Р Е Ш Е Н И Е
№…………/
26.04.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на секретаря Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията т.дело
№1074/2015г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава 32 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. Н. М., родена на ***г., чрез адв.Ан.П.
от ВАК срещу БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД ЕООД, ЕИК *********, Варна, М.П.Д., ЕГН
**********, Т.Н.Г., ЕГН ********** и Б.Д.Г., ЕГН **********, за обявяване за
относително недействителни спрямо ищеца извършените от първия ответник
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА
№190 от 07.03.2013г. на АВ на М.Д. и Т.Г., на следните имоти: фитнес с идентификатор
№10135.25153494.1.22, находящ се в сграда №1 в гр.Варна,
район Приморски, с.о. Ален мак, с площ от 69.03 кв.м. ведно с 8.64 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата както и ПИ с идентификатор №01035.2515.3494, Варна, с.о.Ален мак с площ от 1 423 кв.м.
без построената в имота сграда, с обща данъчна оценка от 66465.70 лева. Твърди
се, че при извършване на разпоредителната сделка първият ответник е знаел, че
по този начин уврежда кредитора си – ищцата, знание за което са имали и
ответниците приобретатели на имотите – М.Д., Т.Г. и
съпругата му Б.Г..
Твърди се, че на 12.05.2008г. ищцата сключила с ответното дружество
предварителен договор, въз основа на който дружеството поело задължение да
построи и продаде на ищцата имот, представляващ апартамент №А18 на 6 етаж в
сградата „Палма спрингс” с площ от 49.34 кв.м. плюс 5.21 кв.м.ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
представляващо УПИ 648 по к.к.Чайка, гр.Варна, за сумата от 51 540 евро. Твърди се плащане
на сумата от 42 232 евро от ищеца на продавача. Твърди, че поради виновно
неизпълнение задълженията на продавача, ищцата развалила договора като
претендирала в друго исково производство сумата от 42 232 евро – по гр.дело №985/2014г. на ВОС, по което бил издаден и
изпълнителен лист и образувано изп.дело пред ЧСИ Л.Т..
Ищцата твърди, че като обезпечение на
предявения от нея осъдителен иск била допусната възбрана върху имот на
ответника – недвижими имоти и право на строеж
на обекти в секция „А” в сграда „Палма спрингс”,
построени в УПИ №466, 648 в гр.Варна, кв.Чайка с припадащите се ид.части
на сградата. Твърди, че земята, в която се намира сградата -ПИ №648, к.к.Чайка - е закупена на публична продан
от ответниците по иска – физически лица. Твърди, че ответното дружество няма
имущество, от което да се удовлетвори ищеца. Твърди се извършена от дружеството
с НА №48 от 06.02.2013г. продажба на собствените му имоти на цена под
действителната такава, на ответниците Т.Г. и М.Д., а именно описания по-горе
фитнес и ПИ. И двата имота са продадени на цена от 9 000 лева, която е много
под данъчната оценка от 66 465.70 лева. Твърди се, че именно тази сделка
уврежда кредитора като знание за увредата имат всички ответници. Излагат се
подробно обстоятелства относно знанието на приобретателите
за увреждащата сделка. Твърди се, че дружеството се е разпоредило и с други
имоти в полза на двамата ответници при имуществено нееквивалентни престации. С допълнителна молба ищцата е посочила цена на
иска в размер на 74 823.10 лева като поддържа изложеното и представя
решение невлязло в сила по т.дело
№1824/2014г. на ВОС, ТО по идентичен спор. С допълнителна искова молба в срока
по чл.372 от ГПК ищецът чрез адв.Ан.П. от ВАК
поддържа иска с правно основание чл.135 ЗЗД. Отговаря подробно на направените
от насрещната страна възражения по доказателствените искания.
В съдебно заседание чрез адв.П. се поддържа иска като се претендират и сторените в
производството разноски.
В срока за отговор ответното дружество БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД ЕООД, ЕИК
*********, Варна не е депозирало отговор на исковата молба. В съдебно заседание
чрез адв.С. признава качеството кредитор на ищцата,
но твърди че при извършване на разпоредителната сделка не е имал съзнание, че
уврежда същата тъй като е разполагал с други имоти, а в полза на ищцата е имало
допуснато обезпечение чрез възбрана върху имоти на дружеството.
Ответниците М.Д., Т.Г. и Б.Г., всички представлявани от адв.В.П.
от ВАК оспорват основателността на иска. Възразяват срещу редовността на
исковата молба – не било ясно на коя от хипотезите на чл.135 ЗЗД се позовава
ищцата. Изразява се подробно становище относно приложените към исковата молба
писмени доказателства и направените от ищцата доказателствени искания.
Ответниците въпреки принципното оспорване на обстоятелството сочат, че съгласно
решение по т.дело №985/2014Г. на ВОС, ищцата е
безспорно кредитор на ответното дружество. Твърдят, че ответниците физически
лица не са знаели към момента на сделката на 06.02.2013г., че ищцата е кредитор
на дружеството- ответник както, че сделката, извършена с НА №190/07.02.2013г.
уврежда кредитора М. и останалите кредитори на дружеството. Молят за отхвърляне
на исковете ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
С допълнителен отговор ответниците чрез адв.П.
поддържат становището си по исковата молба. Поддържа се възражение, че
ответниците физически лица не са знаели и не са могли да знаят към датата на
сделката 06.02.2013г., че ищцата ще заведе иск за осъждане на ответното
дружество като ще стане негов кредитор към 29.09.13г. Направеното искане в
допълнителния отговор за отвод на съдията не е конкретизирано и обосновано, а
вероятно е налице грешка по отношение докладчика по спора /вж.изложеното
в допълнителен отговор на л.145 по делото относно съдия Г.Йовчев/.
Такова искане не се поддържа и съдът не дължи произнасяне с нарочно
определение. Същото би било и неоснователно.
В съдебно заседание, ответниците
се представляват от адв.П., пълномощник на М.П.Д., Т.Н.Г.
и Б.Д.Г., който поддържа възраженията си срещу основателността на исковете.
Представя писмена защита с изложени съображения за неоснователност на иска.
Ответното
дружество БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД ЕООД, ЕИК *********, Варна, чрез процесуален
представител адв.С., моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Въз основа
твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в
тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С
представено влязло в сила решение по т.дело №985/2014г.
на ВОС, ТО се установява, че БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД ЕООД, ЕИК *********,
Варна, е осъдено да заплати на Р. Нуритдинова М.,
род. на ***, гражданка на *******, представлявана от адв.Ан.
П. от ВАК, сумата от 42 232 евро,
представляваща платена по сключен между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 12.05.2008г. продажна цена, подлежаща на
връщане поради развалянето на договора, на осн.
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Издаден е изпълнителен лист на 25.11.2014г. за
сумата от 42232 евро, което обстоятелство не е спорно между страните, а и се
установява от приложеното по делото удостоверение /л.51/ от ЧСИ Л.Т. с рег. №713 от КЧСИ с район на действие ОС – гр. Варна.
По
делото е представен и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 12.05.2008г. със страни „С.Д. БГ”ЕООД и Р. Нуритдинова
М., по който ищцата е заплатила, съотв. претендирала
връщане на сумата по т.д. №985/2014г. по описа на
ВОС, поради разваляне на договора.
Представен
е нот.акт №48, том I, рег.
№1124, дело №47/2013г., вписан под №194/2013г. на АВп,
на А.Т., помощник по заместване на нотариус О. Ш., установяващ прехвърляне
собствеността на имоти от БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД ЕООД като продавач на М.П.Д.
и Т.Н.Г., съответно купувачи, а именно: ФИТНЕС
с идентификатор №10135.2515.3494.1.22, изграден в сграда №1 в гр.Варна, район Приморски, с.о.
Ален мак, вход 2, етаж 1, с площ от 69.03 кв.м. ведно
с 8.64 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата, равняващи се на 7.20 кв.м.ид.ч.
или обща площ от 76.23 кв.м. както и от правото на
строеж върху имота с идентификатор №01035.2515.3494, върху който е разположена
сградата; и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 01035.2515.3494, находящ се в гр.Варна,
район Приморски, с.о.Ален мак, с площ от 1 423 кв.м., урбанизирана територия, със стар идентификатор
№10135.2515.198, без построената в имота сграда, при обща продажна цена в
размер на 9000 лева.
Не е налице спор, че с определение от 26.06.2014г. по т.дело
№985/2014г. на ВОС в полза на ищцата Р.М. е била издадена обезпечителна заповед
за допуснато в нейна полза обезпечение чрез възбрана върху недвижими имоти и
право на строеж, собственост на ответника „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД” ЕООД, за
имоти, различни от тези по атакуваната сделка, което обезпечение впоследствие е
било отменено от ВнАС по молба на Т.Н.Г., Б.Д.Г. и М.П.Д..
Липсва и спор относно факта, че ответниците – физически лица също са
легитимирани като кредитори на дружеството – първи ответник „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД
ЕНД ЛАНД” ЕООД, ЕИК *********. Тези обстоятелства са
приети за безспорни с протоколно определение от 25.01.2016г.
Липсва спор относно познанството на ответниците помежду им, вкл. с
представляващия дружеството –С.Д. както и относно факта, че Т.Г. и Б.Г. са
съпрузи като са били в брак към момента на сделката. Това обстоятелство
обуславя участието на Б.Г. като задължително необходим другар редом с
останалите ответници.
Видно от представената справка Служба по вписванията – Варна за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида №321878 на ответното дружество
„БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД” ЕООД, ЕИК *********,
се установяват множество вписани възбрани върху негово имущество и/или присъединили се като взискатели кредитори във
воденото спрямо него изпълнително производство по изп.дело №20118070400678 и присъединени изп.дела
№№20138070400125, 127, 128, 130, 131, 132, 133, 134, 135, 136, 137, 138, 139,
140, 141, 142, 143, №20128070400410 и изп. дело
№20137130006111 на ЧСИ Н. Д., рег. №807. Наличието
на множество кредитори на първия ответник се установява и от представения по
делото разпределителен протокол по изп.дело
№20118070400678 на ЧСИ Н. Д., рег. №807.
Видно
от изготвената по делото основна СТЕ на вещото лице А.В. се установява
следното: ПИ с идентификатор № 01035.2515.3494, находящ се в гр.Варна, район Приморски, с.о.Ален
мак, с площ от 1 423 кв.м., към месец февруари
2013г. е с пазарна цена 190 800 лева, а ФИТНЕС с идентификатор
№10135.2515.3494.1.22, изграден в сграда №1 в гр.Варна,
район Приморски, с.о. Ален мак, вход 2, етаж 1, с
площ от 69.03 кв.м., към месец февруари 2013г. – с
пазарна цена 21 400 лева, като към датата на изповядване на сделката не е имало
голямо търсене на имоти от този вид в района. Вещото лице е дало заключение, че общото състояние на помещенията
във фитнес-залата е лошо, подовото покритие е с
нарушена цялост и на места липсва, по стените и тавана има следи от течове,
които са довели до мухлясване на голяма част от гипсокартона
по стените и конструкцията на окачения таван; част от окачения таван е
разрушена, с висящи или липсващи панели. Вещото лице излага още, че към момента
на огледа в никое от помещенията няма ел. захранване,
което ги прави неизползваеми. Експертното
заключение сочи, че за сградата
има издадено Разрешение за строеж № 269/07.06.2006 г. - за изграждане на вилна
сграда пета категория в ПИ с ид. 101.35.2515.3494,
като построената сграда не отговаря напълно на разрешението за строеж. Има разминаване
между проектната документация и реално построеното, а именно: по проект
последния етаж на сградата следва да се състои от тавански стаи, а в таблицата
за площообразуване тези стаи фигурират като
апартаменти; съгласно утвърдения проект разстоянието от североизточния ъгъл на
сградата до страничната регулационна линия трябва да е 4.80 м., а измерването
на място показа, че това разстояние е 4.30 м. Има изградено отклонение за
водоснабдяване на сградата, но няма такива отклонения за връзка с канализационната
мрежа и за постоянно електрозахранване. Видно от представените по делото
писмени доказателства и експертното заключение на вещото лице в т.11 от
разрешението за строеж се казва, че регистрация на сградата и въвеждането й в
експлоатация следва да се извършат след включване на битовите и отпадъчни води
в канализационната мрежа. Вещото лице
заключава, че предвид липсата на такава към настоящия момент, реална възможност
за узаконяване на обекта и въвеждането му в експлоатация също няма.
За да даде посочената крайна пазарна стойност вещото лице е отчело, че за
поземления имот няма голямо търсене; че част от поземления имот, с площ 200 кв.м., представлява стръмен скат, която площ е
неизползваема в този й вид; че фитнес-залата е в лошо
общо състояние; че в имота липсва постоянно електрозахранване; липса на
канализация и наличие на подпочвени води. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че към момента на огледа фитнеса, предвид лошото му състояние,
липсата на въведеждане в експлоатация на сградата,
няма реална пазарна стойност, както и че
експертното заключение се базира на изследване на цена на парцел, който
не е застроен.
Въз
основа на горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
За да бъде
уважен предявеният иск с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да са налице кумулативните
предпоставки: 1/ ищецът да е кредитор на ответника „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД”
ЕООД; 2/ сключените между „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД” ЕООД от една страна и Т.Г.,
и М.Д., от друга страна, сделки - предмет на исковата молба, да увреждат
кредитора, т. е. длъжникът да е намалил имуществото си или/и
да е затруднил удовлетворяването на кредитора си; 3/ длъжникът да е знаел при
извършване на сделките, че уврежда ищцовата страна;
4/ щом атакуваната сделка има възмезден характер - съконтрахентите
на длъжника също да са знаели, че с договора увреждат кредитора /чл.135, ал.1,
предложение второ от ЗЗД/ и евентуално 5/ предназначението на сделката да увреди
кредитора с оглед хипотезата на чл. 135, ал.
3 ЗЗД.
Съдът приема,
че ищецът в производството има качество кредитор
на ответника „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД” ЕООД. Тези отношения между ищеца
и длъжника не са предмет на настоящия иск, но имат значение за активната
легитимация на ищеца по иска. Кредиторовото качество
се установява и посредством влязлото в сила решение на ВОС по т.дело №985/2014г., с което ответникът „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД
ЕНД ЛАНД” ЕООД е осъден да заплати сумата от 42 232 евро, представляваща
платена по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 12.05.2008г. продажна цена, подлежаща на връщане поради
развалянето на договора. Няма изискване вземането на кредитора, с което същия
се легитимира активно в настоящия процес, да е безспорно и изискуемо. /в този
смисъл практика в решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. IV ГО, Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
551/2010 г., III ГО, Решение № 131 от 16.06.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 4996/2013 г., III ГО, постановени
по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи задължителна за съдилищата съдебна
практика/. Според същата правото на кредитора по чл. 135 от ЗЗД е предпоставено
от наличието на действително неудовлетворено вземане, което може да не е
изискуемо или ликвидно или установено с влязло в сила решение. Нещо повече, с
приложеното съдебно решение по т.дело №985/2014г. на
ВОС, ТО, влязло в сила, е прието, че вземането в размер на 42 232 евро на Р.М.
от „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД” ЕООД съществува и е дължимо, считано от
изтичане на седмодневния срок указан в нотариална покана до ответното
дружество, получена на 24.09.2013г., т.е. от октомври 2013г. (макар силата на
присъдено нещо да е установена по-късно с влизане в сила на решението от
23.10.2014г. по т.д. №985/2014г. на ВОС). Ищецът
следва да установи в настоящия процес само качеството си на кредитор като
материалноправна предпоставка без да провежда пълно и главно доказване. Или,
вземането е възникнало след извършване на разпоредителното действие, предмет на
конститутивния иск по чл.135 ЗЗД на 06.02.2013г. Ако вземането е възникнало
след извършване на увреждащото действие, в случая атакуваната сделка, правото
на кредитора ищец се упражнява съгласно чл.135, ал.3 ЗЗД. Съобразно това, съдът
приема, че вземането на кредитора Р. Нуритдинова М.,
е възникнало след извършване на
разпореждане от длъжника „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД” ЕООД на 06.02.13г. с нот.акт №48, том I, рег. №1124,
дело №47/2013г. О. Ш., поради което ищецът следва да установи предназначаване
на конкретната сделка да увреди интереса на кредитора. Или, намерението за
увреждане не включва в тази хипотеза единствено знание, че длъжникът има
дългове като с разпоредителното действие би могъл да увреди кредитора, а това
действие следва да е извършено именно с оглед на очакваното възникване на
бъдещо задължение. Субективният елемент от този фактически състав не включва
презумпция за значение, а подлежи на доказване като предмет на установяване е
целта на сделката.
Преди възникване вземането на кредитора са
извършени разпоредителните действия, предмет на предявения конститутивен иск по
чл.135 от ЗЗД. Извършените разпоредителни сделки с имущество на длъжника
„БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД” ЕООД представляват по естеството си увреждащи кредитора действия тъй като
намалява имуществото на длъжника като е затруднено удовлетворяването на
кредитора. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение
на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява
го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за
удовлетворение на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд
дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
(в същия смисъл решение
№ 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. IV
г. о. ВКС; решение №
639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. IV
г. о. ВКС). Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникне на кредиторовото
вземане - решение №
264 от 18.12.2013 г. по гр. д. 915/2012 г. IV г.
о. ВКС. Когато разпореждането с длъжниково имущество
е безвъзмездно е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за
съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е
знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е
знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото
вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл.
135, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково
имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се
удовлетвори - с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго
налично такова, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото
му е увреждащо кредитора. В същия смисъл решение № 407 от
29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. IV г. о.
ВКС и решение 48 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г. IV г. о.
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява
го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора - в т.
ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд
дълг без правен интерес. Увреждане е налице не само при отчуждаване на имот,
което обективно води до намаляване имуществото на длъжника, но и когато макар и
да не обеднява длъжника се затруднява удовлетворяването на кредитора чрез
неговата трансформация и възможността за принудително изпълнение върху
конкретни имоти на длъжника.
Имотите са
прехвърлени срещу стойност от 9000 лева. Въпреки възраженията за нееквивалентност на престацията,
длъжникът е получил парична сума срещу прехвърляне на процесното
имущество, поради което съдът приема, че сключената между ответниците сделка е възмездна.
Освен това, от изслушаното и кредитирано по настоящия спор заключение на СТЕ се
установява, че реално имотите, предмет на сделката са без реално пазарна
стойност, т.е. поради множеството юридически и фактически недостатъци, същите
не могат да бъдат продадени на еквивалентна пазарна стойност. Имотите в този
смисъл представляват по-скоро пасив, отколкото актив, тъй като предполагат
влагане на неизвестно какви средства за трансформацията им в годен за ползване
имот. Поради това, независимо от разминаването в данъчната оценка и продажната
цена по сделката, съдът намира, че не се установява нееквивалентност
на престацията.
Съдът намира възраженията на длъжника и договарящите
ответници относно наличието на достатъчно имущество на длъжника към момента на
сделката за ирелевантно. Трайно установена и задължителна съдебна практика е
налице относно това, следва ли съдът да изследва въпроса за наличието на друго
имущество, респ. средства, достатъчно за
удовлетворяване на кредитора или е достатъчно да се установи извършването на
разпоредителна сделка и оттам - наличие на увреждане на кредитора. ВКС приема,
че правно ирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество
и на каква стойност. Съществуването на друго имущество предполага разполагането
с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради
което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово
състояние на длъжника и само когато длъжникът не разполага с друго имущество
или същото е недостатъчно, да упражни правото си на иск по чл. 135
от ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията
между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на
възникване на задължението когато имуществото, предмет на разпореждането, е
притежавано от длъжника и по правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворяване на кредитора. Следователно, в производството
по чл.
135 от ЗЗД е без значение дали длъжникът притежава друго имущество, с което
да удовлетвори кредитора, тъй като оспорената сделка страда само от относителна
недействителност, която може да бъде преодоляна като длъжникът изпълни
задължението си към кредитора./ Решение № 320/05.11.2013 г. по гр.д. № 1379/ 2012 г. ІV ГО/.
Същевременно съдът намира, че
твърденията за наличие на достатъчно имущество към момента на сделката имат
връзка с друг елемент от състава на иска по чл.135 ЗЗД – субективният елемент
на знанието за увреда. Релевантният по делото въпрос е именно наличието на
знание у страните по атакуваната сделка. Знанието за увреждане е елемент от
фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД. В случая такова не е налице, доколкото
към датата на сделката - 06.02.2013г., видно от представената справка в имотния
регистър, дружеството е разполагало с достатъчно имущество, поради което
категоричен извод за знание от негова страна не би могло да се направи.
Отделно, при очевидно неизпълнение на задълженията по договора от 2008г. ищцата
е могла да поиска налагане на обезпечителни възбрани с оглед предявяване на
бъдещ иск срещу ответника и върху други имоти на дружеството – длъжник, което
не е сторила. Оше повече, че е съществувала реална опасност правото на строеж
за обектите в секция "А" на жилищна сграда "Палма спрингс" в кв.31 на КК"Чайка"
да се прекрати поради неупражняване в 5-годишен срок
от длъжника. В секция "С" на сградата ответникът – продавач е
разполагал с достатъчно обекти, които ищцата е могла да възбрани чрез
обезпечителни или изпълнителни възбрани. Като не е положила грижата
на добрия стопанин, за да охрани интересите си, ищцата не може сега да твърди,
че ответниците знаели, че я увреждат с продажбата на процесните
имоти.
Знание за
увреждане у купувачите – физически лица отсъства без всякакво съмнение. Те
самите са кредитори на продавача – първи ответник, като са обезпечили
вземанията си спрямо него с налагане на възбрани върху обекти в строящата се
сграда. Няма данни ищцата да се заявила претенции по-рано или да се е
присъединявала към изпълнителни дела /в частност по изп.дело №20118070400678 и присъединени изп.дела
№№20138070400125, 127, 128, 130, 131, 132, 133, 134, 135, 136, 137, 138, 139,
140, 141, 142, 143, №20128070400410 и изп. дело
№20137130006111 на ЧСИ Н. Д., рег. №807, по което
ответниците М.Д., Т.Г. и Б.Г. са страни/, от които да се заключи, че
ответниците са били наясно със съществуването и на този кредитор на дружеството
и съответно да са формирали намерение за увреждане на интересите й. Още повече
ищцата е предприела действия по обезпечаване на своите права едва по висящото
производство по търг. дело №985/2014г. на ВОС. С оглед издадената в полза на
ищцата Р.М. обезпечителна заповед за допуснато в нейна полза обезпечение чрез
налагане на възбрани върху недвижими имоти и право на строеж, което е отменено
по молба на ответниците – физически лица, предвид факта, че имотите не са
собственост на ответника „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД” ЕООД, може да се
предположи, че това е най-ранният момент, от който М.Д.,
Т.Г. и Б.Г. са узнали за съществуване на ищцата като кредитор на „БОЛКАН
ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД” ЕООД. С оглед датата на постановяване на определение №123
по в.ч.т.дело №67/2015г. на ВнАС
/л.75 по делото/, изводът е, че към датата на сделката ответниците не са могли
да знаят и целят увреждане на ищеца като кредитор на дружеството.
Отделно от това
видно от експертното заключение по изготвената СТЕ, разрешението на строеж не
съответства на изградената сграда, обектите, предмет на атакуваната сделка, са
в лошо техническо състояние, в процесния период не е
имало интерес за закупуване на имоти в района по местонахождението им, т.е. при
очевидно множество предстоящи проблеми за купувачите при закупуване на процесните недвижими имоти, житейски оправдано е заплащане
на по-ниска цена от пазарната за всеки от обектите. Освен това, към момента на
вписан редовно отказ от правото на строеж за имота от ответното дружество на
12.09.2014г., именно ответниците –физически лица се легитимират като
собственици на поземления имот, в който се намират процесните
имоти. Ответниците вероятно са закупили същите като „даване вместо изпълнение”
с оглед удовлетворяване вземанията си от длъжника – първи ответник. По делото
съществуват данни и за други сделки, извършени по този начин между страните, а
и между дружеството и други негови кредитори. Заплатили са по-ниска цена за
тях, защото са прихванали своето собствено вземане спрямо продавача.
Поради
изложеното, съдът намира, че при това положение знание за увреждане на ищцата
от ответниците не се установява. Те не следва да търпят упрек, че са се
погрижили за собствените си интереси с грижата на
добрия стопанин, но не са се погрижили и за интересите на друго трето лице
кредитор – ищцата. Такова задължение те нямат, а и сама ищцата е могла, но не е
охранила в необходимата степен интересите си. Поради това, единствено намаляване
имуществото на длъжника, без същевременно да е доказано, че е налице негово
знание, както и у лицата, с които е договарял, в случая също кредитори на
същия, за увреждане на друг кредитор, не е основание за уважаване на иска.
Съгласно
чл.135, ал.1, предложение второ от ЗЗД, когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаел за увреждането.
Знанието се предполага до доказване на противното при определена категория лица
– ал.2 на същата разпоредба. Ищецът поради това носи тежестта съгласно чл.154 ГПК да установи наличие на знание у съдоговорителя на
длъжника за увреждащото действие на разпореждането. Съдът намира, че такива
доказателства не са събрани, поради което и ищецът не е установил кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. С оглед възмездния характер на сделката в нот.акт №48, том I, рег. №1124,
дело №47/2013г. съдът намира, че е необходимо провеждане на доказване и на
субективния елемент от фактическия състав – знанието за увреда у вторите
ответници. Съществуващото познанство между управителя на дружеството – ответник С.Д. и ответниците Т.Г.
и М.Д., само по себе си не може да бъде тълкувано като обективиращо
знание за дълга спрямо Р.М.. С оглед на изложеното съдът намира предявеният иск
за неоснователен.
Поради крайния
извод по спора, съдът намира, че съобразно направеното искане, сторените по
делото разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответниците по спора
съобразно приложен списък по чл.80 ГПК. В полза на ответното дружество следва
да бъдат присъдени 1 100 лева, представляващи адв.възнаграждение
както и 5.00 лева за снабдяване със съдебно удостоверение, на основание чл.78,
ал.3 ГПК. В полза на ответниците-физически лица
следва да се присъдят сторените разноски за адв.възнаграждение
в размер на 2 500 лева, на основание чл.78 ГПК. Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
Р. Н. М., родена на ***г. чрез адв.Ан.П. от ВАК срещу БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД ЕООД, ЕИК
*********, Варна, М.П.Д., ЕГН **********, Т.Н.Г., ЕГН ********** и Б.Д.Г., ЕГН **********,
иск за обявяване за относително недействителни спрямо ищеца извършената от
първия ответник покупко-продажба на недвижим имот, обективирана
в НА №48, том първи, рег.№1124, дело №47 от
06.02.2013г. на нотариус Ат.Т., пом.нотариус
на рег.№147 О. Ш., на М.Д. и Т.Г. по време на брака
му с Б.Г., на следните имоти: фитнес с идентификатор №10135.25153494.1.22 в
сграда №1 в гр.Варна, район Приморски, с.о. Ален мак, с площ от 69.03 кв.м.
ведно с 8.64 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата както и ПИ с идентификатор №01035.2515.3494, Варна, с.о.Ален мак с площ от 1 423 кв.м.
без построената в имота сграда, на основание чл.135 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. Н. М.,
родена на ***г. чрез адв.Ан.П. ДА ЗАПЛАТИ на БОЛКАН
ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД ЕООД, ЕИК *********, Варна, сторените по делото разноски в
размер на 1105 лева, на основания
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Н. М.,
родена на ***г. чрез адв.Ан.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Д.,
ЕГН **********, Т.Н.Г., ЕГН ********** и Б.Д.Г., ЕГН **********, сторените по
делото разноски в размер на 2500 лева,
на основания чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с ВЖ пред ВнАС.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Решението да се
отрази в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: