Р Е Ш
Е Н И Е
№2199
гр.Русе, 23.12.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти
граждански състав в публично заседание на 04-ти декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3735 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.108 от ЗС.
Претенцията
на ищцата Н.Т.Т.
се основава на твърдения, че е единствен наследник на майка си
Н.С.Н., която е починала на ***г. Така по наследство от нея придобила недвижим
имот в с. Щръклево, Обл. Русе, подробно описан в исковата молба, както и два
автомобила - Ауди 80 и Ланд Ровър, модел Фрилендер, с посочени регистрационни
номера и съответни индивидуализиращи белези. Твърди, че ответникът без основание владее
както недвижимия имот, така и двата автомобила. Опитите да влезе във владение
на имуществото придобито по наследство се отблъсквали от негова страна,
във връзка с което сезирала
прокуратурата, но от там получила отговор, че става въпрос за гражданско правни
отношения, с оглед на това предявява настоящия иск, с който моли ответника да
бъде осъден да ѝ предаде владението върху недвижимия имот и двата автомобила.
Ответникът И.Д.И. оспорва исковете. Признава, че ищцата е
единствен наследник на Н.С.Н., починала на ***г. Твърди, че е живял с нея на
семейни начала, като са започнали да живеят заедно в началото на м. септември
2017 г., когато наели апартамент в
гр. Русе. Към този момент имал спестявания в размер на 8 хиляди лева, които не
били достатъчни за закупуване на имот в гр. Русе и наследодателката на ищцата
му предложила сумата, с която разполагала да се използва за ремонт на имота ѝ в с.
Щръклево. Предложила му да му прехвърли собствеността върху 1/2 ид.ч. от имота, за
което се договорили. Поради това предоставил паричната сума за извършване на
ремонт, а върху имота упражнявал фактическа власт с намерение за своене, тъй
като имали уговорка за прехвърляне на 1/2 ид. ч., като прехвърлянето било отложено с цел
да се приключи ремонта и двамата да сключат граждански брак, като смятали да
направят това на ***г. Подробно е описал извършените ремонтни дейности в имота,
като счита, че същите са на обща стойност 12 507 лв., като 8 хиляди лева от
тази сума били заплатени с негови лични средства, а разликата била платена с общи
средства на него и на наследодателката на ищцата. Поради това счита, че е
добросъвестен владелец и разполага с право на задържане до заплащане на
направените подобрения в имота за негова сметка. По отношение на леките
автомобили твърди, че не е владял лекия автомобил Ауди и не му е известно местонахождението
му. По отношение на лекия автомобил Ланд Ровър, марка Фриландер посочва, че
същият бил
владян от
наследодателката на ищцата, като от нея знаел, че се била разпоредила с автомобила чрез продажба, а след пътен инцидент
автомобилът
станал негоден за управление. Поради това счита, че исковете за леките автомобили
са
неоснователни.
По
делото е предявен и насрещен иск. Насрещият иск на отвтеника се основава на същите
твърдения, изложени в отговора по отношение на направени подобрения в процесния
недвижим имот, както и че същите са на стойност 12 507 лв., а част от тях - 8 000 лева, представляват
вложени лични средства от ответника. Освен това са изложени и твърдения, че е
заплатил 2 000 лева разходи за погребението на наследодателката на ищцата,
която е починала на ***г. Той се е обадил на ищцата, за да я уведоми за
погребението, а тя го е уведомила, че следва да го организира той и да заплати
разходите за това. Твърди, че тя е знаела за намерението на майка си и на него
да сключат граждански брак. Твърди, че смъртта ѝ е настъпила изненадващо
и била шок за него, тъй като не знаел, че страда от неизлечимо заболяване. С
оглед на тези твърдения се претендира за осъждането на ищцата да заплати на
ответника 8 000 лева за извършените подобрения в недвижимия имот в с.
Щръклево, както и да му заплати 2 000 лева разходи за заплатеното погребение на
наследодателката ѝ.
Въз
основа на изложените твърдения СЪДЪТ квалифицира правно предявените искове за
неоснователно обогатяване, поради извършени подобрения в чужд недвижим имот при
условията на добросъвество владение, каквото ищеца счита, че е
упражнявал и за заплащане на разходи за погребение на наследодател на
ответницата, с който ищеца не е в родствена връзка и не е наследник.
