РЕШЕНИЕ № 180

гр. Сливен, 02.09.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на десети август

през две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря               Радостина Желева                                           и с участието на прокурора                                                                                                   като разгледа докладваното от                съдията           административно  дело № 145      по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.178 ал.6 във вр. с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от Я.К.Х. против Заповед № РД-15-673 от 23.03.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 178, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация от компетентния орган строеж: „Работилница”, находящ се в поземлен имот ІІ-55, кв. 9 по плана на с. Г. Ч., община Сливен. Определен е 14 дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта и е разпоредено освобождаване на обекта и прекъсване на захранване с ел. енергия, ВиК.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Счита, че при издаването на същата са допуснати съществени процесуални нарушения. В съставения констативен акт не било отразено кога точно е установено о. и б. на а., за да бъде квалифициран строежа като „а. с.”. Счита, че липсват мотиви в заповедта, които да обосновават издаването й. Твърди, че оспореният административен акт противоречи на целта на закона. Моли съда да отмени оспорената заповед..

В съдебно заседание поддържа подадената жалба.

Ответникът по жалба – Кмета на Община Сливен, чрез пълномощника си ст. юриск. М. С. счита жалбата за неоснователна и недоказана. Заявява, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Претендира за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Я.К.Х. е с. на поземлен имот с в поземлен имот II-55, кв. 9 по плана на с. Г. Ч., Община Сливен, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, сграда за стопанска дейност- работилница, пристройка към работилница на два етажа, видно от нотариален акт № 7, т. I, дело № 333 от 12.09.2000 г..

От Гл. архитект на Община Сливен е издадено Удостоверение изх. № 9400- 10520/1/13.06.2019 г. за търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ за „стопанска постройка" построена в НУПИ II-55, кв. 9 по плана на с. Г. Ч. Община Сливен, одобрен със заповед № РД-15-819/18.05.1993 г., с. на Я.К.Х. съгласно нот. акт № 26, том III/02.09.2000 г. (л. 17)

С Виза за проучване и проектиране от 09.04.1990 г., е разрешено проектиране на „Пристройка към жил. сграда и работилница към гаража отразена на скицата копие на извадката от Кадастрално Регулационен План за ПИ № I-48, кв. 8 по плана на с. Г. Ч. Община Сливен одобрен със Заповед № 1361 от 01.03.1960 г. (л.54)

По делото е представено копие от Инвестиционен проект „Пристройка и работилница на Я.Х. Б. с. Г. Ч." - част „архитектурна", с печат за утвърждаване на новия архитектурен план на строежа от Гл. архитект на Община Сливен на 12.09.1991 г. (л.61)

С Разрешение за строеж № 214/12.09.1991 г, (л.19 и л.55) издадено от Председателя на КТСУС се разрешава на Я.Х.. Б. от с. Г. Ч., съобразно одобрените проекти на 12.09.1991 г. от а. Л. пристр.+работ. в парцел I-48, кв. 8 по плана на с. Г.Ч., да извърши предвидените в проекта строително монтажни работи по дадена строителна линия от КРВП. При условия: Съгласно одобрени арх. проекти за пристройка към жилищна сграда, работилница и гараж.

На 25.02.2020 г. работна група, съставена от служители на Община Сливен, извършила проверка на строеж „Работилница" находящ се в поземлен имот II-55, кв. 9 по плана на с. Г. Ч., Община Сливен, като установили, че за строежа от Председателя на „КТСУС" е издадено Разрешение за строеж № 214/12.09.1991г., за пристройка към жилищна сграда, работилница и гараж с одобрен проект от 12.09.1991 г. Строежа бил изпълнен с отклонение в одобрения проект. Изпълнен бил с ивични основи и стоманобетонна конструкция, зидове от тухлена зидария 25 см. с кухи и плътни керамични тухли, покрит със стоманобетонна плоча с дебелина 10 см, имало изпълнена ел. инсталация и ВиК инсталация. Строежът бил завършен. От Главния архитект на Община Сливен било издадено удостоверение за търпимост на стопанска постройка построена в поземлен имот II-55, кв. 9 по плана на с. Г. Ч., Община Сливен. При извършване на проверката е установено, че строеж „Работилница" се използва за о. и б. на а., като установения начин на ползване променял предназначението на работилница в а. с.. Сградата се ползвала не по предназначение за работилница, и без издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация, в нарушение на чл.178 ал.1 и ал.4 от ЗУТ. Строежът бил пета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т.5, буква „в" от ЗУТ.

За проверката е съставен Констативен акт № 6 от 25.02.2020 г. (л.20), който е връчен на жалбоподателя на 06.03.2020 г. с известие за доставяне (л.22)

Против КА е подадено възражение от оспорващия вх.№ 9400-3984/10.03.2020 г. (л.23)

Въз основа на акта Кметът на Община Сливен е издал Заповед РД-15-673 от 23.03.2020 г., с която на основание чл.178 ал.6 във вр. с чл.178 ал.1 и ал.4 от ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: „Работилница" находящ се в поземлен имот II-55, кв. 9 по плана на с. Г. Ч., Община Сливен и наредено да се прекъсне захранването на строежа с електрическа енергия и ВиК. (л.25-26)

Този заповед е изпратена с препоръчани пощенски пратки на жалбоподателя и е получена от същия на 26.03.2020 г. (л.28)

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице И.Х.И., от заключението на което се установява, че Кадастрално регулационните планове (ПУП) на с. Г. Ч. действали за процесния имот са стар план одобрен със Заповед № 1361/01.12.1959 г. и следващия действащ и към настоящия момент план одобрен със Заповед № РД-15-815/18.05.1993 г..

Вещото лице е установило, че съществуващото към настоящия момент допълващо застрояване в НУПИ II-55, кв. 9 предмет на делото е отразено с кафяв и зелен цвят, което означава, че е допълвано на по-късен етап след одобряването на действащия към момента ПУП. За направеното допълване не се намерила преписка.

Към преписката по издаване на Удостоверение изх. № 9400-10520/1/13.06.2019 г. за търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ПР ЗУТ за „стопанска постройка" е приложена Декларация от Я.К.Х., нотариално заверена на 12.06.2019 г., в която е декларирано, че обект „Камера за и. на а. б. към работилница", изградена с Разрешение за строеж № 214/12.09.1991 г. в поземлен имот II-55, кв. 9 по плана на с. Г. Ч. Община Сливен, е изградена през 1995 г.

Съгласно одобрения от Гл. архитект на Община Сливен на 12.09.1991 г. Проект за „Пристройка и работилница на Я.Х., Б. с. Г. Ч." - част „архитектурна", работилницата е ситуирана на северната имотна граница - улично регулационна линия и с технически показатели: Застроена площ - 64 м2, Застроен обем 140.80 м3, Състои се от едно помещение със светла височина 2.20 м и плосък покрив от стоманобетонова плоча.

Към настоящия момент на мястото на работилницата е изпълнен строеж със застроена площ от 154 м2 и застроен обем от 570 м3, с монолитна стоманобетонова конструкция от колони, греди и покривна стоманобетонова плоча с двустранен наклон. Състои се от едно основно работно помещение и малко складово помещение. Светлата височина е 3.70 м. Сградата е напълно завършена, с изпълнени дограма, мазилки, настилки, топлоизолация на покрива, инсталации - електрическа и В и К.

Според вещото лице в Констативния акт не са посочени техническите показатели на сградата, а се акцентира на начина и на трайно ползване, а именно: „Установения начин на ползване променя предназначението на работилница в а. с.". Формално направеното техническо описание отговаря на предвиденото изпълнение съгласно архитектурния проект.    Вещото лице е установило несъответствие между одобрения проект, който е за „Пристройка и работилница на Я.Х.. Б. с. Г. Ч." и издаденото разрешение за строеж, в което е записано „При условия: Съгласно одобрени арх. проекти за пристройка към жилищна сграда, работилница и гараж."

Според вещото лице процесния строеж от допълващото застрояване в имота - работилница е изпълнен с отклонение на застроена площ и застроен обем от одобрения проект и издаденото Разрешение за строеж № 214/12.09.1991 г.

 Предназначението на процесния строеж съгласно издадената Виза за проучване и проектиране от 09.04.1990 г., одобрения Архитектурен проект за „Пристройка и работилница на Я.Х.. Б. с. Г. Ч." одобрен на 12.09.1991 г. и издаденото Разрешение за строеж № 214/12.09.1991 г. е стопанска постройка с обслужващо предназначение - работилница.

Към настоящия момент строежа работилница се използва за извършване на стопанска дейност – а. и а. работи от „А.-Сливен" ООД. На вратите на работилницата има табела с работно време, цени на извършваните тенекеджийски и автобояджийски услуги и телефони за контакт. По делото е приложен Договор за извършване на автосервизни услуги от 2017 г. между „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД като възложител и „А. - Сливен" ООД, представлявано от К. Я. Х. като изпълнител.

Въз основа на тези констатации вещото лице е приело, че фактическото ползване на процесния строеж не съответства на предназначението на сградата съгласно одобрените и издадени от Община Сливен документи.

Процесният строеж „Работилница" бил разрешен по време на действие на стария кадастрално регулационен план на с. Г. Ч. Община Сливен одобрен със Заповед № 1361/01.12.1959 г. в поземлен имот по този план представляващ НУПИ I-48, кв, 8 и е завършен при действащия и към настоящия момент ПУП одобрен със Заповед № РД-15-815/18.05.1993 г, по който поземления имот представлява НУПИ II-55, кв. 9.

И при двата плана отредените парцели били означени с римски цифри за конкретен имот означен с пл. номер с арабски цифри, от което следвало, че отреждането и предназначението на НУПИ е за „индивидуално жилищно строителство", което не се изписвало върху самият план, На плана се изписвало отреждането на съответния парцел само тогава когато е различно от предназначение „индивидуално жилищно строителство".

Към момента на издаване Разрешение за строеж № 214/12.09.1991 г. в действие били ЗТСУ и ППЗТСУ, като съгласно чл. 106  ППЗТСУ застрояването било основно (за основното предназначение на парцела) и допълващо (за спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни функции). В случая процесната сграда „Работилница" представлявала допълващо застрояване със стопански и обслужващи функции в НУПИ I-48. кв. 8 по плана на с. Г. Ч. Община Сливен одобрен със Заповед № 1361/01.03.1960 г. действал към 1991 г. Вещото лице не е установило конкретна дата на завършване на процесния строеж, но е приело, че вероятно същия е изпълнен в периода след издаване на Разрешение за строеж № 214/12.09.1991 г. и до 1995 г., съгласно Декларация от Я.К.Х., нотариално заверена на 12.06.2019 г., представена при издаването на Удостоверение изх. № 9400-10520/1/13.06.2019 г.. Съгласно чл. 164, ал. 5 от ЗТСУ действал към този момент „Не подлежат на въвеждане в действие временни, второстепенни и стопански постройки, както и надземни гаражи за лични моторни превозни средства." Процесната сграда „Работилница" представлява допълващо застрояване със стопански и обслужващи функции в НУПИ I-48, кв. 8 по плана на с. Г. Ч. Община Сливен одобрен със Заповед № 1361/01.03.1960 г. действал към 1991 г. и на горните основание към момента на завършването в периода от 1991 г. до 1995 г. не е подлежала на въвеждане в действие.

Горната фактическа обстановка е несъмнена, същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и изслушаната експертиза, която като обоснована и компетентно изготвена, съдът възприема изцяло.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е подадено на 01.04.2020 г. и следователно е спазен законоустановения 14 дневен срок, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на разпоредената с обжалваната заповед забрана за ползване на строеж и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 178, ал.6 от ЗУТ, при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.

Обектът, описан в оспорената заповед, представляват "строеж" по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ. Това се установява както от неговото описание в констативния акт към заповедта, което не е оспорено в хода на съдебното производство. Действително в КА липсват размерите и местоположението на обекта, а само конструктивните особености на постройката (изпълнен с ивични основи и стоманобетонна конструкция, зидове от тухлена зидария 25 см. с кухи и плътни керамични тухли, покрит със стоманобетонна плоча с дебелина 10 см, изпълнена ел. инсталация и ВиК инсталация), но същите са достатъчни за да не бъде определен като нещо друго освен като "строеж".

В административното производство по издаването на оспорената заповед не са допуснати процесуални нарушения. Жалбоподателят е уведомен по законоустановения начин за съставянето на констативния акт и заповедта, и е използвал предоставената му възможност да депозира своевременно възражение срещу КА, респективно жалба до съда. Заповедта формално е мотивирана - направено е кратко изложение на установената фактическа обстановка, строежът е индивидуализиран само чрез наименование и конструктивни особености. Констатациите са правно квалифицирани, а диспозитивът на заповедта съдържа недвусмислена повеля на административния орган.

В същото време от изложените мотиви не става ясно защо административния орган е приел, че за процесната сграда е необходимо да бъде въведена в експлоатация и е променено нейното предназначение. Посочени са само констатираните факти отразени в КА, но липсва изводи за приложимия към момента на изграждането правен ред за въвеждане в експлоатация на подобна сграда. По същество липсват констатации за момента на завършване на сградата или за промяна на нейното предназначение, за да се прецени действащия към този момент правен ред. Липсват и мотиви защо административния орган приема, че е налице ползване не по предназначение, независимо че се е позовал на разпоредбата на чл.178 ал.4 от ЗУТ.   

В КА няма яснота за габаритите на процесната сграда, годината на завършването и или промяна на предназначението и защо се приема, че е налице промяна на предназначението след като се има предвид обект „работилница“ за който съществуват строителни книжа. Видно от приложената извадка от действащия ПУП за с. Г. Ч. (л.56) в НУПИ II-55, кв. 9 са отразени две масивни сгради (МС), като едната е с добавка СД. Липсват данни коя от тези сгради са имали предвид контролните органи. Липсва и анализ за коя от тях се отнася издаденото от Гл.архитект на Община Сливен удостоверение за търпимост. 

Изискването на ЗУТ е за издаване на мотивирана заповед, което не е сторено от административния органа, защото дадената в придружаващата документация обосновка на фактите е не само непълна, а дори е неясна и безспорно объркваща. В оспорената заповед изобщо липсват констатации за промяна предназначението на обекта. Това е не само нарушение на императива за мотивиране на административния акт, но и нарушава правото на защита на засегнатото лице, както и прави невъзможна адекватната преценка на съда относно материалната законосъобразност на проверявания административен акт, защото на фактите от обективната действителност органът е длъжен да даде и правна обосновка, а при липса на ясно посочване на факти от обективната истина, съдът няма как да извърши дължимата от него преценка дали тези факти правилно се субсумират от визираната правна норма.

Освен това и не на последно място, съдът намира, че не е спазено и изискването по чл. 35 от АПК административният акт да се издаде след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Видно е по безспорен начин от материалите по делото, че част от преписката пред органа са и редица строителни документи представени от засегнатите лица, вкл. и разрешение за строеж, като тяхното значение не е анализирано от административния орган. Липсва анализ за приложението на §16 ал.1 от ПРЗУТ, който изключва забрана за ползване на търпими строежи.

Липсата на мотиви за анализ на събраните по преписката доказателства или неясните мотиви по същество представляват съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК , тъй като ако не бяха допуснати, административния орган би могъл да достигне до различен правен извод.   

Заповедта не е съобразена с материалния закон.

За строежа – „Работилница“, описан в административния акт, липсва издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация и този отрицателен факт не е опроверган от жалбоподателя в хода на делото. По делото е установено чрез представените писмени доказателства и изслушаната съдебна експертиза, че сградата е издадено Разрешение за строеж № 214/12.09.1991 г. и е изградена в периода 1991-1995 г.. В конкретния случай, обаче, въвеждането на сградата не е било задължително по материалния закон, действал към момента, в който е установено изграждането й (според експертизата по делото). Съгласно  чл. 164, ал.5 от ЗТСУ (отм., в редакцията му към 1995 г.), не подлежат на въвеждане в действие временни, второстепенни и стопански постройки, както и надземни гаражи за лични моторни превозни средства.

Процесната сграда е била със стопанско предназначение. В нормата на цитирания текст от ЗТСУ (отм.), при описание на предназначението на сградите за които не е необходимо въвеждане в експлоатация (в "действие") законодателят не борави с понятия като работилница или автосервиз, а на термина "стопанско" е придаден по – широк смисъл, включващ сградите, използвани за стопанска дейност. В този смисъл изводите в констативния акт и заповедта, че е за сградата е необходимо да бъдат въведени в експлоатация, се явяват необосновани.

Действително вещото лице е установило от извършения оглед, че сградата използвана като работилница в имота на оспорващия е изградена в отклонение на одобрения архитектурен проект. В същото време в.л. е установило, че издаденото разрешение за строеж не отговаря на одобрения архитектурен проект, представен по делото, доколкото същият не предвижда гараж. Изграждането на такъв гараж обаче е разрешено, като е възможно за него да е имало изготвен друг архитектурен проект. Независимо от гореизложеното отклонението на изграденото от разрешеното строителство не е предмет на настоящото производство, тъй като Ако се касае за незаконен строеж, то същия подлежи на премахване по реда на чл. 225 ЗУТ, а не на забрана на ползването по реда на чл. 178 ЗУТ.( Решение № 2362 от 8.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 11363/2006 г., II о.)

В случая не може да се направи извод за незаконност на строежа, доколкото тези обстоятелства не са били предмет на изследване в административното производство.

От заключението на ВЛ става ясно, че обектът, като цяло според сега действащите законови изисквания подлежи на въвеждане в експлоатация, защото е строеж от пета категория. Оспорения административен акт е правно обоснован с разпоредбата на чл. 178, ал. 6, вр. с ал. 4 от ЗУТ, който предвижда забраната, че не се разрешава ползването на строежи или части от тях не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. При условие, че липсва легална дефиниция на понятието „работилница“, а закона към момента на изграждане на обекта е визирал понятието стопански постройки, което не изключва постройки за авторемонтни дейности, то не може да се направи извод, че обектът се ползва не по предназначението си. В този смисъл безспорно не е налице законовата хипотеза на чл.178 ал.4 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на § 5, т. 41 ДР на ЗУТ "промяна на предназначението" на обект или част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответните им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане.

В приложение № 4, от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се съдържа класификатор с изчерпателно изброяване на кадастралните единици и съответстващите им кодове.

Класификаторът не борави с понятието "работилница" и "а. с.", а най-близкото до тях е „Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда“, като е посочена с код съответно 480. В този смисъл липсва промяна в предназначението по смисъла на см. чл. 178, ал. 4 вр. с § 5, т. 41 ДР на ЗУТ. Осъществяването на дейност „а. услуги“ в обекта не е променило определения с класификатора код.

Ето защо процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения - чл. 146, т. 3 от АПК  и несъответна на приложения закон - чл. 146, т. 4 от АПК, което налага извода за нейната отмяна и за основателност на оспорването. Предвид изложеното оспорената заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход на спора е неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски. Оспорващият не е правил искания за разноски.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба от Я.К.Х.,***, Заповед № РД-15-673 от 23.03.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен,.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :