№ 2511
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20225300102809 по описа за 2022 година
Ищецът А. И. Г. е предявил против М. Г. Г. иск по чл.30 от ЗН за
възстановяване на запазената част от наследството на наследодателя И.А.Г...
Искът е предявен пред Районен съд Пловдив, който с определение от
23.09.2022г., постановено по гр.д.№12983/2022г., е прекратил делото и го е
изпратил по подсъдност на Окръжен съд Пловдив. Приел е, че искането за
намаляване на завещателни разпореждания е претенция за облигационно
вземане с предмет стойността на частта от наследството, чието
възстановяване се иска. Направен е извод, че искът по чл.30 от ЗН е
аналогичен на иска за недействителност на договори по чл.26 и сл. от ЗЗД
като аргумент за неговата облигационна същност. За да аргументира още
повече облигационния характер на иска, съдът се е позовал на ППВС
№7/1973г., в което претенцията за намаляване на завещателно разпореждане
била „възприета“ като „вземане“ по смисъла на чл.110 от ЗЗД, което
обосновава тезата, че същата се погасява с изтичането на общата петгодишна
давност, въведена за всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. От данните в молба за вписване на саморъчното завещание до нотариуса
съдът е направил извод, че цената на иска е 110 076,10 лева, поради което и
по правилата за родовата подсъдност е изпратил делото на Окръжен съд.
Настоящият съд не споделя застъпеното от Районен съд становище.
В правната доктрина и в съдебната практика никога не е имало
съмнение относно характера на иска за възстановяване на запазена част от
наследството, а именно, че същият е конститувен иск, тъй като правото да се
1
иска възстановяване на запазена част е преобразувателно право, при
уважаването на което съдебното решение има конститутивно действие –
изменя съществуващото правно положение. Всякакви съображения,
обосноваващи извод за облигационен характер на иска са напълно лишени от
основание.
По въпроса дали искът по чл.30 от ЗН е оценяем или неоценяем, е имал
повод да се произнесе ВКС с Определение №67/19.03.2015г. по ч.гр.д.
№385/2015г. За да обоснове становището си, че искът е неоценяем, съдът е
взел предвид следните аргументи: правото на възстановяване на запазена
част е имуществено, но паричното му изражение е предмет на доказване в
хипотеза на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания чрез
завет или дарения, в които само случаи част от предмета на
производството е установяване на паричния размер на наследствената
маса, съответно на запазената и разполагаемата част; установяването на
този размер е необходимо само за преценка дали с безвъзмездното
разпореждане наследодателят е накърнил запазената част; в случаите на
универсално завещание в предмета на делото не се включва изследване
стойността на наследствената маса; с оглед на тези особености с иска по
чл.30 се защитава правото на наследник със запазена част да получи
наследствено имущество на определена стойност, съответна на паричния
размер на запазената част, а не право на собственост върху конкретен
недвижим имот или имоти и при липса на определи в процесуалния закон
правила за определяне на цената му, следва, че същият е неоценяем.
Настоящият състав на съда напълно споделя тези доводи, още повече,
че в настоящия случай става въпрос за универсално завещателно
разпореждане и стойността на наследствената маса е изключена от предмета
на делото. В допълнение следва да се посочи, че ако искът се въприеме като
оценяем, това би означавало да се отрече и възможността същият да се
предявява и разглежда пред районния съд заедно с иска за делба на
наследство в случай, че според цената му родово компетентен се явява
окръжния съд. Такова виждане по въпроса противоречи на нормата на чл.343
от ГПК, съгласно който в производството за делба се разглеждат искания за
намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.
По изложените съображения съдът счита, че районният съд е
2
компетентен да разгледа иска, поради което настоящото производство следва
да се прекрати и на основание чл.122 от ГПК да се повдигне пред Пловдивски
апелативен съд спор за подсъдност. Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за подсъдност пред Пловдивски апелативен съд за
определяне на компетентния съд, който да разгледа предявения от А. И. Г.
против М. Г. Г. иск по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част от
наследството на наследодателя И.А.Г...
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2809/2022г. по описа на
Пловдивски окръжен съд, ХХII гр.с.
ИЗПРАЩА делото на Пловдивски апелативен съд за произнасяне по
повдигнатия спор за подсъдност.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3