№ 77
гр. Варна, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900170 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от “Ладура“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Отец Паисий“ №44,
представлявано от Г.Б.К. и Й.П.К., действащи чрез адв.Т. Г. и адв.С. С., с адрес за
призоваване: гр.Варна, ул.“Драгоман“ №32, против “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Плиска“ №8, представлявано
от Н.Д.Ц., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Граф Игнатиев“ №17, чрез адв.Ж. Я., и
“Станислав-91 04“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Долни
Чифлик, ул.“Нишава“ №1, представлявано от М.Д.Д., със съдебен адрес: гр.Варна,
бул.“Хр.Ботев“ №10, чрез адв.М.В., с която са предявени субективно и обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.67 и сл. от ЗАв.П вр. с чл.373 и чл.374
от ТЗ, и чл.294 от ТЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 73570.97лв. с ДДС, представляваща обезщетение за погиналата
стока по Договор за превоз от 20.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното плащане, както и
сумата от 8819.53лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода от 10.05.2023г. до датата на завеждането на исковата молба-03.04.2024г.
Сочи се банкова сметка за евентуално доброволно плащане на претендираната сума, а
именно IBAN BG24UBBS80021008624450.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник са съществували
трайни търговски отношение по предоставяне на транспортни услуги по договори за превоз
на товари, с товародател ищцовото дружество и превозвач ответника. Твърди се, че заявките
1
за транспорт, са изпращани на електронна поща на “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, което чрез
отговор на електронната поща на ищеца, потвърждавало получаването на заявката и
изразявало съгласие да извърши транспорта. Поддържа се, че по описаният начин с писмена
заявка за транспорт от 19.04.2023г., ищецът е възложил на “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД
извършване на вътрешен транспорт на стоки, с дата и място на товарене 20.04.2023г. в
гр.Кюстендил, с място на доставка гр.Варна, бул.“Света Елена“ №3 и вид на товара:
интериорни врати, с бруто тегло 1500кг. Твърди се, че така отправената заявка е приета и
потвърдена от “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД на същата дата-19.04.2023г. Твърди се, че от своя
страна “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД е превъзложило извършването на превоза на вторият
ответник-“Станислав-91 04“ ЕООД, в качеството му на друг превозвач. Сочи се, че за
извършвания превоз съгласно чл.50 от Закона за автомобилните превози е изготвена и
подписана Товарителница №9542245 от 20.04.2023г. с посочен превозвач-вторият ответник.
Поддържа се, че въпросната товарителница отговаря на изискванията на закона и доказва
сключването и съществуването на договора за превоз. Сочи се, че на 21.04.2023г.
представител на вторият ответник уведомил ищеца, че товарният автомобил, с който се
осъществявал транспортът, е катастрофирал в района на гр.Провадия и част от товара е
унищожена, в следствие от ПТП. Твърди се, че на 10.05.2023г., чрез електронна поща,
ищецът изпратил претенция към втория ответник за заплащане на сумата от 73213.81лв. без
ДДС, представляваща стойността на натоварената и погинала стока, съобразно фактури №№
**********/20.04.2023г. и **********, с издател “Ай Кю Логистик“ ООД-гр.София. Сочи се,
че на основание чл.67 от ЗАП, съответно на чл.373 от ТЗ, превозвачът отговаря за пълната
или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до
получаването му. Сочи се още, че съгласно чл.374, ал.1 от ТЗ, ако превозвачът извърши
превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за действията им
до предаването на товара, а съгласно ал.2, изр.последно на същата разпоредба всички
превозвачи отговарят солидарно. Поддържа се, че проведените разговори и кореспонденция
между страните, не дали положителен резултат и ответниците отказали да заплатят на ищеца
стойността на недоставения /погинал/ товар, чиито размер възлиза на 73213.81лв. без ДДС
или 87856.57лв. с ДДС. Сочи се, че на 09.10.2023г. по банковата сметка на ищеца, е
постъпила сумата от 14285.60лв., която е заплатена от “Дженерали застраховане“ АД по
Претенция №********* MPMRN108086136, вероятно предявена пред застрахователя от
страна на първия ответник. Сочи се, че след приспадане на сумата по така извършеното
плащане от общата стойност на щетите в размер от 87856.57лв. с ДДС, понастоящем
размерът на претърпяната вреда от ищеца възлиза на 73570.97лв. с ДДС.
С депозираният в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника “Ен-Ти-
Зет-Транспорт“ ООД, се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се
оспорват фактическите твърдения на ищеца за наличието обвързваща страните
облигационна връзка основана на договор за превоз. Сочи се, че ищецът не е представил
товарителница, установяваща наличието на такъв договор, а според чл.50 от ЗАв.П, същата
е форма за доказване на договора за сухопътен превоз. Поддържа се, че товарителница, с
установените в чл.53 от ЗАв.П задължителни реквизити, е единственото годно
2
доказателствено средство, с което ищецът би могъл да установи обстоятелството, че
ответникът е приел за превоз процесния товар и че го е предал на следващ превозвач.
Поддържа се още, че без товарителница не може да се установи наличието на договор за
превоз, съответно че на основание чл.164 от ГПК съществуването му не може да се доказва
със свидетелски показания. Сочи се, че в представената по делото Заявка за транспорт, като
страна по договора за превоз е посочено “Ен-Ти-Зет-Лоджистикс“ ООД, което е друго и
различно от ответното дружество. Сочи се още, че ел.поща******@****.***, на
която е изпратена Заявката за транспорт, не принадлежи на ответното дружество,
респективно то не е получило въпросната заявка и не я е приемало. Твърди се, че “Ен-Ти-
Зет-Лоджистикс“ ООД е прекратено и заличено през 2020г., съответно горепосоченият
ел.адрес, на който ищецът привидно е изпратил заявката, отдавна не съществува. Поддържа
се, че привидната заявка за транспорт и привидният електронен документ за изпращането й,
който всъщност се е върнал на ищеца поради липсата на такъв ел.адрес, са доказателства,
създадени само за целите на настоящия процес и нямат никаква доказателствена стойност.
На следващо място се поддържа, че действителните правоотношения между ищеца и
ответника “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД са уредени с Договор за спедиция, който е сключен
след приета устна Заявка за спедиция, а не за транспорт. Поддържа се, че представените от
ищеца потвържденията, чрез ел.поща, са именно за приемане на устната Заявка за спедиция,
а не на Заявката за транспорт. Твърди се, че въпросното обстоятелство се установя от
издадената от ответника Фактурата от 08.09.2023г., в която изрично е посочено, че “Ен-Ти-
Зет-Транспорт“ ООД работи в съответствие с Общите спедиторски условия и Общите
складови условия на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика. Също така
се установява от претенцията на ищеца до застрахователя на действителния превозвач и
втори ответник “Станислав-91 04“ ЕООД, в която самият ищец определя посочената фактура
като такава на спедитор. Твърди се, че “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД не разполага с моторни
превозни средства, няма лиценз за автомобилен превоз, няма назначени шофьори и никога
не е действало като превозвач. Твърди се, че договора за превоз с втория ответник
“Станислав 91 04“ ЕООД, е сключен от името на “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, но за сметка
на ищеца и като негов спедитор. Сочи се, че в изготвената от “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД
Заявка-договор с втория ответник, изрично е посочено, че първото дружество работи в
съответствие с Общите спедиторски условия. Сочи се, че въпросната заявка доказва, че в
изпълнение на Заявката за спедиция от ищеца, “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД от свое име, но
за сметка на ищеца, е възложило превоза на втория ответник, който е единственият
превозвач на процесиите стоки и единствено той е издал товарителница. Поддържа се, че в
качеството на спедитор, “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД не носи отговорност за настъпилото
ПТП по време на превоза, а представената по делото товарителницата, създава директни
договорни правоотношения по договор за превоз само между ищеца и втория ответник. На
последно място в условията на евентуалност, се оспорва размерът на иска, като се сочи, че
според представените от ищеца фактури, издадени от доставчика от Кюстендил и от
платежното нареждане на ищеца, общата стойност на превозваните от втория ответник
врати възлиза на 51724.56лв. Твърди се, че дори всички тези врати да са погинали при ПТП,
3
то максималната стойност на вредите възлиза на посочената сума. Твърди се още, че след
приспадане на полученото от ищеца обезщетение от застрахователя на втория ответник в
размер на 14285.60лв., то стойността на реалните вреди възлиза на 37438.96лв.
С подаденият от ответника “Станислав 91 04“ ЕООД отговор на исковата молба се
сочи, че ангажираните от ищеца доказателства създават неяснота, какво точно е качеството
на първия ответник “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, а именно на превозвач или на спедитор.
Поддържа се, че исковата претенция не е заявена в коректен размер, тъй като при
формирането й, не е отчетено полученото от ищеца застрахователно обезщетение в размер
на 14285.60лв. Освен това се сочи, че не всички врати предмет на договора за превоз, са
увредени при настъпилото ПТП, като с Приемо-предавателен протокол от 21.04.2023г.
представител на дружеството ищец е приел 102 бр. крила и 35 бр. каси на обща стойност от
20696лв. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответниците изложени в отговорите им. По конкретно относно доводите за
недоказаност на договор за превоз между ищеца и първия ответник, се сочи, че според
чл.50, ал.2 от ЗАв.П действителността, на договора за превоз не зависи от издаването,
редовността или изгубването на товарителницата. Поддържа се, че договорът за превоз на
товари може да се доказва с всички доказателствени средства, съответно че приетата от “Ен-
Ти-Зет-Транспорт“ ООД заявка за извършване на превоз, доказва сключването на договора за
превоз между него и ищеца. Сочи се, че според вписванията в ТР първият ответник е
правоприемник на “Ен-Ти-Зет-Лоджистикс“ ООД в резултат на извършено сливане, като
последното дружество е вливащото се. Оспорват се твърденията за сключен между ищеца и
първия ответник договор за спедиция, като се поддържа, че със Заявка за транспорт от
19.04.2023г. от страна на ищцовото дружество е възложено на “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД,
извършване на вътрешен транспорт на стоки, а не на спедиция. По отношения на
твърденията на ответниците, че размерът на претенция е неправилно изчислен, се сочи, че
възложената от ищеца на 02.03.2023г. за изработка на врати на “Ай Кю Логистик“ ООД, е на
обща стойност 142339.86лв. с ДСС. Сочи се, че с Платежно нареждане от 13.03.2023г. във
връзка с издадена от изпълнителя Проформа фактура от 06.03.2023г. е заплатена сумата от
72179.40лв. с ДДС, за която в последствие е издадена и Фактура №23829/14.03.2023г. Твърди
се, че за общата стойност на възложените за изработка и доставка врати, и каси, са издадени
фактури както, следва:
-Фактура №24268/20.04.2023г. на стойност 21245.20лв. без ДДС, от която е
приспаднат аванс платен по Проформа фактура №15512/06.03.2023г. и Фактура
№23829/14.03.2023г. в размер на 10622.60лв. и е начислен ДДС в размер на 2124.52лв.;
-Фактура №24269/20.04.2023г. на стойност 64496.24лв. без ДДС, която сума е
заплатена на доставчика с Платежно нареждане от 05.06.2023г. и от която е приспаднат аванс
платен по Проформа фактура №06.03.2023г. и Фактура №23829/14.03.2023г. в размер на
32481.20лв. без ДДС и е начислен ДДС в размер на 6496.24лв. или 103449.12лв. с ДДС.
Поддържа се, че сумата за доплащане по тези две фактури възлиза на 51724.56лв. с ДДС,
4
която е заплатена на доставчика на 05.06.20203г., с платежно нареждане от същата дата,
както и че стойността на стоката предмет на тези две фактури възлиза общо на 86207.60лв.
без ДДС;
-Фактура №24700/26.05.2023г. на стойност 15538.99лв. с ДДС;
-Фактура №24849/13.06.2023г. на стойност 8015.12лв. с ДДС;
-Фактура №24850/13.06.2023г. на стойност 3259.93лв. с ДДС;
-Фактура №24911/19.06.2023г. на стойност 10063.92лв. без ДДС, от която е
приспаднат платен аванс по Проформа фактурата в размер на 4031.92лв. без ДДС и е
начислен ДДС в размер на 1006.39лв.;
-Фактура №24912/19.06.2023г. на стойност 1900лв. без ДДС, от която е приспаднат
платен аванс по проформа фактурата в размер на 950лв. и е начислен ДДС в размер на
190лв.
Сочи се, че настоящата претенция има за предмет репариране на претърпените от
ищеца вреди относно стоките предмет на Фактура №24268/20.04.2023г. и Фактура
№24269/20.04.2023г., които са на обща стойност от 103449.12лв. с ДДС. Сочи се още, че от
посочена стойност е приспаднато заплатеното обезщетение от “Дженерали застраховане“ АД
в размер на 14285.60лв. и сумата от 15592.56лв. с ДДС, съставляваща цената на годната
стока по Протокол от 21.04.2023г. В резултат, от което размерът на предявената претенция
възлиза на 73570.96лв. с ДДС.
С подаденият от ответника “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД отговор на допълнителната
искова молба, се оспорва интерпретацията на ищеца относно защитната теза на страната
изложена в отговора на ИМ, като се сочи, че допуснато неправилно смесване на понятието
“форма за доказване“ и понятието “форма за действителност“, които не са идентични.
Поддържа се, че доказването превозен договор и на страните по него, изисква писмен акт, а
имено “товарителница“ визираната в чл.50 от ЗАв.П и чл.374, ал.2 от ТЗ. Поддържа се още,
че не е налице превъзлагане на превоза от “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД на вторият ответник,
както и че същият е приел поръчка от спедитор, а не от превозвач. Твърди се, че на
основание чл.374, ал.2 от ТЗ “предходният превозвач“ също е следвало да бъде вписан в
Товарителницата, а такова вписване няма, тъй като “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД е само
спедитор. На следващо място се поддържа становище за неоснователност на претенциите,
поради липса на отправено уведомление от ищеца към “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД за
настъпили вреди по време на превоза в преклузивния едномесечен срок, съответно че на
основание чл.373, ал.5 от ТЗ претенцията спрямо този ответник е погасена. Твърди се още,
че срокът за уведомяване е започнал да тече от момента на получаването на товара от
ищеца, а имено от дата на съставяне на Приемо-предавателен протокол от 21.04.2023г. с
втория ответник, поради което първия ответник не носи отговорност по исковата претенция.
Освен това се оспорва и размера на иска, като се поддържа, че представените от ищеца
фактури касаят други доставки между ищеца и “Ай Кю Логистик“ ООД, които не са предмет
на настоящото дело. Оспорва се доказателствената стойност на фактурите представени от
5
ищеца с допълнителната искова молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители, поддържа
претенцията и моли за уважаването й, ведно с присъждане на деловодни разноски. С
писмени бележки, са доразвити доводи в подкрепа на основателността на иска.
Ответниците, чрез процесуалните си представители, оспорват иска, поддържат
отговорите си и молят за отхвърляне на претенциите. Претендират разноски. С писмени
бележки излагат съображенията за неоснователност на претенцията.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна, следното:
Установява се от представените по делото заверени препис от Фактура
№24268/20.04.2023г. и Фактура №24269/20.04.2023г., както и от платежно нареждане от
05.06.2023г., че ищцовото дружество е закупило от “Ай Кю Логистик“ ООД врати /каси и
крила/ на обща стойност от 103449.12лв. с ДДС.
По делото са приети преписи /разпечатки/ от електронно водена кореспонденция по
повод подавани заявки за транспорт от служители на ищеца, които са адресирани до имейл
адрес: *****@*****.************. Видно е от въпросната кореспонденция е, че отговорите за
потвърждение на подаваните заявки, са постъпвали от различни лица, чиито имейл адреси са
с домейн @ntz.bg, като тези лица са изпращали и копия от отговорите до адрес:
********@***.**. Конкретно по отношение на процесната заявка ищецът е ангажирал
разпечатка от имел изпратен на 19.04.2023г. в 15.51 часа и от отговор-потвърждение от
същата дата подаден в 15.57 часа от имейл адрес: оktay********@***.**. Също така е
представена разпечатка от прикачен файл към писмото-искане, представляващ Заявка за
транспорт със заявител, платец и получател “Ладура“ ООД-гр.Варна и изпращач “Евростил“-
гр.Кюстендил, с предмет товар-врати с общо тегло от 15000кг. и договорено навло от
1250лв. без ДДС.
По делото е приет заверен препис от Товарителница №9542245 от 20.04.2023г. за
вътрешен транспорт, в която са посочени: дата и място на товарене-20.04.2023г. в
гр.Кюстендил от “Евростил“; място на доставка гр.Варна, бул.“Света Елена“ №3 и
получател “Ладура“ ООД; вид на товара-врати и превозвач-“Станислав-91 04“ ЕООД с
товарен автомобил “Рено Премиум“ с рег.№*****. Посочено е още, че стоката е повредена в
резултат от ПТП, като годната за употреба е предадена на получателя с приемо-предавателен
протокол.
От приетия заверен препис от Фактура №55934 от 25.04.2023г. е видно, че същата е
издадена от “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, с получател и платец “Ладура“ ООД, по повод
извършен сухопътен транспорт с т.а. с рег.№**** и ремарке с рег.№*****, по направление
Кюстендил-Варна, на врати с тегло 15000кг., на стойност от 1250лв. без ДДС, съответно
1500лв. с ДДС.
От ответника е представен заверен препис от двустранно подписана Заявка/Договор
6
за автомобилен транспорт №DFT-230406 от 19.04.2023г., с който “Ен-Ти-Зет-Транспорт“
ООД е възложило на “Станислав-91 04“ ЕООД да извърши превоз на товар с тегло 15000кг.
по направление Кюстендил-Варна с дата на товарене 20.04.2023г. и изпращач “Евростил“,
както и дата на разтоварване 21.04.2023г. и получател “Ладура“, при договорено
възнаграждение /навло/ от 1100лв. без ДДС.
По делото е приложен заверен препис от Приемо-предавателен протокол от
21.04.2023г., подписан от представители на “Ладура“ ООД и “Станислав-91 04“ ЕООД, който
обективира предаването на неувреден товар /продукти-врати/, подробно описани в 39
позиции.
От ищеца са представени препис от Фактури №№ 23829 от 14.03.2023г., 24700 от
26.05.2023г., 24849 от 13.06.2023г., 24850 от 13.06.2023г., 24912 от 19.06.2023г., 24912 от
19.06.2023г. и Платежно нареждане от 13.03.2023г., установяващи трайни търговски
отношения по покупко-продажба на интериорни врати произвеждани от “Ай Кю Логистик“
ООД.
По делото е приет препис от Застрахователна преписка №********* от 11.05.2023г.
образувана пред “Дженерали застраховане“ АД във връзка с Полица 1332230340000086 за
застраховка “Отговорност на превозвача“, по повод злополука-събитие настъпило на
21.04.2023г. около 01:30 часа на автомагистрала “Хемус" км 388+100 в посока гр.Варна с
тежкотоварен автомобил с рег.№***** и прикачено полуремарке с рег.№*****, натоварен с
врати, в която преписка се съдържат Протокол за ПТП, Авариен протокол, Претенция от
товарополучателя за обезщетение, счетоводни документи, Декларации от водача на МПС и
от представител на товародателя и т.н. Видно от материалите по въпросната преписка е, че
застрахователят е определил и в последствие заплатил на ищеца застрахователно
обезщетение за вредите по процесния товар настъпили при ПТП на 21.04.2023г. в размер от
14285.60лв.
В заключението на назначената по делото еднолична ССчЕ, вещото лице е посочило,
че гореописаните фактури са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и на “Ай Кю
Логистик“ ООД, като са включени в дневниците им за продажбите, съответно покупките.
Стоката предмет на процесният превоз е описана във Фактура №24268/20.04.2023г. и
Фактура №24269/20.04.2023г., като общата й стойност е в размер на 86207.60лв. без ДДС и е
заплатена изцяло с банков превод. Според вещото лице фактурираната цена на стоката, се
явява нейната пазарна стойност.
В заключението по допуснатата тричленна ССч.Е вещите лица установяват, че
представените по делото фактури с издател “Ай Кю Логистик“ ООД са осчетоводени в
предприятията на доставчика и на получателя-ищец. Фактурите са включени в отчетен
регистър по ЗДДС- Дневник за покупките на ищеца, който е ползвал данъчен кредит по тях.
Фактурираната стойност на стоката в процесните две фактури с №№ 24268 и 24269 с дата на
издаване-20.04.2023г. е в общ размер от 86207.60лв. без ДДС и тя е заплатена на доставчика
с банкови преводи, включително и авансово. Установяват още, че процесният товар-
интериорни врати не е сред стоките, които се търгуват на борсовия пазар, поради което
7
котировка за борсова цена не може да бъде дадена и приложена като метод за оценка в
настоящата хипотеза. Ето защо експертите приемат за приложим по смисъла на в чл.71, ал.2,
пр.3 от ЗАвП способ за определяне стойността на товара по фактурираната му стойност без
ДДС, т.е. по цената заложена във фактури с №№ 24268 и 24269, двете от 20.04.2023г., която
следва да се приеме за реална пазарна стойност на процесните стоки и чиито общ размер
възлиза на 86207.60лв. без ДДС. В изпълнение на възложените им задачи вещите лица са
констатирали, че след преобразуването на “Евростилл Трейд“ ООД, с ЕИК *********, чрез
вливането му в “Ай Кю Логистик“ ООД, марката “Евростил“ станала търговска такава за
дружеството правоприемник, като последното се явява производител на процесните стоки.
Вещите лица установяват още, че след настъпване на процесното ПТП всички натоварени
стоки са били транспортирани до местоназначението им в гр.Варна, в складова база на
“Ладура“ ООД, където е извършена селекция на товара, респективно годната стока е приета
от получателя, а увредената е предадена на превозвача “Станислав-91 04“ ЕООД за
отговорно пазене склад, находящ се в гр.Долни чифлик. След извършен оглед пазената
стока, вещите лица са констатирали, че почти всички врати и каси, които се съхраняват в
склада на превозвача, са в оригиналната си опаковка от хартия и найлон, като те имат
различна степен на увреждане. В зависимост от обема на уврежданията по опаковките,
варира и тежестта на уврежданията по съответната стока, като са налице врати и каси с
минимални увреждания по повърхностите, като драскотини и надирания, и такива с по-
сериозни увреждания като дупки в дървените плоскости с диаметър 23 см. и прорези с
дължина 2-6 см. по дървената повърхност. Макар установените увреждания да влияят
неблагоприятно върху търговския вид на всяко изделие, вещите лица заключават, че
повечето повреди биха могли да бъдат отремонтирани посредством кит за дърво и нанасяне
на лаково покритие или боя. На база на данните от извършеният оглед, експертите приемат,
че фактурната стойност на артикулите описани в Приложение 2 /Таблица 3/ към
заключението подлежи на редукция със 33 %, който процент отразява нарушеният
търговски вид, съответно обезценка на стоката. Изчислена по посоченият начин
коригираната стойност на увреденият товар е определена в общ размер на 44574.78лв.
Отделно от това в дворното място на склада са установени 2 палета с общо 73 врати от
различни видове, описани в Приложение 3 към заключението, които са със значителни
увреждания и не подлежат на ремонт и ползване по предназначение, респективно са оценени
от експертизата като дърва за огрев. Определена при тези параметри пазарната стойност на
неподлежащите на поправка артикули е в размер на 652.80лв. без ДДС. В заключение
вещите лица са приели, че пазарната стойност на целият увреден товар е в размер на
45227.58лв., без вкл. ДДС.
По искане на ищеца са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката
Станислава Н.а Н., която заема длъжността “Началник склад“ във фирма “Ладура“ ООД.
Свидетелката сочи, че от 2014г. транспорта на товари, от който ищцовото дружество има
нужда, се осъществява от “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, след пусната по e-mail заявка, чрез
попълване на предоставена от последното дружество бланка, с посочване от къде до къде
трябва да бъде осъществен транспорта. Сочи още, че от 2014г. кореспонденцията между
8
страните винаги е осъществявана само по този начин-на един и същи e-mail и в електронен
формат на бланка, като в потвърждение на получаването на заявката ответникът дава
единствено положителен или отрицателен отговор, доколкото подробностите за искания
транспорт са описани в самата заявка. По думите на свидетелката конкретната заявка е
направена по абсолютно същия начин, чрез пусната заявка на ел.поща за транспорт от
гр.Кюстендил до склад в гр.Варна, съответно върнат от превозвача e-mail за потвърждение
на заявката за товарене. На свидетелката не е известно да има сключени друг вид договори с
“Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, освен договори за превоз, което дружество е и единствения
превозвач, с който ищеца работи. Според свидетелката “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД е
дружество, което се занимава с превоз на стоки като разполага със собствени и брандирани с
логото /наименованието/ си камиони /влекач с ремарке/, който тя е виждала в складовата
база на ищцовото дружество. Свидетелката сочи, че ищцовото дружество разполага с
товарителници, в който “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД е посочено за превозвач. Сочи още, че е
участвала при разтоварването и приемането на неувредената стока при процесното ПТП,
като описва подробно процеса по обработване на товара.
С оглед изложеното от свидетелката, ищецът е задължен по реда на чл.190 от ГПК да
представи товарителници, в който “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, е посочено за превозвач,
като въпреки указаните от съда неблагоприятни последици по смисъла на чл.161 от ГПК,
такива не са ангажирани по делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Безспорно се установи от приетите по делото доказателства, че по възлагане на
ищеца е предприет вътрешен транспорт на стоки-интериорни врати, с бруто тегло от 1500кг.,
с дата и място на товарене 20.04.2023г. в гр.Кюстендил-“Евростил“, с място на доставка
гр.Варна, бул.“Света Елена“ №3 с получател “Ладура“ ООД. Също така се установи, че на
21.04.2023г. около 01:30 часа на автомагистрала “Хемус“ км 388+100 в посока гр.Варна,
товарният автомобил с рег.№***** и прикачено полуремарке с рег.№*****, с които
ответника “Станислав-91 04“ ЕООД е осъществявал фактически транспорта на стоката, е
катастрофирал в резултат, от което част от товарът е увреден.
Спорен на първо място е въпроса в какво качество е действал ответника “Ен-Ти-Зет-
Транспорт“ ООД при осъществяване на превозното правоотношение, като същият поддържа,
че е бил спедитор, а твърденията на ищеца се, че му е възложено извършване на транспорт,
който той е превъзложил на вторият ответник-“Станислав-91 04“ ЕООД.
По дефиниция договорът за превоз е консесуален и неформален, като той се счита за
сключен при простото постигане на съгласие между страните и неговото доказване е
възможно с всички допустими доказателствени средства. Много често с цел бързина в
търговския оборот, превозният договор се сключва неформално, като един от начините за
доказване на сключването му е съставянето на товарителница визирана в чл.50-чл.53 от
ЗАвП. Разпоредбата на чл.50, ал.2 от ЗАвП обаче изрично предвижда, че товарителницата,
не е условие за сключване на договора за превоз и липсата на такава не влече
9
недействителност на превозния договор. В този смисъл неоснователни се явяват доводите на
ответника “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, че товарителницата е единственото доказателство,
което е допустимо и годно да установи наличието на договор за транспорт, съответно
страните по него.
Неоснователни са и доводите на въпросният ответник за недостоверност, съответно
за недоказаност на водена електронна кореспонденция между него и ищеца по повод
извършване на транспорт на стоки. Съдържанието и начина на провеждане на
горекоментираната кореспонденция, съпоставено с данните за настъпило правоприемство-
вливане през 2020г. на “Ен Ти Зет Лодистик“ ЕООД в “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД и с
показанията на свидетелката Н., налагат извод, че комуникацията между страните и
уреждането на договорните им отношения е ставало преимуществено, чрез електронна
кореспонденция, съответно че част от ангажираната такава от ищеца, касае имено
уреждането на процесният транспорт.
От друга страна обаче ищецът, чиято е доказателствената тежест, не съумя при
условията на пълно и главно доказване да установи, че процесното правоотношение,
развило се между него и ответника “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, се основава на договор за
транспорт, а не на договор за спедиция.
Приета по делото Заявка за транспорт, адресирана от ищеца до посочения ответник,
не съдържа данни, от които да се направи категоричен извод, че заявителя е възложил
именно превоз на стоки, а не организиране на транспорт от страна на получателя на
заявката. Вярно е, че въпросната заявка съдържа основните параметри нужни за
осъществяване на транспортна услуга, което принципно е достатъчно за да се приеме, че е
налице поръчване на превоз, но също така няма изложено изрично възлагане, че получателя
на заявката следва да извърши транспорта. При липсата на посочената конкретика
цитираната заявка не установява еднозначно възлагане/сключване на договор за транспорт,
като е възможно същата да се приеме и като заявка за спедиция. Тук е мястото да е посочи,
че за разлика от описаната заявка, представената от страна на ответника “Ен-Ти-Зет-
Транспорт“ ООД заявка/договор за автомобилен транспорт, в титулната си част изрично
съдържа обозначение, че се касае за договор за превоз.
На следващо място извън-процесуалното поведение на ищеца, е в посока на факта, че
ответника “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД е действал като спедитор, а не като превозвач, тъй
като в нито един момент от настъпване на процесното ПТП, при което е увреден товара до
завеждане на делото, от страна на получателя на стоката не са предприети действия за
ангажиране на отговорността на “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, като същото е останало
напълно изолирано от развилите се процеси по уреждане на щетата. Нещо повече, в
представената от самия ищец претенция за обезщетение, насочена към превозвача
“Станислав-91 04“ ЕООД, заявителя е посочил, че в подкрепа на искането за обезвреда
ангажира доказателства-фактура издадена от спедитора “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД.
Аргумент в посока на тезата, че “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД е действал като
спедитор в процесното правоотношение, може да се изведе и от съдържанието на издадената
10
от посоченото дружество в полза на ищеца Фактура №55934 от 25.04.2023г. за
осчетоводяване на процесният транспорт на стоки, в която макар и като предварително
зададен параметър, за основание на счетоводната операция е посочено: “Описание на
спедиторската услуга“.
Показанията на свидетелката Н., не са годни да обосноват извод в обратна посока, а
именно че конкретното отношение се основава на договор за превоз с ответника “Ен-Ти-Зет-
Транспорт“ ООД, тъй като същата излага сведения за това как по принцип /обичайно/ са се
развивали отношенията между страните. Не е за пренебрегване и факта, че като служител на
ищеца, свидетелката е заинтересована да даде сведения в полза на същия, както и че
показанията й не бяха подкрепени с доказателства, въпреки вмененото по реда на чл.190 от
ГПК изрично задължение за страната да представи документи-товарителници.
В контекста на гореизложеното съдът приема, че ищецът не доказа по безспорен
начин твърдението си, че “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД има качеството на превозвач по
договор за автомобилен превоз на стоки осъществен в периода 20-21 април 2023г., поради
което и претенцията му за ангажиране на отговорността на този ответник при условията на
чл.374 от ТЗ се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
За пълнота следва да се отбележи, че предвид възприетото по-горе, останалите доводи
на ответника “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, част от които са напълно недостоверни /пр. че
дружеството не разполага с моторни превозни средства, няма лиценз за автомобилен превоз,
няма назначени шофьори и никога не е действало като превозвач, което категорично се
опровергава от публичната и общо достъпна информация на сайта на търговеца/, са
ирелевантни за спора и не подлежат на обсъждане.
На следващо място по делото няма спор и от ангажираните доказателства е видно, че
ищеца и ответника “Станислав-91 04“ ЕООД, са обвързани от договор за извършване на
автомобилен транспорт, като при осъществяването на превоза е настъпил инцидент в
резултат, от който е увредена част от товара. Спора между посочените страни се свежда до
обема на увреденият товар и действителната стойност на щетата.
Събраните в хода на производството писмени доказателства и заключение на
тричленна ССчЕ, което се кредитира от съда като компетентно дадено и неоспорено от
страните, установиха, че общата стройност на товара превозван от ответника “Станислав-91
04“ ЕООД в периода в периода 20-21 април 2023г. възлиза на 86207.60лв. без ДДС или
103449.12лв. с ДДС. Установиха, че процесната сума е заплатена от ищеца на производителя
на стоката, както и че купувача е упражнил правото си на данъчен кредит, т.е. възстановил
си е внесеното ДДС Установиха още, че е стойността на неувреденият товар възлиза на
15592.56лв. с ДДС или 12993.80лв. без ДДС, а след заведена застрахователна претенция за
обезвреда, в полза на ищеца са заплатени 14285.60лв. Заключението на вещите лица
установи също така, че пазарната стойност на целият увреден товар /годеният за ремонт и
възстановяване, и този използваем само като дърва за огрев/ е в размер на 45227.58лв., без
вкл. ДДС.
11
С оглед констатациите на ССч.Е, че ищеца е ползвал данъчен кредит, съдът намира,
че в дължимото му се обезщетение не трябва да се включва ДДС, респективно изчисленията
следва да се правят на нетна база.
Както вече се посочи, стойността на товара е 86207.60лв. без ДДС, като от нея следва
да се приспаднат получените от застрахователя 14285.60лв. и цената на предаденият изцяло
неувреден товар в размер на 12993.80лв. без ДДС. От така получената сума в размер от
58928.20лв. допълнително, следва да се приспадне определената от вещите лица полезна
стойност на увредената стока възлизаща на сумата от 45227.58лв. без ДДС. Последното е
така, защото макар да е избрал да не получава товара и да го е предал на отговорно пазене
на ответника, ищецът продължава да е собственик на вещите и тяхната полезна стойност
води до увеличение на патримониума му. Да се приеме обратното означава да се допусне
неоснователното обогатяване на собственика на веща, който по всяко време може да се
разпореди със нея и да реализира съответните приходи. Ето защо размера на действителната
вреда, следва да се определени, чрез изваждане на последната посочена сума.
Изчислена по посоченият начин настъпилата вреда за ищеца-получател на товара, в
резултат от неговото частично повреждане, възлиза на сумата от 13700.62лв. без ДДС, до
който размер претенцията на ищеца се явява основателна по отношения на ответника
“Станислав-91 04“ ЕООД, а за разликата до 73570.97лв. с ДДС, иска следва да се отхвърли,
като неоснователен.
С оглед частичната основателност на претенцията за главница и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, ответникът “Станислав-91 04“ ЕООД дължи законна лихва върху
претендираната сума, считано от поставянето му във забава, респективно от подаване на
исковата молба в съда.
Изчислена от съда с помощта на калкулатор на законна лихва, мораторната лихва
върху главницата 13700.62лв. за периода от поканата за плащане-подаването от ищеца на
претенция за обезщетение, за което няма спор по делото, че е станало на 10.05.2023г., до дата
на предявяване на иска 03.04.2024г., размера на лихвата възлиза на 1638.05лв. В резултат, от
което претенцията за мораторна лихва се явява основателна и следва да се уважи до размера
на последната посочена сума, като за разликата до претендираните 8819.53лв. се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищецът се
дължат деловодни разноски, според доказателствата за извършени такива и съразмерно с
уважената част от иск. Изчислени по посоченият начин и според данните в по делото и
списъка на разноските, дължимите в полза на ищеца разноски са в размер на 2186.17лв. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на първия ответник, следва да се присъдят всички направени
от него разходи, чиито размер възлиза на 10050лв., а в полза на втори се дължат съразмерно
отхвърлената част от иска или сумата от 1464.89лв.
Предвид насрещният и еднороден характер на вземанията на ищеца и на втория
ответник за разноски, следва да се извърши съдебна компенсация, като в полза на първия от
тях се присъди сумата от 721.28лв.
12
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Станислав-91 04“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Долни Чифлик, ул.“Нишава“ №1, представлявано от М.Д.Д., да заплати на
“Ладура“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Отец
Паисий“ №44, представлявано от Г.Б.К. и Й.П.К., сумата от 13700.62лв. без ДДС,
представляваща обезщетение за погиналата стока по Договор за превоз от 20.04.2023г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба-03.04.2024г. до окончателното й плащане, и сумата от 1638.05лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху посочената главница за периода от 10.05.2023г. до
03.04.2024г., както и съдебно деловодни разноски по компенсация в размер на 721.28лв.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за разликата над присъдените 13700.62лв. без ДДС
до претендираните 73570.97лв. с ДДС и иска за мораторна лихва върху главницата за
периода от 10.05.2023г. до 03.04.2024г. за разликата над присъдените 1638.05лв. до
претендираните 8819.53лв., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Ладура“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Отец Паисий“ №44, представлявано от Г.Б.К. и Й.П.К., за
осъждане на “Ен-Ти-Зет-Транспорт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Плиска“ №8, представлявано от Н.Д.Ц., да заплати в качеството
на превозвач сумата от 73570.97лв. с ДДС, представляваща обезщетение за погиналата
стока по Договор за превоз от 20.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното плащане, както и
сумата от 8819.53лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата
за периода от 10.05.2023г. до датата на завеждането на исковата молба-03.04.2024г.
ОСЪЖДА “Ладура“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Отец Паисий“ №44, представлявано от Г.Б.К. и Й.П.К., да заплати на “Ен-Ти-
Зет-Транспорт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Плиска“ №8, представлявано от Н.Д.Ц., деловодни разноски в размер на 10050лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13