Насрещните
исковете са с правна квалификация чл.59 от ЗЗД във вр. с чл. 72 от ЗС и във вр.
с чл. 61 от ЗЗД.
Ищцата
е подала отговор на насрещната искова молба. В отговора се посочва, че не е
конкретизирано кога са направени ремонтите в имота и кои от тях са със средства
на ищеца. Оспорва се твърдението, че майката на ищцата и ответника са заживяли
на семейни начала от м. септември 2017 г. Твърди, че той е живял при майка и с
двете си деца, впоследствие само с едното, за не повече от една година. Към
момента на запознанството им той имал три деца. Твърди, че майка ѝ
притежавала боксониера в гр. Русе, която
продала. Твърди, че тя никога не е предлагала на ищеца да сключи брак с
него. Твърди, че с времето отношенията им са се влошили. Едно от децата на И.
го напуснало, а майка ѝ била подложена на психически тормоз и взела
решение да го уведоми да напусне къщата. Твърди, че се е разболяла внезапно и е
починала на ***г. Твърди, че на ***г. след като е починала майка ѝ е
нахлул в квартирата ѝ заедно с посочената свидетелка Е.Б.И. и съпруга ѝ
Здравко и са я заплашвали във връзка с претенциите за наследството от майка си,
а заплахите продължавали и до днес. Затова подала сигнал до прокуратурата.
Твърди, че не е правил подобрения в имота и не е разполагал със сума в размер на 8 000
лева, а с пари е разполагала майка ѝ, като същите имала от продажба на
апартамент в гр. Русе, както и от това, че получавала 1200 лв. трудово
възнаграждение. Твърди, че не става ясно от общо заплатените 12 507 лв. каква
част е заплатил той. Твърди, че подобренията
в имота са правени от майка ѝ далеч преди да се запознае с него.
Твърди, че погребението на майка ѝ е организирано и заплатено от баба
ѝ Лъчезара Стойкова, а леля ѝ Христина ***е заплатила заявката за
погребението. Твърди, че до момента той не е предал документите на майка ь,
включително и нейни лични документи, а също и фактура от погребалната агенция и
извлечението от акт за смърт. Твърди, че той разполага с дебитната карта на
майка ѝ и е теглил парични суми от същата, което сочи за намерението му
да придобие имущество, по отношение на което няма права. Счита, че не е
добросъвестен владелец и изложените от него обстоятелства не обосновават
приложението на чл. 72 от ЗС. По тези съображения моли насрещните искове да се
оставят без уважение и да се отхвърлят.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее
или държи, без да има
основание за това. Следователно, за да се реализира успешно
защитата по този иск в тежест на ищеца е да докаже: 1.Че е собственик на вещта, предмет на иска; 2.Че вещта се намира във владение или държане на ответника. При доказване на тези предпоставки за да се отхвърли иска
в тежест на ответника е да докаже, че владее или държи вещта на законово основание.
По делото е представени
преписи от нот. акт №*** г. на нотариус Ц. Миланов и нот. акт №***г. на
нотариус Г. Филипова,
препис-извлечение от акт за смърт и у-ние за наследници, от който е видно, че по силата на наследстветно
правоприемство от майка си Н.Н.ищцата като единствен наследник от първи ред е
придобила собствеността върху процесния недвижим имот – дворно място в
с.Щръклево, Община Иваново, Област Русе с адрес ул. ***с площ по у-ние за
данъчна оценка 802 кв.м., представляващо поземлен имот №***по плана на селото
от 2000 г., заедно с построените в него сграда с идентификатор ***със застроена
площ от 46 кв.м., сграда с идентификатор ***със застроена площ от 15 кв.м. и сграда
с идентификатор ***със застроена площ от 12 кв.м. по делото са представени
преписи от декларации по чл.54 от ЗМДТ, от които е видно, че наследодателката
на ищцата е придобила собствеността и върху двата автомобила, описани в
исковата молба, при което положение след смъртта ѝ същите са придобити по
наследство от ищцата. Обстоятелството, че същите са регистрирани на името на
наследодателката се потвърждава и от приетия препис от постановление на
прокурора Л. Д. от РРП от 19.09.2019 г. По делото не са представени
доказателства, които да опровергават извода, че собственик на регистрираните
МПС е друго лице, а от постановлението на прокурора Дончева е видно още, че
след смъртта ѝ те се владеят от ответника, който е заявил, че не ги
предава на ищцата, защото е завела настоящото дело и изчаква изхода от същото.Твърденията
му, че не е владял лекия автомобил Ауди и не му е известно местонахождението му
и че лекият автомобил Ланд Ровър, марка Фриландер е владян от наследодателката
на ищцата, като приживе се е разпоредила с него чрез продажба, а след пътен
инцидент той е станал негоден за управление се опровергават както от
изявленията му пред полицейските служители в рамките на прокурорската преписка,
така и от представените разпечатки от онлайн кореспонденция между него и трето
лице, от която е видно, че е управлявал автомобила Ланд Ровър, че същият се е
повредил през м. април 2019 г. и че на 16.04.2019 г. е приел от св. Хр. ***превод
на парична сума за ремонт на същия. Дори от изявленията му в с.з. е видно, че
той владее автомобила Ланд Ровър и няма промяна в това фактическо положение –
„…Автомобилът е в сервиз оставен, но не съм ходил да проверявам. Аз го оставих
там, но нямам възможност да го поддържам.“. При това положение съдът счита за
доказано по категоричен начин правото на собственост на ищцата върху процесните
недвижим имот и движими вещи и владеенето на същите от ответника без основание.
По отношения на заявеното право на задържане по отношение на недвижимия имот и
твърденията на ответника за направени подобрения съдът съобрази следното: От
показанията на свидетелите и представените по делото писмени доказателства е
видно, че ремонтът на къщата е започнал преди да започне връзката на ответника
с майката на ищцата. В тази насока свидетелстват както посочени от ищцата, така
и посочени от ответника свидетели. През 2018 г. е изградена пристройка,
бетонната плоча за която е била излята още при ремонтите, извършвани съвместно
с предишния приятел на починалата, а по време на връзката ѝ с ответника е
изградена самата пристройка. По делото обаче не са представени доказателства за
това, че същата представлява законен строеж и не подлежи на премахване, поради
което тези ремонтни дейности не могат да се определят като подобрения по
смисъла на чл.72 от ЗС и не подлежат на обезщетяване от собственика на имота,
респ. от наследниците му. За същите не са представени и писмени доказателства,
т.к. стоковите разписки на л.59 и л.60 от делото не са подписани и не е посочен
изпълнител/доставчик. По делото ответникът е представил фискален бон от
20.09.2019 г. за закупени строителни материали и кухненска мебел на обща
стойност 348,21 лв., квитанции за монтаж на ал. дограма и щори на 22.09.2018 г.
и 19.10.2018 г. на обща стойност 1437
лв. От показанията на св. Е. И. е видно, че същите са използвани в рамките на
ремонта по време на връзката на ответника с наследодателката на ищцата –
„Знаме, че в къщата се прави ремонт….Като се събра с И. полека започнаха вътрешна тоалетна, вътрешна кухничка…. Той помогна
като си е влагал парите и с негов труд…..Дограмата е смени. Със С. си спомням
имаше сменена само , а за прозорците вече с И..“. При съвкупната преценка на представените
писмени доказателства и показанията на свидетелите съдът счита, че по делото е
доказано заплащането на тези суми от ответника и то по време, в което с майката
на ищцата все още са били в добри отношения и са имали намерение да живеят
трайно в ремонтирания имот. Тези ремонти са на обща стойност 1 785,21 лв.
и са правени със знанието на собственичката, но при липса на качество владелец
по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС – „Владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя“. От
твърденията на ответника и от събраните по делото гласни доказателства е видно,
че той е държател на имота по времето на направата на ремонтите , т.к. е живял в него заедно със собственика,
по отношение на който липсват доказателства за намерение имотът да се третира
като собствен на държателя/лицето, допуснато от собственика да го ползва
съвместно с него/. При това положение собственикът дължи заплащане само на
стойността на ремонтите за сметка на държателя, но последният не разполага с
право на задържане, вкл. и при условията на чл.74, ал.2 от ЗС. В този смисъл е
и съдебната практика – напр. Решение № 114 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3715/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева, препращащо и
към ППВС № 6/74 г. относно приложението на чл. 72 и чл. 74 ЗС и ППВС № 1/79 г.
