 300 лв. за
възнаграждения на вещи лица – всичко общо 700 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.К. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от Жанет Петкова Стойчева и Петър Филипов Янков; сумата от общо 226,87 лева, от която главница от 211,04
лв. за периода 02.09.2019 г. - 01.12.2019 г. и обезщетение за забава от 15,83
лв. за периода 22.10.2019 г. - 01.09.2020 г., по фактури, както следва:
-
№ **********/ 09.10.2019 г., с посочен падеж 21.10.2019
г., главница от 88,39 лв. за периода 02.09.- 01.10.2019 г. и лихва от 7,10 лв.
за периода 22.10.2019 г. – 01.09.2020 г.;
-
№ **********/ 09.11.2019 г., с посочен падеж 20.11.2019
г., главница от 112,67 лв. за периода 02.10.- 01.11.2019 г. и лихва от 8,10 лв.
за периода 21.11.2019 г. – 01.09.2020 г.; и
-
№ **********/ 09.12.2019 г., с посочен падеж 20.12.2019
г., главница от 9,98 лв. за периода 02.11.- 01.12.2019 г. и лихва от 0,63 лв.
за периода 21.12.2019 г. – 01.09.2020 г.;
ведно със законната лихва върху главницата от 211,04 лв., считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 02.09.2020
г., следваща и крайната дата на обезщетението за забава, до окончателното изплащане; представляващи неизплатени задължения за дължима стойност на електрическа енергия, доставена за периода по партида с
клиентски номер ********** относно обект на потребление с ИТН 1512626,
находящ се на адреса й в гр. Хасково, ж.к. „Орфей“ бл.6 вх.Г ет.2 ап.76;
за които суми е издадена заповед № 810
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.09.2020 г. по
ч.гр.дело № 1866/2020 г. на ХРС.
ОСЪЖДА М.С.К. с ЕГН ********** *** Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ********* СУМАТА от общо 700 лева за деловодни разноски,
в т.ч. и за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.адреси от л.33 и л.39, като им
се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова –
делото да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.