М О Т И В И
към Присъда № 260065/24.06.2021 г.
по НОХД № 1235/2019 г. на СлРС
изготвени на 04.08.2021 г.
РП – Сливен е внесла обвинителен
акт против подсъдимия И.Ж.М. за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл.
201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В с.з. представителят на РП –
Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано
по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства. Пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде отложено
за изпитателен срок от три години, както и да бъде лишен от право да заема
длъжност на материална отчетност за срок от две години.
В с.з. подсъдимият М., редовно
призован за с.з., се явява лично, не се признава за виновен и дава обяснения по
предявеното му обвинение, моли да бъде оправдан.
Упълномощеният от подс. М. защитник
адв. Х. *** пледира за оправдателна присъда като заявява, че от събраните по
делото доказателства не се доказало престъплението присвояване по смисъла на
чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК; че от събрания по делото доказателствен материал
било установено, че подсъдимият не е извършил деянието описано в обвинителния
акт, като излага подробни съображения.
Упълномощеният от подс. М. защитник
адв. Д. *** пледира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
и извършените експертизи не се доказало по безспорен начин инкриминираното
деяние, като излага подробни съображения, поради което счита, че подсъдимият
следва да бъде признат за невиновен в престъплението, което му е инкриминирано.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Ж.М. е български
гражданин, с висше образование, работи, женен, неосъждан.
ТП „ДГС“ - Сливен се явява част от
двустепенната структура на Югоизточно държавно предприятие (ЮИДП) - юридическо
лице със статут на държавно предприятие (чл. 164, т. 2 от Закона за горите).
Подс. М. работел в Териториално
поделение „Държавно горско стопанство“ - Сливен (ТП „ДГС“ - Сливен). С Трудов
договор № РД-12-838-274 от 31.07.2015 год. и Допълнително споразумение от
25.09.2017 год. подс. М. бил назначен на длъжността „горски надзирател“ в ТП
„ДГС“ - Сливен.
Съгласно длъжностната
характеристика за длъжността „горски надзирател“, заемана от подс. М., част от
основните му задължения по служба се свеждали до следното: да пази поверения му
участък от административни нарушения по ЗГ, ЗЛОПД, ППЗЛОПД и ЗОС; да изисква
стриктно спазване дисциплината на ползване на горите, свързана със заверка на
документи за транспортиране на дървесината, поставяне на контролни горски
марки; да съставя актове за констатирани административни нарушения, да участва
при маркирането на лесовъдния фонд в поверения му участък, всеки петък да
представя рапорт на прекия си ръководител за състоянието на поверения му
участък, да участва в измерването на добитата дървесина и др. Освен това
съгласно т. 29 от раздел II. Основни длъжностни задължения от длъжностна
характеристика, горският надзирател е МОЛ.
Задълженията на подс. М. по
длъжностна характеристика били доведени до знанието му още при назначаването му
на длъжността горски надзирател на 31.07.2015 год.
Във връзка с изпълнение на
служебните му задължения, на подс. М. била зачислена контролна-горска марка
(КГМ) № Б3128.
Със Заповед № РД-10-015/18.01.2016 год. на Директорът на ТП „ДГС“ -
Сливен било определено, че МОЛ на временните складове в отделите, в които се
извършва дърводобив и продажба на добита дървесина, е съответния горски
надзирател, в чийто охранителен район се намира сечището, като извършва
дейностите по охрана и контрол, приемане на добитата и експедицията от
временния склад на закупената дървесина. В заповедта било посочено, че при
обективна невъзможност за участие на определения МОЛ при приемане или
експедиция на добитата дървесина, Началника на ГСУ може да определи друг
служител да приеме или експедира дървесината, като лицето отговаряло за
истинността на съответните предавателно - приемателни протоколи, издадени
превозни билети и описи на транспортираната дървесина; както и че горските
надзиратели, които не са МОЛ на складове в отдели, попадащи в охранителния им
участък, също носят отговорност по дисциплината на сечта и опазването и
контрола в тези отдели.
Със Заповед № РД-10-177/24.08.2017
год. Директорът на ТП „ДГС“ - Сливен определил подс. М. за материално-отговорно
лице на подотдел 409 „д“ до приключване на сечта, извоза и експедицията от
временен склад на добитата дървесина.
Със Заповед № РД-10-229/08.11.2017
год. на Директорът на ТП „ДГС“ - Сливен на подс. М. било наредено да охранява
подотдел от 404 до 418 включително. Посочените подотдели се намирали в горските
територии, обслужвани от ТП „ДГС“ - Сливен, ГСУ „Сливен Изток“, в землището на
с. Т., общ. Сливен. Подс. М. бил запознат срещу подпис със задълженията,
произтичащи от посочената заповед.
Работата на всяко държавно горско
стопанство се основавала на лесоустройствен проект за 10-годишен период. За ТП
„ДГС“ - Сливен този проект бил изготвен за периода от 2012 год. до 2022 год.,
като за подотдели 409 „д“ и отдел 410 „а“ и „в“ в
горски стопански участък „Сливен Изток“, землището на с. Т., общ. Сливен била
предвидена санитарна сеч. Видовете сечи, условията, реда и методите за
провеждането им се извършвали съгласно нормативната уредба, предвидена в Закона
за горите и Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите.
Планът-извлечение на горското
стопанство за подотдел 409 „д“ и подотдел 410 „а“ в ГСУ „Изток“ в землището на
с. Т., общ. Сливен бил одобрен през 2015 год., след като на 09.06.2015 год. и
на 05.06.2015 год. отделите били маркирани и били изготвени всички необходими
документи, свързани с предвидената сеч.
С договор от 30.09.2015 год. сечта
и извоза до временен склад и рампиране на прогнозните количества маркирана
дървесина в посочените отдели била възложена на фирма „Е.Л.“ ЕООД. Дружеството
изпълнило на 100 % задълженията си по договора за подотдел 410 „а“, като
провело сечта на всички маркирани дървета и същата била освидетелствана с
протокол № 0292237 от 26.09.2016 год. За останалите подотдели - 409 „д“ и 410
„в“, бил сключен договор от 20.10.2016 год., с който ДГС - Сливен възложило на
друго търговско дружество - „Л.Г.“ ЕООД - Сливен, с управител свид. П.М., да
извърши предвидената сеч и извоз.
Подотдел 409 „д“ в землището на с. Т.,
общ. Сливен, както и съседния подотдел 410 „а“, в който сечта вече била
приключена, се намирали на много стръмен терен, пътят до там бил
труднодостъпен, което затруднявало дърводобива от представителите на „Л.Г.“
ЕООД, а така също и обхода им от други служители на горското стопанство.
Използвайки това обстоятелство и още преди горепосоченото дружество да започне
извършването на предвидената санитарна сеч в подотдел 409 „д“, през м. октомври
2017 год. подс.М. под претекст, че подпомага законната сеч в подотдел 409 „д“,
решил да организира незаконно отсичане на дърва за огрев от този участък, както
и от разположения от другата страна на пътя - подотдел 410 „а“, които
впоследствие да присвои.
За тази цел подс. М. се свързал със
свид. Р.К. ***, който се занимавал с дърводобив и му предложил да се включи в
извършването на сеч в двата подотдела в землището на с. Т., общ. Сливен. Подс. М.
не обяснил нищо повече на свид. Р.К. освен това, че трябвало да се свърже с
управителя на фирмата, сключила договора за санитарна сеч в единия от подотделите
- свид. П.М., и да предложи помощта си. Свид. Р.К. се съгласил. Свид. П.М. и
свид. Р.К. провели разговор и се разбрали последният да извърши сечта от подотдел
409 „д“ на дървета, съгласно позволителното за сеч, за което ще му бъде
заплатено.
През м. октомври 2017 год. подс. М.
наел живущите в с. Сотиря, общ. Сливен свид. Г.И., свид. И.И.,
свид. Б.И., както и още пет неустановени по делото лица, които да извършат
сечта. В продължение на няколко дни през м. октомври и м. ноември 2017 год.
дървосекачите ходили в подотдел 409 „д“ и подотдел 410 „а“ в землището на с. Т.,
общ. Сливен, като се придвижвали до там с конете си. На терена ги посрещал
подс. М., който с поверената му горска марка № Б3128 извършвал маркиране на
отсечените дървета, съгласно позволителното за сеч за подотдел 409 „д“. За
разрешената сеч той издавал превозни билети, впоследствие съставял опис на
добитите материали и съставял всички необходими документи.
Отделно от това, обаче той поставял
КГМ и на дървета, които не били предвидени за сеч, намиращи се както в подотдел
409 „д“, така и в подотдел 410 „а“, след което разпореждал на секачите да ги
отсекат и експедирал законно и незаконно добитата дървесина. Подс. М. поставял
контролната си горска марка с № Б3128 в основата на избрани от него дървета в
тези подотдели, без да има право на това. На дървосекачите от с. Сотиря, общ.
Сливен той казвал, че отговаря за тези участъци и затова те трябвало да са спокойни,
че всичко е по правилата. По разпореждане на подс. М. в двата участъка били
отсичани и дървета без КГМ. Подс. М. заплащал на ръка на част от секачите
дневното възнаграждение, а друга част от тях получавали парите си в брой от
свид. Р.К..
По този начин, на неустановени дати
през периода м. октомври 2017 год. - м. ноември 2017 год. подс. М. посредством
свид. Г.И., свид. И.И., свид. Б.И. и още пет
неустановени по делото лица, отсякъл незаконно от подотдел 409 „д“ следните
дървета, на които поставил своята КГМ: 13 броя от вид „габър“ с диаметър на
пъна: - 26 см - 1 брой; 28 см - 2 броя; 30 см - 2 броя; 32 см - 2 броя; 36 см -
2 броя; 38 см - 2 броя; 42 см - 1 брой; 44 см - 1 брой; 7 броя от вид „дъб“ - с
диаметър на пъна, както следва: 28 см - 1 брой; 32 см - 3 броя; 34 см - 2 броя;
42 см - 1 брой. От подотдел 409 „д“ били отсечени също така дървета без КГМ - 1
брой от вид „габър“ с диаметър на пъна 28 см и 1 брой от вид „дъб“ с диаметър
на пъна 36 см.
Незаконно отсечените от подс. М.
чрез горепосочените лица дървета от подотдел 410 „а“ с поставена от него КГМ
били следните: 23 броя от вид „габър“ с диаметър на пъна, както следва: 18 см -
1 брой, 26 см - 3 броя; 28 см - 3 броя; 30 см - 2 броя; 32 см - 2 броя; 34 см -
1 брой; 36 см - 3 броя; 38 см - 2 броя; 40 см - 2 броя; 44 см - 1 брой; 46 см -
2 броя; 50 см - 1 брой; 5 броя от вид „бук“ с диаметър на пъна - 28 см - 1
брой; 32 см - 1 брой; 36 см - 1 брой; 38 см - 1 брой; 40 см - 1 брой. От подотдел
410 „а“, по описания начин, от подс. М. били отсечени и дървета без КГМ, а
именно: 5 броя от вид „габър“ с диаметър на пъна - 26 см - 2 броя; 30 см - 2
броя; 40 см - 1 брой и 1 брой от вид „бук“ с диаметър на пъна 36 см.
Така отсечената от подс. М. незаконно
добита дървесина не била заплатена в ТП „ДГС“ - Сливен, а извозът й от двата
обекта е бил организиран от него чрез свид. И.Т. и свид. М.Г., и двамата от с. Т.,
общ. Сливен, шофьори на товарни автомобили, към склада за дърва за огрев на
свид. Н.И. ***. Незаконно добитата и присвоена дървесина била продадена от
подс. М. на свид. Н.И. - управител на „Т.-С.“ ЕООД, с когото той се уговорил
предварително това да бъде сторено чрез посредничеството на свид. Р.К.. Дървата
за огрев били доставени в склада на свид. Н.И. на 21.10.2017 год., 31.10.2017
год. и на 05.11.2017 год.
За незаконната сеч в ТП „ДГС“ -
Сливен бил получен сигнал, поради което на 15.11.2017 год. свид. Г.Г. ***-запад“, свид. С.М. - ръководител обект в ТП „ДГС“ -
Сливен, свид. Д.Н. - горски надзирател и инж. К.С.- зам. директор в ТП „ДГС“ -
Сливен, отишли на място в подотдел 409 „д“ и подотдел 410 „а“ в землището на с.
Т.. Служителите на горското стопанство извършили обход и установили, че има
прясно отсечени дървета, като поставената контролна горска марка била задялана
наскоро и била прясна. Освен това горската марка била така поставена, че да не
се виждат всички цифри от нея, а единствено първите три, които били „312“.
Установени били и отсечени дървета без поставена КГМ. За констатираното на
двата обекта били съставени констативни протоколи с №№ 000375 и 000376 от
15.11.2017 год. Посочените протоколи били съставени от свид. Д.Н. и в тях той
вписал броя на отсечените дървета с неясно поставена КГМ и тези без контролна
горска марка, техния вид и диаметъра на пъновете. От ТП „ДГС - Сливен“
изчислили общата кубатура (в плътни кубически метри) на незаконно отсечените
дървета от габър и бук в подотдел 410 „а“ и в подотдел 409 „д“.
На 18.12.2017 год. сечището в подотдел
409 „д“ било освидетелствано в присъствието на Х.К., от свид. К.Я. - Зам.
директор на ТП „ДГС“ - Сливен, който съставил протокол № 0371656, съгласно
изискванията на чл. 109 от ЗГ. В посочения протокол били отразени вида и
количествата на отсечените дървесни видове по позволителното за сеч и
действително отсечените, които се разминавали количествено в полза на
действително отсечените в отдела. В протокола било отразено още, че са
допуснати нарушения на Закона за горите, а именно сеч на немаркирани дървета,
като за нарушението бил съставен КП С:306А №
000375/15.11.2017 год. Разликата се явявала в резултат на незаконно отсечената
и присвоена от подс. М. дървесина.
В хода на разследването на
13.07.2018 год. бил извършен оглед на местопроизшествие, при което
разследващите органи обходили част от подотдел 410 „а“ в землището на с. Т.,
общ. Сливен и установили наличието на потъмнели дънери с различен диаметър,
отсечени с моторен трион, описани подробно в протокола за оглед на
местопроизшествие без поставена контролна горска марка.
От заключението на изготвената по
делото съдебно - лесотехническа оценителна експертиза се установява, че
незаконно добитата от подс. М. дървесина от подотдел 409 „д“, извън
позволителното за сеч, описана подробно по-горе, изчислена като дърва за огрев
(тъй като в отдела е предвидена санитарна сеч), възлиза на 12,0 пространствени
куб. метра дърва за огрев от дъб и 18,0 пространствени куб. метра дърва за
огрев от габър. Общата пазарна стойност на незаконно добитата от подотдел 409
„д“ дървесина е 2100,00 лева с ДДС (30,0 пр.куб.м. х 70,00 лева). От
експертизата се установява още, че незаконно добитата от подотдел 410 „а“
дървесина, изчислена като дърва за огрев, възлиза на 10,0 пространствени куб.
метра дърва за огрев от бук и 38,0 пространствени куб. метра дърва за огрев от
габър. Общата пазарна стойност на незаконно добитата от подотдел 410 „а“
дървесина е 3 360,00 лева с ДДС (48,0 пр.куб.м. х 70,00 лева). В експертизата е
посочено още, че добитите дърва за огрев в подотдел 409 „д“ са 30,0
пространствени кубически метра и щетата в резултат на проведената незаконна сеч
е 750,00 лева, а добитите дърва за огрев в подотдел 410 „а“ са 48,0
пространствени кубически метра и щетата в резултат на проведената незаконна сеч
е 1 200,00 лева (л. 102 – 114, т. I от ДП). В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си, като заявява, че преди тази експертиза е направила
изготвила заключение по повод вътрешна проверка в ТП „ДГС“ - Сливен, като
тогава била на мястото и в случая тази отсечената допълнително дървесина не
била сортиментирана, не било пуснато ново позволително за сеч, не било
заплатено на ТП „ДГС“ - Сливен, което я правило незаконна. Освен това в съдебно
заседание вещото лице заявява, че изчислената стойност за щета в резултат на
незаконната сеч касае нанесената щета на гората, защото тази дървесина е
изсечена, преди да дойде времето за изсичането й; че понеже са изсечени
неправомерно добитите дърва, т.е. не са били предвидени в позволителното за
сеч, била нанесена щета на гората, която е различна от пазарната стойност на
изсечените дървета.
От приложеното по делото копие от
Договор № 201563/30.09.2015 год. за възлагане на сеч и извоз до временен склад
и рампиране на прогнозни количества дървесина се установява, че същият е
сключен между ТП „ДГС“ – Сливен и „Е.Л.“ ЕООД – с. Градец, общ. Котел за подотдели
409 „д“, 410 „а“ и „в“ (л. 9 - 11, т. II от ДП).
От приложеното по делото заверено копие
от Протокол за освидетелстване на сечище № 0292239 от 26.09.2016 год. се
установява, че в подотдел 409 „д“ са налични неотсечени маркирани; както и че е
прекратен договора с фирмата изпълнител (л. 144, т. I от ДП).
От приложеното по делото заверено
копие от Протокол за освидетелстване на сечище № 0323425 от 04.01.2017 год. се
установява, че в подотдел 409 „д“ са налични неотсечени маркирани; както и че
сечта не е приключила (л. 143, т. I от ДП).
От приложеното по делото заверено
копие от Протокол за освидетелстване на сечище № 0371656 от 18.12.2017 год. се
установява, че всички маркирани дървета в подотдел 409 „д“ са отсечени; както и че при сечта и извоза на
дървесина са допуснати нарушения на ЗГ, а именно сеч на немаркирани дървета,
като за нарушението бил съставен КП С:306А № 000375/15.11.2017 год. (л. 142, т.
I от ДП).
От приложеното по делото заверено копие
от Протокол за освидетелстване на сечище № 0292237 от 26.09.2016 год. се установява,
че всички маркирани дървета в подотдел 410 „а“ са отсечени (л. 140, т. I от
ДП).
От приложеното по делото заверено копие от Констативен протокол С:306А №
000376 от 15.11.2017 год. се установява, че при извършената на 15.11.2017 год.
проверка от служители на ТП „ДГС“ -
Сливен на подотдел 409 „д”, находящ се в землището
на с. Т., общ. Сливен, били установени отсечени дървета, като поставената КГМ е
задялана скоро и е неясна, които били следните: дървесен вид габър - диаметър -
26 см. -
1 брой; диаметър - 28 см.
- 2 броя; диаметър - 30 см.
- 2 броя; диаметър - 32 см.
- 2 броя; диаметър - 36 см.
- 2 броя; диаметър - 38 см.
- 2 броя; диаметър - 42 см.
- 1 брой; диаметър - 44 см.
- 1 брой; дървесен вид дъб - диаметър - 28 см. - 1 брой; диаметър - 32 см. - 3 броя; диаметър - 34 см. - 2 броя и диаметър - 42 см. - 1 брой, както и
такива без КГМ, а именно: дървесен вид габър - диаметър - 28 см. - 1 брой и
дървесен вид дъб - диаметър - 36 см. - 1 брой (л. 16, т. I от ДП).
От приложеното по делото заверено копие от Констативен протокол С:306А №
000375 от 15.11.2017 год. се установява, че при извършената на 15.11.2017 год.
проверка от служители на ТП „ДГС“ -
Сливен на подотдел 410 „а”, находящ се в землището
на с. Т., общ. Сливен, били установени отсечени дървета, като поставената КГМ е
задялана скоро и е неясна, които били следните: дървесен вид габър – диаметър -
18 см. - 1 брой; диаметър - 26
см. - 3 броя; диаметър - 28 см. - 3 броя; диаметър - 30 см. - 2 броя; диаметър - 32 см. - 2 броя; диаметър - 34
см. - 1 брой; диаметър - 36
см. - 3 броя; диаметър - 38 см. - 2 броя; диаметър -
40 см. - 2 броя; диаметър - 44
см. - 1 брой; диаметър - 46 см. - 2 броя; диаметър - 50
см. - 1 брой, дървесен вид бук - диаметър - 28 см. - 1 брой; диаметър - 32 см. - 1 брой; диаметър -
36 см. - 1 брой; диаметър - 38 см. - 1 брой и диаметър - 40 см. - 1 брой, както
и такива без КГМ, а именно: дървесен вид габър - диаметър - 26 см. - 2 броя;
диаметър - 30 см. - 2 броя и диаметър - 40 см. - 1 брой, и дървесен вид бук -
диаметър - 36 см. - 1 брой. В протокола било отразено още, че на някои дървета
се разчита номер на КГМ 3 (или 8), 1, 2 без видима четвърта цифра (л. 17, т. I
от ДП).
От приложеното по делото копие от Заповед №
РД-10-015/18.01.2016 год. на Директорът на ТП „ДГС“ - Сливен се установява, че
със същата са определени МОЛ на временните складове в отделите, в които се
извършва дърводобив и продажба на добита дървесина, а именно съответния горски
надзирател, в чийто охранителен район се намира сечището; както и че горските
надзиратели, които не са МОЛ на складове в отдели, попадащи в охранителния им
участък, също носят отговорност по дисциплината на сечта и опазването и
контрола в тези отдели (л. 186 – 187 от делото).
От приложеното по делото писмо изх.
№ ПО-09-15 /1/27.03.2018 год. издадено от ТП „ДГС“ - Сливен се установява, че
съгласно Заповед № РД-10-1/03.01.2018 год. подотдели 409 „д“ и 410 „а“ попадали
в охранителен участък IV на ГСУ „Сливен Изток“, за който отговарял горски
надзирател И.Ж.М., като същият горски надзирател имал зачислена КГМ с номер
Б3128 (л. 24 и л. 22, т. I от ДП).
От приложеното по делото заверено копие от Заповед № РД-10-229/08.11.2017
год. на Директора на ТП „ДГС“ –
Сливен се установява, че са определени охранителните райони в
ГСУ „Сливен Изток“, като на подс. М. *** ОУ от 404 до 418 вкл. (л. 139, т. I от
ДП).
От приложеното по делото заверено копие от Заповед № РД-10-177/24.08.2017
год. издадена от Директора на ТП ДГС – Сливен се установява, че подс. М. –
горски надзирател е определен за МОЛ на отдели 409-д; 410-в; до приключване на
сечта, извоза и експедицията от временен склад на добитата дървесина, като
отговаря за истинността на съответните предавателно – приемателни протоколи,
издадени превозни билети и описи на транспортираната дървесина; както и че
служителят отговаря за дисциплината на сечта, като извършва и дейностите по
охрана и контрол (л. 91, т. I от ДП).
От приложените по делото заверени копия от Трудов договор № РД-12-838-274
от 31.07.2015 год. и Допълнително споразумение от 25.09.2017 год. се
установява, че подс. М. е бил назначен на длъжност „горски надзирател“ в ТП „ДГС“ - Сливен (л. 89 - 90, т. I от ДП).
От приложеното по делото заверено копие от Длъжностна характеристика на длъжността
„горски надзирател“, заемана от И.Ж.М. се установява, че сред основните му
задължения е да пази поверения му участък от административни нарушения по ЗГ,
ЗЛОПД, ППЗЛОД и ЗОС; да изисква стриктно спазване дисциплината на ползване от
горите, свързана със заверка на документи за транспортиране на дървесина,
поставяне на КГМ; както и че съгласно т. 29 от раздел II. Основни длъжностни
задължения, горският надзирател е МОЛ (л. 87 - 88, т. I от ДП).
От приложения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие се
установява, че същият е извършен на 13.07.2018 год. от 10,00 часа до 12,00
часа, като предмет на огледа бил подотдел 410 „а“, находящ се на около 7
– 8 км., източно от с. Т., общ. Сливен, местност „Бялата вода“, като били изготвени
фотоснимки (л. 79 - 84, т. I от ДП).
От приложеното по делото заверено
копие от Регистъра на КГМ на служителите на ТП „ДГС“ - Сливен се установява, че
има две КГМ започващи с цифрите „31“, а именно с № Б3128 (на
подс. М.) и и с № Б3147 (на напуснал служител на ДГС
- Сливен); както и че няма КГМ започваща с цифрите „812.“ (л. 85 - 87 от
делото).
От приложеното по делото писмо изх.
№ ПО-09-12/1/03.04.2019 год. издадено от ТП „ДГС“ – Сливен се установява, че за
констатираната от ТП „ДГС“ - Сливен незаконна сеч в процесните подотдели 409
„д“ и 410 „а“ не са санкционирани лица, тъй като не са налице актове
потвърждаващи вината за деянието (л. 136, т. I от ДП).
От приложеното по делото писмо от
ТП „ДГС“ – Сливен се установява, че дисциплинарното производство спрямо подс. М.
относно проверка на 15.11.2017 год. било спряно и всички книжа и документи по
преписката били предадени на разследващи органи с цел изясняване на наличие или
липса на наказателна отговорност на лицето; както и че дисциплинарно наказание
по реда на КТ не било налагано (л. 131 от делото).
От приложената по делото служебна
справка от РДГ - Сливен се установява, че спрямо свид. Н.И., в качеството му на
управител на фирма „Т. С.“ ЕООД има съставен АУАН № 001947/18.10.2017 год. и издадено НП № 800/10.11.2017 год. за това, че не води редовно електронния си дневник
за постъпилата, преработената и експедираната дървесина, като не вписал в него
четири броя превозни билети от дата 17.10.2017 год. От справката се установява
още, че спрямо фирма „Т. С.“ ЕООД има съставен
АУАН № 098318/20.02.2018 год. и издадено НП № **********/20.08.2018 год. за това, че не е представило до 31.01.2018
год. в РДГ – Сливен обобщена годишна справка по образец за количествата на
постъпилата и експедирана дървесина през 2017 год. (л. 123 - 127 от делото).
От приложената по делото служебна справка от ТП „ДГС“ – Сливен се установява, че
в счетоводството на ТП „ДГС“ – Сливен е въведена щета в размер на 2 040,00
лева, касаеща установеното отсичане на дървета, посочени в Констативни
протоколи №№ 000376/15.11.2017 год. и 000375/15.11.2017 год. (л. 179 – 180 от
делото).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
От показанията
на разпитания по делото свид. К.Я. и показанията на същия прочетени по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК се установява, че работи като заместник
директор в ТП „ДГС“ - Сливен и работата във всяко ДГС стъпвало върху
лесоустройствен проект, който е 10-годишен, като в конкретния случай той бил от
2012 год. до 2022 год. От показанията на свид. К.Я. се установява още, че до 15
октомври се маркират дърветата, който ще се сечат
следващата година; че за отдели 409 „д“ и 410 „а” била предвидена т.нар.
санитарна сеч, т.е. сеч на повредени, изпочупени дървета и през м. септември
2015 год. сечта и извоза от тези отдели е спечелена от фирма „Е.Л.” ЕООД, но в
края на 2015 год. същата не била започнала сеч в процесните отдели; че
договорът с фирма „Е.Л.“ ЕООД бил прекратен през м.септември 2016 год. поради
изтичане на срока на договора, но сечта и извоза не бил приключил в целия си
обем; както и че през м.октомври 2016 год. за останалото недобито количество
бил сключен договор с фирма „Л.Т.Г.” ЕООД - гр. Сливен, която в края на 2017
год. приключила на 100% сечта в процесните отдели. От показанията на свид. К.Я.
се установява, че в отдел 409 „д” нямало неотсечени маркирани стъбла, което
означавало, че сечта и извозза в отдела е приключила
за което бил съставен протокол за освидетелстване на сечище №
0371656/18.12.2017 год.; както и че бил съставен протокол за освидетелстване на
сечище № 0292237/26.09.2016 год. за отдел 410 „а”, в който било отбелязано, че
няма неотсечени маркирани стъбла, което означавало, че сечта и извозза в отдела е приключила на 26.09.2016 год.
От показанията
на разпитаните по делото свидетели С.М., Г.Г. и Д.Н.
и показанията на същите прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК се установява, че тримата свидетели са служители на ДГС - Сливен, като на
14.11.2017 год. им било разпоредено да извършат проверка съвместно с инж. К.С.-
заместник директор в ДГС-Сливен на отдел 409 „д“ и отдел 410 „а”, който се
намирали в землището на с.Т.. От показанията на тези свидетели се установява
още, че при пристигането им на място в отдел 409 „д” извършили обход и
установили, че имало прясно отсечени дървета, като поставената КГМ била
задялана скоро и била прясна, т.е. поставена в
рамките от преди около един месец и същата била неясна, не се виждали всички
цифри, а само „312…”, а този отдел бил маркиран на 09.06.2015 год.; че
установили отсечени дървета без КГМ; както и че за констатираното бил съставен
констативен протокол от 15.11.2017 год., в който били подробно описани
отсечените дървета по вид, брой и диаметър на пъна. От показанията на тези
свидетели се установява още, че след това направили обход и на отдел 410 „а”,
който бил маркиран на 05.06.2015 год.; че поставената КГМ на отсечените дървета
била задялана скоро и била неясна, като на някои дървета се разчитала КГМ без
видимата четвърта цифра № „312.”; че установили отсечени дървета без КГМ; както
и че за констатираното бил съставен констативен протокол от 15.11.2017 год., в
който били подробно описани отсечените дървета по вид, брой и диаметър на пъна.
От показанията на тези свидетели се установява и че след извършената проверка
от комисията, и след съставянето на констативните протоколи докладвали на
Директора на ДГС-Сливен.
От показанията
на разпитания по делото свидетел Ю.М. - горски надзирател в ДГС - Сливен се
установява, че м.октомври - м. ноември 2017 год. отговарял за отдели от 404 до
418 включително; че когато се сменяли отделите се правили приемно-предавателни
протоколи; че подс. М. експедирал в 409-ти и 410-ти отдел; както и че в този
период той не бил извършвал спедицията от отделите и че в този район никога не
бил експедирал.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите К.Я., С.М., Г.Г.,
Д.Н. и Ю.М., тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и са
относими към предмета на делото. Нещо повече, същите като служителите на ТП
„ДГС“ - Сливен, не се намират в никакви близки или родствени отношения с
подсъдимия.
От показанията на свид. Р.К.
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК се установява, че
през есента на 2017 год. е имал фирма, която се е занимавала с дърводобив и
познавал подс. М., като горски служител на ДГС - Сливен; че бил помолен да
извърши дърводобив в обект, който се намирал участък в района на с. Т., като
условието било, че осигурените от него дървосекачи ще извършат дърводобива,
пускат протокол за извършената сеч, съответно Горското стопанство плащало на
фирмата, която е спечелила сечта, а тази фирма после се разплащала с
работниците, които бил осигурил. От показанията на свид. Р.К. се установява
още, че от работниците си разбрал, че подс. М. отговарял за участъка в с. Т. и
чрез последния се запознал със собственика на склад за дървесина в с. Т. -
свид. Н.И.; че била проведена среща в склада между свидетелите, на която
присъствал и подс. М., като се уговорили да доставя на свид. Н.И. дърва за
огрев, за което свид. Н.И. му предоставил определена сума пари; че на свид. Н.И.
били доставяни дърва с ТИР и с подвози, като не му била доставена дървесина за
около 3 000,00 лева. От показанията на свид. Р.К. се установява, че през зимата
на 2017 год. свид. Н.И. му се обадил, че няма доставена дървесина и той отишъл
в къщата му в с. Т.; че се опитвал да се свърже с подс. М., но последният не си
вдигал телефона, но след няколко часа също дошъл; че на срещата присъствали
свид. Р.К., свид. Н.И., подс. М., шефа на фирмата, която била спечелила търга
за сеч и работници, които извършвали сечта, като било установено, че имало
разминаване както в доставките на свид. Н.И., така и в добива, тъй като
работниците казали, че са добили по - големи количества дърва, а тези дърва ги
нямало на обекта; както и че поел ангажимент да достави на свид. Н.И. дървесина
за над 3 000,00 лева, но такава не била доставена. Съдът кредитира така
прочетените показания на свид. Р.К., тъй като същите са последователни и се
подкрепят от събраните по делото доказателствени материали. Съдът не кредитира
показанията на свид. Р.К. дадени в съдебно заседание на 06.12.2019 год., тъй
като видно от заявеното от него, същият през м.август 2019 год. бил получил
исхемичен инсулт и нямал спомен за случилото се през 2017 год.
От показанията на разпитания по
делото свидетел Н.И. и показанията на същия прочетени по реда на чл. 281, ал.
1, т. 2 от НПК се установява, че през 2017 год. бил управител на фирма „Т.” с.Т.,
която имала склад за дърва, като подс. М. го свързал със свид. Р.К., който да
му доставя дърва за склада; че свид. Р.К. на 20.10.2017 год. му поискал сумата
от 2 400,00 лева и обещал от следващия ден да започнат да му доставят дърва; че
на 21.10.2017 год. му докарали два камиона по 10 куб.м дърва, общо 20 куб.м,
като подс. М. бил при разтоварването на дървата и му поискал още 600,00 лева,
за да платял на секачите и той му ги дал. От показанията на свид. Н.И. се
установява още, че на 31.10.2017 год. му докарали още два камиона от по 10
куб.м. и когато разтоварили дървата подс. М. му казал, че трябвало да му даде
още 620,00 лева, за да плати на тези, които превозвали дървата, като свидетелят
дал парите; както и че на два пъти на подс. М. били платени двата кубика
горница в камионите. От показанията на свид. Н.И. се установява, че на
01.11.2017 год. свид. Р.К. му поискал още 3 120,00 лева за да платял в
Горското, но за тези пари не получил дърва; че на 05.11.2017 год. му били
докарани още 8 куб.м или общо били докарани 48 куб.метра и му дължали дърва за
още 3 724,00 лева. От показанията на свид. Н.И. се установява още, че се обадил
на свид. Р.К. за да му каже, че подс. М. не му кара дърва, при което имало
среща между тримата в с. Т., при която свид. Р.К. и подс. М. се скарали, като
свид. Р.К. питал подс. М. защо не кара дървата и поискал подс. М. да върне
парите, които му били дадени за да докара дърва, а подс. М. отговорил, че
парите били дадени на свид. Р.К. и той трябвало да ги върне; както и че за тези
пари свид. Р.К. не му доставил дърва. От показанията на свид. Н.И. се
установява още, че превозните билети за дървата били вземани от подс. М., като
количествата дърва, които получавал го вкарвал към други дърва, които получавал
от други лица; както и че дървата били карани с камиони собственост на лицата И.
Ч. и Н.. Тези показания на свид. Н.И. съдът кредитира, тъй като същият
пресъздава това, което е възприел лично, показанията му са логични и
безпротиворечиви, като се подкрепят и от останалите доказателствени материали
по делото. Съдът не кредитира показанията на свид. Н.И. в частта, в която
твърди, че същата година, след като
подс. М. му докарал дървата, горските му написали акт за това, че излизали
повече дървата, а нямал документ за тях. Това твърдение на свид. Н.И. не се
подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, тъй като видно от приложеното
копие от АУАН № 001947/18.10.2017 год., същият бил
съставен за това, че не се води редовно електронния дневник, като не били
вписани в него четири броя превозни билети от 17.10.2017 год.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Г.И., Б.И. и И.И., както и от показанията
на свидетелите Г.И. и Б.И. прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК и
от показанията на свидетел И.И. прочетени по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК се установява, че тримата свидетели са от
с. Сотиря, като работили няколко дни при подс. М. като секачи през м. октомври и
м. ноември 2017 год., а по - късно разбрали, че работодателят им бил свид. Р.К..
От показанията на тези свидетели се установява още, че подс. М. им показал
отдела в Тополчанската гора, където да секат; че
когато отишли в гората имало маркирани дървета и отделно виждали как подс. М.
обелвал част от кората на дървото с брадвичка и после го маркирал, а след това
тези дървета били отсичани; че работили спокойно, тъй като знаели, че подс. М.
е горски. От показанията на свид. Б.И. се установява още, че подс. М. слагал
марката на калъч, при което числата не се виждали ясно. От показанията на свид.
Г.И. се установява още, че били седем - осем секачи в отдела, а от неговите
показания и от показанията на свид. И.И. се
установява, че шофьорите на камиони - Н. и И., които идвали до отдела били от
с. Т.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г.И. и Б.И., тъй като
същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и са относими към предмета на
делото. Нещо повече, същите пресъздават това което са възприели лично и не се
намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимия. Съдът не
кредитира показанията на свид. И.И. дадени в съдебно
заседание, в които заявява, че не е виждал подс. М. да маркира дървета пред
него, тъй като в тази част показанията му противоречат както на кредитираните
показания на свидетелите Г.И. и Б.И., така и на показанията на същия свидетел
прочетени по реда на НПК. Съдът кредитира изцяло прочетените по реда на НПК
показания на свид. И.И., както и показанията му в
съдебно заседание, в което заявява, че е видял в с. Т. подс. М. и свид. Р.К. да
се карат, тъй като същите се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал.
От показанията
на разпитания по делото свидетел И.Т. и показанията на същия прочетени по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК се установява, че през м.октомври и
м.ноември 2017 год. бил помолен от подс. М. да транспортира дървета със
собствения си камион от отдели в Тополчанския балкан;
че при товаренето на камиона подс. М. бил на място, поставял марката си,
издавал превозен билет и свидетелят тръгвал към адреса; както и че през
м.октомври 2017 год. или м.ноември 2017 год., подс. М. му казал да закара до „Т.”
с. Т. два камиона с дърва за огрев по 8 кубика. От показанията на свид. И.Т. се
установява още, че присъствал на спор между подс. М. и свид. Н.И. по повод
проблем за някакви дърва, и спорът бил между друг лица, като доста лица присъствали
на този разговор. Съдът кредитира показанията на свид. И.Т., тъй като същите са
безпротиворечиви и пресъздават това, което е възприел лично, подкрепят се от
събраните по делото доказателства и не се намира в никакви близки или родствени
отношения с подсъдимия.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели М.Г. и Н.К. се установява, че познават подс. М. и са транспортирали
дърва от сечището на с. Т., като подсъдимият им издавал превозен билет. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите М.Г. и Н.К., тъй като същите са
безпротиворечиви, същите пресъздават това което са възприели лично и не се
намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимия.
От показанията
на разпитания по делото свидетел П.М. и показанията на същия прочетените по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК се установява, че е управител на
фирма „Л.Т.Г.” ЕООД - Сливен, с предмет дейност - дърводобив; че на 20.10.2016
год. бил сключен договор за сеч и извоз на дървесина в отдел 409 „д” и 410 „а”,
което се намирали в землището на с. Т.; както и че за тези отдели преди това
имало друг договор с друга фирма, но същият бил прекратен. От показанията на
свид. П.М. се установява още, че с него се свързал свид. Р.К., който предложил
да намери работници - секачи, които да добият дървесината; че неговият
ангажимент бил да заплати на фирмата на свид. Р.К. за извършената услуга сума в
брой за изсечена и извозена дървесина на база приемо - предавателен протокол,
като първоначално нещата вървели добре, но в един момент започнали да се
получават разминавания в кубиците. От показанията на свид. П.М. се установява,
че му се обадил свид. Р.К., че не му излизали кубиците, при което организирали
среща в с. Т., на която присъствали свид. П.М., свид. Р.К., свид. Н.И., подс. М.
и работниците - секачи; че тогава свид. Р.К. и подс. М. се скарали, защото
липсвали кубици от двата отдела, като свид. Р.К. изкарал един тефтер и видял от
него, че бил заплатил на секачите определена кубатура, а кубиците ги нямало,
което било потвърдено от секачите. Съдът кредитира тези показанията на свид. П.М.,
тъй като същият пресъздава това, което е възприел лично и се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. П.М.
в частта, в която твърди, че не бил присъствал на спор, тъй като в тази част
показанията му противоречат както на прочетените показания на свидетеля, така и
на кредитираните от съда показания на свид. Р.К. и свид. Н.И..
Съдът
кредитира обясненията на подс. М. в частта, в която твърди, че неговата КГМ е
серия Б 3128, тъй като същите кореспондират с всички останали доказателства по
делото. Съдът не кредитира обясненията на подс. М. в останалата част, тъй като
противоречат на събраните по делото доказателства. Подс. М. твърди, че тъй като
липсвали всички цифри на КГМ, не можело да се докаже, че била точно неговата.
От приложеното по делото копие от Регистъра на КГМ към ТП „ДГС“ - Сливен е
видно, че има само две КГМ, чиито номера започват с цифрите „31..“, а именно с номер Б3128 (на подс. М.) и с номер Б3147
(на напуснал служител на ТП „ДГС“ - Сливен), както и че няма КГМ започваща с цифрите
„812.“. Освен това видно от показанията на свидетелите Г.И., Б.И. и И.И., същите са виждали как подс. М. обелвал част от кората
на дървото с брадвичка и после го маркирал, а след това тези дървета били
отсичани, а от показанията на свид. Б.И. се установява още, че подс. М. слагал
марката на калъч, при което числата не се виждали ясно. Подс. М. твърди, че
нямал никакво право да съдейства на фирми и да наема работници. Тези негови
твърдения се опровергават както от показанията на свид. Р.К., на когото намерил
работници - секачи за процесните два отдела, така и от показанията на
свидетелите Г.И., Б.И. и И.И., които заявяват, че са
били наети именно от подсъдимия, а по- късно разбрали, че всъщност работят за
свид. Р.К.. Ето защо съдът намира, че обясненията на подс. М. са негова защитна
позиция, която не се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира и заключението на
вещото лице по изготвената съдебно - лесотехническа оценителна експертиза, тъй
като същата не беше оспорена от страните, а съдът няма основание да се съмнява
в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК,
присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи
значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа
обстановка подсъдимият И.Ж.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1
от НК, тъй като на неустановени дати в периода м.октомври - м.ноември 2017
год., при условията на продължавано престъпление, в с. Т., общ. Сливен, в
качеството му на длъжностно лице - горски надзирател в ЮИДП - ТП „Държавно
горско стопанство - Сливен“, присвоил дърва за огрев, собственост на ТП „ДГС“ -
Сливен, както следва:
- от подотдел 409 „д“, находящ се в
землището на с. Т., общ. Сливен присвоил 12,0 пространствени кубически метра
дърва за огрев от дъб (благун) и 18,0 пространствени кубически метра дърва за
огрев от габър, на обща стойност 2 100,00 лева с ДДС;
- от подотдел 410 „а“, находящ се в
землището на с. Т., общ. Сливен присвоил 10,0 пространствени кубически метра
дърва за огрев от бук и 38,0 пространствени кубически метра дърва за огрев от
габър, на обща стойност 3 360,00 лева с ДДС,
поверени му да
ги пази, като за улесняване на присвояването е извършил престъпление по чл.
235, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - в същия период и място, при условията на
продължавано престъпление, без редовно писмено позволително като посредствен
извършител чрез И.К.И., Б.П.И., Г.П.И. и още пет неустановени по делото лица,
отсякъл от горския фонд (подотдел 409 „д“ и подотдел 410 „а“, находящи се в
землището на с. Т., общ. Сливен) 12,0 пространствени кубически метра дърва за
огрев от дъб (благун), 56,0 пространствени кубически метра дърва за огрев от
габър, 10,0 пространствени кубически метра дърва за огрев от бук, на обща
стойност 5 460 лева (пет хиляди четиристотин и шестдесет лева).
Безспорно е установено, че подс. М.
се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, тъй като в
качеството си на горски надзирател в ТП „ДГС“ - Сливен е изпълнявал със
заплата, постоянна работа, свързана с пазене на чуждо имущество в държавно
предприятие.
Безспорно е установено, че
извършеното от подсъдимия престъпление е в условията на продължавано
престъпление, тъй като отделните деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК, са извършени
от подсъдимия през непродължителен период от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В настоящия случай
с оглед усложнения механизъм на извършеното престъпление - въвличането на
множество лица в престъпната дейност на подс. М., без знание от тяхна страна,
че извършват престъпление; липсата на водена документация за извършената
незаконна сеч, извозването и продажбата й, не позволяват да се конкретизират
датите, на които са извършени отделните деяния. Същевременно видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели Г.И., Б.И., И.И.
и Н.И. безспорно се установява, че са извършени повече от три отделни деяния.
Безспорно е установено, че деянието
по чл. 235, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е извършено от подс. М. при условията
на посредствено извършителство, тъй като свидетелите Г.И., Б.И., И.И. и още пет неустановени лица, които са извършили самото
изпълнително деяние, макар и наказателно отговорни, са действали без умишлена
вина. Тези лица не са знаели, че извършват незаконна сеч, доколкото подс. М.,
за който те знаели, че е горски надзирател, е бил на място в подотделите при
извършване на сечта и същият им е казвал кои дървета трябва да отсекат.
Безспорно е
установено от събраните по делото доказателства, че отсечените дървета са
незаконно добити. За да бъде законно добита дървесината следва за същата да има
издадено позволително за сеч, каквото не е имало за подотдел 410 „а“, а относно подотдел 409 „д“ - сечта била извършена извън
издаденото позволително. Отсечената дървесина е била маркирана с КГМ от подс. М.
в момента на сечта, в нарушение на установените правила. Деянието по чл. 235,
ал. 1 от НК било извършено от подс. М. за да улесни присвояването на процесните
дървета, собственост на ТП „ДГС“ - Сливен, като същият е извършил действия по
фактическо разпореждане с нея.
Защитника адв. Х. пледира, че не се доказало улесняващото
престъпление, което можело да се
изрази в съставяне и използване или само използване на подправен документ,
нарушаване на служебни задължения и други, а в настоящия случай не се доказало
подс. М. да е извършил такова нарушаване на служебните си задължения, тъй като
при извършената проверка в ТП „ДГС“ - Сливен същият дал обяснения, които били
приети като достоверни и покриващи се с обективната истина, и по тази причина
на подс. М. не му било прекратено правоотношението и не му било наложено
дисциплинарно наказание. Това възражение на защитата на подс. М. съдът намира
за неоснователно, тъй като от една страна безспорно се установи, че
улесняващото престъпление е това по чл. 235, ал. 1 от НК, а от друга страна
видно от приложената по делото справка относно дисциплинарното производство
спрямо подс. М. безспорно се установява, че същото не е било прекратено, а е
било спряно и материалите от същото били изпратени на разследващите органи с
цел изясняване на наличие или липса на наказателна отговорност на лицето.
Защитника
адв. Х. пледира, че не следва да
се кредитира заключението от изготвената лесотехническа оценителна експертиза,
тъй като същата била изготвена въз основа на Приложение 5 от Наредбата за
определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.
Посочва, че тази наредба съобразно §2 от ПЗР е приета и се прилага въз основа
на чл.113, ал.3 от Закона за горите, какъвто текст, с оглед измененията във
времето на ЗГ, не съществува. Това възражение на защитата на подс. М. също е
неоснователно. От посочената експертиза и от показанията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че въз основа на Приложение № 5 от Наредбата
за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския
фонд е определен размера на нанесената щета на гората, тъй като дървесината е
била изсечена преди да дойде времето за изсичането й. Тази стойност е различна
от пазарната стойност на изсечените дървета определена в същата експертиза и за
която е повдигнато обвинение на подс. М..
Защитника адв. Х. пледира, че
отговорността за сечта в подотдели 410 „а“ и 409 „д“ не е на подсъдимия, а на
фирмата, извършваща сечта, която носи административна отговорност при незаконни
действия. Възражението на защитата на подс. М. е неоснователно, тъй като видно
от длъжностната му характеристика и от издадените заповеди на Директора на ТП
„ДГС“ - Сливен, с които е запознат, същият като горски надзирател е имал
задължение да пази поверения му участък от административни нарушения по ЗГ,
ЗЛОПД, ППЗЛОПД и ЗОС и е МОЛ на същите.
Възражението на защитника адв. Д.,
че в случая на юридическото лице ТП „ДГС“ - Сливен не е осчетоводена щета, е
неоснователно. От заключението по назначената съдебно - лесотехническа оценителна
експертиза се установява размера на причинената щета, а от приложената справка
от ТП ДГС - Сливен се установява, че същата е осчетоводена. Действително
размера на щетата, която е осчетоводена в ТП „ДГС“ - Сливен е в по - нисък
размер от посочената в експертизата пазарна стойност, но видно от приложената
справка това се дължи на обстоятелството, че изчисленията са направени по
ценоразпис на ТП „ДГС“ – Сливен към 2017 год.
Възражението на защитника адв. Д.,
че не било доказано подс. М. да се е
обогатил от деянието, е неоснователно. Видно от показанията на свид. Н.И.,
последният е заплащал лично на подсъдимия за доставената дървесина.
Деянието подсъдимият е извършил с
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички
елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици от него. Субективната страна на деянието на подс. М.
се установява от неговите целенасочени действия, първо да се осъществи
улесняващото престъпление, чрез намирането на секачи, поставянето на КГМ и
отсичане на дървета без издадено писмено позволително за сеч, респ. в повече от
издаденото позволително, а след това присвояването на дървата за огрев,
собственост на ТП „ДГС“ – Сливен, чрез извършването на разпореждане с незаконно
добитата дървесина, т.е. нейната продажба. Подс. М. е пълнолетно и вменяемо
лице, не страдащо от психични заболявания и можещ да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прецени
добрите му характеристични данни и чистото му съдебно минало.
Съдът не
отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подс. М.
съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, която не е по – висока за този вид
престъпления, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат
и целите на генералната и специалната превенция. Поради това стигна до извода,
че следва да наложи на подс. М. наказание при условията на чл. 54 от НК, а
именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение
на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 202, ал. 3 вр. ал.
1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК съдът лиши подс. М. от
право да заема материално-отчетническа длъжност и да упражнява професия или
дейност, свързана с управление на чуждо имущество за срок от две години.
Така определеното наказание съдът
прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената
опасност на деянието на подсъдимия и съответстващо на целите и задачите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и
предупредително-възпиращо и върху останалите членове на обществото.
По правилата на процеса подсъдимият
И.Ж.М. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски
в размер на 140,76 лева (сто и четиридесет лева и седемдесет и шест стотинки) в
полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
По правилата на процеса подсъдимият
И.Ж.М. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 89,80
лева (осемдесет и девет лева и осемдесет стотинки) в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
Ръководен от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: