№ 7521
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110104072 по
описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от „Д.-.О.З.“ ЕАД против
„ЗАД Д.Б.Ж.З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на
влекач марка “Тойота” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз
основа на договор за застраховка “Каско”, за който била съставена застрахователна полица
№ 440222211000446, със срок на застрахователно покритие от 06.04.2022г.- 05.04.2023г.
Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 26.08.2022г, е настъпило
застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “Тойота” и
л.а. м. “Рено”, което представлява покрит застрахователен риск.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е
встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу
причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата
била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В определения срок ответникът не изпълнил
задължението си.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 1964,04 лева, представляваща застрахователно
1
обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 440222211000446,
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.08.2022г., за което е образувана
щета № 44010312206210.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който
се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът навежда доводи за оспорване
механизма на деянието, противоправността на деянието на водача, чиято гражданска
отговорност е застраховал, причинно следствената връзка между деянието и вредите.
В отговора на исковата молба се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на увредения автомобил, като твърди последният да е нарушил правилата
за движение по пътищата, регламентиращи задължение на водача на МПС да спазва
дистанция и да управлява автомобила с разрешена и съобразена скорост.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 22.03.2022г. между ищеца и собственика на л.а. м. “Тойота”, с рег. № ***********, е
сключен договор за застраховка “Каско +”, скл. под формата на застрахователна полица №
440222211000446, с предмет л.а. м. “Тойота”, с рег. № ***********, с период на
застрахователно покритие 06.04.2022г.- 05.04.2023г.
В срока на застрахователното покритие, 26.08.2022г., е настъпило пътно- транспортно
произшествие (ПТП) между л.а. м. “Тойота”, с рег. № *********** и л.а. м. “Рено”, с рег. №
**********, за което участниците в него съставили двустранен констативен протокол за
ПТП. Видно от отбелязванията в двустранния констативен протокол за ПТП,
произшествието е настъпило при маневра движение назад, предприета от водача на л.а. м.
"Рено".
За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил ищцовото
дружество, където е образувана щета № 44010312206210. С изричното съгласие на
застрахования, в съответствие с разпоредбата на чл. 209 КЗ, вредите са обезщетени в натура-
чрез извършен ремонт на автомобила. От приложения ликвидационен акт се установява, че
по посочената щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 1949,04 лева.
Относно механизма на ПТП и размера на вредите са събрани гласни доказателствени
средства и е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ).
От събраните гласни доказателствени средства, чрез показанията на св. Й. И., св. М. Н.
и св. Г. П., се установява, че на 26.08.2022г. в гр. Варна е настъпило ПТП между л.а. м.
“Тойота” и л.а. м. “Рено”. Установява се, че водачът на л.а. м. “Рено” предприел
маневра “движение назад” и се ударил в намиращия се зад него л.а. м. “Тойота”. Съгласно
заключението на САТЕ, ПТП е настъпило при следния механизъм: На 26.08.2022г., около
12,30 часа. в гр. Варна, на бул. “Св. Св. Константин и Елена”, водачът на л.а. м. “Рено” спрял
на знак “Стоп”, след което същият предприел маневра “движение назад” и се ударил в
2
намиращия се зад него л.а. м. “Тойота”. Според заключението на експертизата, движението
по пътното платно на бул. “Св. Св. Константин и Елена” е двупосочно, в две ленти за
движение в посока, разделени помежду си с единична непрекъсната линия. Движението е
регулирано с пътни знаци Б2- “Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” и Д 17-
“Пешеходна пътека”. Ударът между двата автомобила е настъпил по дължината на пътното
платно на бул. “Св. Св. Константин и Елена”, непосредствено преди кръстовището с бул.
“Цар Борис III”. По широчина на пътното платно произшествието е настъпило в дясната
пътна лента, по посоката на движение. Вещото лице сочи, че по делото няма данни водачът
на л.а. м. “Тойота” да е предприел аварийно спиране или други маневри преди
произшествието. Водачът на л.а. м. “Рено” е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако се беше уверил, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в
движението преди да предприеме маневра “движение назад”. Водачът на л.а. м. “Тойота” не
е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Вещото лице дава
заключение, че щетите по л.а. м. “Тойота” се намират в причИ. връзка с механизма на ПТП.
Вещото лице сочи, че средната пазарна стойност на вредите е в размер на 1949,33 лева.
Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск “Каско” са в размер между сумата 10
лева и 25 лева.
Установява се, че ищецът е предявил претенцията пред застрахователя на
гражданската отговорност на водача на л.а. м. "Рено" на 16.06.2023г.
С писмо, изх. № 3480/ 07.07.2023г., ответното дружество е отказало да плати
претендираното обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Относно иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е платил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата
молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на
вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия
състав на чл. 411 КЗ- вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на
отговорността, причИ. връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда,
наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.
3
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица № 440222211000446, че между ищеца и собственика на л.а. м.
“Тойота” е сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователното покритие
от 106.04.2022г.- 05.04.2023г. Установява се, че пътно- транспортното произшествие
съставлява покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на водачът на л.а.м. “Рено”.
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява
от събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен протокол и
уведомление за щета.
Първият спорен въпрос е какъв е механизма на деянието. Механизмът на ПТП се
установява от събраните писмени доказателства- двустранният констативен протокол за
ПТП и уведомление за щета, както и посредством събраните гласни доказателствени
средства- свидетелски показания и заключението на САТЕ. От същите се установява и при
какви обстоятелства е била причинена увредата на л.а. м. “Тойота”, а именно, че водачът на
л.а. м. ”Рено” не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създадат опасност за останалите участници в движението преди да предприеме маневра
“движение назад”. Изложеното обуславя извода, че водачът на л.а. м. “Рено” не е спазил
правилото за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 40 ЗДвП,
вменяваща задължение на водачите на МПС, преди да започнат движение назад, да се
убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или
затруднения за останалите участници в движението.
Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на
автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен
констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С
оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи
истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства
относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че удостоверяванията
в протокола корелират и с тези на САТЕ, чието заключение настоящият съдебен състав
кредитира. На следващо място, удостоверяванията в протокола кореспондират и с
показанията на св. П., св. Н. и св. И., на които съдът дава вяра. Следва да се посочи и, че
протоколът е подписан от водача на л.а. м. “Рено”- св. И.. Ако протоколът за ПТП е
подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за
неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните. В т.см. са
решения № 85/ 28.05.2009г. на ВКС по т.д. № 768/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 29/
07.05.2008г. на ВКС по т.д. № 535/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 24/ 10.03.2011г. на ВКС по
т.д. № 444/ 2010г., I т.о., ТК, решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/ 2013г., I
т.о., ТК, решение № 71 от 16.08.2017г. на ВКС по гр. д. № 60343/ 2016г., II г.о., ГК. В
настоящия случай протоколът за ПТП е подписан от водача на л.а. м. ”Рено” без възражения,
поради което се ползва с материална доказателствена сила относно отразените
4
обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП, и обстоятелството, че водачът на л.а.
м. “Рено” не е спазил правилото за движение по пътищата, вменяващо задължение на
водачите на МПС, при извършване на маневра “движение назад”, да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за
останалите участници в движението.
В светлината на изложеното следва да се приеме, че произшествието е настъпило при
извършване на маневра “движение назад” от водача на л.а. м. “Рено”, който не се убедил, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, с което нарушил правилото за движение по пътищата,
регламентирано в разпоредбата на чл. 40 ЗДвП. Посоченото нарушение се намира в пряка
причИ. връзка с настъпилото ПТП, в случай, че водачът на л.а. м. “Рено” беше изпълнил
задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, до произшествие
нямаше да се стигне.
Съществуването на причИ. връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди се
установява от заключението на ПТП.
Във връзка с наведеното от ответника възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, следва да се посочи следното:
За да е налице съпричиняване пострадалият следва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причИ. връзка между
поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД- обективен елемент от съпричиняването, може да
се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
От събраните по делото доказателства не е установено, че водачът на л.а. м. “Тойота” с
поведението си е допринесъл по някакъв начин за настъпването на вредоносния резултат,
поради което не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или
бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в
причИ. връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на л.а. м.
“Тойота" е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентиращи
задължение на водачите да спазват дистанция и да управляват автомобила с разрешена и
съобразена скорост. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.
При извод за противоправност на поведението на водача на л.а. м. “Рено”, следва да
бъде разгледан въпросът за действителната застрахователна стойност на увреденото
имущество.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
5
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г.
на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение №
37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по
т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения №
1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по
т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г.,
решение № 153/ 22.12.2011г. по т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по
т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта
на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената
6
застраховка "Каско на МПС" и значението за размера на дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006
г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на
размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл
разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При
изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см.
решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4 КЗ (отм.),
изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго,
то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество (ал.2), т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в
решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от
30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че
действителната стойност на повреденото имущество е 1949,04 лева, в какъвто размер е
платеното от ищеца обезщетение, като ищецът е направил ликвидационни разноски в размер
на 15 лева, поради което на ищеца следва да бъде присъдена сумата 1964,04 лева.
Доколкото в случая платеното застрахователно обезщетение не е репарирано и
причинителя на вредата е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, налице са
предпоставките на чл. 411 КЗ и за ответника е налице пасивна материална легитимация.
В обобщение, в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на
регресния иск с правно основание чл. 411 КЗ, което обуславя основателността на предявения
иск и неговото уважаване.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", е парично, поради което и при допусната забава в неговото изпълнение той
дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
7
В закона не е предвиден срок, в който това задължение трябва да бъде изпълнено,
поради което застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ще изпадне в забава
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ, в срок 30 дни от представянето на всички
доказателства застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност” трябва да определи
и изплати размера на своето задължение по предявената претенция или мотивирано да
откаже плащането.
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило покана до ответника да
изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи, която е получена от
адресата на 16.06.2023г., видно от представените документи за връчване на куриерска
пратка. На 07.07.2023г. ответникът е отказал да плати заплатеното застрахователно
обезщетение. Следователно ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази
сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 07.07.2023г., съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница
1964,04 лева за периода от 07.07.2023г. до 22.01.2023г. възлиза на 144,71 лева. Изложеното
обуславя извод за основателност на предявения акцесорен иск.
По присъждане на направените по делото разноски:
Конкретиката на случая сочи, че в първоинстанционното производство ищецът е
направил разноски за държавна такса 84,35 лева, за депозити за възнаграждение на вещо
лице в размер на 200 лева и за възнаграждение на свидетели- 150 лева (внесения по сметка
на Софийски районен съд депозит за възнаграждение на св. М. Н. е възстановен на ищеца с
разпореждане № 151635/ 21.10.2024г.), както и за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата 610,80 лева.
Относно направеното от ответника възражение за прекомерност:
Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция (в исковата молба), което обуславя допустимостта му.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
8
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на делото,
поведението на процесуалния представител на ищеца, извършените от него процесуални
действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна,
съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от
правна страна, счита, че договореното възнаграждение в размер на 610,80 лева не е
прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, което обуславя
неоснователността на възражението за прекомерността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на страните за разноски по
чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.
81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
9
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В
конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до
приключване на устните състезания, като ищецът е представил доказателства за
извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ищеца за присъждане на
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***********, да заплати на “Д.-.О.З.“ ЕАД, с
ЕИК *********, сумата 1964,04 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено
по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 440222211000446/ 22.03.2022г., с период
на застрахователно покритие 06.04.2022г.- 05.04.2023г., обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 26.08.2022г., за което е образувана щета № 44010312206210, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 23.01.2024г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 411 КЗ и сумата 144,71 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.07.2023г.- 22.01.2024г. , на
основание чл. 86 ЗЗД, сумата 1045,15 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10