Р Е
Ш Е Н И Е
№….………./.……..12.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №273 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от Я.С.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв.С.С., със съдебен адрес:***, против “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б,
представлявано заедно от К Х Ч и Б А В, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско
дружество “Д. И. и съдружници“, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и
чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на
брат ѝ-Г С К, починал в следствие от ПТП настъпило на 16.05.2014г. на
кръгово кръстовище в гр.Добрич между бул.“Добруджа“ и околовръстен път на
изхода на града, в посока гр.Балчик, по вина на водача на л.а.“Фолксваген Пасат
Вариант“, с ДК №****, който е застрахован при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна
полица №06113002603640, валидна от 20.11.2013г. до 19.11.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-16.05.2014г. до окончателното ѝ
изплащане.
В исковата молба се
твърди, че на 16.05.2014г. водача на л.а.“Фолксваген Пасат Вариант“, с ДК №****,
нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като навлязъл в кръгово
кръстовище в гр.Добрич, между бул.“Добруджа“ и околовръстен път на изхода на
града в посока гр.Балчик, без да спре и да пропусне движещият се по път с
предимство Г С К, който управлявал мотопед. Твърди се, че в резултат от
действията на водача на лекия автомобил се стигнало до удар, при който Г К
паднал на пътното платно и получи тежка травма на главата, а в последствие
починал на 24.05.2014г. в гр.Варна. Сочи се, че по случая е образувано ДП
№489/2014г. по описа на Първо РУП Добрич, приключило с внесен в съда
обвинителен акт, срещу водача на лекия автомобил, който е признат за виновен и
осъден от ОС Добрич, за това че е причинил по непредпазливост смъртта на Г К.
Сочи се, че присъдата е потвърдена от Апелативен съд гр.Варна и е влязла в
законна сила на 11.08.2015г. Твърди се, че починалият в резултат от
гореописаното ПТП, е брат на ищцата, с когото същата се е намирала в
изключително близки отношения. Поддържа се, че в следствие от тежката
загуба-нелепата смърт на нейния брат, за ищцата е настъпила една внезапна
празнота и непреодолима болка. Твърди се, че починалият и ищцата са отраснали
заедно и през годините са изградили много силна емоционалната връзка помежду
си, която се е запазила и съществувала до момента на настъпване на процесното
ПТП. Твърди се, че в следствие на нелепата смърт на нейният брат, ищцата е
останала без една от най-важните фигури в своя живот, от която е търсила съвети
и е разчитала на нейното мнение и подкрепа. Поддържа се, че към момента на
произшествието, по отношение на причинилото вредата МПС, е имало действащ
договор за застраховка “Гражданска отговорност“, сключен с ответника, който е
обективиран в Застрахователна полица №06113002603640, със срок на валидност от
20.11.2013г. до 19.11.2014г. Ето защо се поддържа, че на основание чл.267 от КЗ
/отм./ застрахователят отговаря пряко пред ищцата за причинените ѝ болки
и страдания, като се сочи банкова сметка ***: ***, BIQRZBBBGSF при “Райфайзен
Банк“, по която да бъде преведено присъденото обезщетение.
