№ 9037
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110150366 по описа за 2022 година
Предмет на делото са обективно съединени искове от Д. Ц. С. с ЕГН **********, чрез адв.
К. Б., срещу „Земинвест“ ЕАД с ЕИК ********* с правно основание чл. 270, ал. 2 вр. чл.
128, т. 2 от КТ, по чл. 221, ал. 2 от КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ както следва: 1. Иск с правно
основание чл. 270, ал. 2 вр. чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на дължимо, но неизплатено
трудово възнаграждение при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 327,
ал. 1, т. 2, 3, и 3а от КТ, конкретно 2467,66 лева – дължимо трудово възнаграждение за м.
юни 2022г. и за периода 01.07.2022г. – 05.07.2022г. в размер на 214,58 лева; 2. Иск по чл.
221, ал. 2 вр. чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 610,40 лева обезщетение за неизползвани 6 дни за
2021г. и 1024,40 лева за неизползвани 10 дни за 2022г., а по иска по чл. 221, ал. 1 от КТ
ищцата иска присъждането на обезщетение за срока на предизвестието в размер на 2 253,08
лева – едномесечно брутно трудово възнаграждение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Земинвест“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния
директор Христо Панайотов, чрез адв. К., депозира писмен отговор на исковата молба, като
не оспорва, че с ищцата са били в трудови правоотношения, но моли исковете да бъдат
отхвърлени, тъй като предприятието нямало никакви средства, с които да изплати
възнаграждение на ищцата в процесния период, отделно имало разминавания в
констатациите на вещото лица по делото. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищцата
1
е работила по трудов договор 112/01.09.2021г. първоначално сключен по чл. 70, ал. 1 КТ със
срок на изпитване до 6 месеца, изменян и допълван с Допълнителни споразумения №№
165/01.10.2021г. и 176/01.06.2022г., по силата на който е изпълнявала длъжността „главен
счетоводител“ срещу възнаграждение 1817,00 лева, годишен отпуск 20 дни и клас за
прослужено време 24%.
Видно от Заявление от 05.07.2022г. /на л. 10 от делото/ ищцата е поискала от своя
работодател да се прекрати трудовото й правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
По силата на Заповед № 98/05.07.2022г. трудовото правоотношение е прекратено именно на
05.07.2022г., като в заповедта е изписано на лицето да се изплатят обезщетения за
неизползван отпуск 6 дни за 2021г. и 10 дни за 2022г., както и обезщетение по чл. 221, ал. 1
КТ, без да са посочени конкретни суми.
Изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, която изцяло се кредитира от съда
като безпристрастна и обективна, дава заключение по зададените от ищцата въпроси, след
обстойна проверка в счетоводството на ответното дружество. Там няма данни на ищцата да
са изплащани каквито и да е обезщетения след прекратяване на трудовия договор. Иначе
изчислени по отработените дни брутното трудово възнаграждение за м. юни 2022г. възлиза
на 2253,08 лева, а за периода от 01.07.2022г. до 05.07.2022г. – на 504,74 лева. Дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пък за 6 дни през 2021г. възлиза на
614,48 лева и за 10 дни за 2022г. – на 1024,12 лева. По третия въпрос какъв би бил размер на
обезщетение за едномесечно предизвестие експертизата дава отговор, че то е в размер на
2 253,08 лева.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
При заявените претенции се доказа, че ищцата е била в трудово правоотношение
със „Земинвест“ ЕАД по силата на безсрочен трудов договор – с оглед изтичането на 6-
месечния срок на изпитване без да е прекратен. Също се доказа, че той е прекратен на
основание чл. 327, т. 2 КТ считано от 05.07.2022г.
По отделните претенции съдът взе предвид следното.
Основателността на иска по чл. 270, ал. 2 вр. чл. 128, т. 2 от КТ се обуславя от
установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: трудово правоотношение
между страните през процесния период, реално полагане на труд при работодателя през
периода, за който се претендира заплащане на трудово възнаграждение; размера на
дължимото трудово възнаграждение, както и неговия падеж. Всички тези факти бяха
доказани от ищцата, а според приетата ССЕ се доказа и размера на общо дължимото и
неизплатено брутно възнаграждение: бруто 2253,08 лева за м. юни 2022г. /или нето 1748,34
лева/ За м. юли 2022г. /отработените дни/ се дължи 214,58 лева /или нето 166,51 лева/
съгласно заключението. В същото обаче е посочено, че работодателят е бил начислил
съответните удръжки за ДЗПО, за здравно осигуряване и данък ЗДДФЛ. Така искът за
2
дължимото трудово възнаграждение на посоченото основание се дължи в посочения нетен
размер, а именно общо 1914,85 лева като сбор от двата месеца, тъй като веднъж вече
начислени съответните удръжки ще се дължат от работодателя, а не от работника. Не се
дължи изричен диспозитив за отхвърляне, тъй като възможността съдът да присъди нетно
или брутно трудово възнаграждение подлежи на преценка във всеки конкретен случай и
така това не влияе върху размера на иска.
За да се присъди обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ - при прекратяване на трудовото
правоотношение без значение на основанието за прекратяване, следва да се докаже, че
работникът не е ползвал своя платен годишен отпуск. Такова доказване бе проведено – и по
приетата ССЕ и по неоспорването от страна на работодателя. По размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец, съдът приема
изложеното в ССЕ, че ищцата не е ползвала, а са й се полагали 6 дни за 2021г. и 10 дни за
2022г. платен годишен отпуск, които са изчислени в размер бруто на 1638,60 лева. В хода по
същество ищцата пледира, че иска да й се присъди обезщетение за 1634,80 лева, в който
размер то се следва, тъй като иначе би се стигнало до свръх-петитум.
Що се касае до иска по чл. 221, ал. 1 КТ съдът счита следното. Доказа се, че ищцата е
упражнила валидно правото си да прекрати трудовия си договор на основание чл. 327, т. 2
от КТ. По силата на чл. 221, ал. 1 КТ в този случай се дължи също обезщетение в размер на
срока на предизвестието. Така по процесния договор, в който няма уговорено изрично, а той
е безсрочен, се приема, че се дължи месечно такова по заместващото приложение на
разпоредбите на Кодекса на труда. По приетата ССЕ се дава заключение, че то е в размер на
2 253 лева, в който и ще бъде присъдено.
Аргументите на ответника, че дружеството не е имало дейност, приходи и съответно
обективна възможност да плати дължимото на служителя, са ирелевантни за спора.
Искането сумите да се присъдят със законната лихва считано от 05.07.2022г. е
неоснователно. При приетия доклад по делото предмет на същото не е била мораторна
лихва, каквото реално представлява искането за „законна лихва считано от 05.07.2022г.“.
Страните при приемането на доклада в откритото заседание по делото не направиха
възражения и така не може да се счита, че има такъв предявен иск. За да се разгледа същия,
той следва да е конкретизиран по размер и начален и краен период, като последния винаги
предхожда исковата молба. Затова съдът приема, че е сезиран с искане за присъждане на
законна лихва считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, а не от
05.07.2022г. Не се дължи и изрично произнасяне с отхвърлителен диспозитив, тъй като няма
такъв предмет.
По разноските
На първо място с оглед изхода на делото и по направеното искане се следват
разноски на ищцовата страна. Същата доказва, че са сторени такива в размер на 500 лева
адвокатско възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за прекомерност.
3
Обсъждайки същото съдът, с оглед предмета на делото – 3 отделни иска, действително не
много голямата правна сложност, но отчитайки обичайните размери на адвокатските
възнаграждения, намира, че възражението е неоснователно и разноски се дължат в пълен
размер.
Ответникът дължи освен това да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса върху уважените искове общо в размер на 232,10 лева и разноските – 400,00 лева за
изготвеното заключение, изплатено от бюджета на съда.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 270, ал. 2 вр. чл. 128, т. 2 от КТ „Земинвест“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет.
5, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Бусманци, ул.
„Плечилна“ № 1, сумата 1 914,85 /хиляда деветстотин и четиринадесет лв. и 85 стотинки/
лева, представляващи нетно трудово възнаграждение за периода 01.06.2022г. – 05.07.2022г.,
ведно със законната лихва считано от 15.09.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 от КТ „Земинвест“ ЕАД с ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Ц. С. с ЕГН **********, сумата 1 634,80/хиляда шестстотин тридесет и
четири лв. и 80 стотинки/ лева, представляващи брутно обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск: 6 дни за 2021г. и 10 дни за 2022г., ведно със законната лихва считано от
15.09.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 221, ал. 1 от КТ „Земинвест“ ЕАД с ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Ц. С. с ЕГН **********, сумата 2253,00/две хиляди двеста петдесет и три/
лева, представляващи брутно обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната
лихва считано от 15.09.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Земинвест“ ЕАД с ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Ц. С. сумата 500,00 /петстотин/ лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Земинвест“ ЕАД с ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата 232,10 /двеста тридесет и два лв. и
10 стотинки/ лева дължима държавна такса и 400,00 /четиристотин/ лева дължими разноски.
4
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5