относно института на неоснователното обогатяване. За останалите твърдени от
ответника дейности и вложени материали не се представиха категорични
доказателства, а в него тежест е да проведе главно и пълно доказване по един
несъмнен начин, че е извършил такива ремонти,
респ. заплатил е за тях и за вложените материали, поради което и насрещният
иск за подобрения за горницата до 8 000 лв. следва да се отхвърли. По
делото са представени и препис от гаранционна карта и фискален бон за
закупуване на смесител, но фискалния бон е нечетлив и не може да се види датата
на закупуване, но е видно, че е 03.03.2017 или 03.03.2019, но в никакъв случай
през 2018 г., поради което тази сума не може да се признае за заплатена за
смесител за процесния имот, монтиран преди смъртта и със съгласието на
собственичката. По отношение на претендираните суми за погребението на
наследодателката твърденията на ответника се опровергават от показанията на
разпитаните по делото свидетели – „…Разходите за погребението 1220 лв. сме
платили - майка ми е платила в траурната агенция и отделно, които лично аз съм
ги борила и предала на човек в агенцията около 400 лв. разноски за цветя и
допълнителни неща, които аз съм ги платила. Знам, че е платил И. за опелото, но
не мога да кажа колко пари, но доколкото знам между 60 лв. - 100 лева“ /св.Хр. ***/
и „Като почина разходите за погребението лично аз платих парите с дъщеря ми….“
/св. Л. С./. По делото не са представени доказателства за точния размер на
заплатената от ответника сума за опело, поради което съдът счита, че същата
следва да се присъди в минимален размер съобразно показанията на св. ***– 60
лв. До този размер искът за заплатени разходи за погребението на
наследодателката на ищцата следва да се уважи, а за горницата до 2000 лв. да се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78 от ГПК разноските по делото следва да
се разпределят между страните съразмерно на уважена/отхвърлената част (88,29% към 11,71%) от исковете. Ответникът следва да заплати дължимата
държавна такса върху уважените ревандикационни искове. В негова тежест са и
разноските за адв. възнаграждение на адвоката осъществил безплатна адв. помощ
на ищцата – На осн. чл.2, ал.5 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004 г. по първоначалните искове - в
пълен размер по всеки иск, а по насрещните искове – съразмерно на отхвърлената
част от тези искове.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.И., ЕГН:********** *** правото на собственост на Н.Т.Т., ЕГН:********** върху следния недвижим имот: дворно място в с.Щръклево, Община Иваново, Област
Русе с адрес ул. ***с площ по у-ние за данъчна оценка 802 кв.м., представляващо
поземлен имот №***по плана на селото от 2000 г., заедно с построените в него
сграда с идентификатор ***със застроена площ от 46 кв.м., сграда с
идентификатор ***със застроена площ от 15 кв.м. и сграда с идентификатор ***със
застроена площ от 12 кв.м., подробно описано в нот. акт №***г. на нотариус Г.
Филипова и го ОСЪЖДА, на осн чл.108 от ЗС, да ѝ предаде владението върху имота.
ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН:**********
да заплати на И.Д.И., ЕГН:********** *** сумата в размер на 1 785,21 лв. – за
направени подобрения в гореописания имот и ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. И. да му се признае право на задържане по чл.
72 от ЗС до заплащане стойността на тези подобрения.
ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН:**********
да заплати на И.Д.И., ЕГН:********** *** сумата в размер на 60 – за заплатени
от него разходи за опело при погребението на майка ѝ и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за
заплащане на горницата до 2000 лв. – разходи по същото погребение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.И.,
ЕГН:********** *** правото на собственост на Н.Т.Т., ЕГН:********** върху
следните движими вещи: лек автомобил Ауди 80, бензин, с рег. № Р ***РА, година
на производство 1989 г., № на шаси № ***, номер на двигателя № RU ***и лек автомобил ЛАНД РОУВЪР, модел ФРИЛЕНДЪР, рег. № Р
***АТ, № на шаси № ***, номер на двигателя № ***и го ОСЪЖДА, на осн чл.108 от ЗС,
да ѝ предаде владението върху двата автомобила.
ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН:********** да заплати на И.Д.И.,
ЕГН:********** *** сумата в размер на 117,10 лв. – разноски за адв.
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН:********** ***
да заплати на адв. Р. К. *** сумата в размер на 1 576,87 лв. – адв.
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН:********** ***
да заплати по сметка на Районен съд Русе сумата в размер на154,56 лв. –
държавна такса по делото по уважените ревандикационни искове.
Решението може да
се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: