РЕШЕНИЕ
№ 90
гр.
Кнежа, 27.08.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в съдебното заседание на двадесет и шести
август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Кончарска,
при
секретаря Красина Давидова,
като
разгледа докладваното от съдията
Кончарска Гр. дело № 179 по описа на съда за 2020 година и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК във връзка с чл. 49,
ал.1 от СК.
Образувано е по искова молба на А.М.Й., чрез пълномощника – адв. Р.Б. от Плевенска АК, против З.А.Й., с която се иска от съда да
постанови решение, с което да прекрати с развод сключения между страните
граждански брак, поради неговото дълбоко и
непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.
В молбата се твърди, че ищцата и ответникът са съпрузи, сключили са
граждански брак на 24.01.1986 год., от който брак нямат ненавършили пълнолетие
деца. Твърди се, че съпрузите не живеят заедно от есента на 2014 год. и всеки
има свой самостоятелен живот. С оглед на това ищцата счита, че за нея е налице
правен интерес от предявяването на настоящия иск, като изразява желание след развода
да носи предбрачното си фамилно име – Галовска.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Ищцата –
редовно призована, в съдебното заседание не се явява, но се
представлява от адв. Р. Б. от ПлАК, с представено по делото пълномощно.
Процесуалинят представител поддържа исковата молба, позовава се на писмени и
гласни доказателства. В хода по същество, моли съда да се произнесе с решение, с което да
прекрати сключения между страните граждански брак, без да се произнася по
въпроса за вината, както и да постанови след развода ищцата да носи предбрачното
си фамилно име – Галовска. Не претендира деловодни разноски.
Ответникът –
редовно
призован, се явява лично в с.з. Не възразява по иска и представените с ИМ писмени
доказателства. Моли съда да се произнесе с решение, с което да прекрати брака
му с ищцата.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства – гласни и писмени,
поотделно и в тяхната съвкупност,
и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно
по делото е, а се установява и от приложеното удостоверение за сключен
граждански брак (дубликат), издадено на 10.06.2020 год. на Община Кнежа, че с Акт
№ 0001 от дата 24.01.1986 год. страните са сключили валиден граждански брак в град
Кнежа, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация
на страните в процеса.
Правното
основание на предявения иск е чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс СК/ – иск
за развод.
Спорен по делото е въпросът: налице ли е
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ
СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С оглед изясняване на спорните
въпроси, по делото са събрани гласни доказателства. По искане на ответната
страна е допуснат до разпит един свидетел – Захарин Ивайлов Иванов. От разпита
на свидетеля, чийто показания съдът кредитира с доверие, се установява, че
съпрузите са разделени повече от година, като през това време не са поддържали контакти
и понастоящем не поддържат такива. Ищцата е в чужбина. Св. Иванов е категоричен,
че съществуването на брака е само формално и не може да продължава занапред.
Съдът като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището
на страните и събраните по делото доказателства, и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото безспорно е установено,
че съпрузите са сключили граждански брак на 24.01.1986 год. в гр. Кнежа. От брака си имат родени две деца, които са навършили 18-годишна
възраст. От около 5 (пет) години съпрузите не живеят заедно. Не са поддържали
контакти помежду си. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото
съдебно решение, в условията на фактическа раздяла.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правна
квалификация чл. 49, ал.1 от СК:
Съдът като взе предвид
доказателствата по делото и изразените от страните становища, намира, че
отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно
семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание.
Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между
съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му
функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и
разбирателство, като и при двамата явно липсва желание за полагане на съвместни
усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на
задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че
отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха
могли да съжителстват заедно.
Законовата уредба не дефинира
понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът приема
това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната
връзка. Безспорно напускането на семейното жилище, дезинтересоваността към
брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха
разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът
прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед
нежеланието на съпрузите да поддържат каквито и да било отношения помежду си,
поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена.
Предвид изложените
съображения, съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде
допуснат развод между съпрузите, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася относно
вината за това.
По отношение на фамилното име на ищцата
след развода:
Ищцата при сключване на гражданския
брак е приела фамилното име на своя съпруг, а именно Й.. Предвид изразеното от нея
желание да носи предбрачното си фамилно име – Галовска, съдът намира, че след
развода същата следва да носи фамилното име Галовска.
По разноските:
При този изход на делото и на
основание чл. 329, ал.1, изр.2 от ГПК съдебно-деловодните разноски до момента следва
да бъдат оставени в тежест на страните така, както са направени.
На основание чл. 6, т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя
окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 50 лв.
Видно от приложената към делото разписка
за плащане към бюджета, на 10.06.2020 год. при завеждане на ИМ е платена по
сметка на КжРС сумата от 25 лв. Страните следва да бъдат осъдени да заплатят по
приходната сметка на РС – Кнежа окончателната държавна такса в размер на 50 лв.
или по 25 лв. всеки от тях.
Водим от горното, Кнежанският Районен съд
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 49, ал.1 от СК сключеният на 24.01.1986 година с АКТ
№ 0001, съставен в град Кнежа, граждански брак между З.А.Й., ЕГН ********** и А.М.Й., ЕГН **********,
поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, без да се произнася относно вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването
на брака, А.М.Й., ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име – ГАЛОВСКА.
Разноските остават за
сметка на страните така, както са направени.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК З.А.Й., ЕГН ********** и А.М.Й., ЕГН **********
– двамата с постоянен адрес: ***, да заплатят по приходната сметка на РС –
Кнежа окончателна държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева) или по 25 (двадесет и пет) лв. всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: