Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,…………..
2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
ДЕЧЕВ
ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Б. Гешева и в
присъствието на прокурора К. Кирилов като изслуша докладваното от с-я
Ангелов в.н.о.х.д.№ 5 376 по
описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 25.03.2016г. по НОХД № 15 611 от 2015г. по описа на СРС, НО, 101
състав съдът е признал за виновен подсъдимия Ж.К.М. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за това, че на 20.06.2015 г. в гр. София, по
бул. „Княгиня Мария Луиза” от пресечка с ул.”Св.св.Кирил и Методий” до пресечка
с ул. „Струма” с посока на движение ул. „Цар Симеон”, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „320Д” с ДК № ********с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,4 на хиляда,
установено по надлежния ред - взета и изследвана кръвна проба в Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 2999/20.60.2015г. на Специализирана токсикологична
лаборатория към Военномедицинска академия съгласно Наредба № 30/27.06.2001г. за
реда за установяване на алкохол и друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието, като при условията на чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б” от НК му е
наложил наказание „пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: 1. „задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от 8 (осем) месеца с явяване и подписване
пред пробационен служител два пъти седмично; 2. „задължителни периодчни срещи с
пробационен служител” за срок от 8 (осем) месеца. Подс. М. е лишен на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 (една) година, като на осн. чл. 59, ал.4 от НК било зачетено и
приспаднато времето, през което е бил лишен по административен ред от
упражняването на това право.
От така
постановената присъда са останали недоволни подсъдимия и прокурор при СРП.
Подсъдимият, чрез лично
подадена въззивна жалба, оспорва законосъобразността на съдебния акт бланкетно
– без да сочи конкретни основания. Прави искане за нейната отмяна и
постановяване на нова, с която да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение
Във въззивния
протест представителят на държавното обвинение оспорва присъдата в частта
относно наложените на подс. М. наказания и в частност срока на наложените му
наказания „пробация“ и „лишаване от права“ , като ги счита за занижени. В тази
насока прокурорът се позовава на установените по делото обстоятелства по
извършване на престъплението и прави искане за изменение на присъдата, като
наказанията, наложени на подс. М. бъдат увеличени.
В съдебно заседание
упълномощеният във въззивното производство защитник на подс. М. – адв. К.К.
конкретизира възраженията срещу първоинстанционната присъда, като намира
наложените наказания за завишени и възразява най-вече срещу срока на наложеното
наказание по чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК. Твърди, че
налагането му за срок от 1 ( една) година е прекомерно и не е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието и дееца и не са отчетени
смекчаващите отговорността му обстоятелства и същият не може да посещава
учебните занятия в университета, където учи.
Подсъдимият
изразява съжаление за извършеното и прави искане за намаляване на наказанието.
В съдебно заседание
прокурорът от СГП поддържа протеста и намира срока на наложеното наказание
„пробация“ за занижен, като счита, че справедливия такъв е 1 година и 6 месеца,
какъвто следва да бъде и срока на лишеването от правоуправление. Прави искане
за изменение на присъдата в посочения смисъл.
В предоставената му последна дума
подс. М. моли да му се намалят наложените наказания.
Пред
настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя
писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да
допуска провеждането на съдебно
следствие и събирането на доказателства.
Съдът, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
Фактическата обстановка по делото
е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства,
релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК –
фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него, последиците,
причинени с деянието, субективната страна на престъплението, личността на
подсъдимия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението.
Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са направени след
пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите В.Н.С., дадени в хода на
съдебното следствие и в досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК , М.В.Ж., дадени в хода на съдебното следствие и в
досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК , С.А.Г., дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното
производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК, Ф.Ю.Ф.,
депозирани в съдебно следствие в основния и допълнителния му разпит, както и в
досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК; писмените доказателства - справка картон на водача, акт за установяване на
административно нарушение, талон за медицинско изследване, протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 2999/20.06.2015 г.; протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол; приложените в съдебна фаза - служебна справка от ВМА към peг. № В- 2074/9.03.2016 г.;
академична справка от ЮЗУ “Неофит Рилски”, справки за
съдимост на подсъдимия.
