РЕШЕНИЕ
№940/13.12.2019г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети ноември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Павлина
Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Диана Динкова ......………………...…..………...……в присъствието на прокурор
Николай Гугушев ………..................……………………………като разгледа докладваното
от Председателя АНД (К) №1039 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от А.Т.И. *** с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез
пълномощник, срещу Решение №147/18.07.2019г., постановено по АНД №166 по описа
на Районен съд –Димитровград за 2019
година, с което е потвърдено НП №106/29.03.2019г., издадено от Началника на РУ
на МВР – Димитровград.
Касационният
жалбоподател счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Твърди, че съдът не кредитирал всички доказателства и обстоятелства по делото,
неоснователно кредитирал фактическа обстановка, която е ирелевантна за
твърдяното нарушение, не отчел допуснатите от административнонаказващия орган съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП, не взел предвид, че изискуемите
реквизити по чл.57 от ЗАН не били налице. Излага съображения, че АНО не изяснил
изцяло фактическата обстановка, в резултат на което били издаден порочен АУАН,
а в последствие и НП, което било неясно и заблуждаващо, неправилно потвърдено
от съда.
АНО преценил, че
е нарушена разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН112, но нормата съдържала
четири различни хипотези като предназначението на ЕЕН 112 било указано в самия закон – чл.3
ал.1. АНО неправилно преценил, че в случая са налице хипотезите „предаване на
неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ“. Такива сигнали не се
доказвали, а напротив – свидетелите посочили, че отивали да отразят паркирани
коли на автобусна спирка. Последните не дали обяснения дали реагирането на
сигнал за паркирани коли попадало в обхвата на рисковете при обаждане на номер
112, нито защо реагирали на сигнала. От друга страна останало недоказано от АНО
дали от операторите на тел.112 е
разяснено, че повикването на жалбоподателя за паркирани коли на автобусна
спирка не изисква намеса на службите за спешно реагиране и същото е извън
пределите на чл.3 ал.1 от ЗНССПЕЕН112.
След изясняване
на действителната фактическа обстановка от свидетелите по делото било видно, че
в случая е налице именно хипотезата по чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН112 – „ползване не
по предназначение“. Неоснователно не били кредитирани показанията на св.Петкова
- очевидец на станалото, работеща в магазина срещу спирката, където били спрени
автомобилите и имало постоянно наблюдение на обстановката, а били кредитирани
показанията на държавни служители, които дошли със закъснение на подадения
сигнал и не били очевидци. Следвало също да се има предвид, че „ползването не
по предназначение“ се установявало и от начина на словесното формулиране на
административното обвинение, като било пределно ясно, че не е налице някой от
рисковете по чл.3 ал.1 от ЗНССПЕЕН112. Неясно
оставало и не било мотивирано от съда какъв е „рискът за живота , здравето,
сигурността и имуществото на гражданите“ от паркирането на коли на спирка. Така
се създавала и неяснота относно преценката на съда за законосъобразността на
АУАН и НП, и квалификацията на нарушението по чл.28 от ЗНССПЕЕН112.
Според касатора при
определяне на наказанието било допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в
неприлагане на релевантната санкционна норма – чл.37 от ЗНССПЕЕН112 като вместо
нея била приложена тази на чл.38 от закона. Именно нормата на чл.37 от закона
била съответстващата на нарушението по чл.28 ал.1 от същия. Съдът не преценил,
че текстовото описание на нарушението не съответства на цифрово изписаното като
изобщо не обсъдил, че твърдяната за нарушена норма на чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН112
има четири хипотези като при даденото неясно и объркващо описание на
нарушението жалбоподателят трябвало да предполага коя от тях е нарушил, с което
се засягало правото му на защита.
Касаторът твърди
също, че съдът се отклонил от същността на спора като изяснил и възприел
фактическа обстановка, неописана в акта и в НП, и ирелевантна за случая като в
тази насока излага подробни съображения. Навежда и доводи за тенденциозност
спрямо него от страна на актосъставителите. Счита, че неизлагането на
фактически обстоятелства какво съобщение било предадено на тел.112 води до
невъзможност да се прецени дали се касае за „неверен“ или „заблуждаващ“ сигнал.
Констатациите по акта и НП били недоказани. Твърди, че е налице разминаване
между описаното в акта и в НП, доводите
му за което не били обсъдени в решението. Допуснато било съществено процесуално
нарушение като отговорността му била ангажирана без да му е вменено конкретно
виновно поведение, респ. осъществяване състав на нарушение като такова не било
индивидуализирано. Не бил обсъден и доводът му, че посочването на нормативния
акт, разпоредби от който се сочели за нарушени само с абревиатирурата
ЗНССПЕЕН112, ограничавало правото му на защита. Излага и съображения за неправилност на извода,че случаят не
е маловажен.
