№ 910
гр. П., 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720102174 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„***”АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез ю.к. С.,
срещу С. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ, с искане да бъде
признато за установено, че ответника, в качеството и на собственик на
основание наследствено правоприемство от наследодателя – К.И.С., починал
на *** г., дължи на ищеца сумата в размер на 80.82 лева представляваща
остатък от общо дължима главница в размер на 438.36 лева за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. включително, за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находят се в ***, ведно със
законната лихва върху главницата от 80.82 лева, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 05.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 349 от 06.02.2024 г.
по ч.гр.д. № 00620/2024 г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
В законоустановения срок за отговор ответника С. И. К. чрез адв. В. е
1
подала отговор на исковата, с който е оспорила предявения иск. В отговора
твърди, че не е собственик и ползвател на имота в пълен обем, а само до
размера на платената претенция от 31/36 ид.ч. от процесния топлоснабден
имот, и в тази връзка оспорва размера на правата на собственост и ползване на
процесния топлоснабден имот. По подробно изложените в отговора доводи и
аргументи моли съда да отхвърли предявения иск, като и се присъдят
сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения си
представител ю.к. С., която поддържа предявените искове и моли съда да ги
уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът С.И.К. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от
адв. В., който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се
присъдят сторените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 349 от
06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 00620/2024 г. на ПРС, поради което съдът намира, че
исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./
продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна
енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
2
В конкретния случай ищецът твърди, че вземането му произтича от
облигационно правоотношение с ответника, възникнало на основание
наследствено правоприемство, поради което в негова тежест е да докаже
съществуването на вземането на твърдяното основание, и в претендирания
размер, по отношение на ответника. Той трябва да установи всички
положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно
наличието на твърдяното договорно правоотношение с наследодателя на
ответника, както и размера на дължимите суми. В тази връзка ответницата е
оспорила дължимостта на главницата, в претендираната и част, като твърди,
че е наследила по-малка част от общо дължимата сума, което предпоставя
необходимостта от главно и пълно доказване на твърдения от ищеца факт по
отношение на ответника.
За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и
потребена през исковия период топлинна енергия и БГВ, ответника трябва да
има качеството „клиент" на топлинна енергия.
Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и “битовият клиент”, който според
легалното определение в т.2а от § 1 от ДР на ЗЕ, е клиент, който купува
енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. § 190 от
ДР на ЗЕ “клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
По делото са приети и неоспорени Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “***” ЕАД от 29.04.2008 г.,
публикувани във в. “С.”, и действали през процесния период. Съгласно чл.1 от
Общите условия, страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна
енергия” – в случая ищецът “***” АД и “купувача на топлинна енергия” –
потребител за битови нужди, а съгласно чл.3 от Общите условия, купувач на
топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване, на имот в топлоснабдена сграда.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 00620/2024 г. на ПРС се
установява по безспорен начин, че по повод подадено от ищеца заявление с
3
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в негова полза
е издадена заповед за изпълнение № 349 от 06.02.2024 г., с която е
разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата от 438,36 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., за топлофициран имот, находящ се в ***, сумата
от 99,80 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 08.07.2023 г. до 23.08.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 05.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба ищеца твърди, че облигационното правоотношение
между страните е възникнало на основание наследствено правоприемство от
страна на ответницата досежно процесния топлоснабден имот. В тази връзка с
доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е
указал на страните за кои факти не сочат доказателства. С доклада съдът е
указал на ищцовата страна, че не сочи доказателства за твърденията си,
процесния имот да е придобит от ответницата изцяло на основание
наследствено правоприемство от К.И.С., починал на *** г., а на ответната
страна е указал, че не сочи доказателства за твърденията си, че на основание
наследствено правоприемство не е станала собственик на 5/36 ид.ч. от
процесния имот.
По делото няма спор между страните, че процесния имот е
топлоснабден. Няма спор, че собственик на имота е бил К.И.С.. В тази връзка
в отговора на исковата молба ответницата изрично заявява, че е наследила
същия, но не изцяло, както твърди ищеца.
От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници от
17.11.2021 г. се установява, че К.И.С. е починал на *** г., като след смъртта си
е оставил за свои законни наследници: 1. С.Т.С. – ***; 2. И.К.И. – ***,
починал на *** г., и след смъртта си оставил за свои законни наследници:
М.Б.М.И. – *** и ответницата С. И. К. – *** и 3. А.К.И. – починал на *** г. и
оставил за свои законен наследник мака си С.Т.С..
От приложеното по делото удостоверение за наследници от 23.02.2024 г.,
се установява, че С.Т.С. е починала на *** г. При това положение и следва да
се приеме, че процесния топлоснабден имот е наследен при наследствено
4
правоприемство от ответницата С. И. К. и *** М.Б.М.И. при равни части. Това
е така, тъй като въпреки дадените на ищеца указания, че не сочи
доказателства за твърденията си, процесния имот да е придобит от
ответницата изцяло на основание наследствено правоприемство от К.И.С.,
такива не се представиха. Ответницата също не представи доказателства, че не
е наследила 5/36 ид.ч. от процесния имот, поради което и следва да се приеме,
че е наследила ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот, респ. е станала
съсобственик на основание наследствено правоприемство на ½ ид.ч. от
процесния топлоснабден имот. В подкрепа на този извод на съда е и
представения по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 122, том ІІ, рег. № 1840, дело № 296 от 12.06.2024 г., от който се
установява по безспорен начин, че ответницата заедно с *** М.Б.М.И. са
продали процесния топлоснабден имот на М.Р.Д. и ***та му Д.Л.Д.. В горния
смисъл, тъй като по делото се доказа по безспорен начин, че ответницата е
съсобственик на процесния топлоснабден имот до ½ ид.ч. от същия, то и
следва да отговаря до този размер от процесните задължения.
Що се отнася до твърдението на ответницата, че не е наследила 5/36
ид.ч. от процесния имот, то тези твърдения биха имали значение за
определяне квотите на наследниците, в случай, че наследяваха заедно с
преживял С.уг, а в случая ***та на наследодателя К.И.С. - С.Т.С., е починала
на *** г., която дата предшества датата на подаване на заявлението в съда от
ищеца, с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК – 05.02.2024 г.
Видно от приложената към възражението в заповедното производство
разписка от 05.03.2024 г., ответницата е заплатила на 05.03.2024 г. по сметка
на ищеца, сумата в размер на 537,39 лева. В разписката изрично е посочила, че
погасява главница, лихва и разноски по ч.гр.д. № 00620/2024 г. При това
положение и с оглед извода на съда, че ответницата отговоря до ½ част от
процесния дълг, то и предвид общо дължимата главница в размер на 438,36
лева, ответницата е следвало да заплати на ищеца сумата от 219,18 лева –
главница и сумата от 49,90 лева – лихва за забава. В тази връзка с
извършеното в заповедното производство плащане на стойност от 537,39 лева,
и следва извода, че С. И. К. е погасила изцяло дължимите от нея суми, по
издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение.
5
Както вече бе посочено по-горе ищеца не представи доказателства,
ответницата да е изцяло собственик на основание наследствено
правоприемство на процесния топлоснабден имот. Приложеното към исковата
молба извлечение от сметка, в което е посочено, че С. И. К. е титуляр на
открита при ищеца партида, не би могло да обоснове извод на съда в обратна
посока, тъй като от една страна същото не е подписано, респ. не е изготвено
по надлежния ред, поради което и не може да бъде ценено като доказателство
по делото, а от друга страна ищеца не представи други доказателства, от които
да се установи по безспорен начин, че именно ответницата е заявила желание
при ищеца на нейно име да бъде открита партида.
Съдът като взе предвид горното, и като взе предвид, че дължимите от
ответницата суми по процесната заповед за изпълнение са платени
съразмерно на притежаваната от нея част от оставеното и К.И.С. наследство, а
именно ½ част на 05.03.2024 г., а искът е предявен от ищеца на 29.04.2024 г.,
(когато и исковата молба е постъпила в съда след повече от един месец, след
като ответницата е заплатила дължимите от нея суми съразмерно на
наследствената и квота от дълга), който е предявен по реда на чл.422 от ГПК и
представлява продължение на проведено вече заповедно производство, то и
следва извода, че сумите са платени от ответницата преди предявяване на
иска, поради което и за ищеца липсва правен интерес от установяване
дължимост на процесната сума. Наличието на правен интерес е една от
абсолютно необходимите предпоставки за допустимост на предявения иск.
Нейната липса води до недопустимост на иска, поради което и производството
по делото следва да бъде прекратено, поради липса на правен интерес, респ.
недопустимост на иска на основание чл.130 от ГПК.
Тъй като искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и представлява
продължение на проведено заповедно производство, съгласно т. 13 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по т. д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато производството по делото бъде прекратено,
издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. В
случая, тъй като исковият съд прекратява производството по делото, то и
издадената в полза на ищеца Заповед № 349 от 06.02.2024 г. по ч.гр.д. №
00620/2024 г. на ПРС, следва да бъде обезсилена в частта, в която заявителя е
предявил иска, а именно за сумата в размер на 80.82 лева представляваща
6
остатък от общо дължима главница в размер на 438.36 лева за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. включително, за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находят се в ***, ведно със
законната лихва върху главницата от 80.82 лева, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 05.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски. С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски по
заповедното производство, които са платени от ответницата с извършеното от
нея плащане преди предявяване на иска, поради което и разноски за
заповедното производство не следва да бъдат присъдени на ищцовата страна.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски за исковото производство не му се
дължат.
Ответницата също е направила искане за присъждане на разноски, за
което е представила списък на разноските. Разноски на ответницата за
заповедното производство не и се дължат, тъй като плащането е извършено от
ответницата след депозиране от ищеца на заявлението с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но преди предявяване на иска.
По отношение сторените от ответницата разноски в исковото
производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, при прекратяване на
производството по делото, ответникът също има право на разноски. В тази
връзка с оглед на представения по делото списък на разноските по чл.80 от
ГПК, и наличните по делото доказателства за сторени такива от ответната
страна, с оглед на това, че настоящото производство се прекратява поради
недопустимост на иска, то на ответницата се дължат разноски в размер на
400,00 лева, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение,
които следва да бъда възложени върху ищцовата страна.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
7
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 от ГПК производството по гр.д. №
02174/2024 г. на ПРС, по предявения от „***”АД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: *** иск с правно основание чл.415, вр. чл.410
ГПК, вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ, срещу С. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, с
искане да бъде признато за установено, че С. И. К., в качеството и на
собственик на основание наследствено правоприемство от наследодателя –
К.И.С., починал на *** г., дължи на ищеца сумата в размер на 80.82 лева
представляваща остатък от общо дължима главница в размер на 438.36 лева за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. включително, за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находят се в ***, ведно със
законната лихва върху главницата от 80.82 лева, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 05.02.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 349 от 06.02.2024 г.
по ч.гр.д. № 00620/2024 г. на ПРС, поради липса на правен интерес от
неговото предявяване.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 349 от 06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 00620/2024 г.
на ПРС, в ЧАСТТА, в която е разпоредено С. И. К., ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на „***”АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление:
*** сумата в размер на 80.82 лева представляваща остатък от общо дължима
главница в размер на 438.36 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.
включително, за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находят се в ***, ведно със законната лихва върху главницата от
80.82 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
– 05.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***”АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на С. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400,00
лева, представляваща направени в исковото производства разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № 00620/2024 г. на ПРС да
бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
8
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9