Р Е Ш Е Н И Е
№
11.3.2019 г. град Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд VІ-ти граждански състав
на
деветнадесети
февруари две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 3399 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Д. О.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. „Любен Каравелов” № 20, Вх. Б, ет. 3, ап.
5, представлявано от Г. С., чрез адв. Т.Т., срещу „Е. Е.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Велико
Търново, бул. „България” № 21, Вх. Б, ет. 6, ап. 18, представлявано от Л. Л., с
която се иска осъждане на ответника за сумата от 13 918.59 лева,
представляваща цена на закупено дизелово гориво, по повод на което са издадени
фактура № 3170/17.8.2018 г. на стойност 6 799.60 лева с вкл. ДДС, фактура
№ 3188/4.9.2018 г. на стойност 2 421.04 лева с вкл. ДДС и фактура №
3200/14.9.2018 г. на стойност 4 697.95 лева с вкл. ДДС, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
Ищецът твърди да
са налице облигационни отношения с ответника, възникнали по силата на
неформални договори за продажба на дизелово гориво, по които е предал е
стоката, предмет на продажба, за което са издадени фактура № 3170/17.8.2018 г.
на стойност 6 799.60 лева с ДДС, фактура № 3188/4.9.2018 г. на стойност
2 421.04 лева с ДДС и фактура № 3200/14.9.2018 г. на стойност
4 697.95 лева с ДДС. Заявява, че ответникът не е заплатил сумите по
фактурите, които претендира ведно със законната лихва.
Ответникът не
спори, че е бил в дълготрайни търговски отношения с ищеца по повод продажба и
доставка на дизелово гориво, но оспорва твърдението, че между страните е бил
създаден обичай полученото гориво да се заплаща в 3-дневен срок от получаване
на съответната фактура. Заявява, че плащанията са били извършвани в различни
срокове, достигащи до над два месеца, че често се е стигало до
разсрочено плащане на дадена фактура, както и че ищецът е бил наясно, че
плащанията към него са били обвързани с плащания от съконтрагенти на ответника.
Твърди че, задължението по фактура № 3170/17.8.2018 г. е заплатено на
14.11.2018 г. и че вземанията на ищеца не са били изискуеми при подаване на
исковата молба.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба. Заявява,
че сумата по фактура
№ 3170/17.8.2018 г. е заплатена, като в тази връзка прави изменение на
исковата претенция чрез намаляване на нейния размер със сумата от 6 799.60
лева.
Процесуалният
представител на ответника оспорва претенцията и моли за нейното отхвърляне.
Великотърновският районен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен
е иск за реално изпълнение на задължение за заплащане на дължима цена по неформален
договор за покупко-продажба и доставка на дизелово гориво, по който ищецът следваше
да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните,
породено на соченото от него основание, по който е изпълнил задълженията си,
както и наличието на възникнало негова в полза изискуемо вземане срещу
ответника за заплащане на претендираната парична сума. Ответникът следваше да докаже
погасяването на дълга, както и всички свои правопогасяващи, правоотлагащи,
правоунищожаващи и правоизключващи възражения.
Не е
спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че в периода
от 12.1.2018 г. до 14.9.2019 г. страните са били в търговски отношения, като от
страна на „Д.
О.” ЕООД са издадени 17 броя фактури с получател „Е. Е.” ЕООД, сред
които фактура
№ 3170/17.8.2018 г. на стойност 6 799.60 лева с ДДС, фактура №
3188/4.9.2018 г. на стойност 2 421.04 лева с ДДС и фактура №
3200/14.9.2018 г. на стойност 4 697.95 лева с ДДС –
всички за покупко-продажба на дизелово гориво.
Не е спорно също, че към момента на завеждане на исковата
молба в съда сумите по посочените по-горе 3 броя фактури не са били заплатени
от ответника, както и че сумата от 6 799.60 лева,
представляваща стойността на фактура №
3170/17.8.2018 г. е заплатена 14.11.2018 г.
От представеното извлечение от дневника за покупки на „Е. Е.” ЕООД се установява,
че процесните 3 броя фактури са отразени в дневника за покупки на дружеството и
за тях е начислен данъчен кредит.
Съгласно
константната съдебна
практика,
която се споделя и от настоящия състав, издадената
фактура
може да се приеме като доказателство за сключения договор, ако
отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката или
услугата,
стойност, начин на плащане, имена на доставчика и получателя, респ. на
техните представители, време и място на сключване на продажбата. Дори фактурата
да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т.ч. и
подпис на получателя, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да
прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с
всички останали доказателства по делото, включително вписването й в дневниците
за продажби и покупки на доставчика и получателя, отразяването на стойността
й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. Включването на
фактурата в дневника на покупките на ответника, както и фактът, че същият е
ползвал данъчен кредит по нея, представляват недвусмислено признание както за
съществуването на договорното правоотношение, така и на
извършената
доставка.
В
случая самият ответник не отрича факта на съставяне на фактурите и на
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС, респ. на ползването на
данъчен кредит за доставките. По същество ответникът не отрича и
обстоятелството, че е получил посочената във фактурите стока, че е заплатил
най-старата от тях - фактура № 3170/17.8.2018 г. след
завеждане на исковата молба в съда, както и че не е заплатил другите две
фактури.
Съдът
намира, че с оглед гореизложеното включването от страна на ответника на процесните
фактури в дневника на
покупките си, както и ползването на данъчен кредит
по тях,
представляват недвусмислено признание за съществуването на договорното
правоотношение
и на извършената доставка.
Не може да бъде споделено възражението на
ответника, че към момента на подаване на исковата молба не е била настъпила изискуемостта
на вземанията. Съгласно чл. 327 ТЗ, купувачът е длъжен да заплати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго. Според чл. 303а, ал. 1 ТЗ страните по търговска
сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от
60 дни, а по изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се
налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако
това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява
добрите нрави.
В
случая не се установява между страните да е имало уговорка за срок на
изпълнение, различен от посочения в чл. 327 ТЗ. Обстоятелството, че е имало
забавяне на плащанията по предходните фактури, че сумите по някои от тях са
били плащани на части по договорка между управителите на дружествата не е
равнозначно на договорка по смисъла на чл. 303а, ал. 1 ТЗ. Но дори да се приеме
наличието на такава договорка, то максимално допустимият срок от 60 дни е
изтекъл и вземанията така или иначе са изискуеми.
Предвид
гореизложеното, съдът намира предявения иск за основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода
от делото ищецът има право на разноските, направени в исковото и в
обезпечителното производство. От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност на направените разноски, което съдът намира за основателно, тъй като
фактическа обстановка по делото не сочи на неговата сложност от фактическа и
правна страна, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението за адвоката следва да бъде намалено до сумата от 1 000.00 лева - за
исковото и до 500.00 лева – за обезпечителното производство. С
оглед намаления адвокатски хонорар, разноските, които следва да се присъдят на ищеца
за исковото производство възлизат на 1 558.74 лева, а тези
за обезпечителното производство - на 637.40 лева.
Така мотивиран,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.
Е.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Велико Търново, бул. „България” №
21, Вх. Б, ет. 6, ап. 18, представлявано от Л. Л., да
заплати на „Д.
О.” ЕООД,
ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Любен Каравелов” № 20,
Вх. Б, ет. 3, ап. 5, представлявано от Г. С., сумата от 7 118.99 лева, представляваща цена на закупено
дизелово гориво, по повод на което са издадени фактура № 3188/4.9.2018 г. на
стойност 2 421.04 лева с ДДС и фактура № 3200/14.9.2018 г. на стойност
4 697.95 лева с ДДС, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 1.11.2018 г.
ОСЪЖДА „Е.
Е.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Велико Търново, бул. „България” №
21, Вх. Б, ет. 6, ап. 18, представлявано от Л. Л., да
заплати на „Д.
О.” ЕООД,
ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Любен Каравелов” № 20,
Вх. Б, ет. 3, ап. 5, представляван от Г. С., сумата
от
1 558.74 лева, представляваща направените в исковото
производство разноски, както и сумата от 637.40 лева, представляваща направените в обезпечителното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: