РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20212001000097 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „О.Д“ ЕАД /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, чрез синдика С.В. М., с адрес за връчване: гр. С.
бул. С.М № *, ет.*, офис *, срещу Решение № 16 от 5.02.2021 г., постановено
по т.д. № 98/ 2020 г., с което Окръжен съд Бургас е обявил договора за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № *** от 23.06.2005 г., по нотариално дело № *** от 2005
г. на нотариус С.А с район на действие РС-Несебър, за нищожен поради липса
на предмет, в частта, в която е прехвърлено правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. О. община Н., по предявения иск от „О.Д“ ЕАД /в
несъстоятелност/ против „Т.Т.С“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. район С. ул. П. № *, представлявано от В.З.П - управител.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск от „О.Д“ ЕАД /в
1
несъстоятелност/, ЕИК ***, чрез синдика С.В. М., с адрес за връчване: гр. С.
бул. С.М №*, ет.*, офис *, против „Т.Т.С“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С. район С. ул. П. № *, представлявано от В.З.П –
управител, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 122 777,93 лева, представляваща заплатена
продажна цена за посочените по-горе имоти, като престирана при начална
липса на основание.
Присъдени са разноски.
В жалбата решението се оспорва, в частта, с която е отхвърлен искът
за връщане на даденото по обявената за нищожна сделка и се въвежда искане
за неговата отмяна и уважаване на претенцията за връщане на платената цена.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на извода на
съда от първа инстанция, че искът по чл.55 ЗЗД е погасен по давност, като се
сочи, че в случая давност по вземането за връщане обратно на цената следва
да тече от съставянето на актовете за общинска собственост за имотите,
представени по делото – 8.07.2016 г.
Акцентира се на обстоятелството, че през целия период от
сключването на процесната продажба до настоящия момент дружеството -
въззивник владее и двата имота, като му се начисляват и съответните местни
данъци и такси.
Изтъкват се доводи, че в процедурата по одобряване на процесната
заповед не са били предоставени на правоимащите лица равностойни имоти,
които да се прехвърлят в замяна на определените за улици и озеленяване
части от бившите неурегулирани имоти, нито са били обсъждани и приемани
оценки на същите. Поддържа се, че имотите, макар да са били отредени за
техническа инфраструктура и озеленяване, не се превръщат автоматично в
публична собственост, като в закона не е предвидено подобно действие на
регулационния план, освен при замяна на имоти между общината и частни
лица - специфичната хипотеза на чл.16, ал.1 ЗУТ, различна от разглеждания
случай.
Сочи се, че процесната заповед не притежава непосредствено
2
отчуждително действие, по съображения, че с плана не се е предвидило
предоставяне на равностойни терени на собствениците на парцелите,
отредени с плана за публични нужди. Изразява се становище, че заповедта, в
тази хипотеза, няма директен отчуждителен ефект, а единствено дава
основание на общината да проведе съответни отчуждителни процедури по
чл.205 и сл. от ЗУТ, срещу заплащане на обезщетение на собствениците.
Претендират се съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
„Т.Т.С“ ЕООД, в който се застъпва позиция за неоснователност на жалбата.
Излагат се съображения, че неправилно е становището на
въззивника относно началния момент на погасителната давност. При
позоваване на трайната практика на ВКС, се изтъква, че давността започва да
тече от момента, в който е получено нещо без правно основание или от
момента на отпадане на основанието или неговото неосъществяване.
Плащането по процесната сделка е било извършено в предвидения
десетдневен срок и получено от въззиваемия на 29.06.2005 г., факт неоспорен
и доказан по делото. Предвид изложеното, по мнение на въззиваемия,
погасителната давност за възстановяване на платената без основание част от
цената на имотите е изтекла на 30.06.2010 г.
На следващо място, се изтъкват доводи за недоказаност на размера
на претенцията на въззивника, доколкото предмет на процесния нотариален
акт са шест имота, с различно предназначение, при определена обща цена,
което прави невъзможно приравняването, като стойност, на различните имоти
и определянето на цена на квадратен метър, пропорционална на общата
продажна цена. Изтъква се недоказаност на претенцията по размер.
Претендират се съдебно – деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да
обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на
правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане
по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269
ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно
3
решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесеният пред настоящата инстанция спор е повдигнат по иск, с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, по който въззивникът е претендирал да получи
обратно платеното по договора за покупко – продажба, обявен за нищожен с
решението в необжалваната част.
Разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД регламентира специалните състави на
престационната кондикция, първият от които предвижда реституция на даденото,
при получаване на имуществено благо при начална липса на основание за
преминаването му от един имуществен комплекс в друг.
По общото правило за давностно изсрочване, това реституционно право
се погасява по давност с изтичането на петгодишен давностен срок – чл.110 ЗЗД.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД началото на давностния срок се свързва с настъпване
изискуемостта на вземането.
Последователно в съдебната практика се приема становището, че при
получаване на нещо въз основа на нищожен договор, даденото се смята за
престирано при начална липса на основание – Постановление № 1 от 28.05.1979 г.
по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС. Възприето е и разбирането, че доколкото
основанието не е било налице при самото извършване на престацията, началото на
давностния срок следва да се отнесе към момента на размяната – „деня на
получаването“ - т. 7 от цитираното Постановление, „момента на получаване на
недължимото“ – Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ОСГТК на ВКС;
така и в Решение № 201 от 12.02.2015 г. по т.д. № 3351/ 2013 г. на ВКС.
Видно от данните по настоящото дело, плащането по процесния договор
за покупко-продажба, сключен с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № *** от 23.06.2005 г., по нотариално дело № *** от 2005
г. на нотариус С.А с район на действие РС-Несебър, е извършено с платежно
нареждане на 29.06.2005 г. Следователно, давностният срок е започнал да тече от
тази дата и към датата на завеждане на исковата молба на 2.03.2020 г. е изтекъл.
Ето защо, лишен от състоятелност е доводът, повдигнат във въззивната
жалба, че за начало на срока на погасителната давност следва да се приеме датата
4
на издаване на актовете за публична общинска собственост, датиращи към
8.07.2016 г. От установеното в производството става ясно, че с процесния
продажбен акт са прехвърлени недвижимости, изключени от гражданския оборот
- имоти публична общинска собственост и тази несанируема изначална
недействителност на акта на разпореждане е относима към момента на самото
извършване на сделката, а не към последващото актуване на имотите като
публична общинска собственост през 2016 г. Настоящата апелативна инстанция
отбелязва, че видно от описа на приложенията към процесния нотариален акт, с
който имотите са разпоредени в полза на въззивника, към същия е била
приложена Заповед № 302 от 16.03.2005 г. на кмета на Община Несебър, с която,
както е прието в постановеното от съда от първа инстанция решение в
необжалваната му част, е проведено специфичното отчуждаване в обществена
полза, вследствие на извършена първа за терена регулация по реда на чл.16, ал.1
ЗУТ, и имотът е преминал в собственост на общината от момента на влизане в
сила на горепосочената заповед, с оглед вещно-транслативното действие на ПУП.
Следва да се посочи, че с подходящо ангажирана квалифицирана юридическа
помощ при сключване на сделката, при запознаване с описаната заповед, за
въззивника не е съществувала пречка да се ориентира относно статута на
продаваните имоти.
Изтъкнатото във въззивната жалба обстоятелство, че дружеството –
въззивник е във владение на имотите от сключването на договора за продажба до
настоящия момент не рефлектира върху началото на давностния срок, при
конкретното основание за недействителност на продажбата, тъй като пасивността
на действителния собственик да отстрани въззивника от собствения си имот не
може да се тълкува като признание на вземането за връщане на цената и оттам
основание за прекъсване на давността, по аргумент от чл.116, б.“а“ ЗЗД (по
аналогия с формираното в доктрината разбиране по отношение прекъсване
давността по иска за сключване на окончателен договор, когато владението върху
имота е предадено след сключен предварителен такъв).
Останалите оплаквания, въведени в жалбата, за непредоставяне на
правоимащите лица на равностойни имоти, прехвърлени в замяна на определените
за улици и озеленяване части от техните бивши неурегулирани имоти, за липсата
на автоматично действие на заповедта, в посока възникване на публична
собственост върху имотите и липсата на непосредствено отчуждително действие
на същата, не следва да бъдат обсъждани. Същите са, на първо място, неотносими
5
към въпроса за връщане на даденото по сделката, респективно погасяването по
давност на процесното материално субективно право, което претендира
въззивникът в производството. Тези въпроси биха били релевантни за
произнасянето на съда относно валидността на договора за продажба, но
преразглеждането им от настоящата инстанция е недопустимо, тъй като
решението в съответната част не е обжалвано. Вън от горното, изтъкнатите доводи
влизат в противоречие с тезата на въззивника, поддържана пред
първоинстанционния съд, за непосредствено отчуждително действие на
регулацията и тяхното въвеждане пред въззивния съд, освен самоцелно и
непоследователно, е и недопустимо.
Ето защо, в аспект на всичко гореизложено, следва да се приеме, че
платената срещу цената сума не би могла да се кондикцира, поради уважаване на
въведеното възражение за изтекла погасителна давност. Предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Съвпадането на изводите на настоящата апелативна инстанция с тези на
първоинстанционния съд обосновава потвърждаване на решението.
При този изход от делото разноски не следва да се присъждат, тъй като
страната, имаща право на разноски, не е представила доказателства такива да са
били сторени.
Следва да се осъди въззивното дружество да заплати държавна такса за
въззивно обжалване, в размер на 2455,56 лв. по сметката на Апелативен съд
Бургас.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16 от 5.02.2021 г., постановено по т.д. №
98/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният иск от „О.Д“ ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК ***,
чрез синдика С.В. М., с адрес за връчване: гр. С. бул. С.М №*, ет.*, офис *,
6
против „Т.Т.С“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.
район С. ул. П. № *, представлявано от В.З.П – управител, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата
от 122 777,93 лева, представляваща заплатена продажна цена по сключен с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *** от
23.06.2005 г., по нотариално дело № *** от 2005 г. на нотариус С.А с район на
действие РС-Несебър, договор за прехвърляне правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. О. община Несебър, като престирана при начална липса на
основание.
ОСЪЖДА „О.Д“ ЕАД /в несъстоятелност/, ЕИК ***, чрез синдика
С.В. М., с адрес за връчване: гр. С. бул. С.М №*, ет.*, офис *, да заплати по
сметката на Апелативен съд Бургас сумата от 2455,56 лв. – държавна такса пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7