Предвид
изложеното, касаторът моли за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът - РУ на МВР – Хасково, не ангажира становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково пледира за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и
законосъобразно.
Касационната
инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на
чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното решение
Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление
№106/29.03.2019г., издадено от Началника на РУ на МВР - Димитровград, с което за
нарушение на чл.28 ал.1 от Закона за националната система за спешни повиквания
на един европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН112) и на основание чл.38, ал.1 от същия
закон, на А.Т.И. е наложена глоба в размер на 2000 лева.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че при съставяне на
акта и издаване на са спазени изискванията на ЗАНН като текстовото описание на
нарушението съответства на цифрово изписаното такова, респ. деянието е правилно
квалифицирано. Констатирал е, че в
съставения акт не е описана длъжността на нарушителя, който пропуск е възприел
за несъществен. Съдът е приел също, че санкционираното
деяние е безспорно установено и доказано, и правилно е ангажирана отговорността
на касатора като наложеното наказание правилно е определено в минималния
предвиден в закона размер в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Изложил е и съображения, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28
от ЗАНН.
Настоящата
инстанция споделя изводите на районния
съд.
Оспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка.
Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред, въз основа на тях въззивният
съд е изградил правилни фактически и правни изводи.
Правилно е прието, че административнонаказателната процедура е
законосъобразно проведена.
Неоснователно е оплакването на касатора за неописване на предаденото на
тел.112 съобщение, респ. за неясно и объркващо описание на нарушението.
Както в акта,
така и в НП ясно е посочено, че се касае за предадено от касатора невярно
съобщение, че на автобусната спирка на
бул.“Д.Благоев“ има петнадесет паркирани автомобили. Така описаното правилно е
отнесено към нормата на чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН112. Действително при цифровото
изписване на посочената за нарушена правна норма не е визирана конкретната
хипотеза от същата. Този пропуск обаче, с оглед даденото словесно описание на
деянието – предаване на невярно съобщение на ЕЕН 112, не е съществен, тъй като
по никакъв начин не е ограничена възможността на наказаното лице да разбере
какво точно нарушение му е вменено. Не се споделя и оплакването на касатора за разминаване
между описаното в акта и в НП нарушение. Това оплакване не е конкретизирано като не
става ясно в какво точно се състои твърдяното разминаване. Видно е от
записаното в НП, че АНО е възприел за налична хипотезата на предадено невярно
съобщение, каквато е визирана и в съставения АУАН.
Неоснователно е
и твърдението на касатора, че
релевантната в случая санкционна норма е тази на чл.37 от ЗНССПЕЕН112. В
случая касаторът е наказан за предаване на невярно съобщение чрез ЕЕН 112,
което деяние се снакционира по реда на чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН112, както е
процедирал и АНО, респ. както е приел и районният съд.
Не се споделя и
оплакването, че посочването на нормативния акт, по който е ангажирана
отговорността на кастора само с абревиатирурата ЗНССПЕЕН112 е ограничило
правото му на защита. Нарушеният в случая нормативен акт действително е посочен
в НП само с абревиатура, но последното по никакъв начин не е засегнало правото
на защита на жалбоподателя. Нормативният акт, по който касаторът е санкциониран
е изписан с пълното си наименование в съставения АУАН, а защитата срещу
вмененото му противоправно деяние е адекватно организирана и осъществена.
Настоящата
инстанция счита за правилен и съответстващ на събраните по делото
доказателства извода на районния съд, че описаното в акта и в НП нарушение е
осъществено от жалбоподателя. Последният не оспорва, че двукратно е предал
съобщение на тел.112 за неправилно паркирани автомобили, а неверността на
съобщенията се потвърждава от показанията на разпитаните полицейски служители,
които правилно съдът е кредитирал. Относно показанията на свидетелката Петкова следва
да се посочи, че същите не са възприети единствено в частта им относно времето
на подаване на съобщенията и пристигането на полицейските служители като в тази
насока съдът се е позовал на противоречието им в тази част с писмената справка
от РЦ 112 – Кърджали.
Неоснователно е твърдението
в касационната жалба за допуснато от съда съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в установяване на фактическа обстановка, неописана в акта и в НП. Установяването на обстоятелства, предхождащи
повикванията на тел.112 не представлява процесуално нарушение. Релевантните
за съставомерността на деянието
факти
и обстоятелства
съдът
правилно е възприел.
Касационната
инстанция споделя изцяло и изложеното от районния съд, че в случая не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Санкционираното деяние не се отличава с нищо
от обичайните случаи на нарушение по чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН112.
По изложените
съображения настоящата инстанция счита, че касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд е постановил валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №147/18.07.2019г., постановено
по АНД №166 по описа на Районен съд –Димитровград за 2019 година.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.