Решение по дело №1849/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2215
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 9 декември 2019 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20191100901849
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                      №.....

 

06.12.2019 г., гр. София

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито заседание на шести декември през   две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                                  

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

            

като разгледа докладваното от съдия Вранеску т. дело №1849 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба на И. Г., в качеството на управител на „Е.Б.“ ЕООД чрез адв. И.Б. срещу отказ № 20190530164159/04.09.2019 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190530164159/30.05.2019 г..

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР отказ е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че към заявлението са приложени всички необходими документи, удостоверяващи спазването на особените изисквания на закона и предпоставките за обявяване на действителен собственик на дружеството. Счита, че в случая е налице хипотеза предвидена в §2, ал. 5 ДР ЗМИП. Счита, че извън компетентността на длъжностното лице е да преценява вярна или не е посочената в заявлението информация и да тълкува закона.  Счита, че когато не може да се установи действителен собственик-физическо лице, като такъв се посочван лицето изпълняващо висша ръководна длъжност в последното по веригата на собствеността юридическо лице, а в настоящия случай в „К.А.И.“, доколкото именно това дружество притежава капитала в българското дружество. С жалбата е предоставено удостоверение за актуално състояние на чуждестранното юридическо лице на „К.А.И.“.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания отказ № 20190530164159/04.09.2019 г., длъжностното лице е приело, че заявеното за вписване като действителен собственик физическо лице да изпълнява длъжност на висш ръководен служител в дружеството „Е.б.“ ЕООД не се установява.

 Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В конкретния случай от АВ-ТР е поискано вписване по партидата на „Е.б.“ ЕООД, ЕИК******** на обстоятелства съгласно изискванията на чл. 63, ал. 4 ЗМИП.

Съгласно чл. 63, ал. 4 вр. чл. 61, ал. 21 ЗМИП юридическите лица, учредени в Република България, следва да декларират идентификационните данни на действителните си собственици.

Обемът на понятието- действителни собственици, е легално дефиниран в текста на § 2 от ДР ЗМИП. При корпоративните юридически лица и други правни образувания за действителен собственик се счита лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар. Законът е посочил и в кои случаи се приема, че е налице индикация за пряко или косвено притежание (при най-малко 25 % капиталово участие).                     Съгласно, ал. 5 на § 2 ДР ЗМИП, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно, ал. 1, за действителен собственик се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

Справката по електронната партида на „Е.Б.“ ЕООД в ТР при АВ показва, че капитала на дружеството се притежава изцяло от чуждестранно търговско дружество- „К.А.И.“, което е регистрирано в Панама, като от ангажираното в настоящото производство извлечение от Публичния регистър на Панама, а именно Удостоверение за юридическо лице относно дружество „К.А.И.“, се разбира, че същото действа под правно-организационна форма АД, но няма отразяване на лицата носители на правата върху акциите формиращия капитала му. Установява се, че президент на дружеството е вписан чуждестранния гражданин – А.Б.Ч.. По отношение на същия няма данни, дали пряко или косвено притежава някаква част от акциите на чуждестранното юридическо лице, което на свой ред притежава „Е.Б.“ ЕООД.

Действително в действащото законодателство не присъства легална дефиниция на понятието висш ръководен служител. Настоящият състав счита, че в случая не би могло да се приложи по аналогия понятието разписано в § 1, т. 18 от ДР на ЗМИП, а именно- служител на висша ръководна длъжност, тъй като в ЗМИП законодателят навсякъде, където е използвал това понятие изрично е посочил, че се отнася за лицето по чл. 4 от закона. В случая това не е посочено изрично в § 2, ал. 5 ДР ЗМИП. Логично би било да бъде посочено лицето, което изпълнява висша ръководна длъжност в последното по веригата на собствеността юридическо лице доколкото именно това дружество притежава капитала в българското дружество. В този смисъл дружеството - заявител е следвало да направи своята вътрешно-корпоративна преценка базирайки се на законовите критерии и да оповести в декларацията си по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, като действителен собственик дадено физическо лице, което е ангажирано с дейността на търговското дружество и изпълнява длъжност на висш ръководен служител при него. Така декларирайки, че действителен собственик на „Е.Б.“ ЕООД е чуждестранното физическо лице А.Б.Ч., което има качеството на лице изпълняващо длъжност на висш ръководен служител по смисъла на § 2, ал. 5 ЗМИП заявителят е спазил изискванията на ЗМИП и ППЗМИП и е заявил за вписване законово установеното обстоятелство по партидата си, като длъжностното лице по регистрацията е допуснало нарушение на материалния закон отказвайки да извърши вписването му.

По изложените съображения, Съдът намира, че постановеният отказ на длъжностното лице в АВ-ТР е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ отказ № 20190530164159/04.09.2019 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190530164159/30.05.2019 г..

УКАЗВА на Агенцията по вписванията да извърши поисканото със заявление образец Б7 с вх. № 20190530164159/30.05.2019 г., вписване по партидата на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК********.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на АВ-ТР за сведение и изпълнение.

 

 

 

                                                           Съдия: