№ 797
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100513156 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК
С решение № 20104567 от 26.04.2021 г. по гр.д. № 4626/2019 г. на СРС, 127 състав е
отхвърлен предявения от Х. А. К., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** срещу Б. А.
Я., ЕГН **********, с адрес : гр. София, бул. Братя Бъкстон, № **** иск с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 500 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в производството
пред Комисия за защита от дискриминация по преписка № 68/2017 г., образувана по жалба
на ответницата.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца
Х. К. срещу първоинстанционното решение с твърдение, че същото е неправилно. Счита, че
решението е необосновано, доколкото бил разгледан въпрос, който не бил повдиган, а
именно дали жалбата съдържала клеветнически или обидни изрази. Позовава се на липсата
на предвидена възможност в ЗЗДискр. За присъждане на разноски в производството пред
Комисията. Поддържа, че този пропуск следвало да бъде попълнен по реда на чл.45 ЗЗД.
Изтъква, че била доказана и вреда в размер на 500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за защита в производството пред Комисията за защита от дискриминацията.
Въз основа на това, отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване
на предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от Б. А. Я.. С писмено
становище същата заявява неоснователност на подадената въззивна жалба и отправя искане
за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
1
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното решение е правилно. Настоящият състав споделя мотивите и на осн.
чл. 272 ГПК препраща към тях.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За да бъде
основателен иска, следва да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние
/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Между страните не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства
по делото, че Б. А. Я. е подала жалба по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията
срещу Х. А. К., по която е била образувана преписка № 68/2017 г. по описа на Комисията за
защита от дискриминация. Страните не спорят, че за защита и процесуално
представителство по тази преписка, Х. К. е упълномощил адвокат и заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, което се доказва от писмен договор за правна защита
№ 111962 от 15.11.2017 г. Установява се съгласно приет по делото заверен препис от
решение № 159 от 12-04.2018 г. по преписка № 68 от 2017 г. на Комисията в разширен
петчленен състав, че жалбата подадена от Б. А. Я. срещу Х. К. е оставена без уважение,
доколкото е установено , че Х. К. не е осъществил дискриминация по признак „ увреждане“,
„лично положение“ и „ възраст“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация и не е извършил „ тормоз“ по смисъла на т. 1 от параграф 1 от ДР на
ЗЗДискр. на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо Б. А. Я.. Решението е
влязло в сила на 23.05.2018 г. Не е спорно също така, че в производството пред Комисията
разноски, с изключение на адвокатските възнаграждения са за сметка на Комисията / виж чл.
10, ал. 2 от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация/.
Спорният въпрос пред въззивния съд е дали е налице противоправно деяние,
осъществено от Б. Я., което да е в причинна връзка с претърпените от ищеца имуществени
вреди. Настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в
разглеждания случай по делото не е доказано наличие на противоправно деяние от Б. Я.. За
да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане е необходимо наличието на
определено действие и на резултат, който се намира в причинна връзка с него. Необходимо е
също така действието да е непозволено, т.е. да е извършено в нарушение на определени
норми. По делото не се установява подаването на жалбата пред Комисията за защита на
дискриминацията да представлява злоупотреба с право. Настоящият състав приема, че с
подаването на жалба пред Комисията, ответникът е упражнил свое законно признато право
/виж чл. 45 от Конституцията, чл. 50 от Закона за защита от дискриминацията/. Искането за
защита, отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на
Република България право, поради което е правомерна дейност. Гражданинът е
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Така
определение № 115 от 28.03.2022 г. по гр. д. № 3749/2021 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС. Ето защо,
същото не представлява по своя характер деяние, което противоречи на закона или го
нарушава. В този смисъл подаването на жалба, макар и същата да е приета за неоснователна
не попада в приложното поле на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото предпоставките от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД следва да бъдат
кумулативно налични, липсата на една от тях обуславя неоснователност на исковата
претенция, а обсъждането на останалите предпоставки остава безпредметно, доколкото дори
и при тяхното наличие, искът не би бил уважен.
Ето защо, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото
такива не се претендират от същата, не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното съдът,
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20104567 от 26.04.2021 г. по гр.д. № 4626/2019 г. на
СРС, 127 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3