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за
неоснователност на претенциите. Оспорва наличието на “особено близка връзка с починалия и действително
претърпени вреди от смъртта му“ по смисъла на т.р.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Оспорва се наличието на изключение, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка, между ищцата и починалия, като се твърди, че в отношенията
им не е имало нищо изключително, което да подлежи на репариране. Поддържа се, че не всяко страдание свързано със загуба на
роднина, подлежи на репариране, като и че в случай на родство от втора степен
по съребрена линия, то трябва да е “особено“ и “изключително“. Поддържа се, че описаните в исковата молба отношения между ищцата и
нейният брат, нямат тези характеристики, а са едни нормални житейски
взаимоотношения, които съществуват във всяко едно традиционно българско
семейство. Поддържа се още, че на
база представените от ищцата писмени доказателства, отношенията между нея и брат ѝ не могат да
се квалифицират като изключителни и че не е налице особено близка връзка. На
следващо място се оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди, като
се поддържа, че застрахователно обезщетение не се дължи, предвид липсата на
причинена вреда на ищцата. В условията на евентуалност се поддържа, че
обезщетението е прекомерно и не отговаря на икономическата конюнктура, на
реалната вреда и на критерия за справедливост по смисъла на закона. Поддържа
се, че при определяне на размера на обезщетението, освен вида на родствената
връзка, следва да се отчетат и конкретните обстоятелства, а именно възрастта на
починалия и тази на ищцата, дали приживе те са живели в едно домакинство, какви
са били отношенията между тях, дали са установени отношения на привързаност,
близост и взаимност. Поддържа се, че от твърденията в исковата молба и от
представените с нея доказателства, не се установяват факти и обстоятелства,
обосноваващи висок размер на застрахователно обезщетение, тъй като не са налице
данни за различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между
брат и сестра, които да налагат определяне на застрахователно обезщетение в
размер на 30000лв. На последно място се поддържа, че в случая е налице
съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилият вредоносен резултат,
поради което и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се
намали. Поддържа се, че съпричиняването от страна на пострадалия се изразява в
това, че същия като водач на мотопед, е управлявал без каската му да е била
поставена, съгласно изискванията на за безопасност при управление на мотопед.
Твърди се, че каската е била поставена на главата на пострадалият върху лятна
шапка с козирка, без да бъде закопчана, тъй като е липсвала металната ѝ
закопчалка, с помощта на която каската се закрепва надлежно към главата. Сочи
се, че непосредствено преди падането на мотопедиста, каската е изпаднала от
главата му и при положение, че същата е била поставена правилно на главата, то
предвид механизма на ПТП и ниската скорост на двете превозни средства, за
водача на мотопеда не би настъпил вредоносния резултат. Сочи се, че
претърпяната от пострадалия тежката черепно-мозъчна травма, се дължи на липсата
на каска, тъй като към момента на самия удар, същата вече е била паднала от
главата на мотопедиста. Предвид посоченото, се поддържа, че пострадалият е бил
без коректно поставена защитна каска, с което е нарушил разпоредбата на чл.137е
от ЗДвП и с това си действие е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Ето защо и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД се прави възражение за
намаляване на размера на дължимото обезщетение с 1/2, поради наличие на
съществен принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите, който е
тъждествен с приноса на делинквента. По отношение на претенцията за мораторна
лихва се прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111,
б.“в“ от ЗЗД.
С подадената от
ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията, твърденията и част
от доказателствените искания на ответника, изложени в отговора на исковата
молба. Поддържа се, че между ищцата и нейния брат е била налице особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка, която не зависи от това дали те са живели
заедно в едно домакинство и в един и същ град, или не, напротив този факт дори
е изградил връзката им още по силна и емоционално задълбочена. Поддържа се, че
размера на исковата претенция не е завишен, напротив попада в минимума на
лимита по договора за застраховка “ГО“ на автомобилистите. Сочи се, че критерия
за справедливост при определяне размера на обезщетението, не прави разлика
между лицата попадащи в най-близкия кръг на починалото лице, както и че всяка
друга интерпретация би довела до дискриминация на съответното лице, търсещо
обезщетение и няма как болката и страданията му да се категоризират спрямо
критерия-брат, сестра, дете и т.н. Поддържа се, че с оглед механизма на ПТП, не
е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като при удар на човешка
глава със земната повърхност, не може с категоричност да прецени дали
вредоносния резултат, е щял да настъпи с или без поставена обезопасителна
каска. Поддържа се още, че дори да бъде установено съпричиняване, то не може да
бъде в размер на 50%, тъй като ако водача на МПС е бил пропуснал движещия се с
предимство мотопед, е нямало да се стигне до ПТП.
С отговора на
допълнителната искова молба, ответника поддържа оспорванията си изложение в
отговора на исковата молба и по конкретно за прекомерност на претендираното
обезщетение и за наличието съпричиняване на вредоносния резултат.
В съдебно заседание
ищцата, чрез пълномощникът си, поддържа предявените искове и моли за тяхното
уважаване и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, чрез
процесуалните си представители, оспорва предявеният иск, поддържа отговорите и
възраженията си. Претендира деловодни разноски. С депозирани писмени бележки се
доразвиват съображения в подкрепа на становището за неоснователност на
претенциите.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна,
следното:
По делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП-16.05.2014г., с ответното дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно л.а.“Фолксваген Пасат Вариант“, с ДК №****, което е
обективирано в Застрахователна полица №06113002603640, валидна от 20.11.2013г.
до 19.11.2014г.
По делото е приет
заверен препис от влязла в законна сила на 12.08.2015г. Присъда
№10/13.05.2015г. по НОХД №104/2015г. по описа на ОС Добрич, с която Г.З.М. е
призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“
вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 16.05.2014г. като водач на л.а.“Фолксваген
Пасат Вариант“, с ДК №****, е нарушила правилата за движение по пътищата, като
е навлязла в кръгово кръстовище в гр.Добрич, между бул.“Добруджа“ и
околовръстен път на изхода на града, в посока гр.Балчик, без да спре и да
пропусне движещият се по път с предимство Г С К, с което по непредпазливост е
причинила смъртта на последния.
Установява се от
приетия по делото заверен препис от Удостоверение за родствени връзки от
07.12.2018г. издадено от Община Варна, че ищцата е сестра на Г С К.
От заключението на
назначената по делото КСАТМЕ, което се кредитира от съдът, като безпристрастно
и компетентно дадено, се установява, че процесното ПТП-то е настъпило на
16.05.2014г. между л.а.“Фолксваген Пасат“, с рег.№**** и мотопед “Хонда“, с
рег.№ТХ 1773 М, на кръстовище с кръгова форма, с главен път от гр.Балчик към
гр.Добрич-център на града и второстепенен път от околовръстното на град
Добрич-ул.“Любен Станчев“ към гр.Генерал Тошево. Хоризонталната сигнализация не
е била видима, а вертикалната е обозначена със знак за пресичане на път с
предимство по посоката на движение на процесния автомобил. Мотопедиста Г С К се
е движел в платното за движение от гр.Балчик към центъра на гр.Добрич, а лекия
автомобил от околовръстния път на гр.Добрич, в посока гр.Генерал Тошево. С
оглед крайните положения на участвалите в инцидента МПС и начални следи от
плъзгане на легналия на лява страна мотопед, вещите лица заключават, че
мотопеда е извършил спасителна маневра в ляво, а автомобила не е изменил
движението си по дясната дъга на заеманото пътно платно-придвижил се е напред и
в ляво спрямо дясната дъга на пътния възел. Мотопеда се е движил със скорост от
около 24.5 км/ч към момента на удара, а автомобила с около 40.5 км/ч. Основна
причина за настъпилото ПТП се явява поведението на водачът на автомобила,
предприел навлизане в кръстовище без предимство, със скорост непозволяваща му
да спре аварийно преди точката на пресичане траекториите на движение на
останалите автомобили по пътя с предимство. В резултат от описаното ПТП водачът
на мотопеда Г К, е получил тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, вклиняване на
малкомозъчните полукълба, мозъчна некроза, двустранна гнойно хеморагична
бронхопневмония, тромби в белодробни съдове, кръвоизливи в белите дробове,
венозен застой във вътрешните органи, паренхимна дистрофия на черен дроб, тежка
коронаросклероза, стар миокарден инфаркт, сърдечна аневризма, състояние след
оперативно лечение-аорто коронарни байпаси, счупване на черепната основа в
предна лява черепна ямка, кръвонасядане по меките обвивки на главата в лява челно
теменна слепоочна области, ожулване в същата област, кръвонасядания в лявата
лицева половина, лявата половина на шията и лявата надключична ямка. Причина за
смъртта на Г. Ст.Карамфилов е тежката черепномозъчна травма представена и
развилата се в причинна връзка с нея двустранна бронхопневмония, които са
довели до настъпването на смъртен изход. Между травматичните увреждания в
областа на главата и настъпването на смъртния изход, е налице причинно
следствена връзка. Г. е бил с поставена предпазна каска Ст.Карамфилов към
момента на ПТП, като непоставянето на т.нар. подбрадник, който в конкретния
случай е липсвал, е причина за изхлузване на каската от главата на мотопедиста.
Каската е изпаднала, след съприкосновение между мотопеда и лекия автомобил, и
последващо наклоняване на тялото на ляво към подлежащата настилка. Според
вещите лица установените травматични увреждания на Г.Карамфилов, биха се
реализирали и при използване на предпазно средство, като най-вероятно степента
на същите би била по-слабо изразена.
Съгласно
заключението на назначената повторна тричленна съдебно авто-техническа
експертиза, процесното произшествие е настъпило на кръстовище с кръгово
движение, в края на бул.“Добруджа“, на изход от гр.Добрич в посока с.Кардам и
мисленото продължение на пътя от гр.Балчик при навлизане в кръговото
кръстовище. Липсва хоризонтална пътна маркировка на кръгово кръстовище, но по
посока за с.Кардам и преди да се пресече мисленото продължение на пътя от
гр.Балчик при вливането му в кръстовището, е наличен пътен знак “Б1“, поставен
на вертикална стойка в тревната площ вдясно от кръговото кръстовище. Мястото на
удара между автомобила, които се е движил в посока от гр.Добрич към с.Кардам и
мотопеда, който се е движил в посока от гр.Балчик към кръстовището с кръгово
движение, се намира на 4.50 м. преди Ор.1 и на 5.10 м. вдясно от Ор.2.
Скоростта на движение на автомобила към момента на сблъсъка с мотопеда, е била
36.94 км/час, а тази на мотопеда е 24.49 км/час.
Свидетелят П. Д. Я.
/син на ищцата/, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, но
като изградени на база лични възприятия, последователни и логични, сочи че,
майка му и нейния брат Г., са поддържали много добри отношения. Сочи, че ищцата
имала двама братя, като била много привързана към тях и след като останала
вдовица, постоянно се допитвала по различни въпроси до тях. Сочи, че ищцата
живее в гр.Варна, а починалият ѝ брат в гр.Вълчи дол, но се виждали поне
един път месечно и по време на всички празници, като всички лица от
разширенията семеен кръг, се събирали в жилището на другият брат в с.Оброчище.
Сочи още, че ищцата и починалият ѝ брат, поддържали ежедневни телефонни
контакти. По думите на свидетеля, смъртта на брата на ищцата, се отразила много
зле на последната, защото тя е много чувствителна и емоционална, като и към
настоящия момент като стане въпрос за него, ѝ става мъчно и плаче.
Свидетелят сочи, че при узнаването за процесното ПТП, се обострила аритмията на
ищцата, вдигало се кръвното ѝ налягане, прилошало ѝ и тя започнала
да плаче.
В показанията си
свидетелката Г.З.М., сочи, че преди процесното произшествие, между управлявания
от нея лек автомобил и мотопеда управляван от Г К, не е забелязала дали
мотопедиста е имал поставена предпазна каска. Сочи, че към момента на сблъсъка
видяла лицето на Г.Карамфилов на предното стъкло на автомобила, като същия
нямал поставена предпазна каска на главата си. Сочи още, че в последствие видяла
каската на земята на около метър от тялото на мотопедиста.