Обосновано е прието, че подс. М. бил правоспособен водач на МПС със свидетелство за
правоуправление №*********, наказван двукратно по административен ред с фиш за
нарушение на задължението за управление на МПС през деня с включени за движение
през деня къси светлини, както и за
превишена скорост
На 19.06.2015 г. вечерта подс. М. и приятеля му св. Ф.Ф.,
с когото тренирали футбол в един отбор, с лек автомобил “БМВ”, модел “320Д”, с peг. № ********управляван от подсъдимия, отишли в нощен клуб
“Найт Флайт”, находящ се в гр. София, бул. “Мария Луиза”. В заведението
подсъдимият пил бира. Около 4:00 ч. на 20.06.2015 г. един мъж в заведението
попитал подсъдимия и св. Ф. дали е техен паркираният отпред автомобил “БМВ” и
ги помолил да го преместят. Двамата заедно отишли да преместят автомобила, като
подсъдимият го привел в движение и потеглил. Около 4:35 ч. свидетелите В.С.и М.Ж.,
служители на 5 РУ-СДВР, които по същото време били автопатрул в района,
забелязали движението на управлявания от подсъдимия автомобил по бул. “Мария
Луиза” от ул. “Св. Кирил и Методий” в посока ул. “Цар Симеон” и на кръстовището
с ул. “Струма” го спрели, тъй като провеждали специализирана полицейска
операция. Проверили самоличността на поде. М. и на св. Ф. и понеже преценили,
че подсъдимият е видимо алкохолно повлиян, сигнализирали отдел “Пътна полиция”
- СДВР за извършване на тест с техническо средство. На въпроса им употребил ли
е алкохол, подсъдимият отговорил, че е изпил 3 бири. На повикването на
служителите от 5 РУ-СДВР бил изпратен св. С.Г., автоконтрольор в ОПП-СДВР. Той
тествал подсъдимия с техническо средство “Дрегер” 7410+, със сериен № ARSM 0068, като уредът отчел положителен резултат - 1,27
промила алкохол в издишания от него въздух. След това на подсъдимия бил издаден
талон за медицинско изследване на кръв и бил съпроводен от свидетелите Стойчев
и Жеков до Военномедицинка академия (ВМА) за кръвна проба.
Във ВМА, при медицинския преглед на поде. Ж.М. на
20.06.2015 г., около 5:25 ч., била взета за изследване венозна кръв в 2 броя оригинални
вакуумни епруветки (всяка с 4 мл.), предназначени за изследване на алкохол в
кръв, съдържащи стаблизатор - натриев флуорид (сива капачка).
След
вземането им кръвните проби били съхранявани до постъпването им в
специализираната Токсикохимична лаборатория, както и след приемането им в
лабораторията, в хладилник при температура ненадвишаваща 4 градуса.
Кръвните
проби на подсъдимия постъпили в Токсикохимичната лаборатория на 20.06.2015 г. в
7:30 ч., за което бил съставен вътрешен протокол. Изследването било извършено
същия ден. Изследването на кръвната проба било извършено по автоматизиран
газхроматографски метод с пламъчно-йонизационен детектор и приставка за паро-
фазов анализ с ползване на 0,100 мл. кръвна проба. Изследването се извършило
трикратно, резултатът се представил в размерност до стотни, като размерността
кореспондирала на точността на аналитичния метод. Трите отделни изследвания
показали следните резултати: 1- лаб.№ 2999- 1,41 g/L;2 -лаб.№ 3000-1,38 g/L и 3 -лаб. № 3001-1,39 g/L.
Въз основа на тези резултати, с отчитане на средно
аритметичната стойност и стандартното отклонение, бил установен крайният
резултат на количеството алкохол в кръвта на подсъдимия от 1,4 промила.
Резултатите за изследването били отразени в протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
2999/20.06.2015 г.
В лабораторията се извършвал ежедневен контрол на
точността на измерването с ползването на сертифициран аналитичен стандарт.
Кръвната проба била съхранявана като контролна проба без да бъде отваряна -
херметично затворена в стерилна епруветка през целия срок на съхранение - 3
месеца.
Със заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №15- 4332-001318 от 24.06.2015 г. временно е било отнето свидетелството
на подсъдимия за управление на МПС за срок от 6 месеца, считано от 20.06.2015
г.
Следва да се отбележи, че
първоинстанционният съд внимателно и задълбочено е обсъдил противоречията в
доказателствените материали, преди да приеме за установена изложената
фактическа обстановка. На основата на непосредствено събраните и проверени
материали, е дал вяра на едни доказателства и е отхвърлил други. Аргументирано
е обсъдил достоверността на гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите с оглед както на съпоставката им с останалите
доказателствени средства по делото, така и според собствената им убедителност,
преценена съобразно тяхната последователност, непротиворечивост и обективност.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на св. Ф. , в който
той отрича употребата на алкохол от подс. М.
за недостоверни и обслужващи правото му на защита на приятеля му и подсъдим, оборени по категоричен начин
както от данните, съдържащи се в полицейските служители, така и от депозираните
от св. Ф. показания на д.п.. Законосъобразно е констатацията на СРС, че
показанията на св. В.С., М.Ж. и С.Г. изхождат от
непредубедени от изхода на делото лица, ненамиращи се в каквито и да било
отношения с подсъдимия, поради което представляват и годна основа за формиране
на фактическите положения по делото, като естеството на работата им, свързано с
ежедневни сходни случаи, прави обясним липсата на спомен за конкретното деяние, поради което и
показанията им, дадени на д.п. непосредствено след случая, представляват вярно,
конкретно и обективно отражение на действително случилите се събития,
подкрепящо се и от писмените доказателства по делото.
Относно доводите на защитата ( наведени в първоинстанционното производство) за нарушен ред за извършване на изследването на кръвта на подс. М. за употреба на алкохол, СРС е изложил подробни и аргументирани ( основаващи се на изисканите справки от ВМА) доводи, които напълно се споделят от въззивния състав и преповтарянето им е ненужно.
Тази съвкупност от доказателства несъмнено установява
авторството на подс. М. в извършване на инкриминираното деяние. Ето
защо и въззивната инстанция намира, че авторството на деянието от страна на
подсъдимия М. е
установено по изискуемия в чл. 303,ал.2 НПК начин. Останалите обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото, се установяват по еднопосочен и
безпротиворечив начин от показанията на свидетелите и представените писмени
доказателства, удостоверяващи картината на престъпното деяние и предхождащите и
съпътстващите ги обстоятелства.
Ето защо и след самостоятелен анализ
на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите на първата
инстанция по фактите.
На
базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд законосъобразно
е заключил, че подсъдимият К. Д.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК. Същият на инкриминираната дата същият е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,7
на хиляда, установено по надлежния ред – чрез изготвена химическа експертиза
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при формата на вината пряк
умисъл. В случая за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК разгледан
от интелектуален аспект, умисълът на подсъдимия е включвал съзнанието му, че
той въпреки силното му алкохолно повлияване (какъвто е смисълът на забраната) е
управлявал МПС; ако е имал дори съмнения за конкретната стойност на алкохолната
концентрация в кръвта си, е следвало да ги подложи на обективна проверка, а при
невъзможност за такава – да не предприема поведение, свързано с управление на
МПС.
Справедливо, в съответствие с
изискванията на чл. 36 от НПК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК са
и наложените на подсъдимия М. за престъплението по чл.343б,ал.1 от НК наказания – „пробация”, изразяваща се в
двете задължителни пробационни мерки ( по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК) за
срок от 8месеца и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 година. В тази смисъл и исканията, направени от
подсъдимия и защитникът му от една страна ( за тяхното намаляване) и на
представителя на държавното обвинение (
за тяхното увеличаване ) се явяват неоснователни.
Размерът на наказателната санкция,
определен от състава на СРС, е съобразен
с баланса на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при индивидуализиране на
наказателната отговорност на подс. М. – необремененото му съдебно минало,
оказано съдействие на органите на контрол по ЗДвП, фактът на продължаващото му
обучение за придобиване на висше образование
от една страна, а от друга - високата степен на концентрация на алкохол в
кръвта му, както и предходното му обективирано поведение на водач на МПС, водещи до извод за завишена степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Несъмнено са налице предпоставките за
определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК – при наличие на
многобройни смекчаващи вината на подс. М. обстоятелства, когато и най – лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Законосъобразно
наказанието „лишаване от свобода“ е заменено с „пробация“, като определянето на
двете задължителни пробационни мерки за срок от 8 месеца е справедливо и
съответно на тежестта на престъплението ( чл. 35, ал.3 от НК).
Въззивната инстанция счита, че правилно СРС е
определил наказанието чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК при превес на смекчаващите
отговорността на подс. М. обстоятелства, по-близо до минималния предвиден в закона ( чл. 49, ал.1
от НК) размер, като налагането на кумулативно предвиденото наказание от 1
година лишаване от право на управление на МПС се явява адекватен обществен
отговор на завишената степен на обществена опасност на дееца именно в
качеството му на водач на МПС. В този смисъл оспорването на законосъобразността
на първоинстанционната присъда в частта й относно определеното кумулативно
наказание не се явява основателно. Именно комплексно определеното наказание с оглед
личността на подсъдимия би постигнало в достатъчна степен целите както на
генералната, така и на специалната превенция и би мотивирало същия за в бъдеще
към спазване на установения в РБ правопорядък. В съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал.4
от НК е било зачетено и приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен
по административен ред от упражняването на това право.
При цялостната служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата, поради което и обжалваната присъда следва да бъде потвърдена в
нейната цялост.
Воден от
горното и основание чл. 334, т.6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО,
ХІV въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена на 25.03.2016
г. по НОХД № 15 611 от 2015г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 101 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.