№ 14735
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от С. ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20231110113079 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Софийска вода” АД
срещу А. И. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата А. И. Д. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 2333,72 лв.,
представляваща цена на доставени от дружеството ВиК услуги за периода от
20.03.2012г. до 23.02.2022г., и сумата от 395,09 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 20.04.2012г. до
23.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
Заявлението по чл. 410 ГПК – 04.07.2022г., до окончателното изплащане на вземането,
които суми касаят водоснабден имот – находящ се в гр. София, жк. „Младост 4“, блок
... вх. 1, ет. 6, ап. 18, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 21.09.2022г. по ч.гр.д. № 36095/2022г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Софийска вода“ АД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004г. са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период ВиК услуги до имот, находящ се в
гр. София, жк. „Младост 4“, блок ... вх. 1, ет. 6, ап. 18, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с
1
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
претендираните вземания в посочените размери. Претендира разноски.
Ответницата А. И. Д., е депозирала отговор в законоустановения срок по чл.131,
ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по размер. Не оспорва наличието на облигационно
отношение с ищеца, свързано с предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както
и обстоятелството, че е собственик на водоснабдения имот. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за главници и лихви за
доставени ВиК услуги, възникнали преди 04.07.2019г. Поддържа, че за останалия
период е извършвала плащания на натрупаните задължения, в т.ч. преди образуване на
ч.гр.д. № 36095/2022г. по описа на СРС, 81 състав, така и след получаване на
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. Предвид изложеното моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Излага съображения, че с поведението
си не е станала повод за образуване на исковото производство. Претендира сторените
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за
него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
С оглед становището на ответника и на основание чл.153 ГПК с доклада по делото,
съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през
исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот, представляващ
апартамент 18, находящ се в гр. София, жк. „Младост 4“, блок ... вх. 1, ет. 6.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.
Следователно, доколкото се установи, че ответникът е собственик на процесния имот,
той е и потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в него.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява
от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
2
може да извършва тази дейност – арг. чл.198о, ал.1 и ал.2 ЗВ. В настоящия случай е
безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. С. е ищцовото
дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен
писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В
случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния
период приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016г. и влезли
в сила на 28.08.2016г. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от
30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат
различни условия. По делото не са релевирани подобни трърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице облигационни
отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период Общи
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016г.,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в
сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа
на отчет на общия водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора, и отчетите по индивидуалните водомери, с включени всички разходи и
загуби на вода в сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на
показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016г.),
като клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016г., регламентира задължението на
потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни
лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер,
монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана
питейна вода.
3
От приетото заключение на вещото лице по изслушаната ССчЕ, което не е оспорено
от страните по реда на чл. 200 ГПК и настоящият състав кредитира, се установява, че
за периода 20.03.2012 г. – 23.02.2022 г. по партида с клиентския номер на ответницата е
начислено общо задължение в размер на 4234,83 лева. По отношение на издадените за
процесния период фактури и счетоводните операции, свързани с тях, счетоводството
на ищеца е редовно водено. За процесния период са извършени плащания от
ответницата /посочени в Таблица № 1/, като съобразно представените от страните
писмени доказателства вещото лице дава заключение, че същите са на обща стойност
3 259 лева, с които са погасени задължения за главница в размер - 2605,29 лева и за
мораторна лихва – 653,71 лева, които са в периода от 01.09.2017г. до 15.12.2022г.
Съобразявайки данните при ищеца и посоченото основание за плащане в платежните
нареждания, представени от ответницата, вещото лице е заключило, че неплатената
сума за потребена вода за клиентски № ********** за процесния период от 20.03.2012
г. до 23.02.2022 г. е в общ размер на 1 639,42 лв. и 1041,94 лв. – лихва, определена
съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ на ищеца.
При установената основателност на иска следва да бъде разгледано релевираното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълк. дело
№3/2011г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111,
б.„в“ от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието,
поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД и за
тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от водоснабдителните дружества услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер. Предвид обстоятелството, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 04.07.22г., като от
тази дата установителният иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК),
погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“
4
ЗЗД. В периода на изтичане на погасителната давност е приет специалният Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС
от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с §13 от ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.), съгласно чл. 3, т. 2 от
който за срока от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давностните срокове спират да текат. Ето
защо към тригодишния давностен срок следва да се прибавят тези 2 месеца и 7 дни
/или общо 69 дни/, поради което всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди м.06.2019г., са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. С фактурирането потребителят се уведомява за
задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал.
2 ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало. Ето защо в случая давността тече
от деня, в който съответното месечно задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. С фактурирането потребителят се уведомява за
задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал.
2 ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало. Ето защо в случая давността тече
от деня, в който съответното месечно задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец.
Предвид изложеното, извън обхвата на погасителната давност са вземанията за
периода от 01.05.2019г. до 23.02.2022г. включително. Същите съгласно Таблица № 2
към ССчЕ възлизат в общ размер на сумата от 230,10 лв. До размера на посочената
сума и за посочения период искът се явява основателен и следва да се уважи, а в
останалата част до пълния предявен размер от 2333,72 лв. и за периода от 20.03.2012г.
до 30.04.2019г. следва да се отхвърли.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ от 2016г., при неизпълнение в срок на
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа. Договорната клауза съответства на правилото на чл. 84, ал. 1
ЗЗД – денят за изпълнение на задължението е определен (30 дни след издаването на
фактура), поради което длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно,
с оглед релевираното от ответника възражение за давност, А. И. Д. дължи обезщетение
5
за забава върху дължимата от нея непогасена главница от 230,10 лв. в размер на общо
29,80 лв., съгласно заключението на ССчЕ. До размера на посочената сума и за
посочения период акцесорният иск се явява основателен и следва да се уважи, а в
останалата част до пълния предявен размер от 359,09 лв. и за периода от 20.04.2012г.
до 21.07.2019г. следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на разноски имат и двете страни по делото,
съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от исковете в размер от 48,84 лв. /за държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/, както и разноски по
ч.гр.д. № 36095/2022г. по описа на СРС, 81 състав в размер от 10,46 лв. /за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 575
лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.07.2023г., съответно при
съобразяване на отхвърлената част от исковете, му се дължи сума в размер на 517,50
лв., която следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че А. И. Д., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА "Софийска вода" АД ЕИК *********, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, сумата 230,10 лв.,
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 01.05.2019г. до
23.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2022г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 29,80 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 22.07.2019г. до 23.02.2022г., които
суми касаят водоснабден имот – находящ се в гр. София, жк. „Младост 4“, блок ... вх.
1, ет. 6, ап. 18, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
21.09.2022г. по ч.гр.д. № 36095/2022г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за цената на потребена вода над сумата 230,10 лева до пълния
предявен размер от 2333,72 лева и за периода от 20.03.2012г. до 30.04.2019г., както и
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата 29,80 лева до пълния предявен размер от 359,09
лв. и за периода от 20.04.2012г. до 21.07.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на "Софийска вода" АД ЕИК *********, сумата 48,84 лева – разноски за
6
исково производство и сумата 10,46 лева – разноски за заповедно производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "Софийска вода" АД ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Д., ЕГН **********, сумата 517,50 лева –
разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7