Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 365 31.01.2024
г. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на осемнадесети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с
участието на прокурор М.Д. като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН
дело №294 по описа за 2023 год, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ против Решение №47/25.09.2023 год., постановено по АНД №118/ 2023г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е потвърдено Наказателно постановление №НЯСС-63/08.03.2022г
издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 1 000лв на
основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите за това, че на 26.05.2021г е
осъществен фактическия състав на нарушение на чл.190а ал.2 от Закона за водите,
който задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълнява предписанията по чл.190а
ал.1 т.3 от същия закон. Касаторът е собственик на язовир „Помощник -57“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 57515.8.57 в землището на село
Помощник, община Гълъбово, област Стара Загора, съгласно Акт за публична
държавна собственост №10026/16.09.2020г с предоставени права за управление. На
16.06.2021г е извършена проверка, за която е съставен констативен протокол
№07-3-117/16.06.2021г, при която чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията
към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че въздушният
откос е обрасъл с гъста храстовидна и дървесна растителност, което сочи на
неизпълнение от собственика на язовира на задължително предписание, дадено в
констативен протокол №07-03-15/21.01.2021г на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно „Да се премахне
храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос“ със срок на
изпълнение 25.05.2021г. Съставен е АУАН №07-037/13.09.2021г, с който е
образувано административно наказателното производство и е повдигнато
административно наказателното обвинение в присъствие на представител на
нарушителя, комуто е връчен и препис.
За да потвърди Наказателното постановление
въззивния съд е приел, че са спазени изискванията за компетентност на
служителите, съставили АУАН и на органа, издал наказателното постановление.
Спазени са преклузивните срокове за образуване на административно наказателното
производство и за издаване на наказателно постановление и не са изтекли
давностните за налагане на административно наказание. Съставомерното деяние е
бездействие, което има своето начало от деня, следващ последния ден на срока за
изпълнение на дадените задължителни предписания и продължава до изпълнение на
предписаните действия. Момента на довършване на нарушението поставя началото на
едногодишния срок по чл.34 от ЗАНН, в който следва да бъде установено
нарушението и разкрита самоличността на нарушителя като бъде съставен и АУАН не
по-късно от три месеца от узнаване на дееца. В случая деянието и неговия
извършител са установени на 16.06.2021г, поради което със съставяне на АУАН на
13.09.2021г е спазен три месечния срок по чл.34 от ЗАНН за образуване на
административно наказателно производство, но не по-късно от една година от
извършване на деянието. Поради тези
съображения и предвид годността на писмените доказателства – протокола за
проверка от 16.06.2021г и този, с който са дадени задължителни предписания, е
прието съществуването на обективните съставомерни факти – не почистен от
храстовидна и дървесна растителност въздушен откос, сочещи на не изпълнение на даденото задължено
предписание в срок до 25.05.2021г.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при не правилно приложение на чл.34 от ЗАНН. Поддържат се доводите,
че срокът за съставяне на АУАН тече от момента, в който деянието е довършено,
защото към тази дата на контролните органи са известни данните за дееца и за
неговото съставомерно бездействие. Противното тълкуване, че три месечния срок
за съставяне на АУАН тече от датата на проверката е противно на закона, защото
води до неопределеност на във времето на административно наказателната
компетентност. Не е спазено и изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за
съдържание на наказателното постановление, защото процесното не съдържа
обстоятелствата по извършване на деянието. Вписването, че ДПУСЯ е осъществило
състава на нарушение по чл.190а ал.2 вр. счл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите
не изпълнява изискването за посочване на конкретните задължения на собственика
на язовира, които не са изпълнени. След като не е описано конкретно действие, което
противоречи на нормативно установено задължение то е препятствано и правото на
защита. Не са посочени материалните разпоредби от Закона за водите, чиито
повели не са изпълнени и с това също е допуснато съществено нарушение на
изискванията за съдържание на АУАН и на НП, довело до отправяне на обвинение и
налагане на наказание в разрез с принципа за законоустановеност на
административните наказания. В подкрепа на тезата, че без посочване на нарушена
материална норма е налице не пълнота на обвинението, касаторът се позовава на
определението за административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, според което само
нарушение на правила от реда за държавно управление, което е извършено виновно
и е обявено за наказуемо представлява административно нарушение. Административното
нарушение не е доказано по несъмнен начин, защото не става ясно дали контролния
орган е направил проверка на място точно на 26.05.2021г, който ден следва датата,
на която изтича срока за изпълнение на задължителните предписания. Няма
доказателства, че точно на 26.05.2021г, чрез бездействие ДПУСЯ не е изпълнило
задължителните предписания, защото проверката е от 16.06.2021г.
На последно място се сочи, че е следвало да се
приеме за основателно искането на ДПУСЯ за прилагане на чл.28 от ЗАНН, защото
нарушението не е създало опасност от аварийни ситуации и от неговото извършване
не са произтекли вредни последици. От съда се иска да бъде отменено въззивното
съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление като се
присъдят разноските по делото.
Ответника Председателя на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор, чрез процесуалния си представител оспорва
основателността на жалба с подробни доводи против посочените от касатора пороци
на съдебното решение и на наказателното постановление. Поддържа, че не
изправността на въздушния откос е предпоставка за наводнения и застрашава
безопасното използване на водното съоръжение като същото представлява риск за
населението. Иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение и
да се присъди възнаграждение за един адвокат.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по АНД
118/23г по описа на Районен съд Гълъбово е образувано след като с Решение
№140/22.06.2023г постановено по КАНД
№102/23г по описа на АС Стара Загора е отменено Решение 5/03.02.23г, постановено
по АНД №63/22г по описа на РС Гълъбово за отмяна на наказателното
постановление, поради не спазване на три месечния срок по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН. В Решение №140/22-06.2023г е даден отговор на въпроса за
спазване на преклузивните срокове за образуване на административно наказателно
производство, поради което повдигането им без да са установени нови факти,
които да сочат тяхното пропускане е процесуално недопустимо – преклудирани са.
Въпреки това и само за яснота следва да се посочи, че сроковете са преклузивни,
защото определят времевите рамки за упражняване на административно наказателна
компетентност. Административно наказателното производство се образува срещу
лице за извършено от него административно нарушение в тримесечен срок от откриване
на нарушителя, но не по-късно от една
година от довършване на деянието. Няма правна норма-фикция, че от момента на
извършване на деянието, нарушението се смята за открито, нито задължение за
извършване на проверки на датата, която следва изтичането на срок за изпълнение
на предписаното от нормата или по силата на административен акт задължение.
Момента на извършване на нарушението е обстоятелство, което индивидуализира
съставомерното деяние спрямо времето и има значение за спазване на едногодишния
срок, който не следва да е изтекъл към датата на съставяне на АУАН, дори и три
месечния от разкриване самоличността на дееца да не е приключил. Тази
разпоредба санкционира носителите на административно наказателна компетентност,
когато в рамките на една година от извършване на нарушението не са образували
административно наказателно производство срещу неговия автор. Следователно
чл.34 от ЗАНН поставя процесуални срокове за съставяне на АУАН и за издаване на
НП, а давностните, които погасяват материални правоотношения и изключват
понасянето на отговорността, чрез изтърпяване на наказанието са уредени в чл.82
от НК вр. с чл.11 от ЗАНН.
Възражението за
недоказаност на обвинението, поради не извършване на проверката на място на
26.05.2021г е неоснователно, но и противоречи на правилата на житейската логика
и опит. За да се установи не изпълнение на предписанията е необходимо да се
извърши проверка след изтичане на срока за привеждане на обективното състояние
на въздушния откос в съответствие с нормативното. Последната не е задължително
да бъде осъществена на датата, следваща последния ден от срока за почистване на
дървесната и храстовидна растителност, освен ако по обективни причини е вън от
съмнение, че във всеки друг момент състоянието на въздушния откос ще бъде различно,
независимо от изпълнението на предписаното. В този случай обаче задълженият
субект ще следва да уведоми контролните органи за изпълнението или поне да е в
състояние да докаже, че към датата на нарушението състоянието на въздушния
откос е било в съответствие с нормативното. Гъстата храстовидна и дървесна
растителност не може да порасне отново за периода от 26.05.2021г до
16.06.2021г, а ако наказаното лице твърди, че към 25.05.2021г е почистил
въздушния откос то следва да посочи доказателства, които съдът да събере, за да
се опровергае обвинението, че на 26.05.2021г той е довършил административното
нарушение. Последното се извършва, чрез бездействие а то се доказва от
състоянието на въздушният откос, което към 16.06.2021г не е различно от
констатираното на 21.01.2021г. Тук е
мястото да се каже, че в нито една от жалбите си наказаното предприятие не
оспорва верността на констатациите на контролните органи, поради което и
предвид, че констативните протоколи са предписаното от Закона за водите
средство – официален удостоверителен документ с материална доказателствена
сила, се налага извод за справяне на ответника със задължението да докаже
обективното съставомерно. Връчване на протокола с дадени задължителни
предписания / в тази му част е административен акт/, сочи на съзнаване на
фактическия състав от дееца към 26.05.2021г, което по аргумент от чл.14 ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН води до правния извод за виновно извършено бездействие,
чрез което се осъществява формално по своя състав административно нарушение.
Елемента наказуемост е установен в чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, който
съдържа административно наказателен състав за бездействие да се изпълнят
задължителните предписания по чл. 190а ал.1 т.3 от същия закон, което е
материално правно императивно задължение по силата на чл.190а ал.2 от Закона за
водите – норма посочена в АУАН и в НП, с което се изпълнява изискването за
описание на всички елементи по чл.6 от ЗАНН, които определят поведението на
физическото или юридическо лице като виновно не изпълнение на конкретно правило
от реда за държавно управление, което е обявено за наказуемо. Що се отнася до
въпроса за обстоятелствата, които чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН / обстоятелствена част
на обвинението/ изисква да бъдат посочени трябва да се съобрази, че това са
фактите, пораждащи задължение за конкретно поведение и определящи лицето като
субект на административно наказателна отговорност. Следователно касае се за
съставомерни факти, а те по силата на чл. 200 ал.1 т.39 вр. с чл. 190а ал.1 т.3
от Закона за водите са състоянието на въздушния откос и дадените от компетентен
орган предписания за привеждането му в съответствие с нормативното. Фактите,
пораждащи задължението по чл.190а ал.2 от Закона за водите са посочени в НП и в
АУАН и това са дадените с Протокол №07-03-15/21.01.2021г на ГД „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“ предписания по чл.190а ал.1 т.3 от
Закона за водите, както и предоставянето на процесния язовир в собственост на
държавното предприятие. След като в НП и в АУАН са посочени фактите, определящи
бездействието на лицето като деяние с всички признаци по чл.6 от ЗАНН, то не може да се приеме за основателно
възражението за липса на обстоятелства от състава на нарушението, водеща до не пълнота
на обвинението. Диспозитива на НП също е
съответен на чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като съдържа наказанието, основанието
за неговото налагане – административно наказателната разпоредба, която
предвижда наказуемост за описаното в обстоятелствената част деяние и фактите,
които го определят като съставомерно и виновно.
Не е основателно и искането да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, защото макар и формално административното
нарушение засяга особено важен обект на защита и това е безопасността за
човешкия живот и здраве, както и опазването на околната среда при стопанисване
на съоръжение, което представлява източник на повишена опасност. Претенцията за
не налагане на административно наказание с отправяне на писмено предупреждение
не съответства на обективно установеното по делото продължаващо бездействие да
се приведе въздушния откос в съответствие с нормативно изискуемото, осигуряващо
безопасно използване на водния обект. В нито един момент от развитието на
производството задълженият субект не сочи доказателства да е изпълнил своите задължения.
Като е потвърдил наказателното постановление въззивния съд е спазил и
задължителните указания на касационната инстанция да провери съществуването на
съставомерните факти като съобрази липсата на въведените от касатора пороци
относно съдържанието на наказателното постановление.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.222 ал.1 от
АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №47/25.09.2023 год., постановено
по АНД №118/ 2023г. по описа на Районен съд Гълъбово.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр.
София да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата
от 100лв. / сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД
№294/2023г по описа на АС Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.