Свидетелят Ж.Д.Ж.,
сочи, че е бил очевидец на процесното
ПТП, като преди инцидента мотопедиста е бил с поставена шапка с козирка
и каска върху нея. Сочи още, че след удара каската изпаднала от главата на
мотопедиста, заедно с шапката с козирката, която останала вътре.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
приложимата, с оглед датата на настъпване на процесното ПТП, разпоредба на
чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, неимуществените и имуществените
вреди вследствие от използването на застрахованото моторно превозно средство.
Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./ обект на застраховане по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, като в кръга на
застрахованите лица са включени собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва същото на законно основание.
С оглед изложеното
за успешното провеждане на прекия иск, срещу застрахователят по чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования или от
лице, което ползва неговия автомобил на законно основание; причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наред с горното съгласно
постановките възприети с ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по тълк.дело №1/2016г. на
ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и
ППВС №5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете
постановления, следва да се допусне като изключение-само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди. Освен това с ТР №1/2018г. е
приетото, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци и когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е
справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение, не е
достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е
провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
В разглежданият
случай ищцата не попада в кръга от лицата определени ППВС №4/25.05.1961г. и
ППВС №5/24.11.1969г., поради което за да и се признае правото на обезщетение за
неимуществени вреди в резултата от смъртта на нейният брат, е нужно да се
установи изключението предмет на ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по тълк.дело
№1/2016г. на ОСНГТК.
От събраните по делото
гласни доказателства и по конкретно от показанията на свидетелят П. Д. Я., не
се установи емоционална връзка между ищцата и нейният починал брат да е толкова
силна, че смъртта на родственикът да ѝ е причинила болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Вярно е, че свидетелят сочи регулярни ежедневни телефонни
контакти, ежемесечни лични такива по повод на празници, както и шока на ищцата
при узнаване на смъртта, както и спорадични последващи прояви на скръб, но
изложеното не позволява да се формулира извод за изключителна близост,
респективно интензитет на претърпените страдания, по смисъла на горецитираното
ТР. Това е така защото ищцата е починалият, не са живели в общо домакинство,
като телефонните разговори не са в състояние да заместят продължителното лично
общуване, съответно съпътстващите го ежедневни общи занимания, привички и
ритуали /пр. разходки, разговори, развлечения, съвместни хранения и т.н./. В
този смисъл смъртта на родственика, не е оставила такава празнина в живота на
ищцата, каквато би възникнала при наличието на съвместно живеене и по близък
контакт. Сочените от свидетеля допитвания на ищцата до двамата ѝ братя за
съвети по различни въпроси и регулярни ежемесечни лични контакти, както и на
всички празници, също не позволява извод за изключителна и особено близка
връзка с починалия. Показанията на свидетеля всъщност описват традиционните за
българското общество семейни отношения между братята и сестрите, съответно
лицата част от най-близкия родствен и семеен кръг, които по смисъла на ТР
№1/21.06.2018г. на ВКС, не са достатъчни за да се признае правото на
обезщетение.
В заключение съдът
приема, че ищцата не е активно материалноправно легитимирана да получи
обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди от смъртта на нейният брат,
съответно че предявеният иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника се дължат
сторените в производството разноски, които в случая възлизат на сумата от
3166лв., от които 1716лв. за заплатен адв.хонорар и 1550лв. за внесен депозит
за възнаграждение на вещи лица.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Я.С.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б,
представлявано заедно от К Х Ч и Б А В, да
ѝ заплати сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на
брат ѝ-Г С К, починал в следствие от ПТП настъпило на 16.05.2014г. на
кръгово кръстовище в гр.Добрич между бул.“Добруджа“ и околовръстен път на
изхода на града, в посока гр.Балчик, по вина на водача на л.а.“Фолксваген Пасат
Вариант“, с ДК №****, който е застрахован при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна
полица №06113002603640, валидна от 20.11.2013г. до 19.11.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-16.05.2014г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА Я.С.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано заедно от К Х Ч и Б А В,
съдебно деловодни разноски в размер на
3166лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: